РЕШЕНИЕ
№89
17.03.2020 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на
седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 1092 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба на „В.и к.” ЕАД- ***, против Н.К., БУЛСТАТ ***с
адрес в КК „Слънчев бряг”, западна част, ул. „Несебър”, № 1, ет.4, ап.46.
Твърди се, че ответникът, като собственик, бил абонат на ищцовото дружество и в
качеството си на потребител бил използвал услугата, предоставяна от ищеца, а
именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект- КК „Слънчев бряг”,
западна част, ул. „Несебър”, № 1, ет.4, ап.46. В тази връзка за аб.№ 953753, по
издадени фактури в периода от 25.08.2016 г. до 25.08.2017 г. с отчетен период по фактури от 28.05.2011 г.
до 01.08.2017 г., неплатените задължения възлизали на сумата от 395,99 лв., за
която се моли да бъде осъдена ответницата, както и за сумата от 92,63 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 25.09.2016 г. до 11.04.2019 г.
По делото е постъпил
писмен отговор от назначеният особен представител на ответника, с който се
оспорват предявените претенции. Заявява се, че отчетния период е преди повече
от 5 години, което погасява по давност задълженията. Наред с това нямало
доказателства, че К. е собственик на имота, както и че отчитането не било съобразно
чл.23 от ОУ.
Съдът, като взе предвид
становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е с
правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
От приложените по
делото нотариален акт № 120, т.VІ, н.д. № 1064/25.05.2011 г., както и от
справка от Службата по вписванията- Несебър, е видно, че ответницата е
собственик на ап.46, находящ се в КК „Слънчев бряг”, западна част, ул.
„Несебър”, № 1, ет.4. Видно от приложените към исковата молба 2 броя фактури,
за сочения апартамент била открита партида с абонатен № 953753 към ищцовото
дружество. От представената справка- извлечение за соченият абонат, е видно, че
на монтирания в имота на К. водомер са правени 2 отчитания, както следва: за
периода 28.05.2011 г.- 01.08.2016 г. и за периода 02.08.2016 г.- 01.08.2017 г.,
като и за двата периода е посочена, че водомера е бил видян от служител на
дружеството. За двата периода били начислени общо 178 куб. метра вода.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира
апартаментът е водоснабдена, а за измерване на консумацията на питейна вода от
абоната К. е монтиран водомер в специално изграден инсталационен канал в
санитарното помещение. Експертът не видял електромера поради липсата на достъп
до него. При справка с електронния карнет вещото лице констатирало, че
консумираното количество питейна вода е 178 куб. м., като за процесния период
отчетите са два- на 01.08.2016 г. и на 01.08.2017 г., като и при двата отчета
показанията на водомера са видени от съответния служител в ищцовото дружество. Експертът
е констатирал, че на ответницата е добавено 3,54 куб.м. от разпределение. За
отговорите си вещото лице е извършило необходимите справки в програмата на
водния оператор, като от него е констатирано, че водомерът е работил нормално.
В съдебното производство бе разпитан св. Е., която
заяви, че е отчитала жилището от месец май 2013 г. посредством електронно
отчитане, при което на водомерите се слага марка с "баркод".
Отчетникът сканирал съответния баркод и се отваряла папка, в която той нанася
електронно данните за съответния абонатен номер и няма възможност за полагане
на подпис от клиента. Посещенията в имота били 2 пъти, като обекта бил сезонен.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
От фактическа страна по делото се установява, че до
обекта, собственост на ответницата, за процесния период (28.05.2011 г.-
01.08.2017 г.), е доставено фактурираното количество вода. По делото не се
спори, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на
който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. В този смисъл
съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна
връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на вода. Съдържанието на
фактурите не е оспорено по делото, като се заявява единствено, че отчитането не
е било извършено законосъобразно и то само по отношение на процедурата. Ето
защо съдът приема за доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до
цитирания адрес вода.
По отношение на твърдението на особеният представител
на ответницата, че процедурата по отчитането не е била извършвана законосъобразно,
съдът го намира за основателно. Съгласно нормата на чл.35 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, показанията на
водомерите се отчитат за период, който се определя в общите условия, като
чл.23, ал.1, т.2 от същите въвежда тримесечен срок. Когато периодът на отчитане
на водомерите е по- дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява
служебно количество вода, определена по сочен механизъм. При отказ на
потребителят да осигури достъп на длъжностното лице на оператора, същото
съставя протокол, подписан и от един свидетел. В този случай разходът на вода
се изчислява по зададен в Наредбата начин.
В настоящият случай се установява, че за процесният
период е извършено реално отчитане на водомера само 2 пъти- на 01.08.2016 г. и
на 01.08.2017 г. Това се потвърждава и от показанията на св. Е.. По делото са
представени 4 протокола- по един за всяка от годините 2016 г., 2017 г., 2018 г.
и 2019 г., за неосигурен достъп до водомера. Няма данни, още по- малко
доказателства, от които да се следва извода, че за времето, през което водомера
не е бил отчитан, е била изпълнена процедурата по служебно начисляване. Че не е
извършвано такова свидетелстват и показанията на св. Е..
С оглед на така изложеното се налага извода, че при
отчитането на водомера на ответницата не е била спазена процедурата, предвидена
в общите условия, респективно залегнала в сочената по- горе наредба. Водомерът
е бил отчитан само два пъти за процесният период, като не е било спазено
изискването за отчитане на периоди, не по- дълги от 3 месеца. Наред с това не
са били служебно начислявани количества вода. Този извод обаче, не може да доведе
до неоснователност на иска по чл.79 ЗЗД. Няма спор по делото, че процесното
количество вода е реално доставено и потребено, поради което неспазването на
процедурата по отчитането не означава липса на задължение за заплащането му. Както
се установява информацията и за двата отчетени периода е възприета лично от
длъжностното лице на оператора при видяно отчитане на водомера. Не без значение
е и обстоятелството, че от заключението на вещото лице и от показанията на св. Е.
се установи, че се касае за сезонен обект. Нередовното отчитане не е причина да
се приеме, че потребената вода не следва да се заплаща (в тази насока
Решение № 1035 от 1.11.2016 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1230/2016 г.).
Такава санкция за оператора не е предвидена нито в общите условия, нито в
сочената наредба.
От заключението по съдебно- счетоводната експертиза се
установява, че при правилно начислено като потребено количество вода от 178
куб.м., ведно с 3,54 куб.м. от разпределение, задължението на К. възлиза на
сумата от общо 395,99 лв.
От страна на особеният представител на ответницата бе
наведено възражение за погасяване по давност на вземанията, поради изтекъл 5-
годишен период, което съдът намира за частично основателно. Съобразно Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГКТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги представляват периодични
плащания по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт- договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
В случая, не се представиха доказателства, а и не се твърди
прекъсване или спиране изтичането на давността върху вземанията по фактура № **********/25.09.2016
г. и фактура № **********/25.08.2017 г. Спрямо тези вземания е
приложима разпоредбата на чл. 111 ал. 1 б. ”в” ЗЗД, като от датата на
изискуемостта на част от вземанията по фактура № **********/25.09.2016 г., до
датата на подаване на исковата молба- 23.04.2019 г. са минали повече от три
години. Така за исковият период от 28.05.2011 г. до 23.04.2016 г., вземанията
на ищеца са погасени с изтичане на кратката тригодишна давност, започнала да
тече от датата на изискуемостта на вземанията за съответния отчетен период по фактура
№ **********/25.09.2016 г. и изтекла към датата на подаване на исковата молба.
Видно от сочената фактура в същата са отразени три периода с начисления-
28.05.2011 г.- 31.07.2012 г., 01.08.2012 г.- 31.05.2016 г. и 01.06.2016 г.-
01.08.2016 г. За последният период е посочено, че се дължи сумата от 7,56 лв.
без ДДС или 9,07 лв. с ДДС, което задължение не следва да се счита за погасено
и в този смисъл е дължимо, тъй като се касае за потребена вода извън периода,
който погасява по давност вземането. По отношение на вторият период 6/01.08.2012
г.- 31.05.2016 г./ за времето от 01.08.2012 г. до 23.04.2016 г. вземането
следва да се счита за погасено по давност, но предвид на това, че отчитането не
е било извършвано съобразно правилата на общите условия и сочената наредба, и с
оглед на това, че по делото няма данни каква е била реално потребената вода за периода
след 23.04.2016 г. до 31.05.2016 г., то цялата сума от 188,24 лв. без ДДС също
не следва да бъде присъждана. По отношение на първият период, вземането за
същия следва да се счита за погасено по давност изцяло.
По отношение вземането, обективирано във втората фактура №
**********/25.08.2017 г. в размер на 94,21 лв., същото не е погасено по давност
и следва да се счита за дължимо, поради което в тази й част претенцията се
явява основателна.
С оглед основателността на част от иска по чл.79 ЗЗД, следва да
бъдат уважени и акцесорните претенции по чл.86 ЗЗД досежно законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за забава за периода
от 25.09.2016 г. до 23.04.2019 г. По вземането по фактура №
**********/25.08.2017 г. лихвата за забава възлиза на сумата от 14,76 лв., а за
вземането в размер на 9,07 лв. лихвата за забава възлиза на сумата от 2,37 лв.
В останалите части претенцията следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца
следва да му се присъдят разноски в размер на 198,30 лв. съобразно уважената
част. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение съдът
намира, че при определянето му следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8
от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната
Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лв. Т. е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение
именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на
претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК в размер на 100 лв. Предвид обаче частичната основателност
на претенциите, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в
размер на 25 лв.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.К., БУЛСТАТ ***с адрес в КК „Слънчев бряг”, западна
част, ул. „Несебър”, № 1, ет.4, ап.46, да заплати на „В.и к.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 103,28 лв., представляваща неизплатена
стойност на доставена, отведена и пречистена вода за обект, находящ се в КК
„Слънчев бряг”, западна част, ул. „Несебър”, № 1, ет.4, ап.46, по издадени
фактури в периода от 25.08.2016 г. до 25.08.2017 г., с отчетен период по фактури от 01.06.2016 г.
до 01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 23.04.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за останалата част над 103,28 лв. до
претендираните 395,99 лв., по издадена фактура от 25.08.2016 г. с отчетен
период от 28.05.2011 г. до 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху
разликата, считано от 23.04.2019 г.
ОСЪЖДА Н.К., БУЛСТАТ ***с адрес в КК „Слънчев бряг”, западна
част, ул. „Несебър”, № 1, ет.4, ап.46, да заплати на „В.и к.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 11,44 лв., представляваща лихва за
забава върху присъдената главница в размер на 103,28 лв., дължима за периода от
25.09.2016 г. до 23.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска над сумата от 11,44 лв. до претендираните 92,63 лв.
ОСЪЖДА Н.К., БУЛСТАТ ***с адрес в КК „Слънчев бряг”, западна
част, ул. „Несебър”, № 1, ет.4, ап.46, да заплати на „В.и к.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 223,30 лв., представляващи направени
разноски съобразно уважената част от претенциите.
На адв. Й.Ж. да се заплати сумата от
150 лв. възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: