№ 397
гр. Сливен, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230100309 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
недължимост на суми по издаден изпълнителен лист.
В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството си на цесионер и взискател е
придобил правата по изпълнителен лист от 14.12.2011 г. по ЧГД № 7820/2011 г. на СлРС с
Договор за цесия от 31.01.2018 г. от цедента „Обединена българска банка“ АД, като е
встъпил в правата на удовлетворения кредитор по ИД № 2016 915 04 00380 при ЧСИ Г.Г.,
въз основа на изпълнителния лист.
Първоначално с този изпълнителен лист взискателят-цедент „Обединена българска
банка“ АД е образувал изпълнително дело № 2012 768 04 00028, но то е било прекратено
поради перемция. След прекратяването, цедентът е образувал отново със същия
изпълнителен лист ИД № 2016 915 04 00380 при ЧСИ Г.Г.. В условието на висящо
изпълнително дело, ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател въз основа на
цесията. Това изпълнително дело е висящо към настоящия момент.
На 28.02.2020 г. между страните по изпълнителното дело - ищецът и ответникът, е
било сключено и подписано извънсъдебно споразумение за редуциране на размера на
задължението по изпълнителния лист, погасителен план за изплащане, била е уговорена и
отстъпка, ако задължението бъде заплатено по погасителния план в него. С него е прието от
страните, че към датата на подписването му 28.02.2020 г., размерът на задължението по
изпълнителния лист и изпълнителното дело съгласно чл. 2, е 6840,98 лв.
Съгласно Приложение № 1, което е неразделна част от споразумението, страните са
приели погасителен план за изплащане на сумата по чл. 2 на равни месечни вноски в
продължение на 18 месеца, като последната вноска е изравнителна.
1
Ищецът е изпълнил пълно и точно задължението си, като ежемесечно е заплащал в
продължение на 18 месеца сумата от 300 лв., а последната вноска е била изравнителна на
стойност 247,59 лв. Той е заплатил общо 5400 лв. и е надплатил сумата от 52,41 лв.
В Приложение № 1 е договорена и отстъпка от 1493,39 лв., ако длъжникът изпълни
задължението си по погасителния план или при точно изпълнение приетата крайна сума по
задължението по изпълнителния лист и изпълнителното дело в размер на 6840,98 лв., се
редуцира на платеното от 5347,59 лв. /5 400 лв./, предвид договорената отстъпка.
След изплащане на цялото задължение по описания по-горе начин ищецът се е
свързал с взискателя /ответника/ и е поискал от него да му издаде документ, че е погасил
изцяло задължението си и да прекрати изпълнително дело ИД № 2016 915 04 00380 при ЧСИ
Г.Г..
Ответникът отказал искането на длъжника за признаване на плащането му и въпреки,
че е подписал извънсъдебно споразумение и длъжникът е изпълнил изцяло задължението
си, не само не е прекратил изпълнителното дело, но е продължил да търси по принудителен
ред отново цялото задължение - повторно.
Ищецът се снабдил със справка за размера на задължението по изпълнителното дело
на 21.01.2022 г. и е установил, че дължи отново главницата по изпълнителен лист от 7139,29
лв. и неолихвяеми суми в размер на 3985,29 лв.
Счита се, че с изплащане на задължението по споразумението, ищецът е погасил
изцяло задължението по изпълнителния лист и изпълнителното дело.
Предвид изложеното, се моли съда да установи със сила на присъдено нещо, че
ищецът поради пълно и точно изпълнение, не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
всички присъдени суми от изпълнителен лист от 14.12.2011 г. по ЧГД № 7820/2011 г. на
СлРС, а именно: - 7139,29 лв. - главница; - Законната лихва върху главницата считано от
12.12.2011 г. до окончателното й изплащане; 2 - 932,67 лв. - договорна лихва; - 58,44 лв. -
наказателна лихва; - 623,30 лв. - разноски по ЧГД № 7820/2011 г. на СлРС, или общо: 8
753,70 лв., както и че не дължи суми по извънсъдебно Споразумение от 28.02.2020 г. ведно с
Приложение № 1, във връзка с изпълнението на сумите по изпълнителния лист.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество чрез
процесуален представител - адв. Н. К. от АК – Стара Загора, в който се сочи, че няма
доказателства, които да подкрепят твърденията изложени в исковата молба. Твърди се, че
първо длъжникът след получаване на подписан екземпляр от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, повече
от три месеца не връща по пощата подписан от него договор и второ, на основание чл.5 от
Споразумението, при забавяне на плащане или неплащане на дължима вноска, същото се
прекратява. Още при първите две дължими вноски, ответникът не изпълнява поетите
задължения. Вместо дължимите 300 лв. за месеците март и април 2020 г., са внесени по 150
лв. и освен това, никоя от вноските не е платена до 20-то число на текущия месец.
Поради неизпълнение на задълженията по споразумението, кредитора/взискател
2
приема същото за прекратено, съответно отпада направената с него отстъпка, нещо повече, с
изпълнителния титул е образувано ново изпълнително дело срещу ищеца. На 13.01 2022 г. е
образувано изп. дело № 82/2022 г. по описа на НСИ Г.К..
Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй
като изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявения иск и предвид
претенцията на ищеца за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, се прави
възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на
делото. В случай, че съдът уважи частично иска, на основание чл. 103 от ЗЗД се прави
изявление за прихващане на присъдените разноски.
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който счита за доказано,
че ищецът не дължи сумите по изпълнителния лист. Претендира разноските по делото.
Ответното дружество редовно призовано, се представлява от процесуален
представител, който моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
Ответникът в качеството си на цесионер и взискател е придобил правата по
изпълнителен лист от 14.12.2011 г. по ЧГД № 7820/2011 г. на СлРС с Договор за цесия от
31.01.2018 г. от цедента „Обединена българска банка“ АД, като е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор по ИД № 2016 915 04 00380 при ЧСИ Г.Г., въз основа на
изпълнителния лист.
С този изпълнителен лист „Обединена българска банка“ АД е образувал
изпълнително дело № 20127680400028, прекратено поради перемция. След прекратяването,
цедентът е образувал отново със същия изпълнителен лист ИД № 2016 915 04 00380 при
ЧСИ Г.Г..
На 28.02.2020 г. между страните по изпълнителното дело - ищецът и ответникът, е
сключено и подписано извънсъдебно споразумение за редуциране на размера на
задължението по изпълнителния лист, погасителен план за изплащане, уговорена е и
отстъпка, ако задължението бъде заплатено по погасителния план в него. С него е прието от
страните, че към датата на подписването му 28.02.2020 г., размерът на задължението по
изпълнителния лист и изпълнителното дело съгласно чл. 2, е 6840,98 лв.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е
видно, че внесените суми от ищеца в „ЕОС Матрикс” ЕООД по споразумение от 28.02.2020
г., са както следва: 31.03.2020 г. – 150 лева; 29.04.2020 г. – 150 лева; 28.05.2020 г. – 300 лева;
30.06.2020 г. – 300 лева; 23.07.2020 г. – 300 лева; 27.08.2020 г. – 300 лева; 25.09.2020 г. – 300
лева; 28.10.2020 г. – 300 лева; 18.11.2020 г. – 300 лева; 22.12.2020 г. – 300 лева; 26.01.2021 г.
– 300 лева; 26.02.2021 г. – 300 лева; 29.03.2021 г. – 300 лева; 26.04.2021 г. – 300 лева;
3
26.05.2021 г. – 300 лева; 28.06.2021 г. – 300 лева; 26.07.2021 г. – 300 лева; 26.08.2021 г. – 300
лева – общо 5400 лева.
Постъпилите суми в „ЕОС Матрикс” ЕООД от ЧСИ Г.Г. по изп. дело № 380/2016 г. и
изп. дело № 82/2022 г., след сключване на споразумението от 28.02.2020 г. са както следва:
02.03.2020 г. – 183,94 лева; 28.08.2020 г. – 117,06 г.; 30.10.2020 г. – 94,26 лева; 28.02.2022 г.
– 78,00 лева – общо 473,26 лева.
След 28.02.2020 г. – датата на Споразумението, А.Й. е внесъл в „ЕОС Матрикс”
ЕООД общо сумата от 5 873,26 лева.
Съгласно чл.2 от Споразумението, размерът на задължението към 28.02.2020 г. е
6 840,98 лева, като задължението следва да се погасява на месечни погасителни вноски в
размери и падеж съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към
Споразумението. Договорено е кредиторът да спре начисляване на законна лихва върху
главницата от момента на сключване на Споразумението и отстъпка в размер на 1 493,39
лева, само ако длъжникът изпълнява задължението си по погасителния план.
Към 27.04.2022 г., остатъкът по Споразумението от 28.02.2020 г. е в размер на 967,72
лева плюс законна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 27.04.2022 г. – 74,76 лева.
В с.з. вещото лице уточнява, че не е приспадната сумата 1493.39 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск е с пр. основание чл. 439 ГПК като се иска от съда да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването на вземанията поради плащане. С
оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на
новонастъпили, след издаване на изпълнителният лист, факти, на които длъжникът може да
се позовава при оспорване на изпълнението. Наличието на висящ изпълнителен процес за
събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на
правен интерес у длъжника за предявяване на иска, какъвто е конкретният случай,
доколкото по делото не са ангажирани доказателства изпълнително дело № 82/2022 г. на
ЧСИ Г.Г. да е прекратено към настоящия момент.
Установи се , че с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. 7820/2011 г. на СлРС
ищецът е осъден да заплати на ОББ АД сумата 7139.29 лева- главница по договор за кредит
от 26.11.2010 г., договорна лихва в размер на 932.67 лева, наказателна лихва в размер на
58.44 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.12.2011 г. и разноски в
размер на 623.30 лева.
Ответното дружество е придобил правата по изпълнителния лист с договор за цесия
от 31.01.2018 г.
Няма спор между страните, че на 28.02.2020 г. е сключено и подписано извънсъдебно
споразумение за редуциране на размера на задължението по изпълнителния лист,
4
погасителен план за изплащане, уговорена е и отстъпка, ако задължението бъде заплатено
по погасителния план в него. С него е прието от страните, че към датата на подписването му
28.02.2020 г., размерът на задължението по изпълнителния лист и изпълнителното дело
съгласно чл. 2, е 6840,98 лв.
От назначената приета и неоспорена по надлежния ред съдебно- икономическа
експертиза се установи, че внесените суми от ищеца в „ЕОС Матрикс” ЕООД по
споразумение от 28.02.2020 г., са в общ размер на сумата 5400 лева.
Постъпилите суми в „ЕОС Матрикс” ЕООД от ЧСИ Г.Г. по изп. дело № 380/2016 г. и
изп. дело № 82/2022 г., след сключване на споразумението от 28.02.2020 г. са както следва:
02.03.2020 г. – 183,94 лева; 28.08.2020 г. – 117,06 г.; 30.10.2020 г. – 94,26 лева; 28.02.2022 г.
– 78,00 лева – общо 473,26 лева.
След 28.02.2020 г. – датата на Споразумението, А.Й. е внесъл в „ЕОС Матрикс”
ЕООД общо сумата от 5 873,26 лева.
Към 27.04.2022 г., остатъкът по Споразумението от 28.02.2020 г. е в размер на 967,72
лева плюс законна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 27.04.2022 г. – 74,76 лева, като не е
приспадната сумата за отстъпка в размер на 1 493,39 лева.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявеният иск, тъй като съгл.чл.
5 от Споразумението, същото се прекратявало при забава в плащането или неплащане на
дължима вноска. Ищецът още при първите две вноски не изпълнявал задълженията си, като
внесените суми били по 150 лева, вместо по 300 лева. Освен това никоя от вноските не била
платена до 20-то число на месеца.
Действително се установи от приетите по делото платежни документи и от
заключението на вещото лице, че първите два месеца са преведени по 150 лева, вместо
дължимите 300 лева, а в повече от следващите месеци по погасителния план дължимите
суми не са превеждани до 20- то число на месеца.
От показанията на разпитаната по делото св. Й.- майка на ищеца се установи, че тя е
извършвала плащанията по споразумението и тъй като започнала пандемията забавила
първата вноска, тъй като получавала наем и с него изплащала задължението. Твърди, че това
ставало със съгласието на г-жа П. – служител при ответника с която уточнявали какво ще
внася всеки месец. Съгласила се да плати първите два месеца по- малка сума, като се
разбрали , че накрая ще изплати всичко. Била съгласна с плащанията и винаги питала на коя
дата ще плати. Следователно плащанията са извършвани със съгласието и без
противопоставянето на служител на ответното дружество.
Въпреки, че обявената световна ковид пандемия принципно представлява
непреодолима сила, тъй като има белезите на форсмажорно обстоятелство, което е
непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след
сключването на споразумението, съдът намира, че не е налице причинна връзка между
събитието и забавеното и неточно изпълнение на задълженията по споразумението.
5
Досежно смисъла на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД в теорията се приема, че "едно събитие
съставлява непреодолима пречка за изпълнение на задължението, ако е създало такова
състояние, че с оглед на добросъвестността – с оглед на достъпните и практикувани способи
за изпълнение - всички усилия на длъжника да престира биха били лишени от практически
резултат. Извънредното положение на практика води до дерогиране разпоредбата на чл. 81,
ал. 2 от ЗЗД - обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение
на задължението, не го освобождава от отговорност. Принципното разбиране на тази
разпоредба е, че парите никога не погиват, че длъжникът винаги може да намери пари
назаем, за да престира. В случая на пандемия и обявено извънредно положение, съдът счита
че намирането на суми по 150 лева за първите два месеца от погасителния план е било
обективно възможно и неплащането на пълния размер на месечната вноска може да се
вмени във вина на ищеца, въпреки, че всички плащания са извършени със съгласието на
представител на ответника.
На 24.01.2022 г. ответното дружество е подало молба до ЧСИ Г.Г. за образуване на
изпълнително производство по изпълнителния лист, като претендира всички суми по него.
Съгласно чл. 5 от споразумението от 28.02.2020 г. , при забава на плащане или
неплащане на дължима вноска по това споразумение, същото се прекратява автоматично,
кредиторът възобновява действията по принудителното събиране на вземането в пълния му
размер, намален с размера на извършените плащания след подписване на споразумението,
т.е няма клауза според която вземането да се намалява само с непълните или просрочени
вноски.
Към датата на образуване на изпълнителното производство, съгласно заключението
на вещото лице постъпилите суми по сметка на ответника са в размер на 5 873,26 лева,
която сума не е следвало да бъде претендирана при образуване на изпълнителното
производство.
Съдът следва да вземе предвид договореното между страните при подписване на
споразумението, че не следва да се прилага спиране на начисляване на законна лихва върху
главницата при забава или неплащане на дължима вноска. Въпреки, че съдът прие, че
плащанията са извършвани със знанието и без противопоставянето на представител на
ответника, счита че от дължимите суми по изпълнителния лист следва да се приспаднат
внесените от ищеца до момента на образуване на изпълнителното производство през 2022 г.
суми в общ размер на 5 873,26 лева.
Както е разяснено с т. 1 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. №
3/2017 г., ОСГТК на ВКС, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76,
ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. За погасяването на
паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата.
6
В случая от внесената сума в размер на 5873.26 се погасяват разноски в размер на
623.30 лева, наказателна лихва за периода от 25.01.2011 г. до 11.12.2011 г. в размер на 58.44
лева, договорна лихва за периода от 25.01.2011 г. в размер на 932.67 лева и главница в
размер на 4258.85 лева. Остава неизплатена главница в размер на 2880.85 лева.
Предвид изложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи следните суми: 623.30 лева разноски по ч.гр.д. 7820/2011 г.
на СлРС, наказателна лихва за периода от 25.01.2011 г. до 11.12.2011 г. в размер на 58.44
лева, договорна лихва за периода от 25.01.2011 г. в размер на 932.67 лева и главница в
размер на 4258.85 лева, като предявеният иск над размера на сумата 4258.85 лева главница
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество с оглед изхода на процеса следва да
заплати на ищеца сторените разноски в производството, съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 640 лева адв. възнаграждение, 270.35 лева д.т., 168 лева
възнаграждение за вещо лице.
Направено е от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като същото е неоснователно, тъй като са предявени три отрицателно
установителни иска и за всеки от тях е договорено минимално адв. възнаграждение,
съгласно Наредба № 1/2004 г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че АНД. Й. Й. с ЕГН ********** от
................................... НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Малинова долина” ул. „Рачо Петков
Казанджията” № 4-6 на осн. чл. 439, ал.2 от ГПК сумата 4258. 85 лв. - главница; законната
лихва върху главницата считано от 12.12.2011 г. до окончателното й изплащане; 932,67 лв. -
договорна лихва за периода от 25.01.2011 г. до 11.12.2011 г.; 58,44 лв. - наказателна лихва за
периода 25.01.2011 г. до 11.12.2011 г.; - 623,30 лв. – разноски за които суми е издаден
изпълнителен лист от 14.12.2011 г. по ч.гр.д. № 7820/2011 г. на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният отрицателно установителен иск с пр. осн. чл. 439, ал.2 от
ГПК за главница над размера на сумата 4258. 85 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, кв. „Малинова долина” ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4-6, ДА
ЗАПЛАТИ на АНД. Й. Й. с ЕГН ********** от ..................................., направените по
делото разноски в размер на 640 лева адв. възнаграждение, 270.35 лева д.т., 168 лева
7
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8