№ 31
гр. Сливница, 05.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20211890100316 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Теленор България“
ЕАД, с която против Г. Д. Д. са предявени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът – „Теленор България“ ЕАД, твърди, че между страните са налице
облигационни отношения по договор за мобилни услуги от 17.01.2016 г. и
договор за мобилни услуги 13.11.2018 г. Твърди, че ответникът не е заплатил
дължимата цена за предоставените мобилни услуги по договорите за мобилни
услуги, поради което същите са прекратени по вина на ответника. Твърди, че
ответникът не заплатил дължимите лизингови вноски по договорите за
лизинг, поради което същите се явяват предсрочно изискуеми в пълен размер.
Непогасените задължения на ответника възлизат на сумите, както следва:
92,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора от 17.01.2016 г. за мобилен номер ++359********* и 32,46 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора от
13.11.2018 г. за мобилен номер ++359*********, за които суми е издадена
заповед № 270 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
30.10.2020 г. по ч.гр.д. № 459/2020 г. по описа на Районен съд – Сливница.
Ищецът предявява претендира посочените суми, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Претендира разноските по производството.
На ответника е изпратен препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от
ГПК не се е възползвал от възможността да депозира писмен отговор.
Съдът, като обсъди твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като
издадената на 30.10.2020 г. в полза на ищеца заповед № 270 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 459/2020 г. по описа на
Районен съд – Сливница е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от
ГПК. Ето защо предявените искове са допустими.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Следователно за да се уважи предявеният иск е
необходимо да се установят следните материално-правни предпоставки: 1/ да
е възникнало между страните твърдяното облигационно правоотношение; 2/
ищецът да е изпълнил задълженията си по сключения договор, респективно,
да е бил готов да ги изпълни /т.е., че е изправна страна по договора/; 3/ в
договора /или общите условия към него/ да е била уговорена неустойка в
случай на неизпълнение на посочените задължения от ответника в
претендирания размер.
От представения по делото договор за мобилни услуги № ********* от
17.01.2016 г. се установява, че ищецът е поел задължение да доставя на
ответника мобилни услуги за предпочетен номер ++359********* срещу
парично възнаграждение /абонаментна такса/. Договорът е сключен за срок от
24 месеца при избран абонаментен план с месечен абонамент от 29,99 лева на
месец. Между ищеца и ответника е сключен втори договор за мобилни услуги
№ ********* от 13.11.2018 г. , който е представен по делото и по силата на
който ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги за
предпочетен номер ++359*********. Договорът е сключен за срок от 24
месеца при избран абонаментен план „Тотал 12,99” с месечен абонамент от
12,99 лева. Между страните е сключено и допълнително споразумение от
08.06.2018 г. към договор за мобилни услуги от 17.01.2016 г. Този договор
отново е бил сключен за срок от 24 месеца при избран абонаментен план
„Тотал 36,99“ с месечен абонамент от 36,99 лева.
Договорът за мобилни услуги представлява ненаименован, консенсуален,
двустранен, възмезден и комутативен договор, притежаващ елементи на
договора за изработка, по силата на който в момента на сключването му и за
двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е
свързано с упражняваното от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Този
договор е от вида на субективните /относителните/ търговски сделки.
По делото са представени предварително установени от ищеца общи
условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни
услуги /в сила от 10.09.2010 г./. Общите условия към договора са
задължителни за потребителя-ответник, тъй като писмено ги е приел –
подписана декларация-съгласие /арг. чл. 298, ал. 1 от ТЗ/. Съгласно раздел V,
т. 26 от общите условия при ползване на услуги чрез индивидуален договор
2
заплащането на ползваните услуги се извърша въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно на името на потребителя. Следователно потребителят
следва да заплаща уговореното възнаграждение след предоставянето на
мобилните услуги от ищеца и възнаграждението се дължи за получените
мобилни услуги, предмет на договора.
По делото е представена дубликат на фактура № ********** от
18.03.2019 г. за сумата 861,59 лева с ДДС относно неустойки предсрочно
прекратяване на договор, вноска лизинг и задължения от предходен период.
Този дубликат на данъчна фактура съдът приема, че не представлява
доказателство за удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй
като представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от
ГПК, обективиращ изгодни за техния издател факти. В този смисъл
притежава само формална доказателствена сила за обстоятелството, че
съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като нейн
издател. Този частен свидетелстващ документ би притежавал доказателствена
сила, в случай че беше подписана от двете страни, тъй като би обективирала
извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от оператора
услугите на стойност, посочени във фактурата. По тези аргументи,
процесната фактура /независимо от това дали е осчетоводена от ищеца/ не
може да установи, че ищецът е доставил на ответника посочените в същата
далекосъобщителни услуги. Съдът намира, че в тежест на ответника по силата
на представените договори е възникнало задължение за заплащане на
съответната месечна абонаментна такса по всеки един от договори за
предоставяне на мобилни услуги. По делото не са представени доказателства
ответникът да е използвал мобилни услуги, които да са били извън
включенинте му в съответните абонаментни планове и съответно да дължи
заплащането на повече от месечната абонаментна такса. По делото не са
представени доказателства, че ответникът е извършил плащане на месечните
абонаментни такси.
В чл. 11 от представените по делото договори за мобилни услуги се
съдържа клауза според която, в случай на прекратяване на договора по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти
до края на този срок. В случая се установи, че ответникът не е изпълнил
задълженията си да заплаща дължимите и уговорени абонаментни такси и
затова е настъпила и предпоставката по всеки един от договорите да бъде
начислена неустойка, която ищецът претендира в размер на 92,46 лева по
договора от 17.01.2016 г. за мобилен номер ++359********* /3 х 30,82 лева без
ддс/ и в размер на 32,46 лева, по договора от 13.11.2018 г. за мобилен номер
++359********* /3 х 10,82 лева без ддс/.
В случая уговорената неустойка предвижда задължение за потребителя
да заплати сумата от всички стандартни месечни абонаментни такси за
оставащия период на договора. Доколкото обаче ищецът претендира
единствено сума, представляваща сборът от три месечни абонаментни такси,
то неустойката не се явява противоречаща на добрите нрави или прекомерна.
По тези съображения съдът счита за основателна претенцията за заплащане на
3
неустойки в общ размер на 124,92 лева.
По разноските
С оглед изхода на спора по на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от исковете. Той е заплатил 25
лева за държавна такса и е бил представляван от адвокат, за което е заплатил
и 180 лева за адвокатско възнаграждение. В заповедното производство е
заплатил 25 лева за държавна такса и 120 лева за адвокат. С оглед уважената
част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 205 лева –
разноски за настоящото производство и 145 лева – разноски в заповедното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Р.,
ул. „........“, бл. ........ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
92, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 124,92 лева,
от която: сумата 92,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора от 17.01.2016 г. за мобилен номер ++359********* и
32,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора от 13.11.2018 г. за мобилен номер ++359*********, за които суми е
издадена заповед № 270 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 30.10.2020 г. по ч.гр.д. № 459/2020 г. по описа на Районен съд –
Сливница.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Р., ул. „........“, бл. ........ да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 205 лева – разноски за настоящото производство и 145
лева – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4