МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N2273/2017год - II н.с, при РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Русенска районна
прокуратура е обвинила:
подс. В.Й.Д. в това, че
на 30.07.2016
година в град Русе, причинил лека телесна повреда на полицейски орган - П.А.М. ***
- старши полицай в група „Охрана на обществения ред" на Сектор
„Охранителна полиция" при Второ РУ на МВР-Русе изразяваща се в причиняване
на болка и страдание, без разстройство на здравето, като телесната повреда е
причинена при изпълнение на службата му - при извършени действия свързани с
охрана на обществения ред:
- престъпление по чл. 131, ал. 2, пр.
4, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК;
на 30.07.2016
година, в гр. Русе извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото, на публично място на
ул."Битоля"№1 до бл."Клокотница" в гр.Русе, крещял и
обиждал полицейските служители - П.А.М.- старши полицай в група „Охрана на
обществения ред" на Сектор „Охранителна полиция" при Второ РУ на
МВР-Русе, Г.П.Г. - командир на отделение в група „Охрана на обществения
ред" на Сектор „Охранителна полиция" при Второ РУ на МВР-Русе и К.А.Т.
- командир на отделение в група „Охрана на обществения ред" на Сектор
„Охранителна полиция" при Второ РУ на МВР-Русе , нанесъл удари с ритници в
областта на дясното бедро и в областта на гръдния кош на П.А.М. *** - старши
полицай в група „Охрана на обществения ред" на Сектор „Охранителна
полиция" при Второ РУ на МВР-Русе - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Подсъдимият и неговият защитник, дават съгласие да не се провежда разпит на
всички свидетели и вещи лица, с изключение на св.П.М., а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертно заключение на досъдебното производство, по смисъла на чл.371ал.1, т.1 НПК.
Подс.Д. дава обяснения, отрича изложеното в обвинителния акт. Твърди, че
има смътни спомени от случая. Като причина за инцидента сочи употребения
алкохол и „агресивното поведение” на полицейските служители. Защитникът му
счита, че липсват категорични доказателства за престъплението по чл. 131, ал.
2, пр. 4, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, не оспорва това по чл.325 ал.1 от НК,
като моли за приложението на чл.78а от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението. Моли за осъдителна присъда, с приложението на чл.66
от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.В.Й.Д. е роден на ***г. в гр. Д., с настоящ адрес ***,
студентско общижитие на ул."М. Г." № ***, вх.**, ет.***, ап.****, български
гражданин, със средно образование, неженен, не работи, студент трети курс в
РУ"Ангел Кънчев", неосъждан, ЕГН:**********.
Съгласно изготвената
и приложена по досъдебното производство характеристика, подс.Д. не е криминално
проявен, с данни за честа злоупотруба с алкохол, конфликтна личност,
необщителен, не се ползва с добро име сред състудентите си.
Подс.В.Д. и
св.Е. Л. обитавали стая № ****
в
Студентско общежитие -****, в гр. Русе, ул."М. Г.",
в гр..Р.
На
29.07.2016год. двамата празнували рождения ден на св.Л.. Пиели алкохол и били
много шумни. Шумът пречел на останалите обитатели, поради което около 23.00ч
някой от тях се оплакал на св.С. С., портиер на общежитието и поискал
съдействие. Последната звънала по телефона в стаята им, направила забележка, в
отговор на която подс.Д. заявил, че „ще прави каквото си иска”. Свидетелката
изчакала малко и след като силната музика и шум не спрели, се обадила в
полицията. Около 23.55часа пристигнали служители от ГООР при Второ РУ – Русе, свидетелите
Г.Г., П.М. и К.Т.. Последните устно предупредили подсъдимия и св.Л., като
последните заявили, че ще продължат празника извън общежитието. Полицейският
екип си тръгнал, след което двамата напуснали общежитието. Минавайки покрай
портиерната те започнали да удрят стъклата, да обиждат с нецензурни думи,
псуват и заплашват св.С.. Тъй като
знаела, че двете „момчета били по-проблемни”, тя се опитала да не им обръща
внимание за да не ги предизвиква.
Подсъдимият и
св.Л.напуснали общежитието, като продължили да пият бира. Около 01.45ч, на 30.07.2016г,
същият екип на ГООР при Второ РУ гр.Русе, бил изпратен от дежурния по сигнал за
нарушаване на нощната тишина на адрес гр.Русе, ул.„Доростол"№85, между
бл."Електрон" и бл."Протон". На място полицейските
служители установили отново същите лица - подс.Д. и св.Л., които крещели силно,
викали, като по този начин пречели на живущите да спят. Нарушителите отново
устно били предупредени от полицейските
служители да не нарушават нощната тишина, в отговор на което те заявили,
че няма да има повече проблеми и ще се прибират в студентското общежитие.
Малко
по-късно, на същата дата, около 02,25ч, същият наряд на ГООР при Второ РУ на
МВР-Русе отново бил изпратен по сигнал за нарушаване на нощната тишина от оперативната
дежурна част на адрес в гр.Русе, ул."Битоля", бл."Клокотница-1". На място заварили
отново – подс.В.Д. и св. .Е.Л. Двамата крещели, разговаряли на висок глас.
Полицейските служители се приближили, попитали, колко пъти трябвало да ги
предупреждават за едно и също нещо. В отговор св.Л. заявил, че „се прибират”,
докато подс.Д. демонстративно обърнал гръб и тръгнал да пресича платното за
движение, казвайки "Ко са прайте на полицаи, лайнари мръсни, педерасти!".
Св.Г. и св.Т. тръгнали след него, хванали го за ръцете, като разпоредили да ги
придружи до Второ РУ на МВР-гр.Русе. Подсъдимият започнал да се дърпа, искайки
да се освободи, в резултат на което св.М. и св. Т. го повалили на земята, направили
ключ на лявата и дясна му ръка и така успели да му сложат белезници. Изправяйки го, подс.Д. продължавал да буйства.
Водейки го към служебния автомобил подс.Д. успял да нанесе два ритника на св. П.М..
Единият в областта на дясното бедро, а другия в областта на ребрата в дясно, в
резултат на което св.М. приклекнал от болка. И в патрулния автомобил подс.Д.
продължил с агресията си - ритал задната дясна врата, удрял с глава стъклото и
колонката на автомобила. Крещял „Педерасти мръсни, боклуци, свини ще ви избия,
ще ви намеря където и да сте!" Св.Г. извикал и друг наряд за съдействие.
Преди да дойде последният, на местопрестъплението пристигнал екип на Сектор
„ПП" при ОДМВР-Русе, лицата от който чули нецензурни думи и изрази и видели
действията на подсъдимия. Впоследствие
изготвили Докладна записка. След тях пристигнал и втори екип на ГООР при Второ
РУ на МВР-гр.Русе за съдействие, в състав св. И. С. и Р. Ц.. Последните били
очевидци на действията и вербалната агресия на подсъдимия в автомобила.
Подс.Д. и св.Л.
били откарани във Второ РУ на МВР-гр.Русе, за обяснения. Двамата били тествани
с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта им, като била установена
концентрация на алкохол в кръвта на подс.Д.-0.7 промила , а на Л.-1,59 промила.
Впоследствие,
по свидетелски показания била изготвена СМЕ. Видно от заключението й на св.П.А.М.
в резултат на нанесените ритници в областта на дясно бедро и в областта на
гръдния кош била причинена болка и страдание.
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите – П.А.М., Г.П.Г., К.А.Т., Е.К. Л., С. К. С., Ю. П. Г.,
И. Д. С., частично от обясненията на подс.Д., както и от събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства: докладна записка, справки,
доклад за установен факт и предприети действия, ежедневна ведомост, протоколи
за полицейско предупреждение, характеристична справка, съдебно медицинска
експертиза, справка за съдимост, автобиография и декларация по ЗСГ.
Подсъдимият и неговият защитник със заявеното съгласие по
смисъла на чл.371 ал.1, т.1 от НПК на практика не оспорват процесуалната
годност на събраните чрез разпита на посочените горе свидетели гласни
доказателства на досъдебното производство, с изключение на разпита на св.П.А.М., поради което отчитайки, че те са събрани по реда и
условията на НПК, съдът за да изгради вътрешното си убеждение стъпва на тях.
Събраните по
делото доказателства – гласни и писмени, досежно обвинението по чл.131 ал.2,
т.4 от НК могат да бъдат обособени в три
групи:
Първата група
са показанията на свидетелите П.М., Г.П.Г., К.А.Т..
Първият пострадал, а останалите двама очевидци свидетелстват еднопосочно, че
при поставяне на белезниците подс.Д. се дърпал и противопоставял. И тримата
твърдят, че след като го изправили и повели към служебния автомобил, той успял
да нанесе два ритника на св.М., единият „в областта на дясното бедро, а другия
в областта на ребрата в дясно, в резултат на което пострадалият приклекнал от
болка”.
Втората група
са обясненията на обвиняемия. В съдебно заседание заявява, че „…няма спомен да
е удрял полицейски служител…” Обясненията му досежно целия инцидент се
характеризират с липса на спомен, когато се касае за неизгодни за него факти и
обстоятелства и за наличието на такъв, когато характеризира поведението на
полицейските служители: „…те не ни се представиха, …грубо влязоха, ….бяха груби
към нас…., влязоха с агресия и явно това ме е провокирало”, опитвайки се да
омаломажи деянията си с неправомерно поведение от страна на служителите на
реда. Св.Л. опровергава твърденията на обв.Д., като заявява, че когато
пристигнали „..третия път, започнали да им се карат като родители” и едва когато
неговият приятел ги обидил и се отдалечил, пресичайки улицата, същите упражнили
физическа сила при задържането му. Доказателства за причинена лека телесна
повреда показанията му не съдържат.
Трета група са
писмените доказателства, обосноваващи качеството на длъжностно лице на
пострадалия П.М. и установеното в съдебно-медицинската експертиза, чието
заключение сочи наличие на лека телесна повреда. Вярно е, че по делото липсват
обективно установените находки – увреждания, регистрирани в съдебномедицинското
освидетелстване, но съдебната практика е еднопосочна, че телесна повреда може
да бъде установена и само по свидетелски показания, какъвто е процесния случай.
В заключението си експертът посочил, че двата ритника нанесени на пострадалия
му причинили болка и страдание. Съдържанието на първата се свеждат до краткотрайни
телесни болки, неприятно физическо усещане, докато страданието предполага по
продължителен процес на болката. Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., на Пленума
на ВС сочи, че не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че
пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното
посегателство да е от такова естество, че да предизвиква такива последици при
нормални условия. В конкретния случай двата ритника довели до това, че св.М.
„приклекнал от болка”, последица която сочи наличието на лека телесна повреда,
съгласно посоченото Постановление.
Съдът дава вяра на гласните доказателства, съдържащи
се в показанията на свидетелите П.М., Г.П.Г.,
К.А.Т., тъй като между тях няма противоречия, еднопосочни са досежно
главния факт на доказване, както и не са събрани доказателства, които да ги
опровергаят.
Приложените заверени копия
от ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствта за 29/30.07.16г. и
формуляри за изготвяне на дл. Характеристика, както и доклад за установен факт
и предприети действия обосновават
качеството на св.М. на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 т.1 б.”А” от НК,
елемент от състава на престъплението.
Събраните в хода на процеса доказателства, обосновават
наличието на състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК:
Не се спори по обстоятелството,
че на процесната дата
– 29/30.07.2016год., подс.Д. и св.Л. празнували рождения ден на последния.
