Р Е Ш Е Н И Е
№ V-194
8.09.2021 г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V въззивен състав
На двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
Членове: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар:
Таня Михова
Прокурор:
-
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1441 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 23 от 21.01.2020г. по гр.д.№ 707/19г. на РС- Несебър
са отменени решения по т.2, т.3, т.4,
т.5, т.6 и т.7, взети на проведеното Общо събрание на Етажната собственост на
блок С, КК „Обзор Бийч Ресорт”, гр. Обзор, представлявана от Филип Ласен,
обективирани в нарочен протокол от 03.06.2019 г., а Етажната собственост е
осъдена да заплати по равно на Е.В.П. и Е.А.П., двамата граждани на Р.Ф.,
сумата от общо 680 лв., представляващи съдебно- деловодни разноски.
Решението
е връчено на страните както следва: на процесуалния представител на ищците на
28.01.2020г., а на ответника- на 31.01.2020г.
Против
решението е постъпила въззивна жалба вх.№1477/14.02.20г. по описа на
РС-Несебър, подадена от Филип Бенет Ласен, действащ в качеството на председател
на УС на Етажната собственост в жилищна сграда – блок „С“, комплекс „Обзор Бийч
Резорт“, чрез адв.Мариета Мицева, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“
№ 18, ет.2.
Изложени
са оплаквания, че решението на БРС е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, както и необосновано.
Намира за
неправилен извода на съда, че на събранието са присъствали собственици, които
представляват по-малко от 33% идеални части от общите части на етажната
собственост. Заявява, че посочените в присъствения лист идеални части са
описани като квадратни метри от идеалните части съгласно площообразуването, не
като проценти, поради което няма как математическият сбор да е равен на 100 %.
Отбелязан е общият сбор на всички идеални части 1959,39 кв.м., също така са
отбелязани и представените на събранието идеални части -798,12 кв.м., които
изчислени в проценти се равняват на посочения в протокола процент присъствали,
а именно 40,77 процента, което е в съответствие с чл.16, ал.5 от ЗУЕС. Заявява,
че съдът е следвало да задължи ответника да посочи по какъв начин е изчислил
кворума.
По
отношение на решението за приемането на отчета на ЕС за 2017г. съответно за
2018г., било видно, че никой от собствениците не възразил, напротив, приет бил
с единодушие. Изводът на съда, че на собствениците не били представени
първичните счетоводни документи бил неправилен, тъй като същите се представяли
при поискване, каквото нямало. Приемането на годишен отчет било сред
правомощията на ОС на ЕС, като в процесния случай решението било взето с
необходимия кворум. В тази връзка съдът не можел да извършва проверка дали са
представени документи, удостоверяващи постъпилите приходи и извършените
разходи. Посочва още, че всички собственици, с изключение на ищците били
платили всичките си задължения към етажната собственост, което според него е доказателство,
че те нямат никакви възражения или неясноти относно бюджета и отчетите на ЕС.
Изразява
несъгласие с извода на съда, че тъй като таксите са посочени „на човек“, то не
ставало ясно дали от заплащането им са били изключени лицата, за които законът
изрично предвиждал това. В решението не се съдържали никакви индиции, че такса
е начислена на деца под 6 години или на обитатели, които пребивават по-малко от
30 дни, още повече, че ищците не оспорвали начисляването на таксата.
Моли
решението да бъде отменено, а исковата претенция отхвърлена. Претендира
разноски.
В законоустановения
срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв.Г.Р. – процесуален
представител на Е.В.П., гражданин на Р.Ф., родена на ***г. в Л. и Е.А.П.,
гражданин на Р.Ф., роден на ***г. в Л., съдебен адрес: гр.Варна,
ул.“Ал.Дякович“ 45, ет.2, офис 11.
С него въззивната жалба
се оспорва като неоснователна. Посочва, че районният съд правилно е разпределил
доказателствената тежест, като въззивникът не е възразил по изготвения от съда
доклад. Ищците оспорили представения
присъствен лист, като ответникът е следвало да установи процентите идеални части
на собствениците, присъствали и гласували на събранието, тъй като от самия
присъствен лист не можело да се направи извод за кворума на събранието.
Въззивникът не е представил нито площообразуване, нито доказателства, че
1959,39 идеални части кв.м. е сборът на всички идеални части в сградата на блок
С, а едва във въззивната жалба същият сочел, че в протокола са посочени
идеалните части в кв.метри, а не в проценти. Според въззиваемите по делото било
безспорно установено, че протоколът от проведеното на 03.06.2019г. събрание не
е съставен по надлежния ред и по реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС съдържанието и
достоверността на същия били оспорени от пълномощника на ищците в
законоустановения срок. На 14.05.2019г. ищците изпратили уведомление по чл.13,
ал.2 ЗУЕС на два и-мейл адреса, на които от години поддържали контакт с
етажните собственици, което носело всички правни последици, заложени в чл.13,
ал.3 и ал.4 от ЗУЕС. Ищците своевременно са оспорили верността и достоверността
на протокола от събранието, присъственият лист, оспорили са наличието на кворум
на събранието, докато ответникът е ангажирал като доказателства само
пълномощни, които обаче не можели да се противопоставят на твърденията на
ищците.
Намира за
несъстоятелно възражението на въззивника, че счетоводните документи, относими
към приемането на годишните отчети, следва да се представят само при поискване.
Излага
становище, че решението на Общото събрание по т.4 от дневния ред е взето е
нарушение на чл.51, ал.1 и ал.2 от ЗУЕС, развива подробни съображения.
Заявява,
че и решението по т.3 от дневния ред е незаконосъобразно, в противоречие с
чл.11, т.5 вр.пар.1, т.1 ЗУЕС, тъй като видно от бюджет 2020 г. в него
присъствали и разходи за охрана на комплекса, т.е. разходи, които надвишавали
значително тези по поддържането и управлението. Цитира практика на ВКС в този
смисъл. Посочва, че от приетия бюджет за 2020г. не ставало ясно какви са
паричните задължения на етажните собственици, липсвала конкретизация на
заложените в бюджета приходи и разходи.
По
отношение на решенията по т.5, т.6 и т.7 също заявява, че са незаконосъобразни.
Иска се
от съда атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
По допустимостта на
производството.
Въззивната жалба е подадена
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от законния
представител на страна, която има правен интерес да го обжалва в частта, с
която исковете са уважени. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.
Е.В.П. и Е.А.П., двамата- граждани
на Р.Ф., чрез пълномощника си адв. Грациела Рейзова са предявили иск с правно
основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решенията по т.2, т.3, т.4, т.5,
т.6, т.7, приети от Общото събрание на етажната собственост на блок С в КК
„ОБЗОР БИЙЧ РЕЗОРТ“ гр.Обзор, проведено на 3.06.2019г. Твърди се, че не е
спазен предвидения в закона ред за провеждането на събранието, а атакуваните
решения са незаконосъобразни.
Изложени са доводи, че протоколът
от проведеното общо събрание не се е стабилизирал досежно достоверността и
съдържанието на отразените в него действия. По реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС
съдържанието и достоверността на протокола били оспорени от пълномощникът на
ищеца, но бил изпратен на пълномощника на ищците на 10.07.2019г. без заверка
„Вярно с оригинала“. В този протокол било отразено, че всички решения са взети
със 100 % от присъстващите, което било 40,77% от всички етажни собственици.
Заявяват, че в 16.00ч. на
3.06.2019г. присъствали собственици, които представлявали по-малко от 33%
идеални части от общите части на ЕС, поради което не бил налице предвидения в
чл.15, ал.2 от ЗУЕС кворум за провеждане на ОСЕС, а така също и на изискуемото
от закона мнозинство за вземане на решения. Оспорени са и подписите на
протокола, както и Приложение №1 /Присъствения лист към протокола/ в частта за
отразените в табличен вид проценти идеални части от общите части на всеки имот.
Оспорва наличието на валидни упълномощителни сделки, твърде, че същите не били
сключени в предвидената форма , нито била спазена изискуемата форма- писмена
или нотариална; в противоречие с чл.14 ЗУЕС един пълномощник представлявал
повече от трима собственици, оспорва, че присъствения лист е подписан от
собствениците на апартаментите, посочени в присъствения лист. В противоречие с
нормата на чл.14, ал.5 от ЗУЕС участието на пълномощниците не било отразено
изрично в протокола от ОС, а копия от пълномощните не били приложени към самия
протокол.
Оплаквания по конкретните решения
са следните:
По т.2 и т.3- при изготвянето на отчета за 2017г. и 2018г.
било нарушено изискването за достатъчна информираност на етажните собственици,
тъй като двата отчета били гласувани без собствениците да са информирани в
пълнота с представени надлежни отчетни документи и доказване на извършените
разходи, като не им била дадена предварителна възможност да се запознаят с тези
документи. С поканата за ОС им бил представен само отчет за приходите и
разходите за 2018г., което било самостоятелно основание за отмяна на решението
по т.2.
По т.4- същото според ищците
противоречи на императивната разпоредба на чл.51 от ЗУЕС, предвиждаща разходите
по управлението и поддръжката на общите части на всяка отделна етажна собственост
да се разпределят по равно според броя на собствениците и обитатели. Това
решение противоречало и на разпоредбите на чл.11, т.5 вр. §1, т.11 ЗУЕС и
разпоредбата на чл.50, ал.2, т.1.
В бюджет 2019г. присъствали не
само разходи по чл.51, ал.1 от ЗУЕС, но и други- включително за охрана на
комплекса, които надхвърляли консумативните разходи за управление и поддръжка
на ЕС. Затова решението по т.3 било в противоречие с чл.11, т.5, вр. ;1, т.11
от ЗУЕС.
Не било ясно с приетия бюджет за
2019г. какви са паричните задължения на етажните собственици във връзка с
постъпленията от вноските по чл.51 ЗУЕС, като липсвала и конкретизация на
заложените в бюджета приходи и разходи.
Твърдят, че стойностите по бюджет
2019г. представляват функция или процентно съотношение от разходите на всички
етажни собственици в КК „ОБЗОР БИЙЧ РЕЗОРТ“ гр. Обзор и като такива били
калкулирани въз основа на квадратни метри от общите части, а не по равно, при
това не на ЕС на блок С, а на всички етажни собствености в комплекса. Същевременно
изтъква, че общото събрание, проведено на 3.06.2019г. не е съвместно общо
събрание по смисъла на чл.18 от ЗУЕС.
Доводите, изложени във връзка с
твърденията за незаконосъбразност на решението по т.4 били относими и към
решението по т.5, касаещо определянето на размера на месечните вноски за
управление и поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“ за 2020г. Не бил ясен
начина, по който се стигало до сумата от 61 лв. за 2019г. и 62 лв. за 2020г. на
човек.
По т.6 и т.7 се сочи, че
решенията са взети незаконосъобразно, поради липса на кворум /доводите за което
били изложени по-горе/. Същевременно решението по т.7 изобщо не било включено в
дневния ред, а гласуваното решение било различно от обявеното в поканата.
Молят оспорените от тях решения
на ОСЕС да бъдат отменени. Претендират разноски. Представят доказателства.
Ответната Етажна собственост,
представлявана от управителя Филип Бенет Ласен, представляван по пълномощие от
адв. Мариета Мицева, е представила своевременно отговор, с който е оспорила иска
като неоснователен. Счита, че същото е свикано и проведено законосъобразно, а
взетите решения съответстват на императивните разпоредби на закона. Намира
доводите на ищците за неправилно изчисляване на кворума, както и за ненадлежно
представителство за бланкетни и неподкрепени с доказателства. Развити са
подробни съображения.
Моли иска да бъде отхвърлен. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание на
21.10.2019г. процесуалният представител на ищците е въвел допълнителни
оспорвания. Конкретизира, че не оспорва подписите под пълномощните.
С обжалваното решение Несебърският
районен съд е отменил всички оспорени от ищците решения.
Приел е, че оспорването на
съдържанието на протокола от страна на ищците е бланкетно, като въпроса за
наличието на кворум при свикването и вземането на решенията е въпрос по
съществото на спора. По тази причина е приел, че съдържанието на протокола се е
стабилизирало. Споделил е възражението на ищците за липса на изискуемия кворум по
чл.14 и чл.15, ал.2 ЗУЕС. Посочил е, че в последната графа от присъствения лист
за общото събрание на блок С било посочено, че са заложени идеални части към
всеки един апартамент, посочен с неговия собственик, но при елементарно
математическо събиране на сочените срещу всеки един апартамент идеални части се
установява, че общият им размер не се равнява на 100%, а така също и че общият
сбор на идеалните части на апартаментите, срещу които е положен подпис в
присъствения лист, не се равнява на 40,77 %, както било отразено в протокола.
Затова не било ясно по какъв начин е бил изчислен посочения в протокола кворум.
Това според ищеца е достатъчно основание за отмяната на всички решения, макар и
част от оплакванията във връзка с конкретните решения да са счетени за
неоснователни.
Намерил е за неоснователни /както
и за бланкетни/ оспорванията, касаещи липсата на надлежно упълномощаване
/свързани с броя на лицата, които има право да представлява един пълномощник,
както и липса на форма/.
Приел е, че решението по т.2 от
протокола е незаконосъобразно, тъй като не става ясно какво е заложено в този
отчет, а освен това изрично било визирано, че един от собствениците не успял да
се запознае с всички документи в тази връзка. Не само не били представени
първичните счетоводни документи относно сторените разходи /същото се касаело и
за решението по т.3/, но не бил представен и самия отчет в писмен вид. Така
собствениците били лишени от възможност да извършат пълна преценка по какъв
начин да гласуват.
Не били представени в писмен вид
и бюджетите за 2019г. и 2020г. В протокола от ОС не било отразено обсъждането
на бюджет по пера с приходи и предвидени разходи, а взетите решения касаели
единствено определянето на съответната такса, която всеки собственик дължи. Тъй
като в решенията било посочено, че таксата е в размер на 61 лв., респективно-
62 лв. на човек, съдът е приел за спазено изискването на нормата на чл.51, ал.1
от ЗУЕС. Посочил е, че препратката на ищците към протокола от ОСЕС за 2018г. е
некоректна. Посочено е, че решението противоречи на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, тъй
като така определената такса „на човек“, не дава яснота дали са изключени
лицата, за които законът изрично предвижда това, от заплащането на приетата
такса.
В съответствие с правомощията си
по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на
заявените оплаквания във въззивната жалба.
Неоснователно е оплакването за
неправилност на извода на съда за липса на кворум по чл.15, ал.1 ЗУЕС за
провеждане на общо събрание. Видно от протокола на ОС, към който са приложени и
списъците за регистрация на участниците, съдържащи подписите на присъстващите,
както и отбелязване кой от тях е пълномощник, общото събрание е проведено и
решенията са приети с мнозинство от собствениците, притежаващи 40,77 % ид.ч. от
общите части на сградата.
Безспорно е, че в Приложение №1
към Протокола от ОСЕС на 3.06.2019г. в табличен вид е отразен присъствения лист
на участниците в събранието, като срещу обозначението на съответния обект е
посочено името на собственика/ собствениците му, респективно пълномощника на
последния/ последните. В колона №5 от таблицата са посочени „ид.ч. /кв.м./“.
Безспорно е също, че общият сбор на така посочените идеални части не е равен на
100 %, каквото твърдение е направено още в исковата молба от ищците, като
същевременно е направено и оспорване на отразените в приложението идеални части
от общите части на всеки от недвижимите имоти.
В отговора на исковата молба
ответната етажна собственост не е изложила каквито и да било съображения във
връзка с тези оспорвания. Едва пред въззивния съд и във връзка с решаващите
мотиви на първата инстанция въззивникът е обяснил начина, по който е изчислен
кворума за провеждане и вземане на решения.
Въззивната инстанция намира, че
няма пречка това да бъде сторено с въззивната жалба, след като на ответната
страна не са били дадени конкретни указания за това кои са подлежащите на
доказване факти, тъй като в доклада на НРС най-общо е посочено, че ЕС следва да
докаже, че общото събрание е свикано и проведено законосъобразно, оборвайки
изложените от ищеца факти. Т.е. това твърдение на въззивника не е преклудирано.
Но и пред въззивната инстанция не са ангажирани каквито и да било доказателства
/например - нотариалните актове на етажните собственици, с изключение този на
ищците, представен пред НРС/, които да установяват отразения в приложение №1 размер
на идеалните части на всеки собственик, който е оспорен още с исковата молба
/т.II.1/. Липсват и доказателства, че
посочените в Приложение №1 идеални части са определени в съответствие с
правилата на чл.17, ал.4 и ал.5 от ЗУЕС. Бездействието на страната да попълни
делото с доказателства, въпреки, че оспорването на кворума от 40,77% е
направено извънсъдебно от ищците още с имейла от 10.07.2019г. /л.35/ по реда на
чл.16, ал.9 ЗУЕС, води до прилагане на последиците от установената в чл.154,
ал.1 ГПК доказателствена тежест- съдът следва да приеме, че липсват
доказателства събранието да е проведено при наличието на изискуемия кворум от
33% ид.ч. от общите части на сградата.
При наличието на подобно
оспорване на размера на притежаваните от собствениците идеални части от общите
части на сградата не е възможно само въз основа на изложения от въззивника във
въззивната жалба метод за определяне на кворума за провеждане на ОСЕС и за
приемане на решения да се направи обоснован извод, че посочения в протокола
процент – 40,77 % отговаря на този на действително представените идеални части
на лицата, които лично или чрез пълномощници са подписали присъствения лист.
Изложеното е достатъчно основание
за отмяна на всички оспорени от ищците решения на ОСЕС, проведено на
3.06.2019г. като незаконосъобразни, тъй като е нарушена императивната норма на
ЗУЕС- чл.15, ал.2 от ЗУЕС относно необходимия кворум за провеждане на общото
събрание.
По тази причина не следва да се
обсъждат подробно останалите оплаквания в жалбата, тъй като дори те да бъдат
счетени за неоснователни, изхода на делото не би бил променен.
Тъй като изводите на въззивния
съд за липса на кворум за провеждане на общото събрание по реда на чл.15, ал.2
от ЗУЕС съвпадат с тези на първоинстанционния, решението на последния, с което
искът по чл.40, ал.1 ЗУЕС е уважен, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото на
въззивната етажна собственост не се дължат разноски.
На въззиваемата страна следва да
се присъдят разноски общо в размер на 1200 лв.- по 600 лв. за всеки от
въззиваемите, представляващи платено от тях адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 21.01.2020г. по гр.д.№ 707 по описа за 2019г. на РС- Несебър.
ОСЪЖДА Етажната
собственост на блок С, КК „Обзор Бийч Ресорт”, гр. Обзор, представлявана от
Филип Ласен, да заплати на Е.В.П. и Е.А.П., двамата граждани на Р.Ф., деловодни
разноски в размер на по 600 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение, или общо 1200 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.