№ 256
гр. Враца, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. С.а
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. С.а Въззивно гражданско дело №
20241400500215 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 2392/19.02.2024
г. на адв.Я. С., като пълномощник на малолетната ищца Н. Б. Б., участваща в
процеса чрез своята майка и законен представител В. Ц. Б., против Решение
№ 4/04.01.2024 г. по гр.д.№ 987/2023 г. по описа на Районен съд-Враца в
частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.432 КЗ за
разликата над уважения размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 24
000 лв., както и в частта, в която са присъдени разноски на ответното
дружество.
В жалбата се сочи, че районният съд е достигнал до правилни изводи
относно осъществяването на фактическия състав по чл.432 КЗ, а именно –
наличието на деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД и на валидно застрахователно
правоотношение, но неправилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД
принцип за справедлИ.ст, вследствие на което е определил занижен размер на
обезщетението, несъобразен с действителната тежест на претърпените от
ищцата неимуществени вреди.
Поддържа се, че първоинстационният съд неправилно е възприел и
интерпретирал събраните доказателства, касаещи състоянието на
пострадалата. Посочва се, че в мотивите на съдебния акт е прието, че
продължителността на възстановителния процес е 3-4 седмици от датата на
ПТП – 29.07.2020 г., но това всъщност е оздравителния, а не
възстановителния период. В подкрепа на изложеното се сочи, че от
писмените доказателства по делото е видно, че на 04.09.2020 г. при извършен
преглед на пострадалата е констатирано, че увреденият крайник е с болка и
1
оток и с ограничени движения в областта на десен глезен.
На следващо място се изразява несъгласие и със заключението на
съдебно-медицинската експертиза, възприето в мотивите на районния съд, че
пострадалата няма изменение в походката. Изтъква се, че според показанията
на св.Б.Б., детето и към настоящия момент от време на време стъпва плахо,
кракът му е леко встрани, а при интензивни игри или натоварване усеща и
болка.
В жалбата се развиват съображения и за неправилност на съдебния акт
в частта, в която е прието, че пострадалата е имала обичайното емоционално
състояние при подобен род събития и че стресът, който е изпитала не е бил
по-голям от обичайния. Посочва се, че районният съд не се е съобразил с
възрастта на детето към момента на настъпване на ПТП, а именно – 9 години,
както и с показанията на св.Б., който установява, че непосредствено след
инцидента детето е било в шок, а и досега продължава да има страх при
пресичане на пешеходни пътеки. Сочи се също, че не е съобразено
заключението на съдебно-психологичната експертиза, според което при
детето е налице травматичен стрес, с невъзможност за възрастта за пълно
изразяване на сложни и абстрактни перцепции по отношение на чувства и
емоции, които е изпитало в тази период, както и че към датата на
освидетелстването му се наблюдават изолирани фрустрационни отражения,
изразяващи се в повишена тревожност при ежедневни ситуации, сходни с
процесната злополука.
Според изложеното в жалбата, при постановяване на обжалваното
решение не е съобразен и чл.51, ал.1 ЗЗД, според който в размера на
обезщетението следва да се включат не само претърпените вреди, изразяващи
се в болки и страдания, техния характер и интензитет, но и остатъчните
проявления, които ще съпътстват ищцата в продължителен период от време и
дори до жИ.т. Развиват се теоретични доводи относно понятието за
справедлИ.ст по смисъла на чл.52 ЗЗД, като се извършва позоваване и на
съдебна практика. Посочва се, че в конкретния случай следва да бъдат взети
предвид следните факти и обстоятелства: че детето е претърпяло физически и
психически увреждания; че са останали отражения във физически аспект –
променяща се походка и появяващ се при натоварване болков симптом, както
и в дългосрочен психически аспект; че интензитетът на болките и
страданията е над 3 години; че почти ежедневно се повишава тревожността на
детето при пресичане; възрастта на пострадалата; действащите към този
момент лимити на отговорността на застрахователя; общият лечебен и
възстановителен период; причинените морални страдания.
Най-сетне в жалбата се развиват и подробни съображения, свързани с
настъпилите промени в размерите на застрахователните обезщетения след
приемането на РБ в ЕС, с променената икономическа обстановка и
нарастващата инфлация в страната.
Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1
ЗАдв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 3193/06.03.2024
г. от ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” АД, чрез пълномощника му адв.И. Ц..
В отговора се изразява становище, че присъденото обезщетение е
2
справедлИ. и съотносимо към претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Въззиваемият твърди, че присъденото с обжалваното решение
обезщетение е изплатено изцяло, ведно със законната лихва за периода от
22.10.2022 г. до 25.01.2024 г. – общо 11 537,64 лв. Моли да се има предвид, че
извънсъдебно в рамките на рекламационното производство по КЗ е изплатил
на ищцата и сумата от 5 000 ,00 лв.
Прави искане въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното
решение – потвърдено.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим
в атакуваната част.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на Н. Б. Б., действаща чрез
своята майка и законен представител В. Ц. Б., с която е предявен осъдителен
иск против "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве" АД за сумата 24 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2020 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 29.07.2020 г. около 12:30 часа в
гр.Враца, ищцата, придружавана от своята майка, в качеството си на
пешеходка е предприела пресичане на пътно платно на обозначено за това
място пешеходна пътека тип "3ебра", като естествено продължение на
ул."Н.Войводов" , като освен с хоризонтална пътна маркировка имало и
вертикална пътна маркировка - с пътни знаци „Д17 Пешеходна пътека", с
пресичащ пешеходец. (кръстовището на ул."Кръстьо Българията и ул."Н.а
Войвода). Посочва се, че приближавайки пешеходната пътека с
управляваното МПС, л.а. марка "Мерцедес", модел "A 140" с рег.№ ВР*** ВР,
водачът Й. О. Р. не е забелязал пресичащите от ляво на дясно в посоката на
движението му ищца, която била хваната за ръката от нейната майка, и в този
момент е отклонил вниманието си и е причинил настъпването на ПТП чрез
удар върху пострадалата с предната гума на МПС. Сочи се, че ПТП е
настъпило в зона със засилено движение на пешеходци , като след инцидента
извършеният полеви тест с техническо средство „ДръгТест Дрегер"5000 е
отчел положителен резултат за употреба на „кокаин".
Твърди се, че след ударът пострадалата е изпаднала в шок, придружен
и с дезориентация, както и че на мястото на ПТП е пристигнал екип на
Спешна помощ и полиция и Н. Б. веднага е била откарана за спешен преглед в
МБАЛ "Христо Ботев" гр.Враца, където след извършени обстойни прегледи и
изследвания е установено ,че вследствие на ПТП освен психологическата
травма е получила и фрактура на пета предходилна кост на дясно
стъпало/метарзална кост/. Посочва се, че дясното й стъпало е било
обездвижено и след извършените неотложни медицински процедури на
пострадалата е дадено предписание за домашно лечение.
Според изложеното в исковата молба, процесът на физическото
възстановяване е бил продължителен и не дотам ефективен, като на
3
04.09.2020г. при извършен преглед на пострадалата е констатирано следното
физическо състояние на увредения крайник: болка и оток ,ограничени
движения в областта на десен глезен.
Твърди се, че вследствие на процесното ПТП за пострадалата са
настъпили не само физически травми, но и психически – появил се е силен
стрес, изразяващ се в неспокойствие, потиснатост, плач, оживявана на
травмиращата ситуация при затваряне на очите, което е породило и нужда от
посещение при психолог. Посочва се, че ищцата е започнала да изпитва
затруднения и при провеждане на учебни занимания. Сочи се също, че
пострадалата и към настоящия момент продължава да изпитва последиците
от получените физически и психически увреждания от процесното ПТП. При
същата е налично изменение в походката, настъпване на по- честа умореност
на десния глезен, болки, силно притеснение при наличие на МПС в близост
до нея и необходимостта да бъде с друг човек, което я прави несамостоятелна.
Посочва се, че към датата на събитието е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, като застраховател
по отношение на л.а. марка "Мерцедес", модел "A 140" с рег.№ ВР*** ВР,
предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ за периода от 10.05.2022 г. до
09.05.2023 г.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор, с който ответникът признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение
на посочения лек автомобил по силата на застрахователна полица №
BG/30/120001958487. Посочва също така, че в рамките на образуваната
извънсъдебна преписка по щета № 0801-005244/2020-01 ответното дружество
е определило и заплатило на ищцата обезщетение в размер на 5000.00 лева по
нейна банкова сметка на 08.03.2021г.
Ответникът счита, че липсва основен елемент от фактическия състав
на деликта, а именно – виновно и протИ.правно поведение, тъй като водачът
не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата
и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното
ПТП, поради което не следва да се ангажира отговорността му за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
На следващо място твърди, че размерът на предявените искове не е
съобразен с реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на
процесното ПТП и надвишава значително справедлИ.то и достатъчно да
компенсира вредите обезщетение. Оспорва изложените в исковата молба
твърдения за негативно отражение в психическото състояние на пострадалото
лице, представляващо следствие от реализираното ПТП.
С отговора на исковата молба се прави и възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, която като пешеходец е
предприела пресичане на пътното платно на пешеходна пътека, придружавана
от своята майка, без да са се убедили за липсата на други участници в
движението и без да вземат адекватни мерки за собствената си безопасност,
както и че пресичането е извършено косо, а не направо, с което е удължено
времето за пресичане на пътното платно.
Ответникът оспорва и началната дата, от която се претендира лихва за
забава - 22.10.2020 г. /дата на входиране на извънсъдебната претенция/.
Счита, че в случая следва да се има предвид разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2
4
КЗ във връзка с чл.496, ал.1 КЗ и да бъде отчетето, че доброволната
застрахователна претенция е входирана в дружеството на 22.10.2020 г., на
12.11.2020 г. е изискано представянето на допълнителни доказателства,
имащи значение за преценка основателността на предявената претенция, а на
21.01.2021 г. е постановен отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение. Твърди се още, че в рамките на така развилото се извънсъдебно
производство, ответното дружество е определило и изплатило на увреденото
лице обезщетение в размер на по 5 000.00 лева с преводно нареждане от
08.03.2021 г. С оглед изложеното ответникът счита, че началният момент, от
който следва да се претендира, респ. присъжда лихва, е датата на изтичане на
регламентирания в КЗ тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по
претенция за изплащане на обезщетение, респ. датата на входиране на
исковата молба в съда, но не и от датата на настъпване на ПТП.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, алтернативно - да
бъде уважен частично, с оглед наведените възражения. Претендира разноски.
Както бе посочено, решението на РС-Враца се обжалва само в частта, в
която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди над уважения
размер от 10 000 лв. до пълния претендиран такъв от 24 000 лв. В останалата
част, в която на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, т.е. между страните със
сила на присъдено нещо е разрешен спорът относно съществуването на
елементите от фактическия състав на чл.432 КЗ, а именно – наличието на
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между прекия
причинител на вредата и ответника-застраховател; виновното увреждане на
ищцата от застрахования; причинно-следствената връзка между претърпените
вреди и протИ.правното поведение на застрахования; спазването на
изискванията на чл.380 КЗ, както и спора относно направеното от ответника
възражение за съпричиняване.
Спорът пред въззивната инстанция се свежда единствено до размера
на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ищцата Н. Б. Б..
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени и имуществени вреди, въззивният съд взема предвид
следните установени по делото обстоятелства:
В първоинстанционното производство е допусната и изслушана
съдебно – медицинска експертиза, чието заключение не е било оспорен от
страните и е прието от съда. От това заключение се установява, че при
процесното ПТП Н. Б. е получила авулзионно счупване в основата на пета -
предноходилна кост на дясно ходило, което й е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Според вещото лице е налице
пряка причинно-следствена връзка между полученото увреждане и
процесното ПТП. Посочено е, че оздравителният период е от порядъка на 3-4
седмици при липса на усложнение и нормален оздравителен процес. Вещото
лице не е констатирало наличие на данни за настъпили усложнения.
Заключението на експерта е, че сегашното състояние на ищцата е добро и
няма невъзстановени увреди от процесното ПТП, както и че перспективата за
бъдещото й също е добра. Според вещото лице, към момента ищцата не търпи
болки и страдания. Изяснено е също, че е проведено адекватно и
5
своевременно лечение на ищцата, че е било наложително провеждането на
прегледи, както и рехабилитационни процедури след свалянето на гипсовата
имобилизация от ищцата, като са налице данни за проведен такъв преглед от
специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Окончателното
заключение е, че към настоящия момент ищцата е напълно възстановена от
претърпяната травма.
В проведеното на 07.11.2023 г. открито съдебно заседание пред
районния съд вещото лице пояснява, че при извършения преглед е
констатирал, че при детето няма настъпила промяна в походката. Заявява, че
принципно от всички счупвания може да остане впоследствие болка при
промяна на атмосферните условия и при претоварване.
Пред районния съд е изслушано и заключение на съдебно –
психологична експертиза, което също не е оспорено от страните и е прието от
съда. Според вещото лице, към момента на процесната злополука, детето е
преживяло травматичен стрес. Мнението на експерта е, че при споменаване
на процесното ПТП при Н. Б. не се наблюдава флашбек феномен
(емоционално или интензивно чрез визуални образи връщане към събитието),
без ярко изразени емоционални прояви. Не е констатирано наличие на
тревожност или депресивна симптоматика. Поведенчески се наблюдават
изолирани фрустранционни отражения, изразяващи се с повишена
тревожност при ежедневни ситуации сходни с процесната злополука, които с
времето отшумяват. Според експерта, към настоящия момент не са налице
структурни изменения на психиката или други изразени психопатологии.
В проведеното на 07.11.2023 г. открито съдебно заседание пред
районния съд вещото лице пояснява, че има остатъчно проявление в
психиката на детето от ПТП-то. Налице е поведенческо проявление, което се
изразява в повишаване на тревожността, бдителността при аналогични на
процесното ПТП ситуации, в този случай при пресичане, след което това
нещо отминава. Повишава се, когато се стигне при подобна ситуация, след
което отшумява.
От показанията на разпитания в първоинстанционното производство
свидетел Б. Д. Б.– баща на пострадалата Н. Б., се установява, че свидетелят е
отишъл на място веднага след инцидента и е видял, че линейката е
пристигнала, както и че детето и майката са били изпаднали в шок. След като
детето е било натоварено в линейката, са пристигнали в болницата, където е
бил гипсиран крака на детето. Лекарят е казал, че около 20 дни /свидетелят не
си спомня точно периода/ детето трябва да е с гипс. Според свидетеля, след
като е бил свален гипса, детето не е минало на рентген, защото казали, че е
малко и не бива да се облъчва, но не можело да стъпва и имало страх от това
да ходи. От показанията на свидетеля се установява, че е започнала
физиотерапия и 10-15 дни след това детето е започнало да стъпва
по-нормално и само да се движи. Според свидетеля, оттогава детето има
сериозен страх при пресичане на пешеходни пътеки и в тези моменти стиска
ръката му, когато я води. Свидетелят твърди, че когато ходи детето от време
на време има плахо стъпване, леко встрани с крака, а при по -интензивна игра,
когато се натовари или от някаква спортна дейност, усеща болки в крака.
При така възприетото от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
6
съда по справедлИ.ст – чл.52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968
г., понятието "справедлИ.ст" по смисъла на посочената законова разпоредба
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са: характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата,
при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна, в константната съдебна
практика на ВКС (напр. Решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д.№ 486/2012 г.,
ТК, ІІ т.о., Решение № 130 от 09.07.2013 г. по т.д.№ 669/2012 г., ТК, ІІ т.о.,
Решение № 174 от 27.10.2016г. по т. д. № 2960/2015г., ТК, I т. о., Решение №
157 от 28.10.2014г. по т. д. № 3040/2013г., ТК, II т. о., Решение № 141 от
28.01.2016г. по т. д. № 1398/2014г., ТК, II т. о. и мн.др.) се приема, че при
определяне на справедлИ.то обезщетение за неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото
конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането,
интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към
момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият. При определяне на
справедливия размер за заплащане на заместващо обезщетение в настоящия
случай съдът взема предвид, че установеното травматично увреждане е
причинило на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та,
както и че лечебният период на същото е бил около 4 седмици, през който е
направена гипсова имобилизация и е проведена медикаментозна терапия.
Отчита също така изпитваните в началото силни болки и зависимостта на
ищцата от чужди грижи, както и възстановителния период, включващ и
проведена физиотерапия. Не на последно място съдът взема предвид
претърпените негативни психически изживявания, изразяващи се в
първоначален травматичен стрес и повишената тревожност при ежедневни
ситуации сходни с процесната злополука, както и продължаващите и към
момента спорадични фрустрационни отражения. При тези факти, настоящата
съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от
ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата
от 15 000 лв.
Въззивният съд намира, че не следва да бъде определяно обезщетение
в по-висок размер, тъй като не са налице данни за настъпили усложнения от
претърпяната травма и за претърпени вреди, които да надхвърлят значително
по обем и последици обичайните за този вид увреждания. Съдът отчита и
възрастта на детето към момента на настъпване на произшествието – 9
години, която предполага по-добри възможности за пълно физическо
възстановяване в сравнение с възрастните лица. Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза към настоящия момент ищцата е напълно
възстановена и перспективата за бъдещото й е добра. Съдът отчита и
заключението на съдебно психологическата експертиза, според което към
7
момента при Н. Б. не се наблюдава флашбек феномен наличие на тревожност
или депресивна симптоматика, както и структурни изменения на психиката
или други изразени психопатологии.
Действително според показанията на свидетеля Б., детето продължава
да има страх при пресичане на пешеходни пътеки, от време на време има
плахо стъпване, леко встрани с крака, а при по -интензивна игра, когато се
натовари или от някаква спортна дейност, усеща болки в крака. Съдът
намира, че тези показания следва да бъдат ценени при приложение
разпоредбата на чл.172 ГПК, като бъде отчетена близката родствена връзка
между свидетеля и ищцата и произтичащата от това негова заинтересованост
от изхода на делото. Ето защо показанията на свидетеля не следва да бъдат
разглеждани изолирано от заключенията на експертите, чиито анализ води до
извод, че дори и да има продължаващи случаи на тревожност или на
физически болки при определени условия, в общ план детето е възстановено
психически и физически и може да води пълноценен жИ.т.
В обобщение на изложеното въззивният съд намира, че сумата 15 000
лв. би възмездила по справедлив начин претърпените неимуществени вреди
от ищцата Н. Б.. Съдът отчита, че застрахователят е изплатил извънсъдебно
обезщетение в размер на 5 000 лв., което следва да бъде приспаднато от
общия размер на обезщетението, при което исковата претенция се явява
основателна до размер от 10 000 лв.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи и е уважил
предявения иск до посочения размер от 10 000 лв., районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден в обжалваната му част на основание чл.272 ГПК, като бъде
извършено и препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски за въззивната инстанция
има въззиваемото дружество. В рамките на настоящето производство
застрахователят е представляван, както от упълномощен адвокат, така и от
юрисконсулт. По делото не са представени доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, поради
което такова не следва да бъде присъждано. Следва обаче да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП
в минималния размер от 100,00 лв. по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото и минималния обем от извършено процесуални действия от
представляващия дружеството юрисконсулт (депозирано писмено
становище).
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4/04.01.2024 г. по гр.д.№ 987/2023 г. по
описа на Районен съд-Враца в обжалваната част, в която е отхвърлен
предявеният от Н. Б. Б., чрез нейната майка и законен представител В. Ц. Б.,
против "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве"
АД иск с правно основание чл.432 КЗ за разликата над уважения размер от 10
8
000 лв. до пълния предявен размер от 24 000 лв., както и в частта, в която са
присъдени разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК Н. Б. Б., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител В. Ц. Б., ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
сумата 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването на преписи от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9