Празникът се изразявал в пиене на бира и ракия, говорене и викане с висок глас,
както и наличие на силна музика. Съдът намира за доказано, че компанията била
шумна, обстоятелство, което при всички случаи нарушава обществения ред, тъй
като е свързано със спокойствието на гражданите. Именно нарушаването му
накарало различни граждани, на три пъти, да потърсят съдействие от органите на
реда, които се отзовали на подадените сигнали, на три различни места. Всички
свидетели, от портиерката на общежитието – св.С.С. до екипа полицейски
служители, в показанията си доказват този факт. Същият се признава от св.Л., който не отрича, че „вдигахме шум”,
в резултата на който предположил, че са се оплакали граждани и от подс.Д. за
който „веселието се изразява чрез викане”.
Безспорни доказателства се събраха за наличието на нецензурен
език и нанесени обиди от страна на подс.Д.. Първоначален обект на тези негови
прояви, макар и да не са включени в предмета на обвинението, станала св.С. С..
Тя била „псувана”, „заплашвана, че ще й се случи нещо”, нарича „патка”. Съдът
отбелязва, че такова поведение спрямо нея имал и св.Л. но по-активния бил подс.Д..
Неоспорими са доказателствата, че полицейският екип бил
викан три пъти, заради проявите на подс.Д. и св.Л.. Първите две срещи между
страните – в общежитието и на ул.„Доростол"№85, между
бл."Електрон" и бл."Протон" приключили с отправени
забележки да не нарушават нощната тишина и предупреждения от страна на
полицейския екип, на които нямало противопоставяне от страна на подс.Д. и св.Л.
При третата среща, тази на ул."Битоля", бл."Клокотница-1", нещата ескалирали
от страна на подс.Д.. На отправената от полицейските служители забележка,
последният отвърнал с обидни думи - "Ко са прайте на полицаи, лайнари
мръсни, педерасти!", обърнал се с гръб и тръгнал да пресича платното за
движение, несъобразявайки се с присъствието на длъжностните лица, които
тръгнали след него. Хулиганските му прояви продължили и след като св.Г. и св.Т.
му поставили белезници – ритал, блъскал и се опитвал да се освободи от тях, нанесъл
два ритника на първия, като и в полицейския автомобил не преустановил агресията
си - ритал задната му врата, удрял с глава стъклото и колонката на автомобила,
крещял „Педераси мръсни, боклуци, свини ще ви избия, ще ви намеря където и да
сте!" . Посочените хулигански действия се доказват с показанията на
свидетелите П.М., Г.П.Г., К.А.Т.,
както и на служителите от дошлия втори екип: св. И. С. и Р. Ц.. Св.С. потвърждава хулиганските действия
на подс.Д., осъществени от него в полицейския автомобил, поради което съдът
кредитира с доверие посочените гласни доказателства като тъждествени и
обстойни. Друг доказателствен източник на упоменатитте хулигански действия са
показанията на св.Ю. Г., който извършил проверка по случая и установил същите
факти и обстоятелства, които заявяват горепосочените свидетели. Вярно е, че неговите
показания са производни, но са и своеобразна проверка на първоначалния
източник, при която съдът не открива противоречия. Кореспондиращи на гласните
доказателства е изготвената докладна записка от екип автоконтрольори – М. Р. и
М. Б., отзовали се в помощ на колегите си на местопрестъплението и станали
очевидци на хулиганските действия на подс.Д.. Посочените длъжностни лица
отразили същите и съдържанието на алкохол, измерено с техническо средство – 0.70
промила при подс.Д. и 1,54 промила при св.Л., в изготвената докладна записка.
Малко по различен характер имат показанията на св.Л..
Последният не отрича употребата на алкохол, не отрича и шума, който вдигали
заедно с подс.Д., станал причина полицейски екип да идва и ги предупреждава на три
пъти, като заявява, че при последния случай „….полицаите започнаха да ни се
карат като родители”. Тези негови показаният опровергават обясненията на подс.Д.,
че „полицаите били груби”, „влезли с
агресия”, обстоятелства които според подсъдимия го „провокирали”. Св.Л. не
отрича, че подс.Д. отправял обиди към полицаите, но не си спомня конкретни
изрази, като така застава в своеобразна подкрепа на своя приятел, който път
изцяло отрича да е употребявал такива, както и да е удрял с ритници св.М..
Съобразявайки гореизложеното съдът
намира, че следва да кредитира показанията на полицейските служители и св.С. С.,
като кореспондиращи помежду си и съответни на действията им, частично да даде
вяра на показанията на св.Л., който явно застават в подкрепа на своя приятел
премълчавайки конкретни факти, с удобното извинение, че не си спомня, както и
обясненията на подсъдимия, които са израз на упражнено право на защита.
Така,
с оглед събраните и ценени доказателства и въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът ПРИЗНАВА:
подс. В.Й.Д. за ВИНОВЕН в извършване на
престъплението по чл.131 ал.2 т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 30.07.2016г. в гр.Русе причинил лека телесна повреда
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, на полицейски орган – П.А.М.-старши полицай в група „Охрана на обществения ред”, сектор
„Охранителна полиция”, при Второ Районно
управление на ОДМВР-.Русе при изпълнение на службата му свързана с опазване на
обществения ред.
От
обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице: с активни
действия, изразяващи се в два удара с ритници, подс.Д. обективирал признака на лека телесна повреда,
съгласно 130 ал.2 НК, който вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с поведението му. Видно от
гореописаните писмени доказателства св.Пл. М. има качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл.93 ал.1 т.1 б.”А” от НК, бил в това си качество на работа на
инкриминираната дата, изпълнявал е трудовите си задължение и причинените му
болки и страдания са при изпълнение на последните, поради което правилно
обвинението е квалифицирало деянието по чл.131 ал.2, т.4 от НК
Деянието
осъществил при евентуален умисъл – с ясното съзнание за противоправността на
извършеното, за опасността от увреждания, които може да получи св.М., с предприетите от него действия, насочени против
предприетия арест, той предвиждал и допускал, предвид своята физика и сила, че ще
причини болка и страдание на пострадалия, но се отнасял безразлично към
този резултат, стремейки се да противостои на задържането.
подс. В.Й.Д. за ВИНОВЕН в извършване на
престъплението по чл.325, ал.1 от НК,
тъй като на 30.07.2016г.в гр.
Русе, извършил непристойни действия – грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото: на публично място, на ул.”Битоля”
№1, до бл.”Клокотница”, крещял и обиждал полицейските служители: Г.П.Г.,
командир отделение в група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна
полиция”, при Второ Районно управление, К.А.Т.,
командир отделение в група „Охрана на обществения
ред”, сектор „Охранителна полиция”, при Второ Районно управление и П.А.М.-старши полицай в
група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция”, при Второ Районно управление, като нанесъл ритници в
областта на дясното бедро и гръдния кош, на последния,
Според Постановление N2/29.11.1974г. на ПВС за да е осъществен основния състав на престъплението по чл.325
ал.1 НК е необходимо кумулативно да са налице следните признаци от обективна
страна: 1. деецът да извърши “непристойни действия”; 2. с тези действия грубо да
се нарушава обществения ред; и 3. с тях да се изразява явно неуважение към обществото.
По делото безспорно се установи, че подсъдимият извършил действия, така както
изисква състава на правната норма и че тези действия са непристойни, арогантни
и ненормални с оглед на установените правила в обществото, като засегнал
обществените отношения, установени в сферата на реда и спокойствието на
гражданите, както и онези, охраняващи телесната неприкосновенност на другите. Конкретно,
тези действия се изразявали в крещене, наложило на три пъти намесата на полицейските служители и отправените към
последните нецензурни изрази: "Ко
са прайте на полицаи, лайнари мръсни, педерасти!", „Педерасти мръсни,
боклуци, свини ще ви избия, ще ви намеря където и да сте!", както и в
ритане, блъскане в автомобила и нанасяне на два ритника на св.М., лице, предназначено
да осигурява обществения ред и спокойствие на гражданите, обстоятелство което
сочи че подс.Д. не се съобразил с правилата, които охранява представителя на
тази институция, след като си позволил в негово присъствие да ги нарушава.
От субективна
страна подс.Д. извършил престъплението с пряк умисъл. Последният се извлича от
обективните му действия, които изразяват
явно неуважение към обществото, тъй като с тях демонстрирал, че не се счита за
обвързан със спазването на общоприетите норми на поведение за ред и спокойствие
в обществото, в частност към представителите на една институция – полицията,
чиято основна функция е охраняване реда и спокойствието на гражданите, като поведението
му демонстрира явно пренебрежение не само към тези норми, но и към самата
институция.
Предвид изложеното, съдът признава подс. В.Й.Д. за ВИНОВЕН в
извършване на престъплението по чл.131 ал.2 т.4, вр. чл.130,ал.2 от НК
и му налага наказание, при индивидуализацията
на което съобрази:
смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало; поднесените
извинения; сравнително ниска възраст – 19 годишен; нисък
интензитет на нанесените два ритника.
отегчаващи отговорността обстоятелства: употребана алкохол и лоши характеристични данни,
съдържащи се в характеристичната справка.
Отчитайки преходното, съдът налага наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, при
условията на чл.54 от НК, ориентирано към
минималния размер – ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА лишаване от свобода.
Предвид изложеното, съдът признава подс. В.Й.Д. за ВИНОВЕН в
извършване на престъплението по чл.325, ал.1 от
НК и му налага наказание, при индивидуализацията
на което съобрази:
смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало; сравнително
ниска възраст – 19 годишен; поднесените извинения;
отегчаващи отговорността обстоятелства: употребана алкохол и лоши характеристични данни,
съдържащи се в характеристичната справка .
Отчитайки
преходното, съдът налага наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, при
условията на чл.54 от НК, ориентирано над минималния размер – СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА лишаване от свобода, както кумулативно предвиденото наказание ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, чрез прочитане присъдата по ОБЩИНСКО РАДИО Русе.
Налице са материалноправните
предпоставки на чл.23 от НК – и двете деяния подсъдимият осъществил преди да
има влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което наказанията по същите
подлежат на групиране, като следва да се най-тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА,
към което на основание чл.23 ал.2 от НК следва да се ПРИСЪЕДИНИ наказанието
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, чрез прочитане присъдата по ОБЩИНСКО РАДИО Русе.
Налице са материалноправните
предпоставки за приложението института на условното осъждане. Съдът счита, че
изтърпяването на определеното му наказание лишаване от свобода, следва на
основание чл.66,ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок, като подходящ
размер за него приема минималнопредвидения - ТРИ ГОДИНИ, като съдът намира, че подс.Д.
не е личност с висока обществена опасност, стореното е инцидентна проява в
живота му и целите на наказанието ще се постигнат в достатъчна степен спрямо него
и без неговото ефективно изтърпяване.
Така определеното наказание съдът намира за
справедливо, обществено оправдано и
отговарящо на целите предвидени в чл.36 НК: подсъдимият ще преусмисли стореното, ще има възможност да осъзнае и промени
поведението си, както и изпитателния срок ще бъде проверка за бъдещето му
такова.
Причини за извършване на престъплението - незачитане на личността на другите и установените порядки и обществени норми.
Подсъдимият дължи направените
разноски: 100лв по сметка на ОДМВР - Русе.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...........................................