№ 14320
гр. София, 20.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110142342 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К. И. М. срещу Р. Т. Т., с която са предявени
обективно евентуално съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на сумата от 13 558 лева, представляваща платена сума за
закупуване на лек автомобил „Тойота Ярис“ от Италия по силата на развален неформален
договор за поръчка от 25.02.2023г. и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за връщане на същата сума, представляваща платена на 26.02.2023г. и 27.02.2023г. сума
при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба-28.07.2023г., до окончателно изплащане.
В исковата молба /уточнена с молби от 11.08.2023г. и 31.08.2023г./, ищцата твърди, че на
25.02.2023г. с ответника сключили неформален /устен/ договор за следното: ответникът се
задължил да закупи на свое име и за сметка на ищцата лек автомобил „Тойота Ярис“, 2015г.
с автоматична скоростна кутия, бензинов двигател от Италия, като след придобиването да
прехвърли собствеността върху ищцата. За тази цел на 26.02.2023г. ищцата превела на
ответника сумата от 7254 лева и на 27.02.2023 г. – сумата от 6304 лева, общо 13 558 лева, с
която сума ответникът следвало да плати автомобила при покупката му на свое име, а след
това да прехвърли собствеността върху него на ищцата без допълнително заплащане.
Уговорката била ответникът да прехвърли автомобила на ищцата в двуседмичен срок от
плащането. Ответникът получил сумите, но не изпълнил задължението си по договора и
спрял да отговаря на обаждания. С оглед на това, в устен разговор, проведен на 17.04.2023г.,
ищцата развалила сключения между тях договор и поискала от ответника да върне парите.
След това изпратила на ответника и нотариална покана, която била връчена на 30.06.2023г.
Предвид гореизложеното моли съда да осъди ответника да върне платеното по разваления
1
договор, а в условията на евентуалност – поради липса на основание за плащането.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът излага, че не били
представени доказателства за наличието на сключен договор за покупко-продажба между
страните. Сочи, че близка на ищеца е имала отношения относно доставка на автомобил с
неговия син - А.Р.Т., като по информация на последния действително имало поръчка за
доставка на автомобил, но преведената сума от ищцата не била цялата договорена между
страните. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
С обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че
ищцата е платила на ответника на 26.02.2023г. сумата от 7254 лева и на 27.02.2023г. – сумата
от 6304 лева или общо сумата от 13 558 лева.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от представеното
извечение от банковата сметка на ищцата в „Банка ДСК“ АД и извлечения от електронното
банкиране на ищцата, от които се установява, че на 26.02.2024г. ищцата е превела в полза на
ответника Р. Т. Т. по банковата му сметка сумата от 7254 лева, а на 27.02.2023г. - и сумата от
6 304 лева, с основание на двата превода „покупка на кола“.
От приетата нотариална покана от 10.05.2024г. се установява, че ищцата е изпратила на
ответника покана, в която е посочила, че е извършила тези плащания по устна договорка за
покупка на автомобил, но тъй като ответникът не изпълнявал поетия ангажимент повече от
два месеца, счита договора за развален по негова вина и иска да й бъде върната сумата в
общ размер от 13 558 лева в срок до 30.06.2023г.
Поканата е изпратена чрез нотариус Ц.С., която е извършила връчване на адрес: гр.
София, АДРЕС, по реда на чл. 50 ЗННД вр. с чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.
Видно от представената разписка, адресът е бил посетен на 10.05.2024г., на 20.05.2023. и на
09.06.2023г., като не е открито лице, което да получи книжата, поради което и на основание
чл. 47, ал. 1-5 ГПК е залепено уведомление на 09.06.2023г. Поканата е оформена от
нотариуса като връчена на 26.06.2023г.
От показанията на св. Д. Т. се установява, че неговият чичо Р. Т. внасял коли със сина си.
Ищцата. която била леля на съпругата на свидетеля, си била търсела кола, поради което
свързал двамата и на 25.02.2023г. те имали уговорка за покупка на „Тойота Ярис“, а на
следващите два дни превела 7200 лева и след това 6300 лева и след две седмици
автомобилът трябвало да бъде вкаран от Италия. Минали 2 седмици и повече, и ответникът
и синът му казвали, че колата щяла да бъде вкарана, но така и не дошла страните по делото
имали последващ разговор пред свидетеля, на който се разбрали парите да бъдат върнати, но
след това ответникът спрял да си вдига телефона. Видели се с тях /ответника и сина му/ за
2
връщане на парите и първоначално те обещавали да ги върнат, а след това казали, че ищцата
не могла нищо да им направи, защото нямали договор. Автомобилите ги внасяли ответникът
и сина му А.. Уговорката на ищцата била с ответника Р. Т.. Свидетелят присъствал на
разговора между двамата по телефона и ищцата казала, че иска да вземе автомобил.
Разговорът не бил проведен на високоговорител. За уговорката относно размера на сумата
знае от ищцата.
При така събраната доказателствена съвкупност, съдът установи следното от правна
страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Както е изяснено с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 50107 от
07.10.2022г. по т.д. № 530/2022г. по описа на ВКС, II т.о., ТК, в ППВС № 1/79 подробно са
разгледани различните три хипотези на чл.55, ал.1 ЗЗД с оглед правилното им подвеждане
под нормата на закона, с оглед процесуалните изисквания за разпределяне на тежестта на
доказване и с оглед на различните правни последици. Към общия за всички фактически
състави правопораждащ положителен факт – плащане на сумата, чието връщане се
претендира, за да се реализира защитата по чл.55, ал.1 ЗЗД в изложението на
обстоятелствата, на които се основава искът по смисъла на чл. 127, ал.1,т.4 ГПК, т.нар.
фактическо основание на иска, в тежест на ищеца е посочване на коя от трите хипотези на
текста се позовава. Следователно, всяка от хипотезите е основание за самостоятелен иск,
поради което исковата защита в хипотезите на чл.55 ЗЗД се реализира чрез предявяване на
отделни искове.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на ответника сумата от
13558 лева в изпълнение на задължението си по договор за поръчка от 25.02.2023г., както и
че е развалил договора поради виновно неизпълнение от страна на ответника, вследствие на
което е отпаднало основанието за задържане на сумата от ответника. По предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на ответника е да докаже изпълнение
на задълженията си по договора за поръчка.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗДД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника. В
доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването,
респ. задържането на сумата.
В случая, по предявения главен иск ищецът поддържа, че между страните бил сключен
неформален /устен/ договор за поръчка за закупуване на автомобил „Тойота Ярис“ на
стойност 13 558 лева. Ответникът, от своя страна, оспорва иска с твърдение, че ищцата
имала взаимоотношения с неговия син А.Р.Т. относно доставка на автомобил, но по сведения
на сина му, ищцата не била превела цялата дължима сума за автомобила, чиято цена била
по-висока от 13 558 лева.
Следователно по делото няма спор, че процесната сума от 13 558 лева е дадена на
основание договор за поръчка с предмет закупуване на автомобил „Тойота Ярис“, като
3
спорът се концентрира върху въпроса дали той е сключен с ответника или със сина му.
Обстоятелството, че сумата е преведена на основание договор за поръчка се установява по
недвусмислен начин и от основанието на извършените преводи, което е „покупка на
автомобил“. Както е изяснено в съдебната практика /в този смисъл Решение № 50100 от
12.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1485/2022 г., I т. о., ТК, Решение № 224 от 22.12.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2169/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. №
856/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 240 от 26.10.2016 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. №
922/2016 г./ при липса на спор относно съществуването на договора, свидетелски показания
са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била
действителната обща воля на страните.
В конкретния случай от показанията на св. Д. Т. се установява, че правоотношението по
договора за поръчка е сключено именно с ответника Р. Т., с когото ищцата се уговорила
относно доставката на автомобила. Свидетелят знае за това обстоятелство, тъй като сочи, че
именно той е човекът, който е осъществил връзката между двамата, той е предоставил на
ищцата телефонния номер на ответника и е присъствал на проведения между тях телефонен
разговор. Съдът кредитира така дадените свидетелски показания, защото същите намират
пълно потвърждение в съдържанието на преводните нареждания, с които процесната сума с
основание „покупка на автомобил“ е била преведена именно по сметката на ответника Р. Т.,
а не на неговия син.
Следователно именно ответникът е поел задължение към ищцата да й достави
автомобила „Тойота Ярис“, като внесе същия от чужбина /Италия/. От своя страна
ответникът, въпреки предоставената му възможност, не проведе доказване на възражението
си, че стойността на автомобила надхвърляла 13 558 лева, нито че е отправял искания до
ищцата за заплащане на допълнителни суми по договора, за да бъде изпълнена поръчката.
Същевременно ответникът не твърди, нито доказва договорът за поръчка да е изпълнен от
негова страна /със или без съдействието на сина му/, поради което се явява неизправна
страна по правоотношението.
С приетата и неоспорена от ответника нотариална покана, връчена на 26.06.2023г.,
ищцата е развалила неформалния договор за поръчка за закупуване на автомобил, а
независимо от връчването на поканата, ищцата е развалила договора и чрез исковата си
молба по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, препис от която е
редовно връчен на ответника.
Предвид гореизложеното, договорът за поръчка е надлежно развален поради
неизпълнение на задължението на ответника да достави автомобила и основанието, на което
ищцата е платила сумата в общ размер на 13 558 лева е отпаднало.
При наличие на всички кумулативни предпоставки за уважаване на кондикционния иск
по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – наличие на мандатно правоотношение между страните,
предаване на процесната сума от доверителя на довереника с цел изпълнение на поръчката,
неизпълнение на задължението довереника за закупуване на автомобила и надлежно
упражнено потестативно право на разваляне на договора от доверителя, предявеният иск за
4
връщане на даденото на отпаднало основание е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед уважаването на главния иск, евентуалният такъв с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за връщане на същата сума като дадена при начална липса на основание, не
следва да бъде разглеждан.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 542 лева, както и за адвокатско възнаграждение в
размер на 1620 лева, платено изцяло по банков път. Възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото
съответства напълно на материалния интерес по делото от 13 558 лева, както и на
извършените процесуални действия по делото, като следва да се посочи също, че
претендираното от самия ответник адвокатско възнаграждение от 2000 лева надхвърля този
размер. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2162 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Т. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплати на К. И.
М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
сумата от 13 558 лева, представляваща платена сума за закупуване на лек автомобил
„Тойота Ярис“ от Италия по силата на развален неформален договор за поръчка от
25.02.2023г., ведно със законната лихва считано от 28.07.2023г. до окончателното изплащане
на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2162 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5