№ 44
гр. Русе, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520201725 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Р. Р. К. до Русенския Районен съд против наказателно
постановление № 38-0002123/30.07.2021г. на Директора на РД ”Автомобилна
администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата;
постъпило е писмено становище на редовно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 24.06.2021г. жалбоподателят управлявал т.а. „Даф“, категория N 3, с ДК№ А 2820
НТ и прикачено към него полуремарке, категория О 4 с ДК№ А 2509 ЕМ, като извършвал
превоз на товар – царевица – от с.Ресен, обл.Велико Търново - гр.Русе. В района на КПП
„Хижа Приста“ бил спрян за проверка от служители на РД „АА“ гр.Русе с оглед проверка за
спазване на ЗАПр, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. В хода на
проверката било установено, че при допустима максимална маса на състава от ППС в
размер на 40 000 кг, управляван от жалбоподателя, същата е в размер на 45 660 кг, т.е.
налице е превишение от 5 660 кг. За констатираното нарушение св. Й.П. съставил АУАН
против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
1
постановление, с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 3
000 лв. за нарушение по чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП вр. чл.139 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.6 ал.1 т.3
б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на
жалба срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е
приложен материалният закон. Наказателното постановление следва да бъде изменено
единствено в насока размера на наложеното наказание.
Доказателствата за извършеното нарушение са безспорни и безпротиворечиви. От
приложените към преписка писмени доказателства, разпитът на актосъставителя в съдебно
заседание и заключението на назначената техническа експертиза на документ безспорно се
установява, че жалбоподателят е управлявал ППС, състоящо се от влекач с две оси и
полуремарке с три оси. Съгласно § 6 т.35 от ЗДвП допустимата максимална маса е
разрешената максимална маса на пътното превозно средство в натоварено състояние,
определена за допустима от компетентните органи. Очевидно тази законова дефиниция във
вр. с чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП препраща мълчаливо към Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Съгласно чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от тази Наредба допустимата максимална маса на съчленени
ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване за моторно превозно
средство с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 тона. От това следва изводът, че
управляваното от жалбоподателя съчленено ППС, ведно с товара си не може да надвишава
40 ., за което съдът намира че по делото има безспорно установени доказателства. Не е
основателно основното възражение на защитата, че този извод не може да се установи
единствено от нареждане за експедиция № **********/24.06.21 г. на л.7 от делото,
възпроизведено чрез техническата експертиза в четим формат, видно от която допустимата
максимална маса на процесното ППС е с 5 т и 660 кг по-висока от нормативно
определената, което е обозначено посредством думата „бруто“. Това е така, защото законът
– нито ЗАПр , нито ЗДвП или подзаконов нормативен акт по приложението им, вкл. Наредба
№ 11/03.07.2001г. не изисква установяването на допустимата максимална маса, съответно
превишаването и с нарочно /специално средства, тъй като в противен случая това изрично
щеше да бъде посочено, а подобно изискване би се превърнало и в признак от обективната
страна от състава на нарушението по арг. напр. на чл.174 ал.1 от ЗДвП или чл.343б ал.1 от
НК. Този извод се налага и от сравнителното тълкуване с разпоредбата на чл.35 от Наредба
2
№ 11/03.07.2001г., където се въвежда проверка (само на ГКПП и то от Агенция „Митници)
със средства за измерване, отговарящи на Закона за измерванията, но то касае само и
единствено влизащи и напускащи страната извънгабаритни ППС, за които е заплатена такса
и е издадено разрешително, какъвто не е настоящият случай. Нещо повече в цитирания от
защитата текст на чл.168 ал.2 т.8 от ЗДвП е посочено, че упълномощените от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват
технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос, т.е.
използването на подобни средства е само една възможност, предоставена на контролните
органи, а не безусловно необходимо. При това положение съдът намира, че установяването
на допустимата максимална маса на едно ППС може да се установи с всички възможни и
допустими доказателства и доказателствени средства, т.е. няма пречка превишението да се
установи от техническо средство /кантар на изпращача на товара. От събраните по делото
доказателства – приложената експедиционна бележка, имаща характер на частен документ
по арг. от противното на чл.93 т.5 от НК, показанията на актосъставителя и техническата
експертиза, в случая се установява, че превишението над допустимата максимална маса в
случая е било 5660 кг, обстоятелство, което много добре е било известно на жалбоподателя,
доколкото той в хода на проверката не е бил изненадан, че е претоварен като е подписал
АУАН без възражения. От това следва извод, че у него е била налице и субективна страната
на нарушението. Разпоредбата на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП, също както бе посочено
мълчаливо, препраща към Наредба № 11/03.07.2001г., като овластява министъра на
регионалното развитие и благоустройството да издаде този нормативен акт в рамките на
неговата компетентност. Именно нарушението на чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба №
11/03.07.2001г. изрично е посочено в наказателното постановление като нарушена законова
разпоредба, което от една страна води до пълното охраняване на правото на защита на
наказаното лице, а от друга страна е изпълнение на задължението на АНО по чл.57 ал.1 т.6
от ЗАНН. Не е основателно и възражението, че съставеният АУАН е нечетлив, видно от
съдържанието му на л.23 от делото. не представлява самия договор за превоз, а е превозен
документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в
превозните правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен
документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в
превозните правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен
документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в
превозните правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен
документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в
превозните правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен
документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в
превозните правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен
документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в
превозните правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен
документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в
превозните правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен
3
документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в
превозните правоотношения
Съдът намира, че наложеното наказание следва да бъде намалено, тъй като
действително не е съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.177 ал.3 т.1
пр.2 от ЗДвП наказанието за извършеното нарушение е глоба в размер от 500 лв. до 3 000 лв.
В случая, като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство не може да не бъде
отчетено липсата на предходни наказания по ЗАПр; доколкото АНО не е представил
никакви доказателства в тази насока, съдът приема, че това е първо нарушение за дееца. Не
може да не бъде обаче като отегчаващо отговорността обстоятелство сериозното
претоварване на допустимата максимална маса на процесното ППС. Претоварването е с
5660 кг, което представлява около 15 % надвишаване на максимално допустимата маса, т.е.
от 10 % до 20 % и попада в т. 4 от Приложение № 1 "Категория на тежестта на нарушенията
от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на
Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до
загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III
към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, поради което се
квалифицира като много тежко нарушение. Очевидно е, че подобно претоварване, и то
особено в летния сезон, много сериозно уврежда пътната инфраструктура с всички
произтичащи от това рискове за безопасността на движението. При това положение съдът
намира, че наказанието следва да бъде определено около средния размер на санкцията, а
именно в размер на 1 500лв.
При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде изменено само в частта относно размера на наказанието.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.4 вр.ал.7 т.2 пр.1 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 38–0002123/30.07.2021г. на Директора на РД
”Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на Р. Р. К. с ЕГН ********** му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.177ал.3 т.1
пр.2 от ЗДвП, като я намалява на 1 500 лв.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
4
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5