Р Е Ш Е Н И Е
№ 533 22.03.2019г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на единадесети март
две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря Ирина
Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело №
3110 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Административното дело е
образувано по искова молба от Е.П.П. с
адрес: *** против Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас с ЕИК
*********, ул.“Проф. Якимов“ № 1, допълнена с молба вх.№ 14195/27.12.2018г., с
искане ответникът да бъде осъден да й заплати 2200.00 лева, от които 1.200.00
лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, под формата на пропуснати
ползи от неувеличено трудово възнаграждение по около 100 лева на месец, считано
от 19.11.2013г. /датата на издаване на Заповед № РД-381/19.11.2013г. на Ректора
на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас/ до 14.11.2014г./датата на
издаване на Заповед № РД-280/14.11.2014г. на ректора на университета, с която е
определена за доцент/ и 1000.00 лева обезщетение за неимуществени /морални/ вреди, включващи преживени
притеснения, преглътнати обиди и унижения, и надменно поведение от страна на
административните органи, считано от 19.11.2013г. до момента на присъждането
им. Претендират се и лихви върху сумата от 2200.00 лева, дължими от момента на
преустановяване на незаконните действия на административните органи, настъпили
в резултат на Заповед № РД-381/19.11.2013г. на Ректора на Университет „Проф.
д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас.
С допълнителната молба е
направено искане за прогласяване нищожността на Заповед № РД-381/19.11.2013г.
на Ректора на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас.
С молбата се иска присъждане на
направените по настоящото дело разноски.
В съдебно заседание ищецът Е.П.П.
се явява лично и с процесуален представител адвокат Б.Г., който поддържа
исковата молба и претендира за присъждане на направените в настоящото
производство разноски. Представя писмена защита с допълнителни съображения
относно основателността на исковата претенция и списък на претендираните
разноски.
За ответната страна Университет
„Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас се явява юрисконсулт П.И., която оспорва
исковата молба като неоснователна и недоказана. Претендира за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че исковата претенция е
частично основателна и следва да бъде уважена само по отношение на
претендираните неимуществени вреди, но в по-малък размер.
Съдът, като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства по реда и условията
на чл.154, ал.1 и чл.235, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, ведно с
доводите и изразените становища прие за
установено от фактическа страна следното:
Университет
„Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас обявил конкурс за академичната длъжност
„доцент” по професионално направление „1.2.
Педагодика, научна специалност 05.07.01. „Теория на възпитанието и дидактиката”,
като обявата била публикувана в ДВ,
бр.61/9.07.2013г. (л.17 от делото).
С протокол
№ 8/17.09.2013г. на проведено на същата дата заседание на Факултетния съвет на
Факултета по обществени науки било прието решение за утвърждаване състава на
научно жури по обявения конкурс (ДВ, бр.61/9.07.2013г.) за академичната
длъжност „доцент” по професионално направление „1.2. Педагодика, научна специалност 05.07.01. „Теория на възпитанието
и дидактиката” (Андрагогия и Методика на възпитателната работа) (л.18-20 от
делото).
Със заповед
№ РД-300/27.09.2013г. на проф. дтн Петко Ст. Петков -ректор на Университет
„Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас, бил определен поименно състава на
научното жури, като изпълнението на заповедта било възложено на доц. д-р Б.К.,
зам. - ректор „Качество, акредитация и кадри” (л.23-24 от делото).
Със заповед
№ РД-300/27.09.2013г. на проф. дтн Петко Ст. Петков -ректор на Университет
„Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас точка ІV, била назначена комисия за
допускане на кандидатите за участие в обявения конкурс (л.25-26 от делото).
С докладна
записка рег.№ 4342/07.11.2013г. изготвена от доц. д-р Б.К., зам. - ректор „Качество,
акредитация и кадри” до ректора на университета е посочено, че с решение на
назначена със заповед № РД-300/27.09.2013г. комисия, от двамата кандидати
подали заявление за участие в конкурса – гл.ас. д-р Е.П. и д-р Радка С., до
участие била допусната единствено гл.ас. д-р Е.П. (л.27-28 от делото).
С доклад
рег.№ 4540/18.11.2013г. изготвен от доц. д-р Б.К., зам. - ректор „Качество,
акредитация и кадри” до ректора на университета е изготвено предложение за
прекратяване на конкурса поради констатирани нарушения на Правилника за
условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични
длъжности в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас (л.52 от делото).
На
основание доклада била издадена оспорената Заповед № РД-381/19.11.2013г. на
Ректора на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас.
Ищцата била
запозната със съдържанието на заповедта на 19 ноември 2013г. от доц. Н.К. на
съвещание, проведено в кабинета й - № 231, в сградата на университета.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК.
Исковата молба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорването.
Жалбата против Заповед №
РД-381/19.11.2013г. на Ректора на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ -
гр.Бургас с искане за обявяване нищожността й е процесуално допустима, съгласно
чл.149, ал.5 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледани по същество исковата
молба е частично основателна, а
жалбата против заповедта основателна, поради следните
съображения:
Отговорността по ЗОДОВ е
обективна. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани от действия или бездействия на техни органи или
длъжности лица при или при повод на изпълнение на административна дейност.
Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като
правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на
техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата
е имуществена, тя се състои в претърпяване на загуба или пропусната полза.
Границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и
непосредствена последица от увреждането". Неимуществените вреди
представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина,
изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страдания.
Отговорността на държавата или на
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи или
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност може да
бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав
на нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Отговорността възниква при наличие на
няколко кумулативни предпоставки – неимуществена и/или имуществена вреда
/причинена загуба или пропусната полза/; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата /или общината/; вредата
да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие
или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
и общината по посочения ред. Практиката на административните съдилища в това
отношение е постоянна и последователна.
Съгласно правната доктрина незаконосъобразността на административния акт
има две проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до
валидността на административното волеизявление. При нищожните актове
допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради
изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на
волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в
правната действителност. Ето защо в административното право е въведен
принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки
един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без
ограничения във времето /арг. от чл. 149, ал.5 от АПК/. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за
нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели
критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът
трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на
неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; порокът във формата е
основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените нарушения
на административно-производствените правила са основания за нищожност също
само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на
волеизявление. Освен това според правната теория нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. когато, ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос. Нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил
на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора -
т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
Предмет на оспорване пред Административен
съд Бургас с искане за обявяване на нищожността й е Заповед №
РД-381/19.11.2013г. на Ректора на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ -
гр.Бургас, с която е прекратен обявения конкурс (ДВ, бр.61/9.07.2013г.) за
академичната длъжност „доцент” по професионално направление „1.2. Педагодика,
научна специалност 05.07.01. „Теория на възпитанието и дидактиката”.
В оспореният административен акт не
е посочено правното основание за неговото издаване, а като фактическо основание
е посочено наличието на допуснати нарушения на Правилника за условията и реда
за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности на
Университет „Проф. д-р Асен Златаров” - Бургас при провеждане на процесния
конкурс за академичната длъжност „доцент”. Същевременно липсва конкретизация на
конкретните разпоредби от правилника, които според административния орган са
били нарушени, както обстоятелствата при които са били извършени твърдените
нарушения.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в съответствие с разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК и
в изпълнение на дадените от съда указания, административният орган е представил
по делото преписката по издаване на оспорената заповед. От нея се установява,
че процесният конкурс за академичната длъжност „доцент” по професионално
направление „1.2. Педагодика, научна
специалност 05.07.01. „Теория на възпитанието и дидактиката” е обявен от
ответника Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас в ДВ, бр.61/9.07.2013г. (л.17 от делото), но в
преписката липсва актът, с който е взето решение за обявяването му.
В чл.56,
ал.1 от АПК е предвидено, че административният орган може да прекрати
производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен
ако в закон е предвидено друго.
В
конкретния случай няма данни за постъпило искане за прекратяване на процесния
конкурс от страната, по чиято инициатива е започнало то. Съгласно пар.2 от
Допълнителните разпоредби на Правилника за условията и реда за придобиване на
научни степени и заемане на академични длъжности на Университет „Проф. д-р Асен
Златаров” – Бургас, решението за обявяване на конкурса се взема от ФС или
Академичния съвет (за колежи и департаменти) чрез явно гласуване. По делото
няма доказателства, че административното производство - обявяването на конкурса
за академичната длъжност „доцент” е станало с акт на ректора на Университет „Проф. д-р Асен
Златаров“ - гр.Бургас, а и съобразно цитираната разпоредба на правилника, той
няма правомощия за това. От изложеното следва, че същият не е разполагал с правомощието
да прекрати със свой акт процесния конкурс.
Отделно от
това разпоредбата на чл.31, ал.7 от Закона за развитието на академичния състав
в РБ /ЗРАСРБ/ регламентира правото на министъра на науката и образованието да
издаде заповед за прекратяване на съответната конкурсна процедура /в случая за
„доцент”/, при следните хипотези: в случаи на констатирано нарушение от
Комисията по академична етика и при неотстраняване на нарушенията по чл.30,
ал.2, т.1 и 2, при непредставяне на съответните доказателства в срока по ал.4,
както и при наличие на плагиатство в дисертационните трудове и представените за
оценяване публикации или недостоверност на представените научни данни.
От
съдържанието на процесната заповед и по-конкретно от посоченото фактическо
основание за нейното издаване - наличието на допуснати нарушения на Правилника
за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични
длъжности н Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас при провеждане на
процесния конкурс за академичната длъжност „доцент”, може да се приеме, че е
налице хипотезата на чл.30, ал.2, т.1 от ЗРАСРБ. Същевременно съобразно чл.30,
ал.7 от закона компетентният орган да прекрати конкурсната процедура в този
случай е единствено министърът на науката и образованието. Ректорите на висшите
училища, респ. ректорът на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ -
гр.Бургас, в процесния случай няма
такива правомощия. Не е предвидена и законова възможност за делегиране
правомощието на министъра на образованието и науката да прекратява конкурсните
процедури по реда на чл.31, ал.7 от ЗРАСРБ.
Съобразно
изложеното следва, че оспорената Заповед № РД-381/19.11.2013г. е нищожна, като
издадена от некомпетентен орган - ректорът на Университет „Проф. д-р Асен
Златаров“ - гр.Бургас, поради което същата не може да породи желаното и целено
правно действие и е необходимо съдът да обявена нищожността й.
При този
извод на съда, следва, че е налице една от предпоставките, респ. елемент на
фактическия състав, обуславящи наличието на отговорността на ответника по чл.1
, ал.1 от ЗОДОВ, а именно - издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на
ответника - Заповед № РД-381/19.11.2013г. на ректора на Университет „Проф. д-р
Асен Златаров“ - гр.Бургас.
Същевременно
съдът намира, че по отношение на исковата претенция в частта й, с която се
претендира обезщетение за причинени имуществени вреди е неоснователна, тъй като
по отношение на нея, не е налице един от елементите на фактическия състав,
обосноваващ отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съображенията за това
следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.27а, ал.2 от ЗРАСРБ, факултетният, съответно научният съвет,
взема решение за избор на „доцент” по предложение на научното жури, като на
основание ал.3 на същия член има право с мотивирано решение да отхвърли
предложението. От анализа на цитираната разпоредба, следва че изборът на ищцата
на длъжността „доцент” в процесния конкурс не е бил задължителен, поради което
не може да се приеме, че е доказано настъпването на сочените от нея вреди –
неполучаване на по-високо трудово възнаграждение за посочения от нея период,
той като не може да се приеме, че изборът й за „доцент” е щял да се осъществи
във всички случаи., т.е. не е налице вторият елемент от фактическия състав,
обосноваващ отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно – наличието на
настъпили имуществени вреди от издадения незаконосъобразния акт - Заповед №
РД-381/19.11.2013г. на ректора на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ -
гр.Бургас.
Същевременно
съдът намира, че исковата претенция на ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразността на
процесната заповед е основателна, тъй като по отношения са нея са налице всички
елементи от фактическия състав, обосноваващ отговорността на ответника по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. Ищцата претендира присъждане на сумата от 1000.00 лева за
претърпените от нея неимуществени вреди, като обосновава това искане, с преживени
от нея притеснения, преглътнати обиди и унижения и надменно поведение от страна
на административните органи. Съобразно разпределението на доказателствената тежест
в настоящото производство и дадената й от съда възможност, ищцата не представи
убедителни доказателства за това, че по отношение на нея е имало отправени
обиди и унижения, както и наличие на надменно поведение от страна на
административни органи. В този смисъл съдът намира, че ищцата е преживяла
единствено обичайните за такава ситуация притеснения, които са пряко и
непосредствена връзка от незаконосъобразно издадената Заповед №
РД-381/19.11.2013г. на ректора на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ -
гр.Бургас, като обезщетението за това определено по справедливост от настоящия
съдебен състав, следва да е в размер 400.00 лева.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспорената от ищцата Заповед № РД-381/19.11.2013г.
на ректора на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас е
незаконосъобразна, като издадена от некомпетентен орган, поради което следва да
бъде обявена нищожността й.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция на Е.П.П. да бъде
осъден Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас да й заплати сумата 2200.00
лева, от които 1.200.00 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, под
формата на пропуснати ползи от неувеличено трудово възнаграждение и 1000.00
лева обезщетение за неимуществени вреди, е доказана и частично основателна единствено
по отношение на претендираните неимуществени вреди в размер на 400.00 лева. В
останалата й част исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
При този изход на делото съдът
счита, че искането на представителя на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски за възнаграждение на адвокат е основателно и същите следва да
бъдат присъдени съразмерно с уважената част на иска, съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.1 от АПК и чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Размерът на
възнаграждението следва да бъде определен съобразно представения по делото
Договор за правна защита и съдействие с дата 15.10.2018г. и в съответствие с
разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с уважената част на иска.
За
разлика от принципа в исковото производство, според който всяка страна следва да
получи разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от иска, в случая от
ответникът не се дължат разноски в това производство.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.1, ал.2 от
ЗОДОВ, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № РД-381/19.11.2013г., издадена от Ректора на Университет „Проф.
д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас.
ОСЪЖДА Университет
„Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас с ЕИК *********, ул.“Проф. Якимов“ № 1 да
заплати на Е.П.П. с адрес: *** сумата от
400.00 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразно издаване на Заповед № РД-381/19.11.2013г. на Ректора
на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 15.11.2018г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Е.П.П. с адрес: ***, чрез адвокат Сава Каров от
АК-гр.Бургас против Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас с ЕИК
*********, ул.“Проф. Якимов“ № 1 за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в останалата част за размера над 400.00 лева до
пълния предявен размер от 1000.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Е.П.П. с адрес: ***, чрез адвокат Сава Каров от
АК-гр.Бургас против Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас с ЕИК
*********, ул.“Проф. Якимов“ № 1 за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 1200.00 лева, считано от 19.11.2013г. /датата
на издаване на Заповед № РД-381/19.11.2013г. на Ректора на Университет „Проф.
д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас/ до 14.11.2014г./датата на издаване на Заповед №
РД-280/14.11.2014г. на ректора на университета.
ОСЪЖДА Университет
„Проф. д-р Асен Златаров“ - гр.Бургас да заплати на Е.П.П. с адрес: *** направените по делото разноски
за внесена държавна такса и възнаграждение на адвокат общо в размер на 101.00
/сто и един/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: