Р Е
Ш Е Н
И Е № 347
гр. Сливен, 24.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД,
VІІІ - ми граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при участието на съдебен секретар А.В., като разгледа
докладваното от районния
съдия гр.д. № 4766 по описа на СлРС
за 2014 год., за да се произнесе, съобрази:
Предявени са осъдителни искове с правна
квалификация чл. 208, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Предявен е иск за заплащане на обезщетение,
произтичащо заплатено застрахователено събитие „кражба” на лек автомобил, за
който имало налице сключена застраховка „Каско+” от 14.10.2013 г., ведно със законна
лихва, считано от датата на исковата молба – 11.12.2014 г. до окончателното изплащане.
Твърди, че е извършена кражба на личния
автомобил на ищеца марка „Алфа Ромео”, с рег. № СН 8718 КА, по повод на което е
образувано дело след подадена жалба на 22.02.2014 г., което обаче е прекратено,
поради неустановен извършител, за което бил издаден документ от Прокуратурата в
Дайсбург Германия. Автомобилът бил застрахован в ответното дружество и имал
застраховка „Каско+” с полица № 440113191000629/14.10.2013 г. Образувана била
щета № 44011911401017 от 24.02.2014 г. и
била определена застрахователна премия в размер на 8059 лв., които били
изплатени изцяло на ищеца.
Сочи, че след настъпването на застрахователното
събитие ищецът подал заявление за изплащане на застрахователното обезщетение,
но застрахователя признал само щета до размера на 4209.48 лв., представляващи
действителната стойност на застрахователното МПС според тях, което е
материализирано в Уведомително писмо с
изх. № 92-7075/24.10.2014г. от ответния застраховател. Така на
29.09.2014г. ответникът заплатил по банков път сумата от 4209,48 лева с
основание щета № 44011911401017/24.02.2014г., която сума всъщност представлява
част от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 8059 лв. Намира, че
при изчисляване размера на обезщетението застрахователя неправомерно е приложил
коефициент за овехтяване. Това не е следвало да става, тъй като този коефициент
е инкорпориран в самата застрахователна стойност и обезщетението не може да
надвишава действителната пълната увреда или възстановителната /при частична
увреда/ стойността на застрахованото имущество, т.е стойността която вместо
застрахователното имущество може да се купи друго със същото качество, имайки
предвид нормата на чл. 203, ал. 2 от КЗ.
Тъй като ответното дружество отказало да
изплатят изцяло застрахователната сума за ищеца е налице правен интерес от
завеждане на исковата молба, т.е. разликата между уговорената застрахователна
стойност от 8059 лв. до заплатеното обезщетение в размер на 4209.48 лв. възлиза
на 3850 лв.
Предвид гореизложеното, моли съда да осъди ответното дружество да му
заплати сумата от 3850 лв., представляваща незаплатено застрахователно
обезщетение, т.е. разликата между уговорената застрахователна стойност от 8059
лв. до заплатеното обезщетение в размер на 4209.48 лв. за настъпил
застрахователен риск „кражба” на лек автомобил, ведно със законна лихва,
считано от датата на исковата молба – 11.12.2014 г. до окончателното изплащане. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор от ответното дружество, с което оспорва предявения иск по
основание и по размер. Изтъква това, че с подписване на застрахователния
договор клиента се е подписал, че е получил Общите условия по автомобилна
застраховка „Каско+”. Съгласно т.14.5 при кражба или грабеж на цяло МПС
застрахователя изплаща застрахователната сума на МПС или остатъка от нея, но не
повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие.
Възразяват срещу исканата сума, тъй като методиката за определяне на
стойността на тоталната щета е определила 4209.48 лв. и съгласно т.5.5 когато е
договорено разсрочено плащане на застрахователната премия, съгласно ОУ при
настъпване на застрахователното събитие неплатените разсрочени вноски стават изискуеми и застрахования е длъжен да
ги изплати изцяло преди изплащане на застрахователното обезщетение. Освен това
правят възражение за прихващане на две дължими неплатени вноски от разсрочената
премия по застрахователната полица в размер на 249.90 лв.
В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се
от пълномощник, който поддържа иска.
Ответното застрахователно дружество се представлява от пълномощник и
моли да се отхвърли иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, а и от
представените писмени доказателства се установява, че между страните е сключен
валиден застрахователен договор при условията на автомобилна застраховка
„Каско+”, с покрити рискове по клауза „Пълно Каско”, включваща и Раздел
„Автоасистанс за чужбина” за срок от 12 месеца, считано от 14.10.2013 г. до 13.10.2014 г.
Безспорно е и
обстоятелството, че застрахованият лек автомобил, марка „Алфа Ромео”, с рег.
№ СН 8718 КА, произведен през
Между страните не се спори и
по отношение размерът на изплатеното на ищеца от ответното дружество по банков
път обезщетение, в размер на 4209.48 лв.
Към исковата молба, въз
основа на която е образувано гр. д. № 4766/2014 г. по описа на СлРС, е приложен
препис от писмо с изх. № 92-7075/24.10.2014 г. до ищеца, с което го уведомяват
за резултатите от извършената проверка. Приложена е молба от „Ай Енд Джи
Иншурънс Брокерс” ООД – обслужващ застрахователен брокер до „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД по преписка № 44011911401017, с която молят да се преразгледа обезщетението на
стойност 4209.48 лв., тъй като не отговаря на Общите условия и методиката за
изчисляване на ответното дружество.
По
делото е приложено начало на полица:
Ответникът също е ангажирал
писмени доказателства. Представил е Общи условия за автомобилна застраховка
„Каско+”, приети с решение на Управителния съвет на „ДЗИ – Общо застраховане”
ЕАД, автотехническа експертиза като в т. 7 са отразили, че действителната
стойност е 4209.48 лв. Тази експертиза е изготвена от експерт, който
най-вероятно работи към застрахователното дружество и протокол от Ликвидационен
съвет гр. Бургас определил същата стойност да бъде изплатена на ищеца. В него е
отразено, че застрахователната стойност по полица е 8 000 лв. Представена
е и цялата преписка по щетата, в която се съдържа протокол за оглед на МПС,
лична карта на собственика, регистрационен талон, талон за технически преглед,
свидетелство за регистрация, удостоверение за подадена жалба до Полицейското
управление на гр. Есен, Германия от потърпевшото лице.
Спорен между страните е размера
който следва застрахователното дружество да заплати по застрахователната полица
за пълна щета. В тази връзка е допусната съдебно-техническа експертиза, която е
приобщена към доказателствения материал по делото.
Настоящият съдебен състав
счита, че следва да кредитира заключението, което е неоспорено от страните. От същото
се установява, че стойността на автомобил „Алфа Ромео”, с рег. № СН 8718 КА към
датата на застрахователното събитие, пресметната на базата на данни от EurotaxSchwacke - Super Schwacke
- според цената в ново състояние и наличния срок на експлоатация е 7978 лв. с
ДДС.
Докато стойността на автомобила, съгласно пазарната
цена по данни на EurotaxSchwacke - Super Schwacke за
Изчислена обаче стойността на автомобила, пресметната
по метода на пазарния аналог /пазарната стойност на автомобила/ на базата на 14
аналогични автомобила е 4487 лв. с ДДС.
Действителната стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие, пресметната средно по трите метода е 5639 лв. с ДДС.
В съдебно
заседание експерта уточнява, че е дал стойност на автомобила по три начина на
остойностяване към датата на застрахователното събитие, съгласно нормативната
уредба е първият метод. Вторият и третият е на база на пазарния аналог. Действителната
стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие,
която експерта е изчислил по трите метода възлиза на 5639 лв.
Видно от застрахователната полица размер на
застраховката е следвало да бъде внесен на две вноски, първата на 13.10.2013
г., която е внесена и втората на 13.04.2014 г. в размер на 249.70 лв.
Следователно след направеното прихващане, като от 5639
лв. се извади изплатената премия 4209.48 лв. се получава 1429.52 лв., от които
следва да извадим втората вноска в размер на 249.70 лв. и се получава 1179.82
лв., които следва застрахователното дружество да заплати на ищеца, като в
останалата част до пълния претендиран размер иска следва да бъде отхвърлен.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните изводи:
По
иска с правно основание чл. 208 КЗ:
Съгласно
чл. 186, ал. 1 КЗ общите условия на застрахователя, установени отнапред за
сключването на определен вид застраховка, обвързват застрахования, ако са му
били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил
писмено, че ги приема. Приетите от застрахования общи условия са неразделна
част от застрахователния договор. В производството се установи, че
предпоставките на посочената разпоредба са налице, поради което ищеца е обвързана от действащите към момента на
сключване на застрахователния договор общи условия. За такива съдът приема
представените от ответното дружество Общи условия за автомобилна застраховка
„Каско+”.
Съгласно т. 5.5, раздел II „Каско” от
приложимите към процесния период Общи условия, при договорено разсрочено
плащане неплатените разсрочени вноски стават изискуеми и застрахования е длъжен
да ги изплати изцяло преди изплащане на застрахователното обезщетение.
По делото е безспорно обаче, че застрахователното
обезщетение е изплатено. Застрахователя при изплащане на застрахователното
обезщетение сам не е спазил т. 5.5, която си е формулирал в общите условия, но
тъй като не е направено възражение от ищцовата страна, съдът намира, че следва
да прихване втората вноска, която е следвала да бъде платена два месеца след
застрахователното събитие в общ размер на 249.70 лв.
Действително
съгласно т. 14.5 е записано, че при кражба на автомобил на цялото МПС
засрахователя изплаща застрахователната стойност на МПС, но не повече от
действителната стойност на застраховането МПС към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Следователно съгласно експертната оценка неоспорена от страните това е
стойността на 5639 лв., от които следва да бъде приспадната заплатената вече
стойност на застрахователната премия 4209.48 лв., т.е. се получава разликата от
1429.52 лв., от които следва застрахователя да изплати на ищеца. От тази
стойност следва обаче да приспаднем втората вноска по застраховката в размер на 249.70 лв., т.е.е разликата от
1179.82 лв. е дължима от застрахователното дружество на а ищеца, като в останалата
част до пълния претендиран размер иска следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Следва да се присъди и законна лихва върху тази
стойност, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2014 г. до
окончателното изплащане
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 ГПК и в съответствие
с направеното искане, в полза на ищеца се полагат разноски
съразмерно на уважената част на иска, а именно сумата от 414.93 лв. На
основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника се дължат
разноски съразмерно на отхвърлената част на претенцията, а именно в размер
на 417.83 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3,
представлявано от Коста Х. Чолаков да заплати на К. Н.К., с ЕГН **********,*** сумата от 1 179.82 лв. /хиляда сто седемдесет и девет лева и 82 ст./,
представляваща доплащане на пълния размер на застрахователно обезщетение дължимото
по щета № 44011911401017/24.02.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.12.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, като
до пълният претендиран размер ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3,
представлявано от Коста Х. Чолаков да заплати на К. Н. К., с ЕГН **********,*** направените деловодни разноски съобразно уважената част на иска в размер на 414.93 лв.
ОСЪЖДА К. Н. К., с ЕГН **********,*** да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул.
„Георги Бенковски” № 3, представлявано от Коста Х. Чолаков направените
деловодни разноски съобразно отхвърлената
част на иска в размер на 417.83 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: