Р Е Ш Е Н И Е
№ 613/06.12.2019 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 437 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 във връзка с чл.210 ЗУТ.
Образувано е по жалба от Н.А.Н. ***, ж.к.Т*** бл.* , вх.* , ет.* , ап.* , против решение по протокол от 30.04.2019 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 22 от 22.02.2019 г. на кмета на община М*** , с което решение е определено парично обезщетение в размер на 1544 лева за сервитутното право, ограничаващо ползването на негов поземлен имот № 572.20, в землището на с.Р*** , с обща площ 21.91дка и сервитутна площ 2.328 дка, за изграждането на обект „Разширяване на газопреносна инфраструктура на“Б*** “ ЕАД паралелно на северния/магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница, етап“Линейна част“.
Според жалбоподателя решението е незаконосъобразно, поради явна несъразмерност и несправедливост на определенито обезщетение, иска се неговата отмяна като незаконосъобразно. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът, община Медковец в писмено становище от пълномощника на кмета на общината оспорва жалбата като неоснователна. В с.з. възразява срещу оценката по назначената съдебна експертиза. Претендира разноски в производството.
Заинтересованата страна, „Б*** “ ЕАД, чрез пълномощника юрк.Попов оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Не претендира разноски.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспореното решение и собственик на имота, върху който се учредява право на преминаване, и в преклузивния 14-дневен срок от неговото съобщаване, видно от известие за доставяне на л.7 от делото. Жалбата е против решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, което подлежи на обжалване пред съд по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ съгласно изрична норма на чл. 210, ал. 3 ЗУТ. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:
Административното производство е започнало по искане № 24-00-2876/2//01.02.2019 г. от „Б*** “ ЕАД, относно учредяване на сервитутни права за обект „Разширяване на газопреносна инфраструктура на“Б*** “ ЕАД паралелно на северния/магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница, етап“Линейна част“. Със заповед № 22 от 22.02.2019 г. на кмета на община Медковец е назначена комисия за произнасяне в случаите по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, макар да не е приложена към преписката, но за това не се спори в производството. В свое заседание на 30.04.2019 г. комисията по чл. 210 ЗУТ е взела оспореното решение за определяне на паричните обезщетения, дължими на собствениците на засегнатите от изграждането на процесния електропровод поземлени имоти, включително и обезщетението за частта от 2.328 дка от поземлен имот № 572.20, в землището на с. Р*** , собственост на жалбоподателя, въз основа на експертна оценка, изготвена от ЕТ“С*** - С*** И*** С*** И*** “ гр.Монтана, с оценител инж.Й.Лазарова, не са представени доказателства за правоспособността на същата, но и в производството не се спори по този въпрос, а в решението на комисията по чл.210 ЗУТ е посочен номер на сертификата от Камарата на независимите оценители в България № *********/12.11.2010 г. В оспореното решение – предмет на настоящото съдебно производство – паричното обезщетение за поземлен имот № 572.20 е определено в размер на 1544 лева/извлечение от решението на л.45 от делото/, което се явява осреднената пазарна стойност на база на използваните от оценителя приходен метод и сравнителен/ сравнителна стойност/л.31 от делото/и дадената от оценителя в приложение към оценителския доклад препоръчителна пазарна стойност за учредяване на безсрочно сервитутно право.
В хода на съдебното производство е допусната и извършена съдебно-техническа/оценъчна/експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно, кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства и неоспорено от страните по делото. Според вещото лице паричното обезщетение за засегнатата от сервитута част от 2.328 дка от поземлен имот с идентификатор 62222. 572.20, целият с площ от 21.906 дка, с начин на трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: нива, ІІІ категория, е в размер на 2123.69 лева. Паричното обезщетение е определено от вещото лице по сравнителен метод/метод на пазарните аналози/, като са изследвани три реално осъществени продажби за процесния период, описани в таблица към заключението и метод на капитализиция на доходите/л.91-93 от делото/.
Съдът намира, че със заключението на вещото лице се оборва приетата от комисията оценка, доколкото вещото лице е определило паричното обезщетение на база на пазарна цена, определена по метода на пазарните аналози, като са изследвани реално осъществени продажби, докато в оценителския доклад, изготвен в хода на административното производство по издаване на оспореното решение не са посочени средни цени на земеделската земя, а се сочи общо, че информацията е получена от сейтове, като същите варират от 380 до 1100 лева/л.30 от делото/.
При така посочените факти съдът намира, че оспореното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон.
Касае за определяне на обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ, което трябва да бъде изплатено на собствениците на имоти, трайно засегнати от сервитута на трасето на линейния обект „Разширяване на газопреносна инфраструктура на“Б*** “ ЕАД паралелно на северния/магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница. Съгласно чл. 64, ал. 6 ЗЕ определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Очевидно между страните не е постигнато взаимно съгласие предвид процесуалното поведение на жалбоподателя, следователно определянето на размера на обезщетението е извършено по реда на чл. 210 ЗУТ.
Съгласно чл. 210, ал. 1 ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. А съгласно чл. 65, ал. 1 ЗЕ размерът на обезщетението за този вид сервитут се определя при прилагане на следните критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Т. е. съгласно ЗЕ, както и по ЗУТ основен критерий за определяне размера на дължимото от титуляра на сервитута обезщетение е пазарна цена на засегнатата част от имота, което задължава комисията да определи пазарната цена на сервитутното право при прилагане единствено на метода на пазарните аналози, като се вземат предвид продажните цени по разпоредителни сделки с вещни права върху имоти със сходни характеристики – местонахождение, площ, категория земя, начин на трайно ползване. Принудителното по своя характер учредяване на сервитут, възникващ по силата на закона, изисква удовлетворяващо собственика на засегнатия имот обезщетение, максимално близко до цената, която би получил при доброволно отчуждаване на имота, поради което при определянето на справедливата пазарна оценка като основа, от която се определя стойността на обезщетението за засегнатите от сервитута имоти, е допустимо прилагането единствено на метода на пазарните аналози.
В този смисъл оценителския доклад, ползван от комисията по чл. 210 ЗУТ, сочи, че е определена осреднената пазарна стойност на база на използваните от оценителите два метода за оценка – приходен и сравнителен, което противоречи на чл. 65, ал. 1 ЗЕ и чл. 210, ал. 1 ЗУТ, защото не е спазен критерият оценката да бъде по справедливи пазарни цени. Докато определеното от вещото лице обезщетение е в по-голямо съответствие с изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗЕ и на чл. 210, ал. 1 ЗУТ, както и на изискванията на основните принципи в чл. 6 и чл. 8 АПК за съразмерност и за равенство. Още повече, че същото не е оспорено от пълномощника на жалбоподотеля, т.е. прието е за справедливо/л.110 от делото/. Принципът на съразмерност задължава административния орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, без да допуска облагодетелстване на едни субекти за сметка други. С всеки административен акт трябва да се цели най-малко засягане на правата и законните интереси на заинтересованите страни, като се търсят и прилагат най-благоприятните за тях мерки за постигане целта на закона. Принципът на равенството изисква административният орган да третира еднакво, при еднакви условия сходните случаи. В тази връзка настоящият състав намира, че справедлива пазарна оценка е тази, която собственикът на имота би получил при предлагането му на свободния пазар. С оглед на тази правна регламентация съдът намира, че определеното обезщетение следва да бъде изменено от 1544 лева на 2123.69 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на ответника, че жалбата е неоснователна, т.к. комисията е използвала изготвената от лицензиран оценител експертна оценка и възражението, че при приетите от вещото лице коефициенти по реда на чл.20 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти са необосновани, т.к. същите отчитат всички ограничения съгласно чл.20 от цитираната Наредба № 16/09.06.2004 г. Възражението е необосновано и без да се сочат конкретни факти и обстоятелства, които да не са отчетени и които да оборват приетото от вещото лице. Отделно изготвената експертна оценка, прието от комисията по чл.201 ЗУТ е изготвена без да са спазени стриктно разпоредбите на чл.65, ал.1 от ЗЕ и чл.210, ал.1 ЗУТ. Твърдението, че само приетата то комисията оценка е законосъобразна и правилна, не се подкрепя от събраните в производството доказателства, ползваната от комисията експертна оценка подробно сочи приложимата нормативна база, посочени са методите за оценка, но няма посочени реални данни по нито един от използваните методи, нито е ясно посочените данни от къде са взети.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като основателна следва да се уважи, като се измени определеното обезщетение.
Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от пълномощника на жалбоподателя /л. 105 от делото/, същото като частично основателно и доказано в размер на 700 лева /10 лева за държавна такса, 200 лева за възнаграждение за вещо лице и 490 лева адвокатско възнаграждение/, макар в приложения списък с разноски да е заявена и сумата от 180 лева - разноски за пътуване, но за същите не са представени доказателсва, следва да бъде уважено и на основание чл. 143, ал. 1 АПК да бъде осъдена община Медковец да заплати на жалбоподателя тази сума.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба от Н.А.Н. ***, решение от 30.04.2019 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 22 от 22.02.2019 г. на кмета на община Медковец, като УВЕЛИЧАВА определеното парично обезщетение за сервитутното право, ограничаващо ползването на поземлен имот с идентификатор 62222.572.20, в землището на с. Р*** , собственост на Н.А.Н., с обща сервитутна площ 2.328 дка, засегнат от изграждането на обект „Разширяване на газопреносна инфраструктура на “Б*** “ ЕАД паралелно на северния/магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница, етап“Линейна част“, от 1544 /хиляда петстотин четиридесет ичетири/ лева на 2 123.69/две хиляди сто двадесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/лева.
ОСЪЖДА община Медковец да заплати на Н.А.Н. ***, сумата 700 /седемстотин/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: