НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
490/9.2.2018г.
Гр.
Варна,09.02.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание, проведено на втори февруари, през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско дело № 8603 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл. чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД. В исковата си
молба от 26.06.2017 г. и уточняващата такава от 04.08.2017 г. (л. 46), ищецът „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Р. Г. А., чрез процесуален
представител - юрисконсулт В. Й.твърди, че на 11.11.2015
г. ответникът В.Т.В., ЕГН **********,
с адрес *** и „А. Ф.“ ООД са сключили договор за паричен заем – договор за
кредит – „Бяла карта“ с номер 442113/11.11.2005 г. По
силата на този договор, релевира ищцовото
дружество, кредитополучателят удостоверявал, че бил получил и че се бил
запознал предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите
условия (приложими към същия договор), както и че получил от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от ЗПК със съдържание съгласно Приложение от ЗПК, посочващо индивидуалните условия
по кредита. Съгласно този договор, кредиторът се бил задължил да предостави на
ответника револвиращ кредит в максимален размер от
100 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез
международна кредитна карта *а кредитополучателят се бил задължил да го ползва
и да го върне съгласно условията на сключения договор. Конкретно се заявява от
страна на ищцовото дружество, че и към датата на
депозиране на исковата молба във ВРС отв. В. В.
дължал по този договор главница в размер на 70,18 лева. Основанието, на което ищцовата страна предявявала исковата си молба и преди това
и заявлението по чл. 410 ГПК бил сключения Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения – цесия от 11.11.2016 г., на осн. чл. 99 ЗЗД и Приложение № 1 към него от дата 10.3.2017
г., сключен между “ А. Ф. „ ООД, ЕИК *и „А.з.к.н.п.з. „ООД, по силата на който
договор вземането било прехвърлено на ищцовото ООД
изцяло и с всички привилегии, обезпечения
и принадлежностите.Релевира се още, че
съгласно договореното, в случай че кредитополучателят извършел транзакции,
които надвишавали размера на разполагаемия му остатък от кредита, сумите на
тези транзакции увеличавали размера на кредитния лимит. Заедно с подписване на
договора за кредит, релевира ищцовата
страна, Кредитодателят изпълнил задълженията си по
договора като предоставил на Кредитополучателя платежен инструмент кредитна
карта,издадена от „И. Ф.“ АД ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за
ползване на картата, като картодържателят можел да
усвои изцяло максималния размер на кредита. Страните по договора били подписали
и Приложение 1 към договора за кредит – условия за ползване на международната
платежна карта, които съдържали и Тарифа за дължимите се такси за ползването на
картата . Ответникът , по същество релевира ищцовата страна, за разлика от Кредитодателя
не бил изпълнил договорното си задължение като дължал главницата от 70,18 лева
а поради неизпълнение на задължението за заплащане на главното задължение и
сумата от 200 лева –представляващи разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.Сочи се още,че на дата
23.6.2017 г. ищцовата страна, в едномесечния срок по
чл.415 ГПК, депозирала против В.В. настоящата искова
молба като в уточнителната си молба ищцовата страна е уточнила допуснатите грешки в исковата
молба и прецизирала и претенцията си.Именно в уточнителната
молба ищцовата страна сочи, че присъдените във
воденето против ответника заповедно производство по чл. 410 ГПК суми, за които
била издадена Заповед по чл.410 ГПК в полза на ищеца били главница от 70,18
лева, договорна лихва от 4,76 лева за периода от 25.11.2015 г. – 06.06.2016 г.; неустойка за неизпълнение на задължение – 14,04
лева; разходи и такси за извънсъдебно събиране 6,01 лева за периода 06.06.2016 – 11.04.2017 г. По повод тези ясни твърдения
затова, че по искане на ищеца в качество на заявител е било образувано и водено
ч.гр.дело по описа на РС Варна; че е била издадена Заповед по чл.410 ГПК и че
след оспорването й по реда на чл.414 ГПК са били дадени указания на заявителя
за възможността да предяви специалния положителен установителен
иск, ищцовата страна е сезирала настоящия съд с
предявения своевременно иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК против длъжника в заповедното
производство и ответник в исковото. Видно е че с уточнителната
молба ищцовата страна е посочила, че специалния положителен
установителен иск се предявява за сумата от 70,18
лева – главница и 200 лева такси за разходи за извънсъдебно събиране.
Оставалите акцесорни искове ищцовата
страна е оттеглила на основание чл.232 ГПК.При така извършеното уточнение на
исковете и частичното оттегляне с Определение
№ 8029/7.8.2017г. частично
е било прекратено образуваното по сезиращата ВРС молба
производството по гр.д. № 8603/2017 год. по описа на ВРС, ХLII състав, на
основание чл. 232 ГПК поради частично оттегляне на исковете за следните размери и основания: иск за
договорна лихва в размер на 4,76 лв.;иск за неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 14,04 лв.иск за законна лихва в размер на 6,01
лв. Като правна последица от частичното прекратяване настоящият състав е обезсилил
частично издадената
по частно гр.дело № 5116/2017 год.
по описа на ВРС ХVІІІ-ти състав Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2799/20.04.2017 г. по чл. 410 ГПК в частта в която е разпоредено длъжникът В.Т.В. ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от Р. Г. А. – управител, чрез пълномощник В. Й.Й.– юрисконсулт, СУМАТА
от 4.76 лв. /четири лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 25.11.2015г. до 06.06.2016г.;
СУМАТА от 14.04 лв.
/четиринадесет лева и четири стотинки/, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение; СУМАТА
от 06.01 лв. /шест лева и една стотинка/, представляваща законна лихва върху
главницата за периода от 06.06.2016г. до
11.04.2017г., на основание чл. 415, ал.
2 ГПК.
Т.е. от горното е видно, че предметът на специалния положителен установител иск има следния петитум:
Да бъде постановено съдебно решение по
силата на което да бъде установено съществуването в полза на ищцовата страна на паричното вземане по частно гр.дело № 5116/2017 г.по описа на РС
Варна, ХVІІІ –ти състав, по което заповедният съд на 20.04.2017 г. е издал
Заповед № 2799/20.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК., а именно да бъде прието за установено, че ответникът В.Т.В. ЕГН ********** с адрес ***
ДЪЛЖИ на ищцовото „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от Р. Г. А. – управител,
чрез пълномощник В. Й.Й.– юрисконсулт,
СУМАТА от 70.18 лв. (седемдесет лева и осемнадесет стотинки),
представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ с № 442113 от 11.11.2015г., сключен между длъжника и „А. Ф.“ АД“ ООД, ЕИК *, като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна „А. Ф.“ АД ООД, ЕИК *в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *,
по силата на Приложение № 1 от 10.03.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г. и СУМАТА от 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща
разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението;ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.04.2017г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 422 ,
ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Обективирано е и искане за присъждане на
разноските в полза на ищцовата страна (т.е. съдебно-деловодни
разноски за сумата от 25.00 лв.
/двадесет и пет лева/ платена държавна такса и сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение – сторени в заповедното производство ведно със разноските
сторени в исковото производство).
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна не е депозирала отговор.
В проведеното на 02.02.2018 год. открито съдебно заседание и двете
страни,редовно призовани - не се явяват, не изпращат представител. Преди
откритото съдебно заседание, с нарочна писмена молба постъпила на 01.02.2018 г.във ВРС,депозирана от юрисконсулт Н.С.,
в качеството й на пълномощник на ищцовото дружество
се желае постановяване на Решение при условията на чл. 238 от ГПК, при
съобразяване на частичното оттегляне на исковите претенции ведно с присъждане
на разноските по делото съгласно приложения списък по чл.80 ГПК .
Съдът, като взе предвид, че на ответника са
били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването му в съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в
негово отсъствие, както и че предявените искове вероятно са основателни, с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като исковите
претенции се уважат изцяло, без да бъдат излагани мотиви по същество .
При този изход от спора съдът дължи произнасяне по
размера на сторените от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски.
Видно от приобщения на л. 102 – ри по делото списък на разноски ищцовата страна претендира присъждане в нейна полза и в
тежест на ответника сумата от 200 лева за платена такса, 350 лева възнаграждение за процесуално представителство на осн. чл. 78, ал.8 ГПК от които 50 лева по чл.13,т.2 НЗПП за
подготовка на документи и завеждане на дело и 300 лева по чл. 25 НЗПП .Т.е. претендирания
сбор от сумите 200 лв.+350 лв. възлиза
на общо 550 лева.
Съгласно задължителната съдебна практика исковият съд следва да
определи разноските както в заповедното,така и в исковото производство преди да
ги присъди в полза на ищцовата страна. Установява се
от материалите по частното гр.дело № 5116/2017
г.по описа на РС Варна, 18 –ти състав,че заповедният съд е присъдил в полза
на кредитора /сега ищец в исковото производство / сумата от общо 75 лева –разноски по заповедното
производство включваща 25 лева за заплатена държавна такса и сумата от 50 лева
за юрисконсултско възнаграждение.Същият размер на
разноски и исковият съд присъжда на осн. чл. 78 ал.1
и ал.8 ГПК в полза на ищцовата страна – сторени
разноски в заповедното производство.
В исковото производство ищцовата страна
е заплатила държавна такса в размер на 75
лева /л.49 –ти от делото / 5
лева за1 бр.съдебно удостоверение/ л. 73 / или по исковото производство
държавните такси, които ищцовото дружество е платило
възлизат на точно 80 лева. Или сборът от 80 плюс 25 лева внесени такси и по
исковото производство възлиза на 105 лева а не на 200 лева.
Съдът следва да присъди и дължимото се юрисконсутско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от страна на
юрисконсулта в исковото производство .Съгласно нормата на чл. 78, ал.8 ГПК и
НЗПП .Съгласно правилно цитираната норма
на НЗПП претендираното
от ищцовата страна възнаграждение в исковото
производство от 300 лева се оказва
правилно определено и следва да бъде присъдено в същия размер /при липса на
възражение в тази насока по реда на чл. 78, ал.5 ГПК / .За пълнота на мотивите
настоящият състав намира за необходимо да конкретизира, че и в депозираното по
частното гр.дело Възражение от длъжника –длъжникът изрично не е оспорил размера
на разноските а такова възражение липсва въобще в исковото производство . С
оглед горното и при прилагане на нормата на чл. 25 ал.1 НЗПП гласяща : чл.
25. (1) (Предишен текст на чл. 25 –
ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от
15.12.2015 г.) За защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв., съдът определя юрисконсултско
възраграждение в размера поискан от ищцовата страна а именно 300 лева.Т.е. разноските в
исковото производство възлизат на общо сумата 380 лева, които ведно с разноските по заповедното производство и
предвид изхода на спора съдът присъжда в полза на ищцовата
страна.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество
„А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от Р. Г. А. – управител и ответника В.Т.В. ЕГН ********** с адрес ***- съществуването в полза на ищцовата страна
на паричното вземане по частно
гр.дело № 5116/2017 г.по описа на РС Варна, ХVІІІ –ти състав, по което
заповедният съд на 20.04.2017 г. е издал Заповед № 2799/20.04.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК., а именно че ответникът
В.Т.В. ЕГН ********** ДЪЛЖИ
на ищцовото „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК * СУМАТА от 70.18 лв. (седемдесет лева и осемнадесет стотинки),
представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ с № 442113 от 11.11.2015г., сключен между длъжника и „А. Ф.“ АД“ ООД, ЕИК *, като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна „А. Ф.“ АД ООД, ЕИК *в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *,
по силата на Приложение № 1 от 10.03.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г. и СУМАТА от 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща
разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението ; ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.04.2017г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 422 ,
ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Т.В. ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ Н.А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Р. Г. А. СУМАТА от общо 75,00 лева / седемдесет и пет лева / -сторените от ищцовата страна в заповедното производство съдебно
–деловодни разноски – по частното
гр.дело № 5116/2017 г.по описа на РС Варна, 18 –ти състав и СУМАТА
от общо 380,00 лева / триста и осемдесет лева / - сторените от ищцовата страна съдебно деловодни разноски пред настоящата
инстанция, в исковото производство , на
основание чл. 78,ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :