РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд ХХІХсъстав
На
единадесети април Година две хиляди
и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №968по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „М.” ООД, против НП № 03–008725/ 10.01.2018 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.128 т.2
вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ на „М.” ООД
е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева на основание
чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от КТ.
Жалбата е процесуално допустима – предявена е в срок и при наличие на
представителна власт. В жалбата си въззивната страна моли отмяна на НП. В
съдебно заседание въззивната страна не се явява, но се представлява, като процесуалния
представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се
представлява от процесуален представител, който пледира потвърждаване на НП
като правилно и законосъобразно.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
"М."
ООД в качеството на работодател видно от платежната ведомост за м. Юни 2017г.
на лицето Св. Иванова на длъжност "техн. сътрудник“ не е изплатено в срок
по трудов договор начисленото договорено трудово възнаграждение за извършена
работа през месец юни 2017г. Нарушението e било извършено на 26.07.2017г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства. Материалите по АНП- протокол за проверка, АУАН, ведомости, следва да
се кредитират изцяло от съда като събрани по реда на НПК и като
непротиворечиви. Подробни и непротиворечиви са и показанията на свид.М., поради
което също са изцяло кредитирани от съда.
Бил съставен протокол за проверка, в който било
описано горното нарушение. Описаната фактическа обстановка
се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред
доказателства и доказателствени средства. Материалите по АНП- протокол за
проверка, АУАН, ведомост, следва да се кредитират изцяло от съда като събрани
по реда на НПК и като непротиворечиви. Предвид горното, съдът установи
фактическата обстановка такава, каквато е описано в НП.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в законоустановения срок. Съдържат формално реквизитите, изисквани
съгласно чл.42 и 57 ЗАНН. Обстоятелствената част на НП отговаря на
разпоредителната. Нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на
въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава, като
нарушението е описано пълно и ясно както от правна, така и от фактическа
страна. Описани са и доказателствата, на които се е позовал АНО. Към датата на
проверката -06.12.2017г. е бил изтекъл законовият срок за плащане на заплатите
на свид. Иванова. В НП е посочена изрично датата на извършване на
нарушението, посочено е изрично и място на извършване – гр.Варна. Видно от
протокола за извършена проверка и самата ведомост-ведомостта за месец юни 2017г. не е била подписана от
Св. Иванова и съответно е било прието, че същата не е получила възнаграждението
си, като са дадени предписания в тази насока.
АНО правилно е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Неизплащането на трудово възнаграждение всеки
месец е нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал. 3 от КТ. Видно от
приложеното по делото копие от ведомост, към датата на проверката на работничката
Иванова не е било изплатено възнаграждението. Като не е платил възнаграждението
до края на месеца, следващ месеца на
полагане на труда, работодателят е осъществил състава на нарушението, за което
е наказан. В чл. 128, т. 2 КТ е създадено едно общо задължение
на работодателя да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените
срокове като насрещна престация за предоставената и използвана от него работна
сила, а по-пълната му правна уредба се съдържа в чл. 242-272 КТ. Съобразно
чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба. Разпоредбата е част от раздел ІІ към глава деветнадесета от
Кодекса на труда „Контрол за спазване на трудовото законодателство и
административно наказателна отговорност за неговото нарушаване“. Установените
от наказващия орган факти не са оспорени от санкционираното лице и от събраните
по делото доказателства категорично се установява нарушените от
дружеството-работодател разпоредби на трудовото законодателство – чл.128, т.2 и
чл.270 от КТ – посочени за нарушени от административнонаказващия орган в
издаденото наказателно постановление.При тази законова регламентация, без
съмнение са налице предпоставки за реализиране на обективната
административнонаказателна отговорност на работодателя – юридическо лице, което
не е изпълнило задължението си да изплати в срок уговореното трудово
възнаграждение на работника за положения от него труд през м. юни 2017г. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ
юридическото лице има качеството на работодател, щом самостоятелно наема лица
по трудов договор, и съобразно санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ
именно като работодател носи административнонаказателна отговорност за
нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство и може да се ангажира
неговата отговорност. Съдът,
не приема възраженията на жалбоподателя, както и доводите му, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.415в от КТ в конкретния случай. По делото и по
преписката не се представят доказателства за изпълнени предписания и заплатено
трудово възнаграждение в последствие на Св. Иванова. Твърденията на
жалбоподателя в тази насока не са подкрепени с доказателства.
Съдът намира, че в конкретния случай
не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с
трудовото законодателство, независимо от
липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на
допуснатото нарушение. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на
принципите, условията и реда на КТ. Поради изложеното до тук, съдът намира че
извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
В хода на административно наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението
е индивидуализирано. Съдът намира, че при определяне размера на наложеното
наказание е била взета предвид
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се
налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и в тази връзка са били съобразени всички отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът намира, че наказанието е
определено към минимума предвиден в закона справедливо е и съответстващо на
извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ 03–008725/ 10.01.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”- Варна, с което за нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ
на „М.” ООД е наложено наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2000 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от КТ.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Варненския окръжен съд в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила
на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: