№ 460
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. И.
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300500171 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Кеш кредит
мобайл“ЕАД против решение № 2223/23.11.2021г. по гр.д.№ 3459/2021г. на ПдРС, ХVІІ
гр.с. в частта, с която е признато за установено, че клаузата по чл. 1, ал. 2 по сключен между
страните- жалбоподателя и въззиваемата Н. П. ХР., договор за кредит от 28.01.2017г. е
нищожна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Във въззивната жалба се
сочи, че обжалваното решение на първо място е недопустимо и подлежи на обезсилване,
тъй като липсва правен интерес от предявения иск за нищожност на посочената клауза от
договора. Същата предвиждала предоставяне на обезщетение чрез поръчителство, а договор
за поръчителство не бил сключен и за въззиваемата не било възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение по същия. Същите доводи са изложени и по същество на
спора по делото, като се сочи също така, че предоставянето на обезпечения за
поръчителство по занятие не попада в предмета на дейност на дружеството жалбоподател и
същото няма полза от възнаграждението, предвидено за поръчител. Ето защо е заявено
искане решението в обжалваната част да бъде обезсилено или да бъде отменено по
същество.
От въззиваемата Н. П. ХР. е подаден отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа, че решението в обжалваната му част е допустимо, правилно и законосъобразно.
Изложени са доводи в подкрепа на допустомостта на иска и на неговата основателност.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 3459/2021г. на ПдРС, ХVІІ гр.с. е образувано по искова
молба от Н. П. ХР. против „Кеш кредит мобайл“ЕАД, с която са предявени обективно
съединени искове по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.4 и ал.1 от ЗЗД и чл.22 от ЗПК. В
исковата молба се твърди, че на 28.01.2017г. Н.Х. сключила с ответното дружество-
жалбоподател в настоящето производство, договор за кредит № 50017171, по силата на
1
който кредиторът се задължил да й предостави кредитен лимит в размер от 399 лева, при
фиксиран лихвен процент от 39,70 % и годишен процент на разходите- 48,60 %. Съгласно
чл.1, ал.2 от договора, кредитът следвало да бъде обезпечен с поръчителство на две
физически лица, отговарящи на условията по договора, с банкова гаранция или с лично
обезпечение от дружество- поръчител, одобрено от кредитора. На същата дата- 28.01.2017г.,
Н. Х. сключила с „Кредит Гаранция“ЕООД договор за възлагане на поръчителство, по
който се задължила да плати на поръчителя възнаграждение в размер от 106,83 лева. От съда
се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за кредит №
50017171 от 14.11.2016г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. При условие на евентуалност е
предявен иск за прогласяване на нищожността само на клаузата по чл.1, ал. 2 от договора
като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.
С подадения от „Кеш кредит мобайл“ЕАД отговор на исковата молба и основният и
предявеният при условие на евентуалност искове са оспорени като неоснователни. Изрично
се сочи, че изискването за обезпечаване на потребителските кредити е разписано в
изпълнение на съответните разпоредби на Директива 2008/48. Не е оспорено изрично
твърдението в исковата молба, че кредитополучателката Н. Х. е сключила с „Кредит
Гаранция“ЕООД договор за възлагане на поръчителство, с договорено в полза на
поръчителя възнаграждение в размер от 106,83 лева.
С обжалваното решение искът за прогласяване на целия договор за потребителски
кредит, сключен между страните, за нищожен е отхвърлен, а този, предявен при условие на
евентуалност- е уважен. Видно от съдържанието на договора за кредит, по силата на чл.1,
ал.2 от същия кредитополучателят се е задължил в срок от 24 часа от сключването на
договора да предостави обезпечение, чрез поръчителство на две физически лица с
минимален месечен трудов доход от 1500 лева или чрез внасяне на банкова гаранция в
търговска банка, одобрена от кредитодателя, или чрез поръчителство от одобрено от
кредитодателя дружество. Доколкото е налице определено договорно задължение в тежест
на въззиваемата, то за нея е налице правен интерес от иска за прогласяване на нищожността
на пораждащата го клауза по договора за потребителски кредит, независимо от това, дали
задължението е изпълнено или не и дали кредитодателят е претендирал някакво
обезщетение за неизпълнението.
Възможността за избор между три възможности за обезпечение на кредита е само
формална. В отговора на исковата молба, подаден от жалбоподателя в настоящето
производство, изрично е записано, че «Следва да се обърне внимание на естеството на
получената от ищцата услуга, а именно т.н. «бързи кредити», които от гледна точка на
занижените изисквания към кредитната история на клиентите и тяхната платежоспособност,
се явяват високо рискови». Щом като априори се предполага, че кредитополучателите по
този тип договори за кредит са с недобра кредитна история и занижена платежоспособност,
не би могло да се очаква, че те ще могат да осигурят двама поръчители, отговарящи на
горепосочените изисквания за чисто кредитно минало и сравнително висок доход.
Всъщност, ако въззиваемата е била с чисто кредитно минало и някакъв сигурен доход, като е
разполагала и с двама поръчители, тя е могла да получи кредит при много по- добри
условия, тъй като е общо известно, че потребителските кредити, отпускани от търговските
банки, са с възнаградителни лихви в пъти по- ниски от тази по сключения между страните
договор за кредит. Също така, в случай че въззиваемата е разполагала с парични средства за
внасяне на банкова гаранция, тя е би сключила договор за кредит при годишен лихвен
процент от 39,60% /този процентът е изчислен в приетото по делото на ПдРС заключение по
ССЕ/. При това положение единственото възможно обезпечение е сключването на договор
2
за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество, по който договор
кредитополучателката дължи заплащане на възнаграждение.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните
премии, за които става дума в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки,
гарантиращи вземанията на кредитора. Аналогична функция изпълнява сключените между
кредитополучателя и „Кредит гаранция“ЕООД договор за поръчителство. Дефиницията по
§1, т.1 не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които се включват в
общия разход по кредита. Те са формулирани най- общо като „всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати“.
Възнаграждението по договора за поръчителство, макар и да не се дължи на
кредитодателя, значително оскъпява кредита. Това оскъпяване не е по избор на
кредитополучателя. То на практика се явява задължително условие за отпускане на кредита
и поради това поставя потребителя в неравностойно положение и противоречи на добрите
нрави. Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваната му част ще следва да бъде
потвърдено, като в полза на пълномощника на въззиваемата, адв.Е. И., бъде присъдено
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 300 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2223/23.11.2021г. по гр.д.№ 3459/2021г. на ПдРС, ХVІІ
гр.с. в частта, с която е признато за установено, че клаузата по чл. 1, ал. 2 по сключен между
страните- жалбоподателя„Кеш кредит мобайл“ЕАД и въззиваемата Н. П. ХР., договор за
кредит № 50017171 от 28.01.2017г. е нищожна като неравноправна и противоречаща на
добрите нрави.
ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ЖК“Света троица“, ул.“Зографски манастир“№ 15, вх.“Г“, ет.6 да
заплати на адвокат Е.Г. И. от АК- гр.Пловдив, личен № **********, адрес: гр.Пловдив,
ул.“Хан Кубрат“№ 2 сумата от 300 лева- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4