№ 1119
гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100501494 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. И. С. срещу Решение № 1502/04.05.20232 г.,
постановено по гр.д.№ 7171/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, LІ състав, с което са
отхвърлени исковете й против Н. Т. Ц. с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от осъществено на 13.04.2020 г. в Пощенска станция 9010, находяща
се в гр. Варна, ул. ****, противоправно поведение на ответника спрямо ищцата, изразяващо
се в отправяне на обиди и заплахи, блъскане и нанасяне на удар по главата, довел до
контузия на главата, травматичен оток, кръвонасядане и ожулване в областта на лицето,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.04.2020 г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемият Н. Т. Ц. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с който отправя искане решението на ВРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
1
В съдебно заседание се явява само въззивницата – лично и с процесуалния й
представител, като се поддържа изразената позиция по спора и се претендира присъждане на
разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Н. И. С. против Н. Т. Ц. с
правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от
5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
осъществено на 13.04.2020 г. в Пощенска станция 9010, находяща се в гр. Варна, ул. ****,
противоправно поведение на ответника спрямо ищцата, изразяващо се в отправяне на обиди
и заплахи, блъскане и нанасяне на удар по главата, довел до контузия на главата,
травматичен оток, кръвонасядане и ожулване в областта на лицето, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането - 13.04.2020 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Н. Т. Ц., с който
оспорва изцяло предявените спрямо него претенции и отправя искане за тяхното
отхвърляне.
С Решение № 1502/04.05.20232 г., постановено по гр.д.№ 7171/2022 г. по описа на
Районен съд - Варна, LІ състав са отхвърлени исковете на Н. И. С. против Н. Т. Ц. с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 5 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
осъществено на 13.04.2020 г. в Пощенска станция 9010, находяща се в гр. Варна, ул. ****,
противоправно поведение на ответника спрямо ищцата, изразяващо се в отправяне на обиди
и заплахи, блъскане и нанасяне на удар по главата, довел до контузия на главата,
травматичен оток, кръвонасядане и ожулване в областта на лицето, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането - 13.04.2020 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете е с
правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими, тъй като са предявени от и
срещу лице, притежаващо процесуална и материална легитимация.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
2
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние /действие или
бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на
една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
В конкретния случай С. твърди, че Ц. на 13.04.2020 г. в Пощенска станция 9010,
находяща се в гр. Варна, ул. **** без основание й отправя обиди и заплахи, блъска я и й
нанася удар по главата, довел до контузия на главата, травматичен оток, кръвонасядане и
ожулване в областта на лицето.
По делото обаче не се установява уврежданията на ищцата да са причинени от
въззиваемия и то по релевирания от нея начин. От събраните гласни доказателства пред
първоинстанционния съд е видно, че и четиримата свидетели са очевидци на инцидента,
осъществил се на процесната дата, но само тези водени от ответника не са в роднинска
връзка със страните, а са служителки в пощенския клон. Същевременно между показанията
на низходящите на С., които съдът преценява съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК
като противоречиви и заинтересовани от изхода на делото, съществуват съществени
разминавания. От една страна дъщерята твърди, че майка й не пада след удара нанесен й от
ответника, а сина й напротив, твърди, че тя пада на земята, като сестра му й помага да стане.
Има противоречие и в твърденията на горните свидетели по отношение местоположението
на уврежданията причинени на майка им от ответника с представените от първата писмени
документи /медицинско удостоверение/. Й. и Н. излагат, че Ц. удря майка им в областта на
лявата вежда, докато медицинската документация удостоверявя, че травмите на ищцата са в
дясната половина на челото и над дясната й вежда. Обвързващата съда материална
доказателствена сила на горния официален свидетелстващ документ не е оборена, поради
което настоящата инстанция намира, че не е установен твърдяния механизъм на
увреждането. Не се установява, че претърпените от С. вреди са причинени именно по
заявения от нея начин и то от въззивника.
От друга страна от показанията на двете служителки в пощенския клон, където се
осъществява инцидента, е видно, че такъв възниква поради агресивното и невъзпитано
поведение на ищцата, като същият обаче се ограничава само до забележка от страна на
ответника във връзка с необходимостта от подобаващо за обществено място поведение, след
което той се оттегля, докато С. си позволява да му нанася ритници.
Т.е. твърдяното от ищцата деяние, извършено от Н. Ц. спрямо нея с конкретни
параметри /механизъм и вредоносен резултат/, всъщност не се доказва в условията на
главно и пълно доказване да е осъществено, а горното е в тежест на иницииращата
съдебното производство страна. В случая не се налага изследването на останалите
3
предпоставки за уважаване на иска по чл. 45 от ЗЗД, тъй като дори и при наличието им това
няма да промени крайния извод на съда.
Въз основа на изложеното въззивният съд счита, че предявените искове за
обезщетение от непозволено увреждане и обезщетение за забава върху същото са
недоказани и неснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед съвпадането на правните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Ответникът в отговора на исковата молба отправя искане по чл. 78, ал. 3 от ГПК, но
поради липса на представени доказателства за реално извършени разноски, такива не следва
да бъдат възлагани в тежест на ищцата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1502/04.05.20232 г., постановено по гр.д.№
7171/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, LІ състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4