Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./05.06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми май през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията Павлова
въззивно
търговско дело № 260 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
С
решение № 4838, постановено на 27.11.2018 год. по гр.д. № 3959 по описа за 2018
год. ВРС-12-ти състав е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Т.Т.Н.,
с ЕГН ********** и адрес *** срещу „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, бул. „Тодор
Александров“ №81-83 иск за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 5891.48 лв., дължимо и неизплатено от ответника застрахователно
обезщетение за настъпили имуществени вреди за ищцата изразяващи се в увреждане
на: задна врата лява, предна врата лява, предна броня, основа предна броня,
капак преден, амортисьор преден капак, панта преден капак лява, панта преден
капак дясна, ключалка преден капак, решетка предна броня средна, стойка
регистрационен номер преден, кора под предна броня, решетка предна броня лява,
стойка предна броня лява, решетка предна броня дясна, фар ляв, фар за мъгла
преден ляв, фар десен, фар за мъгла преден десен, радиатор воден, дифузьор
радиатор, охлаждащ вентилатор, радиатор климатик, компресор климатик, ремъчна
шайба компресор климатик, перка вентилатор, рамка радиатор, основа фар ляв,
основа преден калник ляв, рог преден ляв, рог преден ляв предна част, основа
преден калник десен, рог преден десен, рог преден десен предна част, калник
преден ляв, подлакътник ПВС преден ляв, калник преден десен, подкалник ПВЦ
преден десен, клаксон, маркуч интерекулер, кутия въздушен филтър, въздухопровод
въздушен филтър, тампон двигател, кора декоративна над двигател, греда над
радиатор, средна колона лява, интеркулер, кожух на дроселова клапа и ел.
инсталация предна част управление перки причинени в резултат на настъпило застрахователно
събитие по застрахователен договор № 1011710001930 от 15.05.2017г. по
застраховка „Каско“ на лек автомобил с ДКН ***, настъпило на 15.11.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата.
Недоволна от горното е останал ищцата по делото,
която с твърденията за неправилност поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и с оплаквания за неправилност и необоснованост обжалва
постановеното решение. Настоява се за неговата отмяна и присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира
писмен отговор, с който моли за потвърждаване на съдебното решение.
В с.з.
по същество, въззивникът, чрез процесуален представител, моли за отмяна на
решението и постановяване на друго по същество на спора, с което се уважи
предявения иск.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, не
изпраща предстсавител.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
КЗ, в разпоредбата на чл.408,
визира основанията, при които застрахователят по
имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение. Общото между тях е, че правото на отказ от изплащане на
обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на задължения на
застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са
значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото имат отношение
към настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите от него.
Конкретните проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в
застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е установено и
дължимото от застрахования поведение - задълженията, чието неизпълнение
освобождава застрахователя от отговорност за плащане на обезщетение.
Или, както е обобщено в решение № 86 от 18.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2230/2013 г., II т. о., ТК, за да бъде
отказано плащане на застрахователно обезщетение на основание чл.211, т.2 КЗ /отм./
- аналогична на чл.408, ал.1 т.3 КЗ, е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1/ неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2/
неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на
застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/
настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на
това задължение, т.е. между неизпълнението на задължението по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
В конкретния случай, релевираното от ответника твърдение за отказ
за изплащане на застрахователното обезщетение, видно от депозирания от него
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, е наличието на хипотезата на т.5.1 от
раздел IX и т.6.2 от раздел
IV на ОУ към застрахователната
полица. Доколкото обаче отказът за плащане на застрахователно обезщетение е
предвиден само като правна възможност, а не безусловно, всякога трябва да е
налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото
застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на
обстоятелствата, при които е настъпило конкретното неизпълнение на договорното
задължение. Тази причинна връзка следва да е налице и в случаите, когато
неизпълненото задължение, произтича не от закона, а от договора и същата не
може да бъде презумирана по договорен път. Същата следва да се докаже в
процеса, съгласно общите правила за доказване по чл.154 ГПК, от застрахователя,
което в конкретния случай е сторено.
В
конкретиката на казуса, между страните по делото не е налице спор, че в срока
на действие на сключения помежду им договор за застраховка процесният автомобил
е претърпял пътно-транспортно произшествие, както и е безспорно
обстоятелството, че към този момент е било налице валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и ответника. Сключването на процесния договор при
изготвените от застрахователя и представени по делото Общи условия не е
оспорено от ищеца, поради което следва да се приеме, че същите са станали част
от договорното съдържание и са обвързващи за страните. По делото не се спори и
относно естеството, вида и обема на подлежащите на обезщетяване вреди, както и
се установява наличието на предпоставките за определяне на обезщетението в
хипотезата на тотална щета. Не се оспорва и завеждането на претенцията по
застраховка съобразно изискванията на чл. 380 от КЗ, обуславящи допустимост на исковата претенция.
Релевираните
от ответното дружество в първа инстанция възражения и наведените от ищеца във
въззивната жалба оплаквания, извеждат като основен спорен въпрос по делото дали
обстоятелствата, довели до увреждане на автомобила, представляват покрит от
застрахователя риск, респективно дали отказът за изплащане на застрахователно
обезщетение е правомерен и в съгласие с разпоредбата на чл. 408 от КЗ. Защото, както се посочи и по-горе, независимо от спецификата на
основанията, застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си, ако
поведението на застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху
проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на
вредите или върху техния обем.
Настоящият
състав на ВОС споделя формираните от първостепенния съд изводи за наличие на
изключен риск. Видно от клаузите на сключения между страните договор, част от
които са Общите условия, застраховката не покрива щети, причинени от или в
случаите на умишлени действия и груба небрежност на застрахования, на членове
на неговото семейство или лица, живеещи заедно с него в едно домакинство, негов
служител, трето ползващо се лице, водача на МПС и др. т.н. /т.6 на раздел IV/.
При ясно разписани задължения на застрахования, покритите рискове и
изключенията от покритието, при наличието на обстоятелства, които водят до
приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение. Не следва да се преценява и интересът
на застрахователят, тъй като именно страните са определили неизпълнението на
едно задължение на застрахования като изключен риск.
Меродавен
за преценката дали е налице застрахователно събитие или изключен риск е
единствено фактът дали увреждането е причинено от водача на автомобила поради
груба небрежност. Действително, в гражданското право няма дефиниция на
понятието груба небрежност, но приема се безспорно в практиката и теорията, че
същата следва да се съизмерва с тази на добрия стопанин, която законът признава
като дължимата грижа. Грубата небрежност следователно би била занижена такава и
се свързва с грижите, които не биха положили и най-небрежните при конкретни
условия. Когато става въпрос за управление на МПС грубата небрежност е виновно
противоправно поведение на застрахования, изразяващо се в нарушаване на
правилата за движение по пътищата, което е довело до настъпване на увреждането,
при съзнанието на водача, че е възможно да увреди застрахованото имущество.
Обстоятелствата,
при които е настъпило процесното ПТП, съдът намира за безспорно доказани по
делото и анализът на същите сочи, че при липсата на конкретното обективирано
противоправно и недобросъвестно поведение от страна на водача на МПС не би
довело до настъпване на застрахователно събитие. Установеният от
доказателствения материал механизъм на ПТП не е оспорен от ищеца, напротив
същият в исковата молба признава допуснатото нарушение, включително като сочи,
че същото е при усложнена пътна обстановка. Твърденията, че е предприетата
забранена от закона маневра „обратен завой“ е предприето след навлизане в
кръстовището за ляв завой и именно поради необходимостта от освобождаване на
кръстовището са несъстоятелни, с оглед мястото на ПТП и изложеното от вещото
лице. Именно твърденията на самия въззивник изключват и квалификацията на
деянието като случайно такова, респективно го квалифицират като извършено при
груба небрежност, тъй като и най-небрежният шофьор не би предприел забранена
поради стеснения пътен участък маневра при натоварено кръстовище. Поведението
му е в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, изразяващ
се в тотална щета на застрахования автомобил. Посочените действия изпълняват
фактическия състав на визирания от ответника изключен застрахователен риск –
проявена груба небрежност от водача на лекия автомобил.
Налага
се извод за правилност на постановения съдебен акт в обжалваната част, който след
като не се установи и нарушение на императивна материалноправна разпоредба, за
което съгласно ТР №1/2013 г. на
ОСГТК въззивният съд следи дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, следва да се
потвърди.
С оглед изхода от спора пред настоящата
инстанция и направеното искане, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сума в размер на 300 лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4838/27.11.2018
год. по гр.д. № 3959 по описа за 2018 год. на ВРС-12-ти състав.
ОСЪЖДА Т.Т.Н., с ЕГН **********
и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр.София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ №81-83,
сумата от 300 лева, представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: