№ 11853
гр. С., 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110152422 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„.“ ЕАД срещу . ЕАД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 лева, частичен иск
от вземане в пълен размер от 745.15 лева, представляваща регесрна претенция за заплатено
от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № ., във връзка с настъпило на
06.03.2021г. в гр.С., ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
- 04.09.2024г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от 2.74 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 16.06.2022г. до 04.09.2024г.върху сумата от 10 лева.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 06.03.2021 в гр.С. водачът на автомобил
марка „.“, с рег.№ . при извършване на маневра е бил ударен в задната част от преминаващо
МПС с марка „.“ с рег.№ . Поддържа се, че за ПТП бил съставен двустранен констативен
протокол, в който било отбелязано, че вина за настъпване на ПТП има водачът на МПС с
марка „.“ с рег.№ . Сочи се, че лек автомобил марка „.“, с рег.№ . е бил застрахован към
датата на ПТП по застраховка „.“ при ищеца, а МПС с марка „.“ с рег.№ . който е виновен за
настъпването на ПТП, е имал сключена с ответника валидна застраховка „.“. Твърди се, че
във връзка с причинените от ПТП вреди при ищцовото дружество е била образувана
преписка по щета № ., а ремонтът бил възложен на автосервиз. Ищецът посочва, че
увреденият автомобил е бил отремонтиран и на 28.03.2022г. е бил предаден на
застрахования. Сочи се, че е заплатено застрахователно обезщетение в размер 730.15 лева,
като била изпратена до ответника регресна покана за сумата от 745.15 лева с включени
ликвидационни разноски, но плащане не е извършено. С оглед на това претендира от
ответника заплащането на спорното застрахователно обезщетение и мораторна лихва, като е
релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.
1
Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете.
Твърди се, че описаният механизъм на ПТП не съответства на реално осъществилото се,
като се подчертава, че водачът на застрахования при ответника автомобил не е виновен за
настъпване на застрахователното събитие. Поддържа се, че вина за настъпване на ПТП има
водачът на МПС, застраховано при ищцовото дружество. Оспорва се причинно-следствената
връзка между ПТП и причинените щети, както и размера на заплатеното застрахователно
обезщетение. Признава се, наличието обстоятелството, че на 06.03.2021г в гр.С. е
реализирано ПТП с участие на сочените от ищеца автомобили, за които не се оспорва, че
съществува сключени валидна застраховка „Каско“ при ищеца и валидна застраховка „.“ при
ответника. Не се оспорва и обстоятелството, че застрахователно обезщетение в
претендирания размер е било заплатено. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, като в
полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при
условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на
следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил
застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице
предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно
противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с
настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4.
наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
по застраховка „.”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да
докаже възраженията си, съответно да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно
вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е
погасил претендираното вземане.
Между страните не се спори , че ищцовото дружество е имало сключен договор за
автомобилна застраховка „.” за автомобил с марка „.“ рег. № ., валиден към датата на
застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по
делото полица № . за застраховка „.“, с подробно описани данни за застрахованото МПС и
посочен срок на валидност от 10.03.2020г. до 09.03.2021г. В същата е посочено, че
собственик на автомобила е „.“ ЕООД, като първата регистрация на МПС е от 11.03.2020г.
Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е
настъпило застрахователно събитие на 06.03.2021г., за което на 08.03.2021г при
застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № . и е съставен опис на щетите. Тези
обстоятелства се потвърждават от приложените по делото уведомление № ./08.03.2021г,
доклад № 2 по щетата и опис на претенция от 09.03.2021г.
Установено е и, че ищцовото дружество с възлагателно писмо е възложило ремонта на
2
застрахованото МПС на официален сервиз – „.“ ЕАД, като във връзка с това е била
изготвена фактура за осъществените ремонтни дейности, приета като доказателство по
делото. Същевременно съгласно приемо-предавателен протокол от 28.03.2022г ремонтът е
бил осъществен с поръчка № . и автомобилът е бил предаден за ремонт и върнат на
лизингополучателя – Н. Б.. Съгласно издадена фактура № ./29.03.2022г. стойността на
осъществените ремонтни дейности е 730.15 лева, която сума видно от представено банково
извлечение от 13.04.2022г. е била заплатена на „.“ /л. 26 от делото/.
Така посочените обстоятелства са били обявени за безспорни още с доклада по делото,
обявен за окончателен, без възражения от страните.
Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на автомобил
марка „.“ с рег.№ . с действията си е осъществил фактичес. състав на гражданс. деликт.
Аргументите на съда в тази насока са следните:
От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства,
изслушания по делото свидетел Б. и приетото заключение по допуснатата автотехническа
експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от
вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се
установява, че в гр.С. лек автомобил с марка „.“ рег. № . се е движил по ул. „.“ и в района на
кръстовището образувано с ул. „.“ водачът предприема маневра за отклонение в дясно с цел
да пропусне насреща движещия се лек автомобил марка „.“ с рег.№ ., но водачът на същия не
изчаква водачът на МПС с марка „.“ рег. № . да завърши маневрата си, а продължава
движението си напред с при разминаването настъпва удар между превозните средства. Ето
защо следва да се приеме, че водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътното превозно средство, което управляват. Нещо повече
съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретната хипотеза
водачът на лек автомобил марка „.“ с рег.№ . не се е съобразил с това законово изискване,
като не е спрял, въпреки че е възприел наличието на опасност – предприемащия маневра
водач на МПС с марка „.“ рег. № ., който със своята маневра е целял именно да пропусне
насреща движещия се лек автомобил марка „.“ с рег.№ .. Следователно с поведението си
водачът на МПС с марка „.“ рег. № . е действал в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал.
2 ЗДвП, съгласно която ако разминаването не може да се извърши безопасно поради
наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна
лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. Именно в съответствие с това си
задължения, водачът на МПС с марка „.“ рег. № ., чиято лента за движение е била заета от
паркирани автомобили, е предприел действие – отклонил се е надясно, за да пропусне
движещия се срещу него автомобил с марка „.“ с рег.№ .. С оглед изложеното може да се
достигне до извода, че осъщественото деяние от водача на МПС марка „.“ с рег.№ . е
противоправно.
3
Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на
ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП и неговото
настъпване. За установяване на механизма на ПТП, ищцовата страна е представила
двустранен констативен протокол за ПТП, който представлява частен документ. Съгласно
чл. 123, ал. 1, т. 3, бук. „б“ ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.
Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от
участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № ./12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между ., . и ... Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието
са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на
собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност
няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни,
касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.
Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение № 24 от 10.03.2011
год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС
по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело №
423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год.,
II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК,
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.
Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира
обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е
разглеждания случай, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което
той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални знания, които съдът не притежава.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният протокол за ПТП, в
който е посочено, че застрахователното събитие е настъпило на 06.03.2021 съобразно
изрично обозначена схема на ПТП, не следва да бъде игнориран, а следва да се цени в
съвкупност с показанията на разпитания пред съда свидетел и приетата по делото
автотехническа експертиза. Именно при извършване на съвкупна преценка, Софийски
4
районен съд съобрази, че съгласно заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза механизмът на процесното ПТП, възприет и от съда, съответства на настъпилите
в следствие на него щети по автомобила застрахован при ищеца. Същото се потвърждава и
от изслушания пред Софийски районен съд свидетел – Н. Б., който е водачът на увредения
автомобил. Свидетелят потвърждава пред съда, че се е движил по улица, в която от неговата
страна на движение е имало много паркирани автомобили и за да може да се размине с
насреща движещото се МПС, е предприел маневра за паркиране между два спрели
автомобила. Б. свидетелства, че въпреки че водачът на другия автомобил марка „.“ с рег.№ .
е видял предприетата маневра, целяща осигуряване на възможност за разминаване на двете
МПС, не е спрял да изчака, а напротив е потеглил и се е ударил в него. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото същите са
непротиворечиви, последователни и логични, като кореспондират напълно с всички събрани
по делото доказателства. Свидетелят Б. не е заинтересован от изхода на спора, като същият е
пряк очевидец на случилото се и най-пълно е успял да възприеме осъществените действия.
Именно при съвкупна преценка на така посочените доказателства, съдът приема, че при
условията на пълно и главно доказване от ищеца е установено настъпването на процесното
застрахователно събитие, неговия механизъм и в частност, видно от заключението на
вещото лице, че настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
Настоящият състав приема, че е налице и последния елемент от фактичес. състав на
деликта, а именно – наличието на вина у водача на автомобил марка „.“ с рег.№ ., доколкото
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага, поради което в тежест на ответника в
настоящото производство, е било да проведе пълно и главно доказване, за да обори
презумпцията, но по делото не са представени каквито и да е доказателства в тази насока.
В отговора на исковата молба ответното дружество изрично е признало и наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „.” на автомобилисти към датата
на процесното събитие по отношение на МПС марка „.“ с рег.№ ..
Следователно, по делото е установено осъществяването на фактичес. състав на
нормата на чл. 411 от КЗ, поради което съдът намира, че исковата претенция на ищцовото
дружество е доказана по основание.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, Софийски
районен съд приема следното:
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се
дължи от застраховател по задължителна застраховка „.“ на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ,
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за
движение техническо състояние. Следователно застрахователят по . в хипотеза на регрес
спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
5
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010
г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която
действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ /отм./ -
аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки
заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на . /в този
смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52
от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. №
870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза, което
настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК, щетите по МПС с .“ рег. № .
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 06.03.2021г. ПТП, като до
този извод експертът е достигнал при съобразяване на механизма на процесното ПТП, опис
на щетите, изготвен от ищеца и отразените в протокола за ПТП видими увреждания. Същите
се потвърждават и от заявеното от разпитания по делото свидетел Б., който посочва, че
уврежданията по управлявания от него автомобил са били в задната част. Съдът намира, че
следва да бъде посочено и че видно от самата застрахователна полица увреденият автомобил
е бил с година на производство 2020г., като вещото лице потвърждава, че МПС е било в
експлоатация към датата на ПТП едва от 11 месеца и 23 дни. Ето защо по отношение на
стойността на нанесените щети, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил
към датата на настъпване на процесното ПТП, вещото лице е категорично, че същата се
равнява на 730.15 лева, като това е цената, платена в официален сервиз.
Делинквентът, съответно застрахователят на неговата . следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт. При
имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно обезщетение се
определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три
години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката на конкретния автомобил
дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в
официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от съответния официален сервиз
във връзка с ремонта фактури. При липса на посочените две условия, т.е. ако автомобилът е
бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в
официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната
пазарна цена, т.е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Ето защо ако
увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по
6
цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизирания сервиз, щом това е
условие за заплащане на гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на
експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /три или повече години в
зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/,
този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни
части са нови и оригинални. При таза хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие,
увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени
повредените автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина
автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени над средните /с оглед запазване на гаранцията
на автомобила/, дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните
пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на
дължимото обезщетение е на ищеца.
Гаранционният срок може да е различен за различните марки автомобили - от 3
години нагоре. В настоящата хипотеза видно от представените доказателства, а и от
заключението по автотехническата експертиза се установява, че към датата на ПТП
увреденият автомобил е бил в експлоатация от 11 месеца, т.е ПТП е реализирано в рамките
на гаранционния срок. От друга страна, във възлагателното писмо, с което е възложено
отстраняването на щетите, изрично е отбелязано, че „.“ ЕАД е официален сервиз на ..
Следователно в случай са налице и двете кумулативни предпоставки, за да се приеме, че
дължимото обезщетение се равнява на стойността, необходима за отремонтиране на МПС в
официален сервиз. Предвид това доколкото платеното от ищеца обезщетение е в размер –
730.15 лева, възражението на ответника, че заплатеното обезщетение е в завишен размер се
явява неоснователно. Ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни
разходи във връзка с щетата. В настоящия случая ищецът е предявил иска си като частичен
от 10 лева, като в хода на производството не е релевирано искане по чл. 214 ГПК за
увеличаване на размера на исковата претенция. Ето защо искът следва да бъде уважен.
По отношение на предявения иска по чл. 86 от ЗЗД:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата .) към застрахователя по
имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за
възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай
моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване
на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на
настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо за
поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва
да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на
преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата
7
отговорност /арг. чл. 412, ал. 2 от КЗ/.
По делото е представена регерсна покана с изх.№ ./14.04.2022г., в която е включено и
искане за плащане именно на обезщетение по щета № . в размер на 730.15 лева, като от
поставения върху поканата входящ номер е видно, че същата е получена от ответника на
15.04.2022г. Това обстоятелство не се оспорва от ответника. Ето защо следва да се приеме, че
към 16.06.2022г. (датата от която се претендира присъждането на мораторна лихва) е
изтекъл 30-дневният срок за плащане на задължението. Определено по реда на чл. 162 от
ГПК за исковия период от 16.06.2022г. до 04.09.2024г. размерът на обезщетението за забава
върху частта от дължимото обезщетение, предмет на настоящото производство от 10 лева,
възлиза на 2.74 лева, в какъвто размер е и претенцията на ищеца. При това положение
предявеният акцесорен иск също следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. От името на
ищеца съгласно представен списък по чл. 80 ГПК се претендира присъждане на заплатената
държавна такса, депозити за експертиза и юрисконсултско възнаграждение. При
съобразяване на разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът взе предвид, че са ангажирани доказателства за
заплащане на сумата от 50 лева държавна такса и 300 лева – депозит за експертиза.
Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/,
настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по
аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на
юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не
надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Следователно съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение без да е обвързан с посочения от страната размер.
Предвид това при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът
приема, че възнаграждението за юрисконсулт следва да е в размер на 100 лева. Предвид това
в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 450 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. .” №., да
заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: в гр.С., бул. „.“ №., сумата
от 10 лева, частичен иск от вземане в пълен размер от 745.15 лева, представляваща регесрна
претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № ., във
връзка с настъпило на 06.03.2021г. в гр.С., ПТП, ведно със законната лихва от датата на
8
подаване на исковата молба - 04.09.2024г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от
2.74 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.06.2022г. до 04.09.2024г.върху
сумата от 10 лева.
ОСЪЖДА .“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. .” №., да
заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: в гр.С., бул. „.“ №., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 450 лева - разноски в исковото производство
пред Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9