Решение по дело №760/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. чл.15, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по жалба от М. Д. Д. от [населено място] вода, общ.Белене, обл.Плевен, чрез адв.М. от САК, против Заповед №Л-2580/17.08.2023г. на Началника на затвора Белене, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата са наведени доводи, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че заповедта е издадена при неспазване на законовите разпоредби и на Правилата за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в ГД”Изпълнение на наказанията” и ГД"Охрана" и териториалните им служби/звена към Министъра на правосъдието. Сочи се, че липсва надлежно протоколиране на дейността на комисията, извършила проверката по чл.205 ал.2 от ЗМВР, като се счита, че не е съставен нито един протокол от проведено заседание, както и оспорващият не е бил призоваван за подобни заседания и не е имал възможност да участва в такива. Твърди се още, че липсват доказателства служителят да е уведомяван за възможността по чл.205 ал.3 от ЗМВР да бъде подпомаган в защитата си от друг служител или от адвокат. Сочи се също, че инспектор П. М.-член на комисията не отговаря на изискванията да е компетентна в областта, предмет на дисциплинарното производство, тъй като длъжността й /специалист „Човешки ресурси“/ не е свързана с осъществяваната от Д. пряка служебна дейност като надзирател. Посочва се още, че именно този служител, в качеството си на член на комисията е изготвял всички издавани документи в производството, вкл. тези от наказващия орган, вкл. и оспорената заповед, което води практически до съвместяване качествата на проверяващ орган с действията от името на наказващия орган. Твърди се, че заповедта страда от липса на ясни мотиви и съдържа съществени противоречия в обстоятелствената част, които не позволяват ясно установяване на вида и характера на вмененото нарушение, нито конкретното твърдяно неизпълнение. Сочи се, че липсва също и отразяване в коя от хипотезите на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР се субсумират твърдяните нарушения. По отношение на ползваната почивка се твърди, че не се сочи какъв акт е нарушен и очевидно не се касае за неизпълнение на ЗМВР или на подзаконов нормативен акт. В тази връзка се счита, че не става ясно кое точно правило е нарушено. Посочва се също, че не е извършена преценката по чл.206 ал.2 от ЗМВР, както и липсват мотиви за формата на вината и за цялостното поведение на служителя. Счита се още, че наложеното наказание не е съответно на вмененото нарушение. Сочи се също, че от материалноправна страна липсва осъществяване на хипотезата на „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“. По отношение неизвършването на обиск се счита, че не се установява по какъвто и да е било начин, че задължението за извършване на обиск е следвало да бъде изпълнено именно от оспорващия Д.. Счита се, че дори хипотетично да се приеме извършването на някакво нарушение, то наложеното наказание „порицание“ се явява несъразмерно тежко спрямо твърдяното нарушение, особено предвид обстоятелството, че вредоносни последици не са настъпили, както и предвид факта, че предходни наказания на служителя не са налагани. В заключение се счита, че нито е налице нарушение, нито такова е извършено виновно, а дори и да е извършено, не представлява такова по чл.194, ал.2, т. 1 от ЗМВР. Твърди се също, че заповедта не съответства и на целта на закона. Моли се за отмяна на заповедта и се претендира присъждане на направените разноски.

В допълнение към жалбата се твърди още, че е допуснато нарушение на изискванията на чл.197 ал.3 от ЗМВР при издаване на заповедта. Оспорва се като антидатиран, неверен по съдържание и съставен единствено за целите на съдебното производство представеният протокол от 29.06.2023 г. от заседание на проверяващата комисия.

От ответника, чрез процесуален представител, в придружителното писмо за представяне на преписката е изразено становище за неоснователност на жалбата и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева.

В открито съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.М., който поддържа депозирана жалба по наведените в нея и допълнително основания. Анализира събраните в хода на съдебното производство доказателства и счита, че не са извършени вменените на оспорващия нарушения. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски, съобразно представен списък. Представя писмени бележки с доводи аналогични на изложените в жалбата и в открито съдебно заседание.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Х., която счита жалбата за неоснователна, като навежда доводи за спазване на всички законови изисквания при издаване на заповедта. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева. В указания срок не представя писмени бележки.

Административен съд - Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото заповедта е връчена на 31.08.2023г., видно от отбелязването на самата нея /л.20/, а жалбата е подадена на 14.09.2023г., от легитимирано лице и при наличие на интерес от търсената защита, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

В процесната заповедта е посочено като фактическа обстановка, че държавният служител младши инспектор М. Д. Д. - надзирател I-ва степен в затворническо общежитие „Белене“- II-ра категория към затвора в [населено място] II-ра категория, е назначен в наряд на пост № 1 в същото общежитие на 31.03.2023г. от 08,00 часа до 16,00 часа, като носи службата на пост № 1 от 08,00 часа до 09,20 часа, от 09,50 часа до 12.00 часа и от 14,00 часа до 16,00 часа. Посочено е още, че от видеоматериал е установено, че не е извършен обиск на един лишен от свобода, който напуска затворническото общежитие в 14,34 часа. Отразено е, че на 01.04.2023г. мл.инспектор М. Д. е дежурен от 20,00 часа до 08,00 часа на 02.04.2023г., съгласно ежедневна ведомост, като от предоставения запис от охранителната камера срещу постовата стая на пост № 1 е видно, че Д. ползва почивка от 00,08 часа до 02,06 часа (1 час и 58 минути). Счетено е, че мл.инспектор М. Д. ползва почивка извън регламентирания график и с по-голяма продължителност по време на дежурството си от 20.00 часа на 01.04.2023г. до 08,00 часа на 02.04.2023г., което представлява нарушение на т. 6.7. от Инструкция за особеностите на пост № 1 „Физиологичен режим на труд и почивка, използвани за отдих и възстановяване и почивки за хранене, се ползват от постовия, както следва:

(За смяната от 20,00 ч. до 08,00 ч.:

П. физиологична почивка/отдих - от 22,00 ч. до 22,30 ч.

Почивка за хранене - от 00,00 ч. до 00,30 ч.

Втора физиологична почивка/отдих - от 05,00 ч. до 05,30 ч.

Командирът на отделение може да променя времето за физиологичен режим на труд и почивка, съгласно оперативната обстановка в затвора.)“.

Счетено е още в заповедта, че по време на дежурството си на 31.03.2023 г. от 08,00 часа до 20,00 часа, мл.инспектор М. Д. не извършва обиск на излизащ от общежитието лишен от свобода в 14,34 часа, което представлява нарушение на чл. 92, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 4 от ЗИНЗС, чл. 312, т. 11 от ППЗИНЗС. Прието е, че действията на мл. инспектор М. Д. представляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, а именно - „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник- министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година.

В заключение в заповедта е прието, че за извършеното на 01-02.04.2023г. и на 31.03.2023г. нарушение на служебната дисциплина, установено от проверка, назначена с писмена заповед № Л-1802/13.06.2023г., писмена справка peг. № ИЗ-6538/05.07.2023г., и след като са оценени събраните доказателства, взета е предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата и е предоставена възможност да се упражни правото на защита и не са приети по зависещи от служителя причини (покана peг. № ИЗ-6842/13.07.2023 г. и протокол peг. № ИЗ-7889/15.08.2023 г. по описа на затвора в [населено място]- II-ра категория), писмените обяснения на служителя, тъй като не е дал такива по негова вина, и на основание чл.194 ал.2 т.1, чл.197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.11, чл.204 т.3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.

Като част от административната преписка е Докладна записка от инспектор А. А. от 25.05.2023 г. /л.л.41-42/, в която се сочи, че на 01.04.2023 г. от 20:00 часа до 08:00 часа на 02.04.2023 г. мл.инспектор М. Д. влиза в банята от 00:08 часа до 02:07 часа /1 час и 59 мин./, като през този период мл.експерт К. И. носи службата в постовата стая и прави обходи съгласно инструкцията.

О. Д. записка от гл.инспектор В. К. от 06.06.2023г. /л.л. 26-36/ се установява, че при проверка на записи от камери за видеонаблюдение може да се направи извод, че мл.инспектор М. Д. е извършил следните дисциплинарни нарушения – напускане на поста – 2 броя на 02.04.2023г.; използва по-дълги почивки от регламентираните – 1 брой на 02.04.2023г., и 8 броя нарушения - неизвършване на личен обиск и проверка на багаж на л.св., на 29.03.2023г., в 14.48, 14.53, 15.23 часа, на 31.03.2023 г. – в 12.54, 13.54, 14.34, 16.09 и 11.47 часа.

Издадена е Заповед № Л-1802 от 13.06.2023 г. /л.л.21-23/ от началника на затвора Белене, с която е наредено да се извърши проверка за причините, поради които мл.инспектор М. Д. по време на дежурствата си в периода от 29.03.2023 г. до 02.04.2023 г. на два пъти е напускал поста, не е извършвал личен обиск и проверка на багажа на лишени от свобода и е ползвал почивка, по-дълга от регламентираната. За извършване на проверката е назначена тричленна комисия. Заповедта е връчена на Д. на 14.06.2023г., видно от отбелязването на самата нея.

О. Д. са подадени две докладни записки – първата от 21.06.2023 г., а втората от 26.06.2023 г. /л.л.24-25/, като в първата се сочи, че му е предоставен видеозапис за гледане, а според втората – че след като е изгледал записите, не е видял да е извършил нарушения на постовата служба.

За извършената от комисията проверка е изготвена Писмена справка peг. № ИЗ-6538/05.07.2023г. /л.л.64-69/, в която се излагат същите факти и се сочат като нарушени същите правни норми, както в процесната заповед. Отразено е също, че по отношение на други твърдения за нарушения, същите не са извършени от Д.. Посочено е още, че е назначен за служител през 2016 г., като по време на службата е награждаван два пъти и не е наказван.

До Д. е изпратена покана от комисията с дата 05.07.2023 г. /л.70/ за запознаване с писмената справка, като поканата е получена на датата на издаването й. Дадена е възможност в срок от 24 часа след запознаването да се представят допълнителни обяснения или възражения, както и доказателства.

О. П. от 10.07.2023г. /л.71/ е видно, че не са представени от Д. допълнителни обяснения или възражения, както и доказателства.

О. П. от 15.08.2023г. /л.73/ е видно, че по връчената покана за даване на писмени обяснение и представяне на доказателства, такива не са дадени от Д..

О. Е. ведомости на служителите от надзорно-охранителния състав за 29.03.2023 г., 31.03.2023 г. и 01.04.2023 г. /л.л.59-63/ е видно, че Д. е наряд в тези дни, и е на пост № 1 в часовете, посочени в процесната заповед на 31.03.2023г., както и че е в почивка на 01/02.04.2023г. в периодите 22.00-22.30, 01.00-02.00 и 07.00-07.30 часа.

О. Д. характеристика на длъжността надзирател II-I степен /л.л.46-49/, с която Д. е запознат, се установява, че негов пряк ръководител е командирът на отделение.

По делото се приложени Инструкция за особеностите на пост №1, утвърдена от началника на затвора Белене на 04.01.2023г. /л.л.50-58/, и Инструкция за особеностите на пост №2, утвърдена от началника на затвора Белене на 04.01.2023г. /л.л.187-192/. Не са представени доказателства, че Д. е запознат с тези инструкции.

По делото са приобщени още Заповед № Л-2514/31.05.2019 г. /л.95/, с която Д. е преназначен на длъжност „надзирател I-ва степен” в Затворническото общежитие „Белене“ в затвора в [населено място] II-ра категория, както и Заповед № ЧР-05-70 от 2016 г. /л.96/, с която П. К. е преназначен на длъжност началник на затвор II-ра категория в затвора [населено място].

Приложени са и Правила за организацията на дейността на установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в ГДИН и ГДО и териториалните им служби/звена към министъра на правосъдието /л.л.101-162/, утвърдени със заповед на министъра на правосъдието /л.100/, както и Вътрешни правила за документооборота, деловодната и архивната дейност в ГДИН и териториалните и служби, вкл. заповедта на ВПД главен директор на ГДИН, с която същите са утвърдени /л.л.197-218/.

По делото на л.л.97-98 е представен Протокол от 29.06.2023г. от заседание на проверяващата комисията по чл.205 от ЗМВР, в който се сочи, че са прегледани видеозаписите и са проучени събраните материали. Същият протокол не е регистриран. Представен е и в оригинал на л.л.185-186 от делото. На основание чл.193 от ГПК вр. чл.144 АПК е оспорена достоверността на датата и верността на съдържанието на този протокол, като е открито производство по оспорване.

От приобщената Длъжностна характеристика на длъжността „Командир на отделение“ /л.л.169-170/ е видно, че на същия са подчинени служителите на длъжност надзирател II-I степен.

О. Д. характеристика на длъжността „Инспектор VII-IV степен /Човешки ресурси/“ - л.л.228-229, е видно, че като пряко задължение е регламентирано следното: „Активно участва в производството по налагане на дисциплинарни наказания, като следи законосъобразността на процедурата. Изготвя проект на заповеди за налагане на наказания и води отчетност на дисциплинарната практика в затвора“.

О. Е. за болнично лечение в периода 14-17.08.2023г. и медицински протокол на ЛКК /л.л.171-172/ се установява, че е издаден болничен лист на Д. за периода 14-27.08.2023 г.

По делото са разпитани трима свидетели. Св. К. П. И. заявява, че работи от 2000г. като надзирател в Затвора Белене, а от 2017г. е Командир на отделение в ЗО и се явява началник на оспорващия. Сочи, че служителят е почивал малко повече, имал е проблеми със стомаха. Твърди, че устно им е разпоредено от началника на ЗО, че не е проблем през нощта да се почива по 2 часа, като се слеят почивките. Твърди още, че в случая е разрешил почивка на Д., който му е подчинен и не може самоволно да ползва почивка. Сочи, че по време на почивката той е бил на пост, като ползват почивки по различно време. Твърди също, че при влизане и излизане на л.св. от ЗО следва да се обискира. Заявява, че нямат писмена заповед относно промяна продължителността на почивките, като почиват в тоалетната, където са сложили легло.

Св.Р. З. П. твърди, че е мл.инспектор, колега на оспорващия. Сочи, че Пост № 1 обхваща територията на общежитието, а Пост № 2 извършва конвойна дейност. Твърди, че са подчинени на командира на отделение. Сочи, че е бил наряд на 31.03.2023г. Заявява, че личният обиск се извършва на територията на пост №1, като при конвоиране обиск се извършва от надзирателя на пост №2, което е вменено в неговите задължения. Твърди, че нарядите са 12 часови, като имат право на почивка, но не и на сън.

Св.В. Х. К. заявява, че е началник сектор „Надзорно охранителна дейност“ в Затвора Белене. Твърди, че почивките са утвърдени в инструкцията за самите постове, като началникът на ЗО не може да наруши инструкция, утвърдена от Началника на Затвора. Сочи, че инструкцията може да се отмени само от главния директор на ГДИН и от министъра на правосъдието. Заявява, че дежурствата са 12 часови – смени от 08.00 до 20.00, и от 20.00 до 8.00 на следващия ден. Твърди, че нарядът няма право на почивка за сън. Сочи, че командирът на отделение и главният надзирател имат право да променят времето на почивка с оглед оперативната обстановка, но не и времетраенето на самите почивки. Сочи още, че обиск се извършва задължително при напускане и влизане в местата за лишаване от свобода, на влизане и излизане от поста, при заминаване и връщане от работа, при отвеждане за конвоиране. Твърди, че задължение за извършване на обиска е на постовия на пост №1, като територията на пост №1 е сграда и двор. Сочи, че по време на нощна смяна почивките на командира на отделение и другия служител не се ползват по едно и също време, като когато постовият следва да почива, се заменя от командира на отделение, който застава на пост. Сочи, че може почивката за отдих и почивката за храна да се слеят, но двете физиологични почивки не могат – едната е в първия интервал на смяната, а другата във втория интервал на смяната. Посочва, че сливането се разрешава от командира на отделение. Заявява, че е извършил проверка въз основа на резолюция от началника на затвора, като е обобщил проверка от главни надзиратели и свалените записи от охранителните камери, които е гледал.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

На първо място съдът следва да се произнесе по оспорване достоверността на датата и верността на съдържанието на Протокол от 29.06.2023 г. от заседание на проверяващата комисията по чл.205 от ЗМВР, приобщен на л.л.97-98, за да изгради последващите си правни изводи само на събраните доказателства, които не са изключени от кориците на делото.

При откриване производство по реда на чл.193 от ГПК вр. чл.144 от АПК на оспорващия е указана доказателствената тежест. От негова страна не са ангажирани доказателства, които да опровергаят достоверността на датата и верността на съдържанието на протокола. Съдът счита, че фактът, че този протокол не е регистриран съгласно приобщените Вътрешни правила за документооборота, деловодната и архивната дейност в ГДИН и териториалните и служби не доказва, че са неверни датата и съдържанието му. Изискването за регистрация е въз основа на чл.23, ал.2 от Вътрешните правила, като същата разпоредба изисква регистрацията на всички входящи, изходящи и вътрешни документи, включително протоколи. Липсата на регистрация, както и липсата на този протокол в изпратената административна преписка е само индиция за това, че датата и съдържанието му са неверни, но не го доказва. Нито събраните писмени доказателства, нито свидетелските показания са в насока, че датата и съдържанието на този протокол са неверни. Предвид изложеното, съдът приема, че оспорването е неуспешно проведено.

Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, началникът на затвора организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на служителите, разрешава отпуски и командирова служители в страната, награждава служителите с награди по чл.30 ал.2 т.1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл.197 ал.1 т.1 – 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл.188 т.1 и т.2 от Кодекса на труда. Д. е служител в затвора Белене, като е наказан на основание чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.19 ал.2 от ЗИНЗС, за държавните служители по ЗИНЗС се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в същия закон не е предвидено друго.

Заповедта е писмена съгласно чл.210 ал.1 от ЗМВР, като относно спазването на процесуалните правила, материалния закон и наличието на мотиви съдът съобразява следното:

Спазен е регламентирания в чл. 195 ал.1 от ЗМВР двумесечен срок, в който следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196 ал.1 от ЗМВР на 05.07.2023г. при регистрирането на Писмена справка peг. № ИЗ-6538/05.07.2023г. по описа на затвора в [населено място] /л.л.64-69/. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно дисциплинарното нарушение и дееца. При това положение оспорената заповед от 17.08.2023г. е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението. Към датата на издаването на заповедта не е изтекъл и едногодишният срок от извършването на нарушението.

Спазено е и императивното изискване на чл.206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно-наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, Д. е запознат със съдържанието на справката, като за него е изпратена покана за даване на писмени обяснения от началника на затвора, но служителят не се е възползвал от дадената му възможност, видно от приобщения протокол от 15.08.2023 г. на л.73 от делото. За пълнота следва да се посочи, че смисълът на изискването по чл.206 ал.1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва, след като по безспорен начин се установи /т.е. са събрани всички доказателства/, че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се издаде актът за налагане на дисциплинарното наказание. Т.е. едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от наказващия орган и тези посочени от самия служител /ако ги посочи в определения срок/, последният може в най-пълен обем да се защити, като даде обясненията си по така установеното чрез тези доказателства.

При издаване на заповедта обаче, дисциплинарно - наказващият орган не е изложил мотиви, допуснал е съществено нарушение на административно-производствените правила, както и нарушение на материалноправните разпоредби, като съображенията за това са следните:

С процесната заповед дисциплинарната отговорност на Д. е ангажирана затова, че ползва почивка по време на наряд на 01/02.04.2023 г. извън регламентирания график и с по-голяма продължителност – от 00.08 часа до 02.06 часа /1 час и 58 минути/, в нарушение на т.6.7. от Инструкция за особеностите на пост № 1, както и затова, че по време на дежурството си на 31.03.2023 г. от 08,00 часа до 20,00 часа не извършва обиск на излизащ от общежитието лишен от свобода в 14,34 часа, в нарушение на чл.92 ал.1 т.1, т.2 и т.4 от ЗИНЗС, чл. 312 т.11 от ППЗИНЗС и т.3.2.7. от Инструкция за особеностите на пост № 1.

Сочените деяния обаче, не представляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, по който текст са [жк], а именно като „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители”, в случая - ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Инструкция за особеностите на пост № 1, както е прието в процесната заповед. ППЗИНЗС не е нормативен акт, издаден въз основа на ЗМВР, а е издаден въз основа на §12 от ПЗР на ЗИНЗС. Посочената инструкция не е издадена от пряк ръководител, доколкото видно от длъжностната характеристика на Д., негов пряк ръководител е командирът на отделение. Следователно нито един от посочените три акта не попада в хипотезата на чл.194 ал.2 т. 1 от ЗМВР.

Във връзка с горното е необходимо да се посочи, че съгласно чл.46 ал.2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Съгласно следващата ал.3, наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея. В случая не е спорно, че цитираната разпоредба на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР се отнася само до неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Недопустимо е по аналогия да се търси дисциплинарна отговорност на основание на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, когато нарушените нормативни актове са различни от тези, посочени в разпоредбата.

Следва да се посочи също, че по отношение на първото нарушение – относно почивката, по много неясен начин е отразено в заповедта, че цитираната т.6.7. е от Инструкция за особеностите на пост № 1. Съдът намира, че по този начин е нарушено и правото на защита на оспорващия да разбере какво нарушение му се вменява и каква е неговата правна квалификация.

Относно първото нарушение – ползване на почивка по време на наряд, извън регламентирания график и с по-голяма продължителност, съдът намира, че същото не може да се приеме за безспорно доказано, така както е вменено и описано в заповедта. На първо място в оспорения акт е отразено, че Д. е почивал от 00.08часа до 02.06часа на 02.04.2023г., но в Докладната записка на гл.инспектор К. за Д. е посочено, че при проверка на записи от камери за видеонаблюдение, същият е използвал по-дълга почивка от регламентираните в периода 02.04.2023г. – от 00.08часа до 02.77часа, общо 1ч 59минути. Според инструкцията Д. има право на почивка за хранене от 00.00 часа до 00.30 часа. Освен това, съгласно последната, и това е посочено изрично и в заповедта, командирът на отделение може да променя времето за физиологичен режим на труд и почивка, съгласно оперативната обстановка в затвора. Установява се от свидетелските показания, че командирът на отделение е разрешил използваната почивка, като докато Д. почива, командирът на отделение е на пост. Посоченото в инструкцията – че командирът на отделение може да променя времето за физиологичен режим на труд и почивка, съгласно оперативната обстановка в затвора според съда означава, че същият може да разпореди времето на почивка да бъде различно, или почивката да се ползва в друг отрязък от времетраенето на наряда. Освен това, според самата инструкция Д. има право да почива в периода 00.00 до 00.30 часа, поради което не може да се приеме, че с почивка от 00.08 до 02.06 часа е почивал неправомерно 1 час и 58 минути. Дори да се приеме, че почивката следва да е само 30 минути, от посоченият в заповедта период следва да се приспадне установената от инструкцията продължителност на почивката, като за този период не може да се счете, че същата е извън регламентирания график.

По отношение на второто нарушение – неизвършване на обиск на излизащ от общежитието лишен от свобода в 14.34часа на 31.03.2023г., съдът намира, че описаното като фактическа обстановка в заповедта деяние е осъществено, но е неправилно квалифицирано като нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, като мотиви за този извод са изложени по-горе.

Необходимо е да се отбележи, че доколкото в заповедта е посочено, че се касае за две различни деяния – едното за ползване на почивка извън регламентирания график и с по-голяма продължителност, а другото за неизвършване на обиск на лишен от свобода, не е налице едно нарушение, както е посочено в заповедта, а две отделни нарушения. В такъв случай е следвало да се приложи разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба, на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В случая не са определени наказания за всяко от нарушенията, доколкото в заповедта са описани две отделни нарушения, което неопределяне на отделни наказания е в нарушение на материалния закон и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Също така, в заповедта не е посочено в коя от хипотезите на разпоредба на чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР попадат нарушенията, с което е допуснато съществено нарушение при издаване на заповедта, което е основание за отмяна. Според съда, вменените нарушения попадат в първата хипотеза – неизпълнение на служебни задължения, доколкото извършването на обиск на лишените от свобода при влизане в ЗО е част от служебните задължения на служителя на пост, както и ползването на почивка по определено време и с определена продължителност. Задължението за почивка е посочено в т.6.7. от Инструкцията, а задължението за извършване на личен обиск е посочено в цитираната разпоредба на чл.92, ал.1 от ЗИНЗС за извършване на задължителен обиск. В заповедта са отразени три хипотези /отделни точки на чл.92, ал.1 от ЗИНЗС/, като в случая е налице само хипотезата на т.1 – влизане и излиза на лишен от свобода. Липсват доказателства, а дори и твърдения, че е налице хипотезата на т.2 – отиване и връщане от работните обекти, или тази на т.4 - отиване и връщане от свиждане.

Основателно е и възражението, че в обжалваната заповед е декларирано извършването на преценка по чл.206, ал.2 от ЗМВР, каквато не е осъществявана. Не са посочени наградите и наказанията по време на службата, нито от кога Д. е служител. Доколкото видът на наказанието зависи от правната [жк], определянето на размера на наказанието, така че да е „съответно“ зависи от съвкупната преценка на отегчаващите обстоятелства, формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата. В случая в процесната заповед такава преценка липсва, като в заповедта наказващият орган не е изложил никакви мотиви за формата на вината – не е посочено дали нарушенията са умишлени или непредпазливи.

Оспорената заповед противоречи и на целта на закона, доколкото само при точно квалифициране на всяко отделно деяние, съставляващо дисциплинарно нарушение, следва да се наложи дисциплинарно наказание.

За пълнота следва да се посочи, че изискванията за обективност, компетентност, безпристрастност и непредубеденост на членовете на проверяващата комисия не означават, че в нея не може да участва служител „човешки ресурси“. Точно обратното, същият с оглед на заеманата от него длъжност има пряко отношение към всички назначени служители, включително по отношение разследване на извършени от тях дисциплинарни нарушения. В този смисъл е и приобщената длъжностна характеристика на това лице, като същото е длъжно активно да участва в процеса по разследване на дисциплинарни нарушения. Ето защо, това възражение в жалбата е неоснователно, което не влияе върху извода за незаконосъобразност на заповедта.

С оглед на изложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, но при неспазване на изискващата се форма, при нарушение на административно-производствените правила, в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото са основателни претенциите на оспорващия за присъждане на разноски. Същите са поискани още с жалбата и възлизат общо на 1150лева, от които 10 лева за държавна такса /л.81/, 60 лева депозит за призоваване на свидетели /л.180/ и 1080 лева платено по банков път възнаграждение на един адвокат, видно от приложената фактура /л.231/ и платежно нареждане /л.232/. Разноските следва да бъдат възложени на ГДИН, която е юридическото лице.

Водим от горното и на основание чл.172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №Л-2580/17.08.2023г. на Началника на затвора Белене, с която на младши инспектор М. Д. Д. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], да заплати на М. Д. Д. от [населено място] вода, общ.Белене, обл.Плевен, [улица], [ЕГН], направените по делото разноски в размер [рег. номер]. /хиляда сто и петдесет лева/.

Решението, съгласно чл.211 изр.трето от ЗМВР, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.