№ 167
гр. Пловдив, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500355 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на П.Р.Б. против
Решение № 247/ 12.06.2024 г. по гр. д. № 57/ 2024 на ОС – Х. в частта, в която
предявеният от М. М. П. е уважен над сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 281, ал.
2, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1, вр. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, по което е оправдан с Присъда №
3/ 09.01.2023 г. по НОХД № 292/ 2022 г. на РС - С..
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на постановеното
решение, като се излагат доводи за прекомерност на присъденото
обезщетение. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение, вместо
което се постанови ново, с което предявения иск се отхвърли над сумата от
5000 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемият М. М.
П., с който оспорва въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което е допустима.
М. М. П. е предявил против П.Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ, който урежда отговорността на държавата за причинени вреди на
гражданите от правоохранителните органи в случаите на обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
По настоящето дело не е спорно, че с Постановление от 20.04.2017 г. по
ДП №***/ 2017 г. на РУ – С. ищецът М. М. П. е привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 НК, като с Определение № 234/21.04.2017 г. по ЧНД № 342/ 2017 г. на РС –
С. му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. По делото
липсват доказателства за продължителността на посочената мярка за
неотклонение, но между страните няма спор, че същата е продължила около 4
месеца, като след това няма данни да е определена друга мярка за
неотклонение. В постановление за привличане на обвиняем от 13.10.2020 г. е
посочено, че обвиняемият е без взета мярка за неотклонение.
На 18.05.2022 г. е внесен в РС – С. обвинителен акт и образувано НОХД
№ 292 по описа на съда за 2022 г., по което с Присъда № 3/09.01.2023 г. М. М.
П. е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение.
Присъдата е потвърдена с Решение № 135/ 13.07.2023 г. по ВНОХД №
242/2023 г. на ХОС.
Видно от представената като доказателство електронна справка за
съдимост ищецът М. М. П. е осъждан общо седем пъти за извършени
различни по вид престъпления в периода 2009 г. – 2016 г. С последните две
присъди е наложено наказание „лишаване от свобода“, изтърпяването на което
е било отложено с изпитателен срок от три години.
По делото са събрани и гласни доказателства. Св. М.Г., баща на ищеца,
2
сочи, че синът му е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за
период от около 4 - 5 месеца. След престоя в следствения арест бил изнервен,
твърдял, че не е виновен и не е извършил престъплението, в което е обвинен.
През този период се разделил с приятелката си, причината за което била
именно задържането му под стража. Не е могъл да си намери и започне работа
поради висящото дело, бил притеснен за изхода му. Ходел до Г., където
живеела майка му, за да работи, но поради образуваното дело се налагало
много често да се връща. Много от приятелите му се отдръпнали.
Св. И.М. заявява, че престоят в ареста се отразил много зле на М.. След
излизането му се разделил с дългогодишната си приятелка, спрял да спортува,
не излизал с приятели, затворил се у тях. В града започнали да приказват лоши
работи за него.
Според показанията на св. Д.П. след задържането му М. се отдръпнал от
приятелите си, затворил се в себе си, виждали се по - рядко. Според него
причината за прекратяване на връзката му с приятелката му била именно
образуваното дело, защото хората в града говорели, че М. е престъпник.
При тези данни по делото съдът намира следното:
Решението в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата от 5 000
лв., е влязло в сила поради необжалването му в тази част, поради което
предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на П.
са установени със сила на пресъдено Висящността на производството е
запазена само по отношение размера на обезщетението за неимуществени
вреди над сумата от 5000 лв. до уважения размер от 20 000 лв.
С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и
доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не
е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи, конкретни обстоятелства. В хипотезата на незаконно
обвинение при преценка справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се отчетат и обсъдят
според тяхната тежест и значение всички обстоятелства, които са се отразили
негативно върху психиката и начина на живот на ищеца, а именно: тежестта
на обвинението, продължителността на наказателното преследване, вида на
взетата мярка за неотклонение, негативните последици, претърпени от ищеца
3
в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
социалните му контакти, предишните му осъждания, икономическите условия
в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период.
Следва да се има предвид, че всяко наказателно преследване по принцип
провокира редица негативни емоции и чувства у разследваното лице -
несигурност, безпомощност, обреченост, онеправданост, стрес, страх от
несправедливо осъждане и налагане на наказание, невъзможност да планира
личния си живот, унижение, накърнено достойнство и добро име, които то не
следва да доказва, тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в
случай, че ищецът твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други
неблагоприятни промени извън обичайните (чувствително влошаване на
здравословното или психично здраве, промяна в семейното му, служебно или
социално положение и др.), следва да ги докаже на общо основание. При
определяне на обезщетението следва да се търси разумен баланс между
обстоятелствата, които налагат по – висок размер на обезщетението, и тези,
налагащи по – нисък размер, без да се отдава изолирано или прекомерно
значение на едни от тях за сметка на други. Обезщетението за неимуществени
вреди замества преживените от пострадалия негативни емоции от
увреждането и му помага да преодолее последствията от преживяната
психическа и емоционална травма, но не трябва да води до неоснователното
му обогатяване.
В контекста на изложеното следва да се отчете в случая, че ищецът е
привлечен към наказателна отговорност за престъпления по чл. 281, ал. 2, т. 1,
т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК за което е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ от 2 до 10 години и глоба от 5000 до 20 000 лв.
Наказателното производство е продължило близо 6 години и 3 месеца (от
април 2017 г. до юли 2023 г.), чиято продължителност надвишава изискването
за разумен срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, през който период ищецът се е
намирал в състояние на несигурност, страх, притеснение. Спрямо ищеца е
била взета за срок от около 4 месеца най – тежката мярка за неотклонение
(задържане под стража), през който период е бил незаконно лишен от свобода
и е била ограничена възможността му за социални контакти.
От друга страна следва да се съобрази обстоятелството, че след отмяна
4
на първоначално взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ за
останалия период от наказателното производство ищецът е бил без мярка за
неотклонение и други мерки на процесуална принуда, което му е позволило
свободно да напуска страната и да си търси работа във ФРГ според
показанията на баща му М.Г.. Наред с това следва да се отчете
обстоятелството, че ищецът е бил оправдан още на първа инстанция по
повдигнатото му обвинение, което е снижило значително чувството на страх,
обреченост и онеправданост. Следва да се съобрази и приетото от окръжния
съд за липса на връзка между накърненото добро име на ищеца в обществото
и повдигнатото му незаконно обвинение предвид предишните му осъждания
(7 на брой) за умишлени престъпления от общ характер, последните две от
които по време на процесното наказателно производство. При наличие на
предишни осъждания през един продължителен период от време (от февруари
2010 г. до октомври 2018 г.) не би могло да се приеме, че липсата на добра
репутация на ищеца в обществото се дължи именно на воденото срещу него
незаконно наказателно преследване.
Съпоставката на двете групи обстоятелства: от една страна тези,
обосноваващи по – нисък интензитет на преживените страдания и смущения –
липсата на наложени мерки на процесуална принуда през преобладаващата
част от наказателното производство, наличието на оправдателна присъда още
на първа инстанция, многократните осъждания на ищеца, а от друга,
обстоятелствата, обосноваващи по – висок интензитет - тежест на
обвинението, продължителността на наказателното производство от 6 години
и 3 месеца, взетата за срок от 4 месеца мярка за неотклонение „задържане под
стража“, налага определеното от окръжния съд обезщетение да се намали на
10 000 лв., който размер в най – пълна степен съответства на степента и
продължителността на претърпените от ищеца неимуществени вреди от
незаконното обвинение. В случая не се установи ищецът да е претърпял
страдания над обичайните за подобни случаи вследствие на медийно
отразяване на воденото срещу него наказателно преследване, чувствително
влошаване на здравословното или психично здраве, промяна в семейното му,
служебно или социално положение, което да обоснове по – висок размер на
обезщетението. Изложеното налага обжалваното решение да се отмени в
частта, в която предявеният иск е уважен над сумата от 10 000 лв., вместо
което се постанови ново, с което да се отхвърли за останалата част до
5
уважения размер от 20 000 лв. В частта, в която искът е уважен над сумата от
5000 лв. до сумата от 10 000 лв., решението следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на делото следва да се ревизират дължимите на ищеца М.
М. П. разноски за първоинстанционното производство, които предвид
уважения размер на иска се намалят 1113. 33 лв. За въззивното производство с
оглед отхвърлената част на въззивната жалба следва да му се присъдят
разноски в размер на 666. 67 лв. или общо за двете инстанции 1780 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 247/ 12.06.2024 г. по гр. д. № 57/ 2024 на ОС – Х.
в частта, в която предявеният от М. М. П. против П.Р.Б. е уважен над сумата
от 10 000 лв. до 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно обвинение по чл. 281, ал. 2, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1, вр. 20, ал. 3
и ал. 4 НК по ДП №***/ 2017 г. на РУ - С., по което е оправдан с Присъда № 3/
09.01.2023 г. по НОХД № 292/ 2022 г. на РС – С., както и в частта на
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. П. против П.Р.Б. иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т 3 ЗОДОВ над сумата от 10 000 лв. до 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение по чл. 281, ал. 2, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1, вр. 20, ал. 3 и ал. 4 НК по ДП
№***/ 2017 г. на РУ - С., по което е оправдан с Присъда № 3/ 09.01.2023 г. по
НОХД № 292/ 2022 г. на РС – С..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П.Р.Б. да заплати на М. М. П. разноски за двете инстанции
общо в размер на 1780 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7