Решение по дело №1738/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2714
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20192120101738
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2714                                                        25.10.2019 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

на шестнадесети септември                             през  две хиляди и деветнадесета  година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря: Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1 738 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                       

 

            Производството е образувано по повод искова молба от В.К.К., в качеството му на ЕТ „Делта-ВМ-93-Валери Костов”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, …, срещу „Застрахователна компания Лев Инс АД, с ЕИК: 121 130788, със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, район Лозенец, Бул.’’Черни връх” №51, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори - Мария Стоянова Масларова-Еъркова, Павел Валериев Д. и Гълъбин Николов Гълъбов, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева с включен ДДС, представляващо претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпило застрахователно събитие, установено на 29.11.2018 г., с увредения лек автомобил марка: BMW, модел: ХЗ, е рег.№.., ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да присъдите направените съдебно-деловодни разноски по настоящото производство, в т.ч. 50 лв. заплатена държавна такса и 300 лева, заплатеното адвокатско възнаграждение

            Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

            В.К.К., в качеството си на ЕТ „Делта-ВМ- 93-Валери Костов”, с ЕИК *********, е собственик на лек автомобил марка: BMW, модел: ХЗ, с рег.№…, за който е била сключена със „Застрахователна компания Лев Инс” АД имуществена застраховка „Каско” на МПС със застрахователна полица № 93001710110377 от 28.12.2017 год., с покрит риск - „Клауза 1”, със срок на действие от 29.12.2017 год. до 24:00 часа на 28.12.2018 год., за застрахователната сума в размер на 16 000 лева, равна на действителната стойност на МПС. В исковата молба е посочено, че видно от действащите към момента на сключване на застраховката Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, приети от застрахователното дружество, „Клауза 1” от застрахователната полица покрива всички рискове, включително. пътно-транспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано състояние, злоумишлени действия на трети лица и други. Определената застрахователната премия, съгласно застрахователния договор в размер на сумата от 1 116,70 лв.,  е заплатена от ищеца на четири вноски, като първата вноска от 281,32 лв. е платена при сключване на полицата на 28.12.2017г. и след това са платени три равни вноски от по 278,46 лв., съответно на 04.04.2018г., на 03.07.2018г. и на 28.09.2018г.

            По повод установени увреждания по автомобила, които се изразяват в побитости от камъчета по преден капак и задна дясна врата, на 29.11.2018 г.,  ищецът  уведомил застрахователя за настъпилото събитие, за което в ЗК „Лев Инс” АД е била заведена щета № 0002-1301-18-416158. При извършения оглед на същата дата от вещо лице на застрахователя е съставен опис-заключение на щетите, съгласно който увреждането на описаните детайли е със степен - за „Боя”.

            В исковата молба е изложено още, че ремонтът е извършен от оторизирания от застрахователя автосервиз „Ставрев - Автодизайн” ЕООД, ЕИК *********, за което е издадена фактура № ********** от 19.12.2018 год. на стойност 420 лева с включен ДДС, с която са начислени както следва: труд за боядисване на стойност 150 лева без ДДС, плюс материали и консумативи - 200 лева без ДДС, или общо  сума в размер 350 лева без ДДС, която сума е заплатена в брой от ищеца.

            Поради отказа на ответното застрахователното дружество да заплати застрахователното обезщетение с мотив, че заявеното застрахователно събитие не е сред покритите рискове, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяването на иск срещу ЗК „Лев Инс” АД.

            Поради изложеното ищецът предявява посочения иск.

            В исковата молба са посочени доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Р., е дал писмен отговор на предявения иск, в който го оспорва по основание и размер. В писмения отговор е посочено, че е налице обоснован отказ на застрахователя да плати обезщетение, тъй като съгласно т.27.23 от Общите условия застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина или следствие на експлоатационни увреждания от: отваряне на врати, следи от камъчета, умора на детайли, нарушен лак и други. На следващо място процесуалният представител на ответника оспорва твърдяните от ищеца щети. Счита, че искът е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Посочва, че тази цена на иска не съответства на трайно установената съдебна практика и метода на оценяване на щети и по – конкретно, че не е  съобразена с овехтяването на автомобила.  Счита, че с оглед възрастта на автомобила и действителната му стойност стойността, необходима за ремонтиране на  е по – ниска. Цената на иска не съответства на пазарните стойности на вложените в ремонта резервни части и часови ставки за труд. Поради изложеното от името на ответника е отправено искане за постановяване на решение за отхвърляне на предявения иск.

            В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и сочи доказателства.  В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за основателност и доказаност на предявения иск. Претендира присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Отправя искане за присъждане на разноските, направени по водене на делото. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в случай, че надвишава минималния размер, посочен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            По правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:

            Предявената претенция е с правно основание чл. 405 от КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:

            Не са спорни по делото фактите, изложени в исковата молба, установяват се и от събраните по делото доказателства /застрахователна полица, талон за оглед на автомобил, доказателства за платена застрахователна премия по сметка на представител на ответното дружество,  опис – заключение по щета, фактура и Свидетелство за регистрация Част  I/, че ищецът е собственик на лекия автомобил за който е бил сключен договор за застраховка  Каскос покрит риск - „Клауза 1”, със срок на действие от 29.12.2017 год. до 24:00 часа на 28.12.2018 год., за застрахователната сума в размер на 16 000 лева. За увреждания по автомобила и по – конкретно за боядисване ищеца е заплатил по фактура сумата 420 лева. Установява се от опис – заключение по щетата и от заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, че по автомобила са констатирани следните увреждания: врата –задна, дясна за боя и капак - преден за боя.

            Страните спорят за това дали са налице предпоставки за заплащане на застрахователно обезщетение.

            От приложените от ищеца Общи условия на застрахователното дружество, посочено като ответника, не се установява наличие на т. 27.23, съгласно която, по твърдения изложени в писмения отговор, застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина или следствие на експлоатационни увреждания от: отваряне на врати, следи от камъчета, умора на детайли, нарушен лак и др.

            Видно от приетите като писмено доказателство по делото Общи условия на Застрахователна компания Лев Инс АД те са приети с протокол от 26.04.2005 година на Управителния съвет на ЗК „Лев Инс“ от 08.11.2007 година, 11.11.2008 година, 04.12.2008 година, 18.05.2009 година, 16.09.2009 година, 08.12.22010 година, 07.02.2011 година, 16.03.2011 година, 06.04.2011 година, 17.09.2011 година, 04.01.2012 година, 03.02.2012 година, 12.08.2013 година, 01.09.2015 година и 13.07.2016 година.

            Посочената от ответното дружество точка от Общите му условия съществува в Общите условия,  които са с допълнителни редакции от  16.02.2017 година, 21.07.2017 година, 22.02.2018 година и 30.04.2018 година и което съдът констатира от служебна справка, предвид това, че са публични.

            Следва да бъде посочено обаче, че съгласно чл. 348, ал.1 от КЗ Общи условия са типизирани клаузи, приложими към неограничен брой застрахователни договори. Общите условия на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Приетите от застраховащия общи условия са неразделна част от застрахователния договор. При несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора.

            В случая и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест  от името на ответника не е проведено доказване, че при сключване на договора за застраховка Общите условия, включващи т. 27.23 са били предоставени на застрахования и той ги е приел писмено по посоченото правило, както и излага процесуалният представител на ищеца в писмените си бележки.

            Поради изложеното настоящият състав приема, че в отношенията между страните са действали общите условия, приети като писмено доказателство по делото, в посочената по – горе редакция, на които се позовава ответника.

            По отношение на наличието в конкретния случай на покрит застрахователен риск настоящият състав приема следното:         

             В случая с полицата между страните е сключен договор за застраховка „Каско“ с Клауза 1 – всички рискове.

            В случая не се установява посочените по  - горе увреждания, изразяващи се в побитости от камъчета по преден капак и задна дясна врата да са причинени от настъпване на застрахователно събитие по покрит риск. В случая покритите рискове са изброени раздел ХIV, „Определения“ по посочената Клауза 1 от Общите условия, изброени в т.1.1. – 1.7.

            По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            При този изход от спора и по правилото на чл. 78 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските, направите от ответника по водене на делото. В списъка за разноски от името на ответника е поискано присъждане на разноски в размер на 150 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице, които са внесени /вносна бележка на лист 52 от делото/ и това е направено  в изпълнение на определение от 24.09.2019 година. От името на ищеца е внесено възнаграждение за вещо лице в пълен размер и тъй като доказателственото искане за допускане на тази експертиза е негова и съгласно посоченото в мотивите на определението, настоящият състав приема, че тази сума не следва да бъда възлагана в тежест на ищеца. Ответната страна може да поиска възстановяването й.

            Съобразно изхода от спора в тежест на ответника не следва да бъдат възлагани разноските, направени от ищеца по водене на делото по правилото на чл. 78 от ГПК.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.К.К., в качеството му на ЕТ „Делта-ВМ-93-Валери Костов”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.’’Меден Рудник”, бл.425, ет.5, ап.5, против  Застрахователна компания Лев Инс АД, с ЕИК: 121 130788, със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, район Лозенец, Бул.’’Черни връх” №51, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори - Мария Стоянова Масларова-Еъркова, Павел Валериев Д. и Гълъбин Николов Гълъбов, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 420 (четиристотин и двадесет) лева с включен ДДС, представляващо претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпило застрахователно събитие, за което е образувана  щета № 0002-1301-18, установено на 29.11.2018 г., с увредения лек автомобил марка: BMW, модел: ХЗ, е рег.№…,   застрахован със застрахователна полица № 93001710110377 от 28.12.2017 год., с покрит риск - „Клауза 1”, със срок на действие от 29.12.2017 год. до 24:00 часа на 28.12.2018 год., ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията от Застрахователна компания Лев Инс АД, с ЕИК: 121 130788, със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, район Лозенец, Бул.’’Черни връх” №51, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори - Мария Стоянова Масларова-Еъркова, Павел Валериев Д. и Гълъбин Николов Гълъбов, за осъждане на В.К.К., в качеството му на ЕТ „Делта-ВМ-93-Валери Костов”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.’’Меден Рудник”, бл.425, ет.5, ап.5 да плати разноски в размер от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляващи възнаграждение за вещо лице.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.