№ 385
гр. Велико Търново, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря СТЕФКА СТ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20234110200452 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят – ..., чрез проц.представител адв.Н.К. от ГАК,
обжалва НП №23-1739-000052 от 21.02.2023год. на Началник РУ В.Търново в
ОДМВР В.Търново, с което за адм.нарушение на чл.5ал.3т.1 от ЗДвП на
основание чл.174ал.1т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
- глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
Моли НП да бъде отменено, поради допуснати процесуални
нарушения, тъй било налице неясно и непълно описание на нарушението.
Отделно от това нарушението не било доказано, тъй като НП било издадено
при неизяснена фактическа обстановка. В съдебно заседание се представлява
от проц.представител адв.К., който поддържа жалбата. Същият твърди, че
административнонаказателното производство е проведено при съществено
нарушение на проц.правила, поради неосигуряване на преводач от френски
език на жалбоподателя. По този начин е нарушено право му на защита.
Претендират се разноски.
Ответника по жалбата не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери
1
за установено следното :
С Наказателно постановление №23-1739-000052 от 21.02.2023год. на
Началник РУ В.Търново в ОДМВР В.Търново на Началник Сектор ПП към
ОДМВР В.Търново, било констатирано, че жалбоподателят ... на
27.01.2023год. в 19:40 в в с.Стр., с посока на движение от път III-407 към
кметство на с.С.о, управлява лек автомобил „Форд транзит“ с рег.-- с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда , вкл.,
установено по надлежния ред. След извършена проверка с техническо
средство "Дрегер алкотест" 7510 с фаб. №ARРM – 0742 в 19.42ч., същият
отчел положителна проба в с показания на дисплея 0.59 на хиляда, измерен
чрез издишания въздух от водача. Водачът заявил, че е употребил две малки
бири. Издаден бил талон за медицинско изследване с бланков №118172.
Предвид на това за адм.нарушение - “управлява МПС, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на
хиляда, вкл." по чл.5ал.3т.1 от ЗДвП на основание чл.174ал.1т.1 от ЗДвП са
му наложени административни наказания - глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение GA №747273 от
27.01.2023год., съставен от А. И. – мл.автоконтрольор в РУ В.Търново,
участък П.Тръмбеш в присъствие на свидетеля на констатиране на
нарушението и съставяне на АУАН – св.И. И.. В акта е констатирано
нарушение на чл.5ал.3т.1 от ЗДвП. АУАН е подписан от жалбоподателя и му
е връчен лично. Същият не е вписал конкретни възражения. На водача е
издаден талон за изследване №118172, като жалбоподателят собственоръчно
е вписал, че не желае медицинско и химическо изследване, т.е. не желае да
даде кръвна проба. Впоследствие е депозирал писмени възражения в
седмодневен срок.
От показанията на актосъставителя св.А. И. и свидетеля по АУАН -
св.И. И. се установи, че нарушението е констатирано на посоченото в АУАН
място и време. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, след като е
било констатирано, че управлява процесния автомобил. Жалбоподателят ... е
спрян за проверка от полицейския екип по време на движение на автомобил с
рег.--. След това водачът бил тестван с тех.средство за употреба на алкохол,
2
като уредът отчел 0.59 промила съдържание на алкохол в кръвта.
Техн.средство било технически изправно и преминало съответен
метрологичен контрол за процесния период. Показанията били предявени на
водача. Същият не оспорил показанията на тех.средство. Издаден му бил
талон за изследване, тъй като водачът заявил, че ще даде кръвна проба, но
впоследствие отказал. Видно от показанията на полицейските служители,
жалб. ... се легитимирал с документ за пребиваване на територията на РБ и
представил френско СУМПС. Отделно от това служебно им било известно, че
той живее в с.С.о. Актосъставителят и свидетелят по акта са категорични, че
жалбоподателят разбирал български език, както и говорел с акцент. При това
разбирал техните указания, като бил тестван с техн.средство за употреба на
алкохол. Това се потвърждава и от показанията на св.К. К.. Той е бил пътник
в автомобила на жалбоподателя. Свидетелства, че .. П. Р. П., когото нарича Д.,
може да комуникира на български. На деня непосредствено преди проверката
са били в селската кръчма, където жалбоподателят употребил алкохол – една,
две бири. Тръгнали с буса, управляван от Д. и били спрени за проверка.
Пробата с техн.средство била малко над нормата. Жалбоподателят искал да
даде първоначално кръвна проба, но впоследствие отказал. Разбрал обаче, че
пробата е положителна. Свидетелят няма спомен жалбоподателят да е искал
да му се осигури преводач.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
От процесуална гледна точка, АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са законосъобразни – съставени в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Правилно е квалифицирано извършеното административни
нарушение и съответно приложена санкционната разпоредба. Налице пълно
и точно описание на нарушението с неговите обективни признаци.
АУАН и НП са издадени от материално компетентни органи, което е
видно от МЗ №8121з-1632/02.12.2021год.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН и НП.
АУАН е издаден непосредствено след констатиране на нарушението, а НП в
шестмесечния срок от тази дата. Без значение е обстоятелствата кога е
връчено НП, като дисциплиниращ ефект за наказващия орган има давността
за налагане на наказание.
3
Съгласно чл.3ал.1 от Наредба №1 от 19 юли 2017год. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози, констатирането на наличие на алкохол в кръвта се установява чрез
техническо средство при извършване на проверка на място. При
невъзможност за това поради отказ, оспорване, некачествена проба с
техн.средство или здравословна причина, то това обстоятелство се установява
с доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване. Следва
да се има предвид, че с техническото средство се установява наличие на
алкохол в кръвта чрез метода – измерване в издишания въздух.
В случая безспорно по делото е установено, че ... е управлявал
автомобил с концентрация на алкохол над 0,5 промила, а именно с 0,59
промила, което е било установено по надлежния ред с техническо средство
„Дрегер алкотест" 7510 с фаб. №ARРM – 0742. Това техническо средство е
годно средство за измерване и е преминало през съответните проверки, което
се установява от приложените по преписката доказателства. / протокол рег.
№3286р-46828/14.09.2022год. лаборатория при ДНСП/. Тестването на
жалбоподателя на 27.01.2023год. в 19:42 часа се потвърждава от
компютърната разпечатка от паметта на дрегера.
По такъв начин, с деянието си жалбоподателя е осъществил от
обективна и субективна страна, умишлено – при пряк умисъл, състава на
адм.нарушение по чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, тъй като на посочените по-горе дата и
място е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на
хиляда – 0.59 на хиляда, установено по надлежния ред. В случая
правилно е посочена разпоредбата която е нарушена, правилно наказващия
орган се е позовал на санкционната норма на чл.174ал.1т.1 от ЗДвП,
действала към момента на деянието. Наложените наказания са в предвидения
от закона твърд размер.
Неоснователно е възражението на проц.представител адв.К., че е
нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като е френски
гражданин, а не е осигурен преводач при издаване на АУАН и НП и същите
са издадени при съществено нарушение на процесуалните правила. Безспорно
е, че нарушителят е френски гражданин, но от свидетелските показания се
установи, че разбира говоримо български език. Правото на безплатен превод
на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е
4
регламентирано в чл. 6, § 3, б. "е" на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е
защитено с нормата на чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК) чрез принципното правило, че лицата, които не владеят български
език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на чл.
55, ал. 4 от НПК, съгласно която обвиняемият има право на устен и писмен
превод на български език, вкл. да му се предостави писмен превод на
постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за
вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената
присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на
касационната инстанция. Настоящото производство не представлява
същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване на
престъпление. В Закона за административните нарушения и наказания, който
регламентира производството по установяване и санкциониране на
административните нарушения, каквото е процесното, не се предвижда
задължително участие на преводач във фазата на установяване на
нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси
не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби
са приложими за производството по обжалване на наказателните
постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55,
ал.4 от НПК с която в българското законодателство е
транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да
бъде обжалвано пред съд.
С оглед на това при установяване на нарушението и съставянето на
акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят
български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени.
Именно с това право на невладеещото български език лице, следва да се
обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. В случая преценката, дали липсата на преводач при предявяване на
АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява
съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и
5
да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което
автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на
фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от
ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на ЕС.
Изхождайки от конкретиката на визираното в наказателното постановление
нарушение, поведението на властите, поведението на жалбоподателя,
сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложените
наказания, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод
постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и
индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на
ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за
административни нарушения на "наказателно обвинение" по смисъла на
ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки
казус. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано
за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер -
част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на
защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес
пред съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а
именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно
правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива
2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство,
изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения,
например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна
проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи
единствено за производството по обжалване пред съд. т.е. преценката за
нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен
анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен
процес.
В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може
да се направи извода, че жалбоподателят, макар и френски гражданин, е
разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е
разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. Извод затова съдът
прави, като взе предвид показанията на разпитаните свидетели А. И., И. И. и
К. К., които категорично заявяват, че наказаното лице е разбирало говоримо
6
български език и донякъде е говорило на български. Контролните органи
обяснили на същия, че ще бъде проверяван за употреба на алкохол, тестван
бил с техн.средство, предявили му показанията, разяснили, че това е
адм.нарушение и правото да даде кръвна проба. В тази връзка неоснователно
е твърдението на процесуалния представител на нарушителя, че като не е
назначил преводач, АНО е накърнил правото на защита на нарушителя.
Нарушението, което е извършил водачът, му е било ясно още в момента на
проверката и на съставяне на акта за нарушение, тъй като са му били
разяснени на разбираем за него език.
На второ място, нарушителят своевременно е упълномощил адвокат за
защита на интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба
срещу издаденото НП в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Следователно, дори
да се приеме липса на надлежен превод, това не е попречило на наказаното
лице да реализира в пълна степен правото си на защита срещу НП, защото
съгласно чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК в качеството си на
въззивна инстанция съдът проверява изцяло законосъобразността и
правилността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, от една страна и от друга, в рамките на съдебното
производство наказаното лице е могло да представя доказателства за
оборване констатациите на акта за нарушение и в защита на своите права,
което не е било сторено. Освен това, настоящото производство не
представлява същинско наказателно производство. В тази връзка следва да се
има предвид и чл. 1, §3 от ДИРЕКТИВА 2010/64/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 октомври 2010 година относно правото
на устен и писмен превод в наказателното производство, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да
бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящия случай, настоящата
директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този
съд. В случая, жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви в съдебно
заседание, за да реализира лично защитата си, като в тази връзка поиска
назначаване на преводач, който да извърши превод, респективно си
упълномощи адвокат.
С оглед горепосоченото намира, че в рамките на проведеното
7
административно-наказателно производство наказаното лице е разбрало
какви административно-наказателни обвинения му се вменяват и на второ
място на това основание, че не е допуснато съществено нарушение на
правото му на защита.
Предвид на изложеното съдът счита, че жалбата е неоснователна, а НП
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление №23-1739-000052 от
21.02.2023год. на Началник РУ В.Търново в ОДМВР В.Търново, с което на ...,
за административно нарушение на чл.5ал.3т.1 от ЗДвП на основание
чл.174ал.1т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 500.00/петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6/шест/ месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните, пред Административен съд В.Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8