Р Е Ш Е Н И Е №948
гр.Русе, 13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
Районен съд ,четвърти наказателен състав
в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при секретаря Юлия Острева….………………………………………………………………
и в присъствието на прокурора.………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 1478/2019г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.К.,
чрез процесуален представител до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 38-0000844/03.07.2019г. на Началника
на ОО ”АА” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Постъпило е писмено
становище от упълномощения защитник с което се поддържа жалбата, като се
развиват допълнителни и подробни съображения за отмяната на наказателното
постановление.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща
представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на
събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е турски гражданин. На 02.07.2019г. около 08,10 часа управлявал т.а. „Даф“ с рег. № …. с прикачено полуремарке в района на ГКПП „Дунав мост” по маршрут на
движение Турция - Румъния. В този район бил спрян за проверка от служители на
ОО”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и
нормативните актове по прилагането му. В хода на проверката, посредством
визуален оглед се установило, че има две разкъсани гуми на полуремаркето – на първа
ос и на трета ос, всяка от които представлява
значителна техническа неизправност. За констатираното нарушение бил съставен
АУАН от св.Д.Д.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел
на турски език съставения АУАН, тъй като жалбоподателят владеел този език. Впоследствие
в присъствие на назначения преводач му
било прочетено издаденото наказателно постановление с което му били наложени две
отделни административни наказания глоба в размер на 200 лв. всяко от тях за две
отделни нарушения по чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка
съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право
на това и срещу подлежащ на съдебно обжалване акт и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон.
От събраните по делото доказателства се установява, че гума от първа ос и гума от трета ос на
полуремаркето са разкъсани. В своите показания актосъставителят св.Д. заявява :
„И двете гуми бяха с разкъсвания до
тел..Показахме гумите на водача, те бяха много разкъсани“. Това обстоятелство
не се оспорва нито в жалбата, нито в съдебно заседание, нито при предявяване на
АУАН, който е подписан без възражения от жалбоподателя. Констатираните
неизправности са значителни по смисъла на Приложение № 5 част 1, т.5,2,3 б.“г“ от Наредба № Н-32/2011г. на МТИТС,
издадена на основание чл.101 ал.4 от ЗДвП. В този смисъл съдът приема, че
действително наказаното лице е осъществило състава на административното
нарушение по чл.139 ал.1 т.1 вр. чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП по отношение на всяка
от двете гуми.
Основното възражения, което прави от защитата се състои в
това, че правото на защита на жалбоподателя било нарушено,тъй като в хода на
производството не е назначен преводач от
български на турски език и съответно на жалбоподателя не са преведени нито
АУАН, нито НП. Това възражение е напълно неоснователно и като такова следва да
бъде оставено без уважение. На първо място по делото безспорно се установява,че
в административнонаказателното производство е имало назначен преводач от
български на турски език и обратно за което към преписката е приложен и нарочно
съставен акт в тази насока (л.10). Преводачът е бил назначен както при връчване
на АУАН, въз основа на който е образувано същото ,така и при връчване на
наказателното постановление. Отделно от това по делото има писмена декларация от преводача, че е превел всеки от
двата процесуални документа на наказаното лице на турски език, т.е. същите са
му преведени от български език. Също така в декларацията на преводача е посочено
както и времето през което е извършена съответна дейност, така също и изрично е декларирано,че му е разяснена
наказателната отговорност по чл.290 ал.2 от НК. При това положение съдът
намира, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено и
същият е разбирал по ясен и недвусмислен начин, както съставения против него
АУАН, така също и издаденото наказателно постановление. По този начин съдът
намира,че АНО е изпълнил задълженията си по чл.21 ал.2 и чл.142 ал.1 и ал.3
вр.гл. ХХХа от НПК, като е осигурил и
гарантирал пълно спазване на процесуалните права на наказаното лице. Очевидно
така му е предоставена възможност в пълен обем да се възползва от правото си на
защита, разбирайки процесуалните действия с него участие. Не е съществено
нарушение на процесуалните правила обстоятелството ,че не му е връчен препис от
АУАН и НП на турски език, съобразно чл.55 ал.3 от НПК, защото това не му
нарушава правото и възможността да разбере в какво точно е обвинен и съответно
за какво точно му е наложено административно наказание.В този смисъл съдът
намира,че дори и да е допуснато нарушение на процесуалните правила в аспекта на
чл.55 ал.3 от НПК същото е от категорията на несъществените и същото по никакъв
начин не е основание за отмяна на обжалваното НП. Не е нарушена разпоредбата на
чл.44 ал.4 от ЗАНН, тъй като след като АУАН е бил преведен на нарушителя от преводача на турски език и
преди да бъде предоставен на наказващия орган
жалбоподателят не е направил никакви възражения и по този начин съдът
намира, че той се е съгласил с фактическите констатации в него. Чл.44 ал.4 от ЗАНН е специална разпоредба по отношение на чл.44 ал.1 от ЗАНН и като такава я
дерогира. Не е налице и никакво нарушение на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй
като нарушението е описано с всички негови признаци от обективна и субективна
страна и то по начин позволяващ на жалбоподателя да разбере за какво нарушение
му е наложено административно наказание, вкл. време ,място и начин на
извършване. В случая чл.28 от ЗАНН е напълно неприложим предвид характера на
техническата опасност, която пряко влияе на безопасността на движението и категорията
на превозното средство (N 3).
Не е нарушен
принципът, прогласен в чл.18 от ЗАНН, тъй като в случая се касае за реална
съвкупност от административни нарушения, доколкото са разкъсани две гуми и в
този смисъл законосъобразно са наложени две отделни административни наказания.
Да се приеме противното би означавало жалбоподателят да се третира
по-благоприятно от нарушител, който е извършил само едно нарушение по чл.179
ал.6 т.2 от ЗДвП, като напр. да управлява МПС само с една разкъсана гума.
Предвид изложеното
съдът намира,че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно.
Санкциите са от вида на абсолютно определените и размерът им не зависи от
волята на съда и АНО, т.е.същите не подлежат на индивидуализиране .
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38 – 0000844/03.07.2019г. на Началника
на ОО ”АА” гр.Русе с което на С.К. ,турски гражданин са му наложени
две административно наказани “глоба”, всяко в размер на 200 лв. за нарушения по чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.
Районен
съдия :