№ 84
гр. Пазарджик, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Петя Кр. Б.ова
в присъствието на прокурора Г. Хр. К.
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235200600277 по описа за 2023 година
С Присъда №2 от 05.01.2023 година по НОХД № 812/2022 година по
описа на Пазарджишкия районен съд е признат подсъдимия А. Е. Ф. за
виновен в това,че на 24.02.2022 година, в град Пазарджик, е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош и болезненост в
областта на гърдите над проекцията на гръдната кост срединно, причинили
болка, без разстройство на здравето, на полицейски орган - младши инспектор
Н. Л. Р. - старши полицай /ВПА/ в група "Опазване на обществения ред",
сектор "Охранителна полиция" към РУ- Пазарджик при ОДМВР-Пазарджик,
при изпълнение на службата му по осигуряване на обществения ред,
предотвратяване и оказване съдействие при разкрИ.е на престъпления и
нарушения на обслужваната територия - престъпление по чл.131, ал.2, пр.4,
т.4 във връзка с чл.130, ал.2 от НК, като е осъден на наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание
чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Възпитателната работа с условно осъдения е възложена на
Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
1
Осъден е подсъдимия Ф. да заплати на Н. Л. Р. сума в размер на 1200
лева, представляваща неимуществени вреди в резултат на престъплението,
като за разликата до пълния претендиран размер от 3500 лева е отхвърлен
иска като неоснователен.
Осъден е подс.Ф. подсъдимия Ф. да заплати по сметка на ОДМВР -
Пазарджик направените на досъдебното производство разноски за СМЕ в
размер на 195 лева.
Осъден е подс.Ф. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд - Пазарджик, направените разноски за вещо лице и
свидетел в общ размер на 67,28 лева, както и държавна такса върху размера
на уважения граждански иск в размер на 50,00 лева.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
защитника на подс.Ф. – адв.Р. К. от АК-Пазарджик.Твърди се,че присъдата е
необоснована и неправилна,като се иска да бъде отменена и подсъдимият да
бъде признат за невиновен и оправдан.Иска се отмяна на присъдата и в
гражданската й част,както и в частта относно възлагането на разноските.Не се
сочат нови доказателства.
По делото е постъпило писмено допълнение към въззивната жалба от
адв.Р. К.-защитник на подс.Ф..В него се сочи,че съдът в мотивите си изцяло е
възприел фактическата обстановка от обвинителния акт,без да обсъди
подробно показанията на свидетелите Р., Г.,П. и Г.,като показанията на св.Г.
били противоречиви.Не били обсъдени и обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите Е. Ф. и К.,представените медицински
удостоверения и писменото доказателство относно локализацията на св.К..Не
бил направен и анализ на обясненията на вещото лице д-р П.,дадени в
съдебно заседание относно възможния механизъм на причиняване на
телесното увреждане на пострадалия.Твърди се,че е установено по безспорен
начин по делото,че подсъдимият бил действал при пряк умисъл.Иска се
оправдаване на подсъдимия,отхвърляне на гражданския иск и отмяна на
присъдата в частта относно разноските.Не се сочат нови доказателства.
Срещу въззивната жалба и допълнението към нея е постъпило писмено
възражение от частния обвинител и граждански ищец Н. Л. Р.,в което се
поддържа становище,че осъдителната присъда е правилна и следва да се
потвърди изцяло-и в наказателната,и в гражданската й част.Не се сочат нови
2
доказателства.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от защитниците на
подс.Ф.,като се представя писмено доказателство и по тяхно искане е
назначена повторна СМЕ.Твърди се от защитника адв.К.,че е възможно
подсъдимият да е нанесъл удар на пострадалия Р.,докато се е бранел
активно,но подсъдимият нямал пряк конкретен умисъл за нанасяне на леката
телесна повреда на пострадалия,а това било станало по непредпазливост,но
непредпазливо деяние по чл.130 от НК няма.Твърди се също,че подс.Ф. бил
действал при условията на неизбежна отбрана,тъй като полицаите Р. и Г. били
тръгнали да го гонят,след като подсъдимият си бил тръгнал от КАТ,като
нападението от страна на полицаите било непосредствено и противоправно и
представлявало превишаване на правомощията им.Твърди се,че подсъдимият
се отбранявал срещу това нападение,докато то не било още
приключило.Твърди се,че и в двете хипотези подсъдимият не следва да носи
наказателна отговорност,като се иска отмяна на осъдителната присъда и
постановяване на нова оправдателна.Претендират се разноски.
От защитника адв.В. се поддържа също становище,че св.К. е била
очевидец на ареста на подсъдимия в 20,40 часа,което се установявало от
представената справка от джипиес системата на автомобила й,както и от
представеното във въззивната инстанция наказателно постановление -
относно времето,когато са се развили тези събития,като се твърди,че тази
свидетелка лично е възприела действията на полицейските служители.Твърди
се,че полицаите са предприели действия по задържане на подсъдимия,след
като той им бил казал,че ще ги съди Счита,че следва подсъдимия да бъде
оправдан.
Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура поддържа
становище,че следва да се потвърди първоинстанционната присъда. Сочи,че
не се касае за случаен удар с лакът от страна на подсъдимия,а за два удара в
тялото на пострадалия.Поддържа становище,че задържането на
лице,извършило престъпление,е правомерна дейност и в конкретния случай
не е налице неизбежна отбрана. Не се сочат нови доказателства.
Частният обвинител Р. поддържа становището на прокурора,като иска
присъдата да бъде потвърдена.Твърди,че в 20,40 часа на подсъдимия вече са
били поставени белезници,като към този час действието вече се е било
3
развило.Твърди,че св.К. не е присъствала по време на задържането на
подсъдимия.Не сочи нови доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид всички събрани по
делото доказателства,в това число и от въззивната инстанция, доводите на
страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата
на чл.314 от НПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения
процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел,
че подсъдимият А. Е. Ф. на 24.02.2022 година, в град Пазарджик, е причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош и болезненост
в областта на гърдите над проекцията на гръдната кост срединно, причинили
болка, без разстройство на здравето, на полицейски орган - младши инспектор
Н. Л. Р. - старши полицай /ВПА/ в група "Опазване на обществения ред",
сектор "Охранителна полиция" към РУ- Пазарджик при ОДМВР-Пазарджик,
при изпълнение на службата му по осигуряване на обществения ред,
предотвратяване и оказване съдействие при разкрИ.е на престъпления и
нарушения на обслужваната територия.
За да направи тези изводи,първоинстанционният съд обосновано е
кредитирал изцяло показанията на свидетелите Р.,Г.,П. и Г.,дадени в хода на
съдебното следствие,отчасти показанията на св.Г.,дадени в хода на
досъдебното производство,прочетени и приобщени по съответния
процесуален ред,и приетите по делото писмени доказателства.
Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа
обстановка:
Пострадалият свидетел Н. Л. Р. работел като младши инспектор -
старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Опазване на
обществения ред", сектор „Охранителна полиция“ към РУ -Пазарджик при
ОДМВР-Пазарджик. На 24.02.2022 година той бил на работа от 18,00 часа до
06,00 часа на 25.02.2022 година заедно с колегата си - свид.И. Г. като
автопатрул. Около 20,00 часа на 24.02.2022 година двамата полицейски
служители изпълнявали служебните си задължения за установяване на
нарушения по ЗДвП, като се намирали на пункт на бул. „***************“ и
ул. „*****************“. Св.Р. подал стоп палка на лек автомобил
4
*******************, който в 20,00 часа идвал откъм Градската градина на
град Пазарджик посока магазин „*****“ и се управлявал от св.Е. Ф. - син на
подсъдимия А. Ф.. Св.Е. Ф. не спрял на подадения сигнал. Преминал в
непосредствена близост до св.Р., ускорил скоростта, завил надясно по ул.
„*********“, където *****л да се движи с висока скорост. Свидетелите Р. и Г.
се качили в патрулния автомобил, като предприели преследване на
автомобила, управляван от св.Е. Ф., с включени светлинен и звуков сигнал.
Св.Е. Ф. се насочил към ул. „********“, но не успял да излезе на нея,
тъй като се объркал и навлязъл в паркинг пред блок, находящ се в
непосредствена близост до улицата, който нямал друг изход.В близост се
намирало и кафене „*************“. Там св.Е. Ф. бил принуден да спре, тъй
като веднага след това пристигнал и полицейският автомобил, управляван от
св.Г.. След като спрял, от автомобила на св.Е. Ф. слязъл возещ се в него
пътник и побягнал. Св.Р. го последвал пеш, като не след дълго го настигнал и
задържал, като било установено, че лицето държало в себе си марихуана,
която погълнало, докато бягало.
На място пристигнали останалите дежурни автопатрули - на РУ, ПУ
Изток и КАТ, които били уведомени от свидетелите Р. и Г., още докато
преследвали автомобила, управляван от св.Е. Ф.. Със св.Е. Ф. била проведена
устна беседа, в която заявил, че не е спрял на стоп палката, тъй като бил
употребил наркотици,за същото деяние имал условна присъда и го било страх
да не влезе в затвора.
Междувременно св.Е. Ф. телефонирал на баща си - подсъдимия А. Ф.,и
му казал къде и в каква ситуация се намира. Пристигналите на място
автоконтрольори от сектор „Пътна полиция“ - свидетелите Любомир П. и
Тодор Г., извършили проба за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест дрегер 7510+“ на водача на спрения автомобил - св. Е. Ф. в 20,19
часа, която отчела 0,00 промила алкохол. След това му разяснили, че трябва
да ги придружи до сградата на сектор „Пътна полиция“ на ул.“Пловдивска“
№ 84 в град Пазарджик, за да му бъде извършена проба за употреба на
наркотични вещества. В това време на място пристигнал подсъдимият А. Ф. с
личния си автомобил. Слязъл и отишъл при сина си - св.Е. Ф., и при
полицаите. Чул, че полицаите му разясняват процедурата за даване на проба
за наркотични вещества и пред тях, на висок тон му казал: „
5
*******************“. Независимо от това св.Е. Ф. доброволно се качил в
полицейския автомобил, управляван от св.Г.. Седнал на задната седалка до
св.Р. и потеглили в посока сектор КАТ Пътна полиция в град Пазарджик.
Подсъдимият А. Ф. веднага се качил на автомобила си и потеглил в
същата посока, като изпреварил автопатрула и пристигнал пред сградата на
сектора няколко минути по-рано. Дори се обадил на св.Е. Ф., за да го попита,
защо още не са пристигнали, а последният му отговорил ,че до няколко
минути ще са на място.
Свидетелите Г., Р. и Е. Ф. слезли от полицейския автомобил, който св.Г.
паркирал до входа на сградата на сектор „Пътна полиция“. Подсъдимият А.
Ф., който бил застанал там, за да ги изчака и за да ***** да съветва сина си да
не дава проба, започнал да псува на майка свидетелите Г. и Р., а и дошлите
няколко минути по-късно служители на сектора - свидетелите П. и Г..
Наричал ги боклуци, призовавал ги да оставят сина му на мира, тъй като той
нищо не им бил направил. Свидетелите П. и Г. възприели лично отправените
от подс.А. Ф. обиди,но не реагирали,като заедно със св.Е. Ф. влезли в
сградата на сектор „Пътна полиция“, за да му направят тест за употреба на
наркотични вещества.Около 20,50 часа св.Е. Ф. отказал да му бъде направен
такъв тест.
Когато свидетелите П. и Г. влезли със св.Е. Ф. вътре в
сградата,свидетелите Р. и Г. останали отвън, пред входа на сградата.
Подсъдимият А. Ф. също останал на място в двора на КАТ Пътна полиция и
*****л да ги псува и обижда. Тогава свидетелите Г. и Р. казали на
подсъдимия да престане да обижда и да се разправя с тях и да напусне
територията на сектора, като в противен случай ще бъде задържан.
Подсъдимият не се подчинил и *****л да ги обижда, при което полицаите се
насочили към него. Виждайки това, подсъдимият се обърнал и започнал да
бяга в посока централния вход на двора на сектор „Пътна полиция“, на който
имало спусната бариера. Свидетелят Р. го последвал, а след него и св.Г.. В
един момент подсъдимият усетил, че бива застигнат, при което се завъртял с
лице към св.Р. и го ударил в областта на гърдите с юмрук с дясната си ръка.
Св.Р. се отместил леко назад, тъй като очаквал втори удар. Това било
използвано от подсъдимия, който се обърнал и *****л да бяга. Св.Р. го
застигнал и го обхванал с ръцете си през кръста. С въртеливи движения
6
подсъдимият с помощта на лактите си успял да се отскубне от св.Р. и
побягнал **** в същата посока - към централния вход на двора. Св. Р. **** го
подгонил. След това подсъдимият се ударил в бариерата и паднал на земята.
Изправил се и преминал под нея. Това дало време на св.Р., който успял да
застигне подсъдимия след бариерата. Тогава подс.А. Ф. се обърнал и ****
ударил св.Р. с юмрук с дясната си ръка в областта на гърдите.
След този удар св.Р. хванал подсъдимия за ръката и чрез водеща
техника го повалил на земята. В това време пристигнал и св.Г., който
помогнал на св.Р. да постави белезници на подсъдимия А. Ф..
По време на задържането си подсъдимият А. Ф. оказал съпротива,
държал ръцете си под тялото и се противопоставял на поставянето на
белезници. **** започнал да псува свидетелите Г. и Р.. Наричал ги боклуци,
казвал им да го оставят на мира, че ще ги съди. Реторично ги питал, знаят ли
кой е, заплашвал ги, че от утре няма да са на работа. След това подс.А. Ф. бил
отведен в сградата на РУ - Пазарджик на пл. „Съединение“ № 2, където бил
задържан за 24 часа по ЗМВР.Задържането на подс.А. Ф. станало в 20,40 часа
- видно от Заповед за задържане на лице/л.16 от ДП,Декларация,подписана от
подс.А. Ф./л.17 от ДП/ и Протокол за обиск на лице/л.18 от ДП/.
След нанесените му удари от подс.А. Ф. св.Р. потърсил медицинска
помощ, тъй като вследствие на тези удари свидетелят почувствал болка в
областта на гърдите и затруднено дишане. След това св. Р., при условията на
неотложност, бил разпитан в това му качество и било образувано настоящото
наказателно производство.
Св.Р. бил освидетелства на 25.02.2022 година от съдебен лекар-д-р П.-
видно от Съдебномедицинско освидетелсване на живо лице/л.29.31 от
ДП/.При прегледа и от медицинската документация д-р П. е установил при
св.Р. контузия на гръдния кош и болезненост в областта на гърдите над
проекцията на гръдната кост срединно.Посочено е,че тези травматични
увреждания са в резултат от действието на твърд,тъп предмет чрез удар с или
върху такъв и добре отговарят да са получени при възникналия на 24.02.2022
година около 20,40 инцидент,при нанесени удари с юмруци в областта на
гърдите на пострадалия.
Видно е от заключението на д-р П. във връзка с назначената в хода на
досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза, че св.Р. е
7
получил горепосочените травматични увреждания:контузия на гръдния кош и
болезненост в областта на гърдите над проекцията на гръдната кост,
срединно. Вещото лице установява,че гореописаните травматични
увреждания са получени в резултат от действието на твърд, тъп предмет, чрез
удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при описания по-
горе инцидент към момента на инкриминираната дата.Сочи се в
заключението,че по време на инцидента св.Р. е бил прав и обърнат с лице към
нападателя.Описаните травми следва да се преценяват като болка по смисъла
на чл.130, ал.2 от НК.
В разпита си пред първоинстанционния съд вещото лице Б. П. поддържа
изцяло заключението си,което е прието по делото като неоспорено от
страните.В този разпит вещото лице установява,че на св.Р. е бил извършен
преглед и от хирург,който също е описал слаба болезненост в гръдната кост и
епигастриума/горната част на корема/. От разпита на вещото лице д-р П. става
ясно също,че не е възможно св.Р. да е получил описаните травми в момента, в
който подсъдимият Ф. се е опитвал да се отскубне от него с въртеливи
движения с помощта на лактите, както и по време на задържането на
подсъдимия,когато вече е бил повален на земята,при опит да му бъдат
поставени белезници.
Видно от приетата като писмено доказателство кадрова справка на
пострадалия Н. Л. Р., към инкриминираната дата - 24.02.2022 година същият е
заемал длъжността младши инспектор - старши полицай (ВПА) в група
„Опазване на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция" към РУ -
Пазарджик при ОДМВР-Пазарджик.
Видно е от приетата като писмено доказателство длъжностна
характеристика на длъжността полицай - старши полицай /водач на патрулен
автомобил/, каквато длъжност е заемал към инкриминираната дата св.Н. Р.,
сред основните длъжностни задължения е работа по осигуряване на
обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие при разкрИ.е на
престъпления и нарушения на обслужваната територия.
По делото е приета от първоинстанционния съд като писмено
доказателство Хронология на пътувания за 24.02.2022 година/л.77 и 78 от
НОХД №812/2022 година по описа на РС-Пазарджик/.От тази Хронология
/л.78/ е видно,че автомобилът,за който тя се отнася,се е намирал от 19,42
8
часа до 19,53 часа на ул.“********“ в град Пазарджик при кафене
„*************“,като от 19.53 часа до 20,40 часа е предприето пътуване с
този автомобил,*****ло 47 минути,11 км,а от 20.40 часа до 21.01 часа
автомобилът се е намирал при КАТ-Пазарджик.
По делото е прието Наказателно постановление №22-1006-001867 от
25.07.2022 година.С него на св.Е. Ф. е наложена глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца-на основание
чл.174,ал.3,предл.1-во от ЗДвП,като са му отнети и 12 контролни точки.То е
съставено въз основа на АУАН,издаден от св.П. против св.Е. Ф. – за това,че
на 24.02.2022 година в 20,00 часа в град Пазарджик е управлявал на
посочените в НП улици/които безспорно са в близост до кафене
„*************“/ лек автомобил Ауди А5 с посочен регистрацинен
номер,като в сектор „ПП“ около 20,50 часа категорично е отказал
проверка с техническо средство за употреба на наркотични и/или
упойващи вещества и техните аналози в кръвта и не е изпълнил
предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване.
В това НП е посочено също,че св.Е. Ф. е изпробван за алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер с посочен фабричен номер,който в
20,19 часа е отчел резултат 0,00 промила.
Това Наказателно постановление се представи като писмено
доказателство от защитата във въззивната инстанция и бе прието по
делото,като защитата по никакъв начин не оспори неговото съдържание.
От въззивната инстанция по искане на защитата бе назначена повторна
съдебно-медицинска експертиза,заключението по която бе изготвено от
вещото лице д-р П. М.-съдебен лекар.От заключението на д-р М. става
ясно,че в 22 часа на процесната дата-24.02.2022 година св.Р. е посетил
Спешно отделение на МБАЛ „Пазарджик“АД, където е бил
прегледан,изследван рентгенологично и ехографски, консултиран е с
хихург,диагностициран е и е освободен за дома в 22,30 часа на 24.02.2022
година с основна диагноза:Контузия на гръдния кош.Установена е била
палпаторна болезненост в епигастриума/горната част на корема/ и гръдния
кош в средната му част,над гръдната кост.На 25.02.2022 година Р. е бил
прегледан от съдебен лекар,като са описани травматичните му
9
увреждания:*************
От това заключение,както и от заключението на д-р П.,става ясно,че
контузията на предната гръдна стена е резултат на действието на твърд,тъп
предмет,като общ механизъм.Тя се е проявила с палпаторна болезненост,без
промяна на цвета на кожата,което зависи от силата на удара и наличието на
дрехи в тази област,които опосредстват травматичното въздействие.Вещото
лице д-р М. установява,че това увреждане може да се получи при директен
юмручен удар или удари в описаната телесна зона - горната част на
корема и средната част на гърдите/така,както твърдят свидетелите Р. и
Г./.Вещото лице сочи,че то може да се получи и при удар с лакът в опит да
бъде хванат и задържан подсъдимия през кръста,като ръцете му през това
време са свободни и между двете тела има известно разстояние.Ако обаче има
плътно долепване между двете тела,тази зона е недостъпна за удар и може да
се контузи страничната част на гръдния кош или поясната област на
пострадалия,каквито увреждания обаче при него няма описани.Сочи се от
вещото лице,че такова увреждане не може да се получи и при удар на
пострадалия в гърба на подсъдимия/при падането/.Вещото лице установява,че
на св.Р. е била причинена болка по смисъла на чл.130,ал.2 от НК-за около 2-3
дни.
В съдебно заседание вещото лице д-р М. обясни,че е възможно при тези
увреждания на пострадалия да няма видими следи по кожата,като сочи,че
удреждането е нанесено в областта на горната част на корема и долната част
на гърдите и в тези зони по принцип трудно се установяват кръвонасядания
след нанесени удари/дори в случаи на счупване на ребра в тези
области/.Вещото лице е категорично,че в тези зони е имало механично
въздействие,за да се получи описаното увреждане,като може да се касае за
директен удар/удари/ в тази зона,но не може да се определи,дали е удар с
юмрук или лакът.
Заключението на вещото лице д-р М. е прието по делото и не е било
оспорено от страните.Настоящата инстанция кредитира изцяло това
заключение,както и дадените обяснения от вещото лице д-р М. в съдебно
заседание.Това заключение е компетентно и добросъвестно изготвено,като са
взети предвид всички събрани до момента по делото доказателства - както
гласни,така и писмени,като вещото лице обясни възможните механизми на
10
получаване на процесното увреждане.За разлика от вещото лице д-р
П.,вещото лице д-р М. обяснява като възможен механизъм за получаване на
увреждането и директен удар с лакът – при положение,че ръцете на
подсъдимия при опита за задържането му са били совободни и между
неговото тяло и тялото на пострадалия е имало разстояние.
Съдът кредитира и тези обяснения на вещото лице д-р М.,а не
тези,дадени от д-р П.,тъй като,когато вещото лице д-р П. е изготвил
заключението си,не са били събрани все още всички доказателства по
делото,така че той да ги вземе предвид.Освен това вещото лице д-р П. е
направило освидетелстването на пострадалия и вече е било дало своето
становище относно получените увреждания и механизма на получаването
им,така че не е е следвало да изготвя и заключението по назначаната в хода на
досъдебното произвдство СМЕ/предвид формираното преди това становище/.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция,за разлика от
първоинстанционния съд,който е кредитирал заключението на вещото лице д-
р П.,кредитира изцяло заключението на д-р М. по назначената повторна СМЕ
– по съображенията,изложени по-горе.
Горната фактическа обстановка настоящата въззивна инстанция възприе
от показанията на свидетелите Р.,Г.,П. и Г.,дадени в хода на съдебното
следствие,показанията на св.Г., дадени в хода на досъдебното
производство,прочетени и приобщени по съответния процесуален
ред,заключението на вещото лице д-р П. М. по назначената от въззивната
инстанция съдебно-медицинска експертиза,и приетите по делото писмени
доказателства-в това число и Наказателното постановление,представено от
защитата на подсъдимия пред въззивната инстанция,както и горепосочената
Хронология,приета от първоинстанционния съд.
Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от
първоинстанционния съд - въпреки обсоятелството,че настоящата инстанция
кредитира заключението на д-р М. по назначената повторна СМЕ,за разлика
от кредитираното от първоинстанционния съд заключение,изготвено от д-р
П..
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на свидетелите Р.,Г.,П. и Г..Относно основните релеватнти за
обвинението факти показанията на тези четирима свидетели напълно си
11
кореспондират,не си противоречат и се допълват.Показанията на свидетелите
Р. и Г. кореспондират изцяло и с приетото по делото заключение на
назначената повторна СМЕ.Показанията на горепосочените четирима
свидетели са в унисон и с приетите по делото писмени доказателства,в това
число приетото от въззивната инстанция наказателно постановление и
приетата от първоинстанционния съд Хронология,заповедта за задържане на
подсъдимия,декларацията,подписана от него и протокола за обиска
му,цитирани по-горе.
В показанията си и четиримата свидетели установяват,какво е било
поведението на подсъдимия А. Ф. в двора на КАТ Пътна полиция в
Пазарджик на процесната дата,преди да нанесе два удара в юмрук в гръдната
област на пострадалия Р..И четиримата свидетели са категорични,че подс.Ф. е
бил агресивен и е отправял обиди към тях,като след като свидетелите П. и Г.
са влезли в сградата заедно със сина на подсъдимия-св.Е. Ф.,на двора
подсъдимият е *****л да обижда другите двма свидетели Р. и Г.,бил е
предупреден от тях да престане и да напусне двора на Пътна полиция,което
не е сторил,и при опит да бъде задържан,е ударил на два пъти с юмрук в
областта на гърдите св.Р..Свидетелите П. и Г. коректно заявяват пред съда,че
не са присъствали,когато подсъдимият е бил задържан от колегите им
свидетелите Р. и Г. и преди това е ударил св.Р..Св.П. обаче установява,че е
разбрал от колегите си Р. и Г.,че подсъдимият не се е подчинил на
разпорежданията им,след което,когато те са тръггнали да го задържат,той е
започнал да бяга,обърнал се е и е ударил св.Р..
Показанията на свидетелите Р. и Г. в съдебно заседание изцяло си
кореспондират - и двамата свидетели установяват,че,след като подсъдимият е
тръгнал да бяга,за да не бъде задържан от тях,на два пъти се е обърнал и е
ударил св.Р. в областта на гърдите.Няма никакво противоречие относно това
релевантно за обвинението обстоятелство между показанията на св.Г. в
съдебно заседание и прочетените му показания от досъдебното
производство.В показанията си,дадени в хода на досъдебното производство
/на л.24 от ДП/ св.Г. установява: “А. започна да бяга към централния вход на
двора на сектора.С колегата се насочихме към него,за да го
задържим.Приближавайки го,същият
********************,*************,**************…
***************,но **** А. Ф. ****************** и *****.“
12
Аналогични са показанията на св.Г. в съдебно заседание,както и
показанията на св.Р. в съдебно заседани.Св.Р. установява в разпита си пред
съда/л.26 от първоинстанционното дело/ следното:“Ф. усети,че го настигам и
той се завъртя *******…*******.************.“
Тези показания на свидетелите Р. и Г. напълно обосновано са
кредитирани,защото те се подкрепят в пълна степен и от приетата по делото
медицинска документация относно уврежданията на св.Р.,както и от
заключението на д-р М. по назначената повторна СМЕ.Вярно е,че д-р М.
обясни,че тези увреждания може да се получат както от удар с юмрук,така и
от удар с лакът.И двмата свидетели обаче установяват,***********.Ф.,като
същият се е обърнал и замахнал към пострадалия Р.,целейки да го
удари,което е и сторил и двата пъти.В този смисъл са напълно неоснователни
доводите на защитата,че било възможно подс.Ф. да е ударил,без да
иска,докато се защитавал,пострадалия с лакът/лакти и ако го бил сторил,то
това било по непредпазливост или се касаело за самоотбрана от негова
страна,тъй като действията на полицаите не били правомерни и следвало да се
приложи института на неизбежната отбрана.Двата удара с юмрук от страна на
подс.Ф. не следва да се приемат като удари при условията на неизбежна
отбрана и при самозащита,тъй като преди това,както се установи от
показанията на свидетелите Р.,Г.,П. и Г., подсъдмият е имал противоправно
поведение по отношение и на четиримата полицаи,като ги е обиждал,не е
изпълнил и разпореждането да престане с обидите към тях и да напусне двора
на Пътна полиция,като с оглед поведението му при правомерния опит на
полицаите да го задържат,той,бягайки от тях,на два пъти се е обърнал и
целенасочено е ударил в гърдите пострадалия полицай Р..
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд не е дал вяра
на обясненията на подс.Ф.-че не бил агресивен и не бил обиждал
полицаите;че бил обиждан и бит от полицаите Г. и Р. и това било видяно от
неговата приятелка св.К.,която го следвала още от паркинга на кафене
„*************“;че същата се била намесила,но полицаите й били казали,че
ще я задържат и нея.Това,че подсъдимият е бил агресивен и е обиждал
полицаите, се установява от показанията и на четиримата полицаи.Относно
останалите горепосочените твърдения на подс.Ф., включително и относно
присъствието на св.К.,също обосновано първоинстанционният съд е изложил
стройни и базиращи се на доказателствата по делото аргументи,защо
13
приема,че св.К. не се е намирала в района на Пътна полиция тогава,когато
подс.Ф. е бил задържан,както и какво е било поведението му преди това,както
и поведението на полицаите.
Първоинстанционният съд обосновано се е позовал на Хронологията,
представена по делото от самата свидетелка относно нейната локация през
процесната вечер.При съпоставяне на отразеното в тази хронология,заповедта
за задържане на подс.Ф.,подписаната от него декларация при задържането му
и протокола за обиска му,както и отразеното в представеното от защитата
пред въззивната инстанция наказателно постановление става ясно,че св.К.
изобщо не е била нито по време на проверката на св.Е. Ф. при кафе
*************,нито на събитията в двора на КАТ. Това е така,тъй като
видно от наказателното постановление св.Е. Ф. е шофирал в района на кафене
„*************“ в 20,00 часа на 24.02.2022 година и след това е започнала
полицейската проверка по отношение на него,като видно пак от същото НП
той е тестван за употреба на алкохол там на място при кафе „*************“
в 20,19 часа.
Същевременно,видно от Хронологията,която св.К. твърди,че сочи
нейното движение и престой в тази вечер,тя се е намирала при кафене
„*************“/л.78/ от 19,42 часа до 19,53 часа ,като от 19.53 часа до
20,40 часа е предприето пътуване от нея.Следователно към 20,00 часа и към
20,19 часа-по време на проверката на св.Е. Ф. при кафене „********“ св.К.
изобщо не се е намирала там,тъй като тя си е била тръгнала оттам преди поне
7 минути преди започване на полицейската проверка.Няма данни съобразно
тази хронология и тя да се е върнала там **** след това до приключването на
проверката.Съгласно хронологията тя по това време е пътувала – в
продължение на 47 минути,изминала е 11 км,като от 20.40 часа автомобилът
й се е намирал при КАТ-Пазарджик.Към този час обаче,видно от заповедта
за задържане на подс.Ф.,горецитираните декларация и протокол за обиск,той
вече е бил задържан от полицаите Р. и Г.,поради което няма как св.К. да е
била очевидец на поведението на подс.Ф. и на полицаите преди това.
Този час на задържането - 20,40 часа на подс.Ф. кореспондира и с
часа,посочен в наказателното постановление,в който св.Е. Ф. е отказал да
бъде изпробвал с тест за употреба на наркотици – 20,50 часа.Както се
установи от показанията на свидетелите Р., Г.,П. и Г.,навън с подсъдимия са
14
останали свидетелите Р. и Г.,които са го задържали в 20,40 минути,а преди
това в сградата заедно със сина му-св.Е. Ф. са влезли свидетелите Г. и
П.,които не са присъствали на задържането на подсъдимияВъвтрев сградата
по време на задържането на подсъдимия свидетелите Г. и П. са приканили
св.Ф. да се подложи на тест на употреба на наркотици,като той е отказал
категорично да стори това около 20,50 часа.Когато полицаите Г. и П. със
св.Ф. след отказа му да бъде тестван са напуснали сградата на Пътна
полиция,бащата на св.Ф.-подс.А. Ф. вече е бил задържан.
Настоящата инстанция по повод твърденията на св.К.,че е била
очевидец на част от събитията пред кафене „*************“,както и в двора
на Пътна полиция в Пазарджик намира също така за необходимо да посочи,че
тези й твърдения се опровергават от приетата по делото Хронология,в която е
отразено,че тя се е движила 11 км в продължение на 47 минути от кафене
„*************“ до КАТ Пътна полиция.Св.К. твърди в съдебно заседание,че
е тръгнала от кафе „*************“ заедно с подс.Ф.,като е карала след него
и са отишли от кафенето направо в КАТ,където даже двамата с подс.Ф. са
пристигнали преди патрулката.
Тези й показания се опровергават от ноторно известния на съда факт,че
нормалният и обичаен път за придвижване с автомобил от кафе
„*************“ до КАТ-Пазарджик не е 11 км,а много по-малко/между 2,6
км и 3,1 км според Гугъл Мапс,което е проверимо/ .А същевременно нито
подсъдимият,нито св.К. твърдят да са обикаляли някъде из града или извън
града,отивайки от кафе ************* до КАТ,така че това разстояние да
стане 11 км.
Предвид гореизложеното напълно обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на св.К..
Кредитирайки горепосочените доказателства,настоящата инстанция
приема,че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния
закон,приемайки ,че от обективна и субективна страна подс.А. Ф. е
осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.2, пр.4, т.4 във връзка с
чл.130, ал.2 от НК,за което е обвинен.Настоящата инстанция приема,че
доводите на защитата за признаване на подс.А. Ф. за невиновен по
повдигнатото му обвинение и оправдаването му, са неоснователни и следва да
се оставят без уважение – по съображенията,изложени по-горе.
15
Първоинстанционният съд е наложил на подс.А. Ф. за извършеното от
него престъпление наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ
МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено
за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.Настоящата инстанция счита,че така
наложеното наказание от 5 месеца лишаване от свобода е законосъобразно и
справедливо,като за определяне на размера му съдът е отчел всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства.Наказанието е определено при явен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и е в размер,близък от законовия
минимум.Обосновано и законосъобразно е приложен и институтът на
условното осъждане спрямо подс.Ф.,като му е определен изпитателен срок в
минималния законов размер.
Законосъобразно възпитателната работа с подсъдимия е възложена на
Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
Първоинстанционната присъда следва да се потвърди в наказателната й
част.Тя следва да се потвърди и в гражданската й част,с която подс.Ф. е
осъден да заплати на Н. Л. Р. сума в размер на 1200 лева, представляваща
неимуществени вреди в резултат на престъплението, като за разликата до
пълния претендиран размер от 3500 лева е отхвърлен иска като
неоснователен.Така определеният от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди е справедлив и съобразен с нормата на чл.52 от
ЗЗД,като е достатъчен да репарира понесените от пострадалия
неимуществени вреди - болки от причиненото му от подсъдимия
увреждане,представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.2 от
НК.
Първоинстанционната присъда е законосъобразна и в частта,с която
подс.Ф. е осъден да заплати сторените по делото разноски, както и държавна
такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 50,00 лева.
Предвид горното първоинстанционната присъда следва да се потвърди -
като правилна,законосъобразна,обоснована и справедлива,като се остави без
уважение въззивнана жалба против нея.
При извършената служебна проверка съдът не констатира и съществени
процесуални нарушения,които да са били допуснати от първоинстанционния
съд при разглеждането и решаването на делото,и които да налагат отмяна на
16
присъдата само на това основание.
Предвид потвърждаването на осъдителната присъда по отношение на
подс.Ф. и неоснователността на въззивната жалба против нея,на подс.А. Ф.
следва да се възложат сторените по делото разноски пред въззивната
инстанция в размер на 300 лева – за вещо лице по назначената повторна
СМЕ,като същият бъде осъден да ги заплати в полза на Окръжен съд –
Пазарджик.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №2 от 05.01.2023 година по НОХД №
812/2022 година по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА подс.А. Е. Ф. от град Пазарджик,ул.“/****“№*****,с ЕГН
**********,да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сторените
пред въззивната инстанция разноски по делото за вещо лице – в размер на
300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17