Р Е
Ш Е Н И Е
номер 76 28.07.2020
година
град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
девети юли
2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 805 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на Н.Д.Х. срещу Д.С.Д., с която се предявява иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че бил собственик на лек автомобил Дачия Сандеро с рег. №
СТ9698РВ, който автомобил предоставил за временно ползване на ответника, който
на 20.08.2019 г. осъществил ПТП с автомобила в с. Любенова махала, при което
били нанесени щети на автомобила. Твърди, че за ПТП бил съставен протокол №
1691019/21.08.2019 г., в който било посочено, че ответникът не спрял в зоната
на пътен знак „Б-2“, изгубил контрол върху МПС, блъснал се в метална мрежа и
навлезнал в частен имот, в следствие на което нанесъл значителни материални
щети върху МПС. Твърди, че щетите върху автомобила представлявали тотална щета.
Твърди, че автомобилът бил застрахован по застраховка „Пълно каско“ в ЗК „Лев
Инс“ АД на застрахователна стойност 6000 лв. Твърди, че по искане на
застрахователното дружество прекратил регистрацията на автомобила и му била
заплатена сумата от 3736,00 лв. застрахователно обезщетение. Твърди, че щетите
на автомобила били по-големи, а застрахователят не покрил пълната щета на
автомобила. Твърди, че подал заявление и по ч.гр.д. № 655/2019 г. на РС-Раднево
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 2000 лв. като
вреда на автомобила, причинена от ответника, но ответникът подал възражение в
срока по чл. 414 ГПК. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника наличие на вземане в размер на 2000 лв.
за претърпените имуществени вреди на автомобила от вредоносно деяние на
ответника, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 17.11.2019 г.
до окончателното й изплащане. Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника Д.С.Д., в който взема становище за допустимост на
иска, но поддържа неговата неоснователност. Твърди, че ищецът е приложил
писмени доказателства, от които било видно, че причинил имуществени вреди на автомобила,
наличието на валидна полица „Пълно каско“ на автомобила, оценяване на
автомобила от застрахователя като пълна щета, дерегистриране на автомобила и
изплащане на застрахователно обезщетение по полицата. Твърди, че ищецът
претендирал като щета разликата между застрахователното обезщетение от 6000 лв.
и платената от застрахователя сума от 3736 лв., като следвало ищецът да насочи
претенцията си към застрахователя, за което посочва съображения. Твърди, че е
ползвал автомобила със съгласието на ищеца и е осъществявал таксиметрова
дейност за негова сметка, поради което съгласно чл. 49 ЗЗД ищецът отговарял за
вредите от лицето, на което е възложил работата. Твърди, че поради това не може
да се ангажира отговорност на ответника за причинената вреда върху автомобила
от възложената му работа. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Принципно за възникване на отговорността
на ответника за непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието
на следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка и
непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани имуществени вреди.
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на
вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на
противното.
С протоколно определение от 18.02.2020 г.
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът е бил собственик на лек автомобил
Дачия Сандеро с рег. № СТ9698РВ; че ищецът е причинил имуществени вреди на
автомобила; наличието на валидна полица „Пълно каско“ на автомобила, оценяване
на автомобила от застрахователя като пълна щета, дерегистриране на автомобила и
изплащане на застрахователно обезщетение по полицата в размер на 3736 лв.
В случая за основателността на исковете
ищецът следва да докаже, че ответникът противоправно е нанесъл вреди върху
автомобила му Дачия Сандеро с рег. № СТ9698РВ, размер на вредите на автомобила
на стойност 5736,00 лв., от които 3736 лв. са заплатени като застрахователно
обезщетение по застраховка „Пълно каско“.
Ответникът следва да докаже насрещните си
възражения, че му е било възложено да изпълнява работа с автомобила от ищеца и
че настъпилите вреди са за сметка на ищеца като възложител на работа.
По делото е приета като писмено
доказателство застрахователна полица № 93001910002203 /л.5/ за сключена
застраховка „КАСКО“ по отношение на лекия автомобил Дачия Сандеро с рег. №
СТ9698РВ, с посочени идентификационни белези на МПС в полицата – бял цвят,
произведен 2009 г., ляв волан, обем на мотора 1600 куб.см., сключена от
собственика на автомобила Н.Д.Х., с посочена действителна стойност на МПС в
размер на 6000 лв. и при застрахователна сума от 6000 лв. В полицата е
посочено, че автомобилът се използва за таксиметрови превози. Във връзка с тази
полица и по повод заведена щета от ищеца при застрахователя по застраховката
„Каско“ е изпратено от застрахователя „Лев Инс“ АД до ищеца Н.Х. писмо изх. №
8001/25.09.2019 г. /л.6/, с което застрахователят уведомява ищеца, че след
направен оглед е установено наличие на тотална щета по автомобила съобразно
раздел Х, т.39.2 от общите условия за застраховка „Каско“, с оглед на което са
изискали удостоверение за дерегистрация на автомобила и перфорирано
свидетелство за регистрация част 1. В тази връзка е прието като писмено
доказателство и свидетелството за регистрация част 1 /л.7/, на което е
записано, че е прекратена регистрацията поради тотална щета на 07.10.2019 г. С
платежно нареждане от 25.11.2019 г. застрахователят е заплатил на ищеца сумата
от 3736 лв. по щетата /л.26/.
По делото е приет като писмено
доказателство протокол за ПТП № 1691019 от 21.08.2019 г. /л.8/, който не е
годен да установи механизма на ПТП, тъй като актосъставителят не е очевидец, а
единствено е констатирал завареното състояние при пристигането си на мястото на
инцидента. Обаче по делото е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят
М.С.К., чиито показания съдът намира за безпристрастни и последователни. От
разпита на св. К. се установи, че той е съставител на протокола за ПТП, което
се е случило в с. Любенова махала на 21.08.2019 г. в 2 часа през нощта на ул.
„Васил Левски“ на път 35554, който е пътят от гр. Нова Загора към гр. Раднево.
Свидетелят посочва, че си спомня ПТП, като заварил колата паднала в един двор,
който бил на по-ниско ниво от пътя, около 2 метра денивелация. Свидетелят
посочва, че шофьорът на лекия автомобил Д.С.Д. се е движил посока изток-запад,
като на Т-образно кръстовище не е спрял на знак „стоп“ – В2 при вливане в
главния път, изгубил е контрол върху автомобила, при което е навлезнал в
отсрещния частен двор при събаряне на метална ограждение. С това шофьорът Д.Д.
е реализирал ПТП с материални щети. Свидетелят посочва, че механизмът на ПТП е
точно отразен в протокола, по начина, по който той го описва в съдебно
заседание, като изключва друг възможен механизъм. Свидетелят посочва, че е
описал в протокола видимите за него щети, които въобще не претендира да са
всички възможни по автомобила щети от реализираното ПТП. Посочва, че водачът на
автомобила бил тестван за алкохол и пробата била отрицателна. Свидетелят
посочва, че има смътни спомени автомобилът да е бил жълт на цвят, но няма
спомен дали е имало надписи по автомобила, тъй като било 2 през нощта, тъмно и
автомобилът „долу от денивелацията“. Посочва, че тъй като протоколът е съставен
в 3,40 през нощта не е имал право да влиза в частния имот и да огледа подробно автомобила.
По делото са събрани и други гласни
доказателства. От разпита на св. Росен Райков се установява, че ищецът Н.Х.
работи в „Мини Марица-изток“ ЕАД като механик. Свидетелят посочва, че ищецът
нямал фирма за осъществяване на таксиметрова дейност. Свидетелят посочва, че
знае ищецът да е дал на ответника лекия си автомобил да си свърши някаква
работа и ответникът да е осъществил ПТП през месец август 2019 г. Свидетелят
посочва, че ищецът Н. не е давал колата да се кара като такси, като колата била
негова лична собственост и не била регистрирана като такси, макар да била жълта
на цвят.
Идентични са показанията на св. Ивайло
Костадинов, който посочва, че процесното МПС на ищеца бил с жълт цвят и че знае
ищецът да е давал колата на ответника за лични нужди. Посочва, че знае
ответникът Д. да е катастрофирал с колата в с. Любенова махала. Също посочва,
че ищецът работи в рудниците, но не знае да има таксиметрова фирма или да полза
автомобила като таксиметров, включително и не знае ищецът да е давал колата на
ответника да я кара като такси, да е искал пари от ответника. Твърди, че знае
ищецът да е давал колата на ответника да я ползва за лични нужди като негов
приятел. Посочва, че колата вече не е в наличност, като свидетелят има предвид,
че е бракувана, дерегистрирана и е тотална щета.
По делото е разпитан като свидетел Иван
Попов, който е състудент на ответника в ТУ-Габрово от 2018 г., от когато се
познавали и били съквартиранти. Посочва, че той бил от гр. Ямбол, но поддържат
с ответника приятелски отношения, като в тази връзка е идвал и в гр. Раднево на
гости два или три пъти. Като си говорили ответникът му споделял, че карал
такси, като при идване в гр. Раднево веднъж го изчакали да му свърши смяната,
за да го видят. Посочва, че не е виждал таксито, но ответникът му показвал
снимки на „Дачия“, която ответникът му казвал, че я кара. Не помни
регистрационния номер на колата, но си спомня да е била жълта на цвят. Посочва,
че ответникът му споделял да бил на надник и някакъв процент от печалбата, но
точно за сума не можел да се сети. Установява се от разпита му, че ответникът Д.Д.
му е споделил, че е осъществил катастрофа с автомобила, който бил тотална щета.
Посочва също, че ответникът не му е показвал документи, че работи като
таксиметров шофьор или че ползва колата, не ставало на въпрос да има и някакви
взаимоотношения с някого, не е виждал някой да му е възлагал задачи, но
ответникът му споделял да получавал пари.
Св. Иван Попов посочва, че ответникът му
споделил как станала самата катастрофа – бил се унесъл за момент, било нощно
време и изгубил управлението върху автомобила, като се връщал от курс от с.
Любенова махала. Свидетелят посочва, че не познава ищеца Н.Х.. От изложеното до
тук е видно, че причина за ПТП е ответникът, който е изгубил управлението върху
автомобила поради разсейване.
По делото е приета като веществено
доказателство фотоснимка, на която е изобразен автомобил с рег. № СТ9698РВ,
идентичен с процесното увредено МПС, който е видно, че е с жълт цвят и с надпис
на предния капак „Taxi“
и телефонни номера. От фотоснимката не може да се извлече извод към кой момент
МПС-то е било в този вид с надписи /преди, по време или след инцидента, от
който се претендират вреди/. Действително автомобилът е бил жълт на цвят, което
се е случило вероятно след сключване на полицата „Каско“, в която е посочен да
е бил с бял цвят, а след това всички свидетели, включително и актосъставителят,
посочват да е бил в жълт цвят. От тук следва извод, че надписът „Такси“ е
поставен на автомобила в периода след сключване на застраховката „Каско“ и
пребоядисването му в жълт цвят. В кои точно моменти този надпис е бил върху
автомобила не се установява, тъй като с голяма вероятност този надпис лесно се
сваля и поставя, за разлика от боята върху автомобила. Има обаче солидни
индикации автомобилът да е използван като таксиметров в различни периоди от
време след сключване на застраховката „Каско“ – пребоядисан в жълт цвят, имал е
надпис „Такси“.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че в случая се касаело за възлагане на работа по
реда на чл. 49 ЗЗД. Това възражение не се установи при условията на пълно и
главно доказване от страна на ответника. Действително показанията на
свидетелите се разминават – едните посочват, че ищецът е давал автомобила на
ответника да си върши лична работа, другия посочва, че ответникът е карал
автомобила като такси за да печели пари, но нито е чувал, нито е виждал
възлагане на работата от страна на ищеца. Св. Попов, който единствено посочва
ответникът да е работил като таксиметров шофьор, посочва, че чувал ответникът
да бил на надник и процент от печалбата. Това обаче въобще не означава, че е
налице възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Дали е ползван от ответника
автомобила за лични нужди или за ползване като таксиметров автомобил, то са
били налице облигационни отношения между ищеца и ответника по повод ползването
на автомобила от страна на ответника – наемни или заем за послужване. Поради
това помежду им е бил налице неформален договор за наем или заем за послужване
срещу възнаграждение, като е без значение видът и размерът на уговорената
престация срещу ползването на автомобила. Но и в двата случая е приложима
нормата на чл. 233 ЗЗД, в това число и по препращане от чл. 248 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 233 ЗЗД урежда, че наемателят дължи обезщетение за вредите,
причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат
на причина, за която той не отговаря. А в случая е безспорно установено, че ответникът
отговаря за щетите по автомобила, които е причинил виновно поради загуба на
внимание и съответно управление върху автомобила. От тук и изводът, че
ответникът отговаря спрямо ищеца за тези вреди върху автомобила вследствие на
ПТП-то. В тази връзка е основателно възражението на процесуалния пълномощник на
ответника, направено по същество в хода на устните състезания, по отношение на
което не се прилагат преклузии по чл. 133 ГПК, че договорната отговорност
изключва приложението на деликтната отговорност, по който въпрос в теорията и
съдебната практика никога не е имало съмнения. Поради това съдът намира на това
основание, че искът, предявен от ищеца като претенция от вреди от деликт, се
явява неоснователен поради липса на осъществен от ответника деликт по смисъла
на чл. 45 ЗЗД. Следва ищецът да дири отговорността на ответника по
облигационното отношение, с което са обвързани /наем или заем за послужване/.
Още повече – дори да се приеме, че не са
налице облигационни отношения между страните /наем или заем за послужване/, а
че е налице осъществен от ответника деликт, то искът се явява отново
неоснователен по следните съображения. Ищецът не доказа по никакъв начин по
делото размера на вредите върху собствения си лек автомобил, а съгласно чл. 154 ГПК негова е тежестта да докаже размера на вредите и в този смисъл са
указанията към него по реда на чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК,
дадени с определението по чл. 140 ГПК. Освен доказателства по застраховката –
застрахователна стойност по полицата „Каско“ и заплатеното застрахователно
обезщетение за тотална щета, други доказателства за реалната пазарна стойност
на вредата върху автомобила не са ангажирани от ищеца. При липса на каквито и
да било доказателства за вредата в размер на претенцията на ищеца, то искът му
остава неоснователен поради недоказаност. И тук разпоредбата на чл. 162 ГПК е
неприложима, тъй като ищецът претендира размер на вреди над получена сума по
застраховка „Каско“, тоест той следва да установи този по-голям размер на
вредите, а не е допустимо съдът по своя преценка а присъжда този по-голям
размер на вредите.
Уговорената застрахователна стойност на
автомобила в полицата „Каско“ от 08.01.2019 г. е условна стойност на
автомобила, която служи за целите на застрахователния договор – за определяне
на премия, за изплащане на застрахователно обезщетение и други съобразни
разпоредбите на КЗ. Тази стойност нито означава, че щетите по автомобила се
презумират в този размер, нито пък обвързва по какъвто и да било начин ответника
с тази сума. Застрахователната сума има значение само между страните по
застраховката „Каско“. Поради това съдът намира, че няма правно и логическо основание
да се приеме, че застрахователната стойност на автомобила по застраховка
„Каско“ е стойност на щетата от евентуален деликт, на която база следва да се
определя размер на щетата от деликт. Правните възможности на ищеца по договора
за застраховка „Каско“ да иска цялата застрахователна сума от застрахователя
при наличие на тотална щета и липсата на упражняване на това право спрямо
застрахователя, по никакъв начин не дава право на ищеца да претендира правата
си към застрахователя от застрахователния договор по реда на деликтната
отговорност от страна на делинквента. И това е така, защото договорната и
деликтната отговорност почиват на коренно различни факти и основания. В тази
връзка ще се отбележи, че вероятно е направена от ищеца някаква корелация във
връзка с постановките на ТР № 1/23.12.2015 г. на ТК на ВКС и ТР № 2/06.06.2012
г., но те касаят случаите на кумулиране на отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и
делинквента, които разрешения са абсолютно неотносими към застраховката
„Каско“.
С оглед на всичко горепосочено съдът
намира, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване
фактическите обстоятелства за ангажиране на деликтната отговорност на ответника
в претендирания размер, поради което искът ще се отхвърли като неоснователен.
По
разноските:
При
този изход на спора ищецът дължи на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сторените в настоящото производство разноски. Такива са сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно договор за правна защита
и съдействие /л.19 от делото/.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Д.Х., ЕГН **********,***, срещу Д.С.Д.,
ЕГН **********, адрес ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000 лв., представляваща претърпени
имуществени вреди върху собствен лек автомобил Дачия Сандеро с рег. № СТ9698РВ,
с който автомобил ответникът Д.Д. осъществил ПТП на 20.08.2019 г. в с. Любенова
махала, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 423/23.10.2019 г. по ч.г.д. № 655/2019 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Н.Д.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Д.С.Д.,
ЕГН **********, адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв. (четиристотин
лева), представляваща разноски за производството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: