Р Е
Ш Е Н
И Е №222
гр.Габрово, 17.10. 2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : И.Димова
С.Миланези
при секретаря М.Шаханова , като разгледа
докладваното от съдията Пенкова в.гр.д.
№.244 по описа за 2019г. ,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по подадена от Л.В.Г. въззивна жалба срещу
постановеното от Дряновски районен съд решение по
гр.д.№189/2018г. по описа на същия съд.
Във въззивната жалба се
излагат твърдения,че исковата молба вх.№773/30.03.2018г. в Дряновски районен
съд е изготвена на основание чл.63 ЗЗД. Делото е образувано на
основание чл.82 ЗЗД.Изразено е несъгласие с фактическите и правни изводи на
съда. Прави се позоваване на конкретни
цитати. Цитира се запис на страница втора „Оригиналната обратна разписка мистериозно изчезнала по пътя от пощата до дома му в с.Ц.л.”,във връзка с който са изложени
твърдения за случилото се при посещението
в приемното помещение на ЧСИ И.И. в гр.Г. и кой и какви документи е
предавал и изпращал,като се препраща към приложения №1,№2 №3,№4 към исковата
молба.Относно записаното,че скицата и данъчната оценка са му предадени през месец юли 2016г.,а оригиналното постановление
за възлагане не му било предадено до момента,се твърди,че е некоректно от
негова страна.Документите са със срочно действие и са му предавани при
поискване.Въпреки това ги е просрочвал.Описва се кога и какви документи са били
предадени на ответника.Оспорва се записаното на страница втора,че по
документални данни е образувано изп.дело№ 609/2016г.Твърди се,че по справка в
ЧСИ И.И. това дело е фирмено.Не е доказано наличие на изпълнително дело за
въвод на придаваеми части съгласно процесното постановление. Твърди се,че
представителната власт за подаване на
исковата молба от Л.Г. като пълномощник произтича от представено пълномощно от
20.04.2018г.,преди депозиране на молбата в ДРС на 25.04.2018г.Изложени са
доводи за същността на посещението с ответника в Община Д. и изготвеното от
ответника писмо,подписано от Д.Р. вх.№2200-847 от 29.06.2016г.Оспорва се текста във втората половина на страница втора,като се описва каква е
възможността за достъп до имота в с.Ц.Л.и
връзка с обитателите му.За закъснялото предаване на документите,отразено в
решението,се препраща към т.3 на жалбата и т.5 на молба вх.№735/02.04.2019г.Твърди
се,че ищцата не е била във възможност да се отзове на поканата на
ответника,посочена в решението,тъй като е била в силно влошено здравословно
състояние.настоящото дело е било в ход.Споменава се в решението молба до ЧСИ за
въвод във владение с дата 05.02.2019г.
Оставена е без уважение,като мястото на молбата е при СИ,а не в съда.Оспорват
се мотиви от четвъртата страница на решението.Твърди се,че ответникът не е
защитавал права,законни интереси на клиента си. Не е имало такава необходимост,
повод,основание и задължение.Делото като
изпълнително за въвод не поражда това задължение.Ответникът не е имал
процесуално поведение,което да се оценява. Оказва се,че няма регистрирана при
ЧСИ молба за въвод през 2016г.Няма доказателства в съда за нейното наличие.По искане
на ответника е било спряно производството по делото на основание чл.229,т.1 ГПК и по негово искане на
13.08.2018г. жалбоподателят му е предал
заверено копие на постановлението за въвод в имота в дома му в гр.Т.,когато му
напомнил,че трябва да обжалва отказа на ЧСИ И.И. за въвод в имота.Оспорва се извода в
обжалваното решение,че няма уговорка за постигане на определен резултат.Твърди
се,че договорът и пълномощното са изготвени от ответника.Цената на договора е
250лв. за хонорар. Даде ни са му поисканите от него 300лв.Сочат се
причините,поради които са се обърнали към ответника да ги представлява пред
ЧСИ.Твърди се,че единственото изпълнение по договора от ответника е
отнасянето им в офиса на ЧСИ И.И. в гр.Г.,без
да проследи по нататъшното развитие,свързано с въвода.Не са били предприети от
ответника действия за образуване на изпълнително дело при ЧСИ след като е разполагал с необходимите
документи в средата на месец август 2018г. и при отказ на такова дело,да обжалва отказа по съдебен
ред.Твърди се,че въводът е изпаднал в просрочие На основание чл.82 ЗЗД пряка
последица от просрочието е загубата на придаваемите част от 258 кв.м. на цена
1548лв. Продължилото над три години
бездействие и допуснатото просрочие следва да се възприема като недобросъвестно изпълненение на договора. Излагат
се съображения за пристрастност към ответника в постановеното решение.
Посочени са в жалбата конкретните суми,които се
претендира да бъдат заплатени от ответника К..
В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил
жалбата като неоснователна.Навел е
доводи,че не се установява дали
жалбоподателят я е подал само в лично качество или и като пълномощник,като
се твърди ,че няма данни същият да има
законно правно основание да представлява останалите наследници на Д.Р.,встъпили
в процеса като ищци след нейната смърт, пред Габровски окръжен съд и да подава
въззивни жалби от тяхно име.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по
делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено
следното:
От направените в с.з. на
17.09.2019г. уточнения от жалбоподателя във връзка със заявеното от ответника
оспорване относно качеството,в което е подал въззивната жалба и приложеното на
л.45 от първоинстанционното дело пълномощно
се установява, че с подадената въззивна жалба се обжалва изцяло
решението на Дряновски районeн съд от Л.Г. в лично
качество и като пълномощник на останалите двама наследници на почаналата в хода
на делото ищца Д.Р. – Ю.В. и Е.М. / чл.32,т.2 ГПК/. Въззивната жалба е подадена
в срок и срещу подлежащ на обжалване акт. Предвид на това същата е
процесуално допустима.
Предмет на обжалване е постановеното от Дряновски районен съд решение №33/2019г.
по гр.д.№189/2018г.
С обжалваното решение№33 от 03.05.2019г. по гр.д.№189/2018г. Дряновски
районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Л.В.Г.,
ЕГН **********, Ю.Л.В., ЕГН ********** и Е.Л.М., ЕГН ********** против Н.Д.К.,
ЕГН **********
иск за заплащане на сумата от общо 1065,37 лв.
(хиляда и шестдесет и пет лв. и тридесет и седем ст.), представляваща обезщетение
за вредите, които последният е причинил поради виновно неизпълнение на
задълженията по сключения договор за правна защита и съдействие от 26.11.2015г./погрешно
посочена в диспозитива 2005г./
Постановеното от първоинстанционния съд решение е
валидно и допустимо.
Няма данни по делото,които да
дават основание да се приеме ,че при постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд е проявил пристрастност.Съдът е основал решението си на
приетите за установени факти по делото и доказаността на исковата
претенция,като в изложените мотиви се е позовал на представени и от двете
страни доказателства.Как са ценени доказателствата и какви правни изводи е
направил съдът не обосновава пристраност към една от страните при липсата на
заявени и установени обстоятелства ,които
да пораждат основателно съмнение за безпристрастността на съда при разглеждане
и решаване на делото и да са били
основание за отвод по чл.22,ал.1,т.6 ГПК.
Предмет на
исковата претенция с допуснатото изменение по чл.214,ал.1,пр.3 ГПК с протоколно определение от 03.04.2019г.
на Дряновски районен съд , са присъждане на : сумата от 250лв. платен
адвокатски хонорар за изпълнение на задачата, сумата от 35лв. дадени за текущи разходи, сумата от 50лв. заплатена за скица и данъчни оценки и сумата от 730,37лв. пропуснати ползи от невъвеждане във владение на 258 кв.м.Предявената
искова претенция,с направените уточнения с молбата от 25.04.2018г. и изменения
в с.з. на 03.04.2019г. пред ДРС, е за имуществени вреди,произтекли от неизпълнение
от ответника на сключения с ищцата Д.Р. на 26.11.2015г. договор за правна защита и съдействие и попада в
хипотезата на чл.82 ЗЗД,както е приел и първоинстанционният съд.
Не са
приети за разглеждане с протоколното определение от 03.04.2019г. по гр.д.№189/2018г. на
Дряновски районен съд и не са предмет на
приетата за разглеждане искова претенция останалите претендирани суми с
депозираната в първоинстанционното производство молба вх.№735/02.04.2019г. – за присъждане на
лихва върху сумата от 250лв. и стойността на невъведените придаваеми части към имота.
Ответникът в писмения отговор на
исковата молба е навел твърдения,че едва през месец юли 2016г. получил скица на имота и данъчна оценка от
съпруга на ищцата .Не му е бил предоставен оригинал на постановлението за възлагане. Изготвил молба до община Д. и заедно със съпруга на ищцата посетили кмета на общината
за среща с цел уреждане на отношенията по повод придаваемите към имота 84 кв.м.
Няма информация за отговора на община Д.
по тази молба. На 31.08.2016г. подал молба до ЧСИ И.И. и било образувано изп. дело № 609/ 2016г. за въвод
във владение на процесния имот. Офисът на ЧСИ бил посетен от съпруга на ищцата,
който без правно основание извършил действия по прекратяване на изпълнението, а
след това в края на 2016г. документите били върнати с писмо на адреса на
ищцата, за което ответникът не бил уведомен .Впоследствие през 2017г. ответникът многократно правил безуспешни опити да се свърже с ищцата .Бил
поставен в невъзможност да продължи да реализира правата си по договора. Уведомил ищцата,че не се
е отказал да изпълни своите задължения като нейн адвокат,съгласно договора за
правна помощ,при оказано от нейна страна съдействие.Във връзка с това изпратил покана на ищцата на
04.05.2018г., на която не се е явила.
С протоколно определение от 16.07.2018г. на ДРС производството по
делото е било спряно по взаимно съгласие на страните ,като впоследствие е възобновено с
определение на ДРС от 14.01.2019г.След възобновяването му ,в хода на делото е
констатирано,че ищцата е починала и
производството на основание чл.227 ГПК е продължило с участието на правоприемниците
- законните наследници на ищцата Л.В.Г., Ю.Л.В. и Е.Л.М..
Наличето на възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен
на 26.11.2015г. договор за адвокатска
услуга между ответника и ищцата Д.Р. не
се оспорва от страните и се установява от приложените писмени доказателства.
Към исковата молба е приложени писмен договор за правна защита и
съдействие ,сключен между Д.Р. и адв.Н.К. на 26.11.2015г. и пълномощно от
същата дата,с упълномощител Д.Р. и пълномощник адв.К..
Ответникът твърди в писменя отговор на исковата молба /л.16-л.18 от
първоинстанционното дело/,че
договора за правна помощ и
пълномощното са съставени от него на
26.11.2015г. във връзка с желанието на ищцата Р. за реализиране въвода във
владение на процесния имот.
Като предмет в сключения договор на 26.11.2015г. за
правна защита и съдействие е посочено : представителство пред ЧСИ И.И. рег. № 735 представително по протокол за
въвод във владение по постановление за възлагане на недвижим имот в с. Ц.Л. по
протокол за възлагане от 20.11.2013г. Договореното възнаграждение е за сумата
от 250лв. и е удостоверено в договора с
подписите на страните ,че същата е платена в брой.
От отразеното в писмения договор от 26.11.2015г. като негов предмет и
заявеното от страните по делото, се установява,че договореното представителство пред ЧСИ И.И. е ответникът
като адвокат да предсавлява ищцата при упражняване правата й като купувач
за въвеждането й във владение в имота,
възложен й на публична продан с постановление за възлагане от ЧСИ. За това е
извършено и надлежно упълномощаване с
представеното по делото пълномощно от 26.11.2015г.
За изпълнение предмета на
процесния договор от 26.11.2015г. за
адвокатска услуга ответникът като
процесуален представител на Д.Р. следва да предприеме действия за сезиране ЧСИ И.И. с искане да бъде въведена във
владение на имота,който й е възложен като купувач с постановление на ЧСИ от
20.11.2013г. и представи изискуемите по чл.498 ГПК документи. Извършването на
въвода е в правомощията на ЧСИ и при пердприемането на такива действия от
съдебния изпълнител също купувачът следва да бъде представляван от ответника.
От доказателствата по делото се установява,че ищцата е била изправна
страна по сключения договор с ответника ,като е изпълнила задължението си за
заплащане на договореното адвокатско възнаграждение от 250лв.
При наведените твърдения за неизпълнение на договора от ответника,на
които е основана исковата претенция,в негова тежест е да докаже,че е изпълнил
точно задълженията си .
Ответникът твърди,че е
подавал молби до ЧСИ за въвод във владение на ищцата в процесния имот, което се
оспорва по делото.
Не е доказано твърдението на ответника,че
на 31.08.2016г е подал молба до ЧСИ И.И. , по която е образувано изп.дело №609/2016г. за въвод във владение
на процесния имот. Няма данни по делото такава молба да е подавана , нито да е образувано по нея изп.дело. Не е
доказано и твърдението му,че е внесъл съответната такса за образуване на
изпълнително дело.Такъв платежен документ не е представен от ответника като
доказателство по делото.Не е доказано и твърденото му,че съпругът Л.Г. е
извършил действия по прекратяване на изпълнението и е осуетил продължаване
действието на въвода във владение.Такива доказателства по делото не са
представени.Не се установява по делото от съпруга на ищцата да са извършвани действия
пред ЧСИ по прекратяване на изпълнението
относно извършването на въвод на Д.Р. във възложения й недвижим имот с
постановленито за възлагане. Връщането през 2016г. на документи от ЧСИ на Д.Р.
,чрез съпруга й и по пощата, «като
нередовни», няма данни да е иницирано от съпруга на ищцата и той с поведението
си да е осуетил продължаване действията на въвода във владение.
По делото е представена разписка от 13.08.2018г.,с
която ответникът е удостоверил,че е получил от Л.В.Г. ,съпруг на Д.Ц.Р.,заверен
препис от постановление за възлагане на недвижим имот в с.Ц.Л. от
20.11.2013г.,заверка 11.01.2018г.Няма данни за последващи действия на ответника
пред ЧСИ И.И. през 2018г. по процесния
договор като пълномощник на ищцата Д.Р. .
С покана от 23.02.2019г. ,отправена до ищцата /но
невръчена поради смъртта й,удостоверено в разписката на л.74 от
първоинстанционното дело/,ответникът я уведомява,че последният опит да поиска
образуване на изпълнително дело пред ЧСИ
е бил на 05.02.2019г.,но отново не приели документите поради лиса на
оригинала на постановлението за възлагане.
Не е доказано от ответника,че преставената по делото молба от
05.02.2019г. за извършване на въвод е
била депозирана пред ЧСИ И.И..
По делото не са представени доказателства, от които да се установява,че
е имало постановен отказ от ЧСИ да
приеме молба на ответника от 05.02.2019г. за въвод във владение на ищцата поради липсата
на оригинала на постановлението за възлагане.На представената по делото молба
от 05.02.2019г. няма данни да е постъпвала при ЧСИ-поставен входящ номер или
обективиран от ЧСИ отказ да я приеме.
Изготвянето на молба до Община Д. е извън предмета на
процесния договор за адвокатска услуга и не доказва неговото изпълнение -
процесуално представителсво на ищцата пред
ЧСИ за въвод във владение като купувача на имот на публична продан ,възложен й
с постановление за възлагане.
Ответникът е противопоставил като възражение неоказано
съдействие за изпълнение на договора от страна на ищцата Д.Р. ,с твърдения,че не е представила своевременно необходимите
документи,за да извърши своите действия като адвокат и да я представлява пред
съдия изпълнител.Това възражение е
недоказано.
Съгласно чл.498 ГПК документите, които следва да
представи купувача са удостоверения за
платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за
възлагане. Ответникът не твърди да е изисквал представянето на такива от ищцата и те да не са му били своевременно
предадени.
Разпоредбата на чл.498 ГПК не изисква купувачът да
представя оригинал на постановлението за
възлагане.
Съгласно установената съдебна практика въвода по
чл.498 ГПК не е обособен в самостоятелно производство, което да е различно от
това, по което е извършена публичната продан. Този въвод е завършващия етап от
публичната продан и е част от нея и именно поради това купувачът на имота не
придобива качеството на взискател по изпълнителното дело, а има такова на трето лице, участник в проданта.
По своя правен характер постановлението за възлагане на имот при публична
продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила,
която се разпростира по отношение на всички. Това специфично изпълнително
основание е регламентирано от закона, за да се удовлетвори непаричното вземане
на купувача на имота за установяване на фактическата му власт върху него /
разясненията на т. 1 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г. на ВКС,
ОСГТК са относими към въвода, провеждан
по реда на чл. 522 ГПК и
не третират проблемите на изпълнението по реда на чл.498 ГПК /. По чл.498 ГПК е налице пряко изпълнително основание и въводът се извършва по същото изпълнително дело -
решение №87 от 22.07.2015г. по гр. дело № 659 по описа за 2015 година на
ВКС,ІІІг.о.
Процесните искови суми се претендират на основание
неизпълнение на договора за адвоктаска услуга от ответника ,предвид на което
претендираното обезщетение за неизпълнение е по чл.82 ЗЗД.
По делото са представени доказателства за направени
от ищцата разноски за снабдяване през 2016г. и 2018г. с изискани
от ответника документи във връзка с процесния договор - скица и данъчни оценки.Тези разходи съгласно
представените по делото писмени доказателства/л.62-л.63 от първоинстанционното
дело/,които не са оспорени от ответника, са
общо в размер на 50лв. /30лв. за скица и по 10лв. за данъчна оценка/.
Изисканите от ищцата документи – скица и
данъчна оценка, не са сред посочените в чл.498 ГПК,които следва да се
представят от купувача и не е доказано,че е било необходимо снабдяването на
ответника с такива,за да изпълни процесния договор за адвокатска услуга. С
оглед на това платените от ищцата такси
за скица и данъчни оценки, общо в размер на 50лв., се явяват недължимо
направени разноски по процесния договор и претърпени от нея имуществени вреди от неизпълнението на задължението на
ответника по него като пълномощник на
купувача да представи на ЧСИ документите
по чл.498 ГПК и е изискал от ищцата документи,които не са сред посочените в чл.498 ГПК за осъществяване на въвода.За
процесната сума от 50лв.
предявената искова претенция по чл.82 ЗЗД е основателна и следва да бъде
уважена.
Процесният договор за адвокатска услуга не е ограничен със срок ,в
който ответникът да изпълни задълженията си по него. Не е доказано действието
на договора да е било прекратено към датата на
предявяване на иска и такова твърдение не е въвеждано като предмет на делото с уточняващата
молба от 25.04.2018г. в изпълнение на указанията на ДРС с разпореждането от 04.04.2018г.
по гр.д.№189/2018г.Като страна по процесния договор за ищцата е възникнало валидно задължение да
заплати сумата от 250лв като договорено възнаграждение на ответника ,което е
изпълнила.Тази престация е дължима и не
се погасява при неизпълнение
задълженията на насрещната страна по договора докато страните са обвързани от договорното правоотношение
.Затова и изплатеното по процесния договор от ищцата възнаграждение на насрещната
страна от 250лв. е дължимо изпълнение на
нейно задължение по договора ,а не последица
от неизпълнение на задълженията на ответника по този договор.Поради това
престираната от ищцата сума по процесния договор от 250лв. не е настъпила за
нея вреда по чл.82 ЗЗД като пряка и
непосредствана последица от неизпълнението на договора от ответника. Претендирана
на това основание като обезщетение за претърпени от неизпълнението на договора
имуществени вреди ,исковата претенция за
сумата от 250лв. заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователна и следва да бъде отхвърлена .
Сключеният на 26.11.2015г. договор за адвокатска услуга, който по
съществото си носи характеристиките на
договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, в случая е
прекратен по силата на закона със смърттта на една от страните по него – ищцата
по делото,на основание чл.291 ЗЗД,като и упълномощителната сделка е прекратена
на основание чл.41,ал.1 ЗЗД. .Този факт е настъпил след предявяване на иска,в
хода на делото на 21.02.2019г. Той е обуславящ основанието на иска и може да бъде преценен само след надлежно изменение на основанието на вече предявения иск. В случая това ново основание не е включено в предмета на делото с направено в
преклузивния срок по чл.214 ГПК изменение на иска и пъровинстанционният съд не се е произнесъл
по него. Същото може да се предяви с нов отделен иск .
Не е доказано по делото да е
била платена на ответника за разходи по договора сумата от 35лв. и за нея
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.
Неоснователно е искането за присъждане на
имуществени вреди от неизпълнението на
процесния договор за пропуснати ползи на стойност 730,37лв. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична
вреда. Винаги трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива
на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.Ищецът, който претендира
пропусната полза, следва да докаже, че имуществото му се е обеднило с
претендираната сума. В случая за
пропусната полза се сочи нереализиран добив от картофи от частите,в които
купувачът не е бил въведен във владение.Че такова увеличаване на имуществото
със сиггурност е щяло да се осъществи не се обосновава от доказателствата по
делото.Дали и какво количество картофи ще бъдат засадени,ако е осъществен
въвода, е само предположение,но не и безспорен факт,който би се осъществил по
време и начин, както се твърди от ищцовата страна и не съставлява сигурна имуществена
облага,която би получила. Претендираният добив от картофи не е сигурно увеличение на имуществото на ищцата ,ако ответникът е изпълнил договора,тъй
като той само сезира ЧСИ с искане за въвод като представител на купувача,на
който е въложен имота с постановлението за възлагане,но дали и кога ще се
извърши въвода е единствено в правомощията на съдебния изпълнител.С оглед изложеното
исковата претенция по чл.82 ЗЗД за сумата от 730,37лв. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
След приключване на с.з. на
17.09.2019г.,в срока за произнасяне е постъпила молба вх.№3579/01.10.2019г.,с подадетел Л.В.Г.
и приложено заключение на техническа експертиза по
гр.д.№170/1989г.Същото е представено несвоевременно и е процесуално недопустимо
приобщаването на изготвено по друго дело
заключение като доказателство по настоящото.
На основание
изложеното,въззивният съд прие,че обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта,в която искът е отхвърлен за сумата от 50лв. и в тази част исковата
претенция бъде уважена.В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение следва да се потъврди,като законосъобразно и
обосновано.
Предвид изхода на спора и на
основание чл.78,ал.1 ГПК следва да се
присъдят на ищците /встъпили в процеса на основание чл.227 ГПК като правоприемници
на първоначалната ищца Д.Р./ направените по делото разноски за двете инстанции
за заплатена държавна такса съразмерно с уважената част от иска – сумата от 3,52 лв.
По изложените съображения ,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №33 от
03.05.2019г. по гр.д.№189/2018г. на Дряновски районен съд в частта,с която
предявеният от Л.В.Г.,
ЕГН **********,***, Ю.Л.В., ЕГН **********,*** и Е.Л.М., ЕГН **********,***
ПРОТИВ Н.Д.К., ЕГН **********
иск е отхвърлен в частта над сумата от 1015,37лв. до
размер на сумата от 1065,37 лв. – за сумата от 50лв.,вместо което постанови :
ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН **********,*** , да заплати на Л.В.Г., ЕГН **********,***,
Ю.Л.В., ЕГН **********,*** и Е.Л.М., ЕГН **********,*** /встъпили в процеса като правоприемници на
починалата в хода на делото ищца Д.Ц.Р./ сумата от 50лв. ,на
основание чл.82 ЗЗД–
претърпени имуществени вреди от неизпълнението
на договор за правна защита и
съдействие от 26.11.2015,
както и сумата от 3,52лв.-разноски по делото съразмерно уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА
решението на Дряновски районен
съд в останалата част.
Връща делото на Дряновски районен съд за поправка на очевидна фактическа грешка по
реда на чл.247 ГПК в диспозитива на постановеното решение относно годината на договора.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :