Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр.В.Търново, 04.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№450 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск за трудово възнаграждение
за положен извънреден труд, с правно
основание чл.150 от КТ. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” от
ГПК.
В исковата си молба ищецът М.И.Д. излага твърдения, че за
периода от 03.10.2011г. до 06.02.2018г. е бил в трудово правоотношение с
ответното дружество. Заявява, че в качеството „търговски представител” от
2011г. до прекратяване на трудовото правоотношение имал задължението да
получава от гр.Д стока за склад в гр.****, за която носи материална отговорност. Ищецът твърди, че доставките на
хляб се получавали всяка вечер, след 22 часа, поради което следвало да полага
извънреден труд, както и че доставките се извършвали всеки ден, независимо дали
е делничен, празничен или почивен. Ищецът сочи, че той получавал стоката вечер
през дните вторник, четвъртък, неделя, а в останалите дни стоката се получавала
от негов колега. Ищецът заявява, че приемането на стоката вечер представлява
извънреден труд, който полагал със знанието и без противопоставянето на
работодателя. На следващо място твърди, че работил и всяка събота през
процесния период, като имал задължението всяка събота да предоставя на работник
стока от склада, както за „К”, така и за друга магазинна мрежа, като твърди, че
полагал всяка събота извънреден труд от по 1 час сутрин. Ищецът сочи, че в
договора му с ответника за полагане на труд е посочено, че работния му ден е 8
часа при петдневна работна седмица. Ищецът заявява, че ответникът е знаел за
полагания то него извънреден труд и не се е противопоставил. Ищецът заявява, че
претендира заплащане на положен извънреден труд за периода 07.02.2016г. до
31.12.2016г., за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г., за периода
01.01.2018г.-07.02.2018г., като в исковата молба е посочил дните и часовете от
месеците в процесния период, за които претендира трудово възнаграждение за
извънреден труд и размера на претенциите за извънреден труд. Ищецът отправя искане за осъждане на
ответника да му заплати общо сумата 2654,13лв.
за възнаграждение за положен извънреден труд за периода месец февруари
2016г.-м.февруари 2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който предявения иск е оспорен като
неоснователен по съображения, изложени в отговора. Ответникът твърди, че е
заплатил на ищеца трудово възнаграждение за положения от него труд,съобразно
уговореното в трудовия договор за всеки месец, през който е полагал труд.
Оспорва твърдението на ищеца, че е бил „МОЛ”, както и оспорва твърденията на
ищеца, че е полагал извънреден труд, вкл. и със знанието и без
противопоставянето на работодателя. Ответникът твърди, че няма непогасени
задължения към ищеца, произтичащи от съществувалото между тях трудово
правоотношение. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
С протоколно определение от 07.06.2019г. съдът, по искане на ищеца, е допуснал изменение на
предявения иск, чрез увеличаване на исковата претенция за трудово
възнаграждение за положен извънреден труд на сумата общо 3223,97лв., претендирани
за периода февруари 2016г.-февруари 2018г.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът М.И.Д. е работил по
трудово правоотношение при ответника „С”ООД гр.В, на длъжност „търговски
представител” по трудов договор, за периода от 03.10.2011г. до 06.02.2018г., като
със заповед на управителя на ответното дружество е прекратено трудово
правоотношение между страните.
Видно от представения по делото
заверен препис от трудов договор №1380/03.10.2011г. работното време на ищеца е
било на 8 часов работен ден, при договорено трудово възнаграждение в размер на
550лв.
По делото е представена в заверен
препис длъжностна характеристика за длъжността „търговски представител”,
заемана от ищеца в ответното дружество, видно от която лицето, заемащо
длъжността следва да поддържа контакт с търговските обекти по места, да следи
за дистрибуцията на фирмените продукти, да осъществява директни продажби в
търговските обекти, като отговоря за продажбите на дребно и едро на дадена
територия.
По делото са представени
препис-извлечение от ведомост за заплати, получени от ищеца за процесния
период, видно от които му е начислено трудово възнаграждение съгласно
уговореното в трудовия договор. Във ведомостта липсват данни за начисления за
трудово възнаграждение за извънреден труд.
По делото са представени пътни
листи, издадени от ответното дружество за процесния период, за МПС, превозващи
стоки на ответното дружество до складове в страната, вкл. и до склад във В.Търново.Част
от пътните листи съдържат информация за час на пристигане и час на тръгване от
съответната база.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Н.Г.Н. и Р.Н.Б.. Свидетелят Н. разпитан
каза, че ответното дружество има склад във **** за хляб и тестени изделия. Свидетелят
работел на длъжност „шофьор”, а ищецът работел на длъжност „търговски
представител”. Свидетелят заяви, че той, свидетелят Б. и ищеца приемали стоката
в склада, като се редували. Уговорката се правела със шофьорите на камионите,
превозващи стоката от Д. Приемането на стоката се извършвало основно от ищеца и
свидетеля Б., като в неделя ищецът приемал хляба. Стока приемали всеки ден, с
изключение на събота. Камионите със стоката пристигали във *** вечер след 22.30 ч. и тогава
приемали стоката, което отнемало около час и половина. Свидетелят каза, че
получавали стоката от ищеца и на него се отчитали. Според свидетеля в склада
нямало непрекъснато човек. С работодателят контактувал ищеца. На място в склада
идвали и клиенти, с които ищецът се уговарял предварително. Свидетелят Б.
разпитан каза, че от години работи на длъжност „шофьор- пласьор” в ответното
дружество. Ищецът бил нещо като управител. Стоката се доставяла от Д почти
всеки ден. Стоката пристигала по различно време вечерта. Редували се с ищеца да
приемат стоката от доставчика. Ищецът създавал организацията да работата
вечерта, като оставяли оборота на него, за да го отчете. Свидетелят Б. заяви,
че склада не работи с външи лица. По трудов договор са на 8 часов работен ден. Складът
нямал работно време, а е бил база, в която държат стоката. Свидетелят каза, че
от няколко години имало практика три пъти седмично да присъства някой от тях,
за да разтоварва стоката, когато дойде камион. Приемали хляба в дните неделя,
вторник и четвъртък, а в останалите дни шофьорите на бусовете сами
разтоварвали. С ищеца се редували през дните, които трябвало да приемат стока.
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че след
проверка в счетоводството на ответното дружество нещото лице е установило, че
от страна на ответника са начислени и изплатени трудови възнаграждения на ищеца
за процесния период м.февруари 2016г.-м. февруари 2018г., съгласно договореното
с трудовия договор- за осем часов работен ден /пълно работно време/ при
петдневна работна седмица. Вещото лице е констатирало, че в счетоводството на
ответното дружество липсват начисления и
данни за положен от ищеца извънреден труд. Не била попълвана „форма
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.143
ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя, извън установеното за него работно време. В първата хипотеза се
издава разпореждане на работодателя, а във втората липсва разпореждане, но се
извършва работа извън установеното работно време по различни причини. Съгласно
чл.150 от КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в
увеличен размер съгласно чл.262 от КТ.
Съгласно съдебната
практика, в тежест на работника е да установи завишаването на месечната
продължителност на работното време, за което са допустими всички
доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания. Неводенето от
работодателя на писмен отчет за положен извънреден труд само по себе си не
доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл.143 ал.1 от КТ.
При подневно отчитане на работното време, когато работникът или служителя отработи
повече от законоустановеното работно време за длъжността, то се счита за
извънреден труд във всеки отделен месец. Във всички случаи на работа-при
нормиран или ненормиран работен ден, положения през официалните празници труд се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение,
определено по трудовия договор.
От събраните по
делото доказателства се установи, че ищецът е работел в ответното дружество на
длъжност „търговски представител”, по силата на трудов договор от 03.10.2011г.,
като трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 06.02.2018г. В
трудовия договор е уговорено пълно
работно време- осем часов работен ден. От заключението на допусната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ответното
дружество е начислено и изплатено на ищеца за процесния период трудово
възнаграждение за пълно работно време-осем часов работен ден, при пет дневна
работна седмица.
По делото се
установи, че работодателят за процесния период поддържа склад в гр.****, в който се съхранява
предлаганата от него стока за веригите магазини, които обслужва с доставките си
на хляб и хлебни изделия, както и че работата на ищеца е била свързана с
дейност във връзка с продажбите от този склад и снабдяването на обектите със
стока.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза и заявеното от вещото лице в съдебно заседание, при проверката в
счетоводството на ответното дружество, вещото лице не е установило данни за
положен от ищеца извънреден труд, не са представени графици за такъв труд.
Обстоятелството, че работодателят не е водил писмена документация за положен
извънреден труд не означава само по себе си, че няма положен извънреден труд. В
настоящия случай ищецът ангажира гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Б. и Н., от чиито показания се установи, че ищецът е полагал труд
извън установеното работно време, като същият е приемал стока, доставяна от
завода от гр. Д. Двамата разпитани свидетели казаха, че стоката е доставяна
всяка вечер, от няколко години, три пъти
седмично, вкл. и в неделя, когато пристигала стока в по-голямо количество,
същата била приемана от ищеца или от свидетеля Б., с когото ищецът се редувал
по фактическото приемане на стоката. Видно от показанията на свидетелите
разтоварването на стоката и нейното приемане отнемало около час и половина,
като се извършвало само вечер, когато пристигне буса. И двамата свидетели
заявиха, че в неделя стоката приемал ищеца, както и че горепосочената
организация по приемането на стоката е била такава, независимо дали някой от
дните, в които се приема стоката е празничен или почивен. Показанията на
двамата свидетели относно начина, по който е било организирано приемането на
стоката за склада във **** са непротиворечиви и съдът ги кретитира, а осен това отразяват преки
впечатления на лица, работили през процесния период заедно с ищеца и запознати
с организацията на работа. При това положение, положения от ищеца труд във
връзка с приемането на стоката извън установеното работно време, както и в почивни
и празнични дни се явява положен от него извънреден труд. При положение, че
работодателят е отчитал работата на ищеца на пълно работно време и така е
заплащал възнаграждението му, то полагането на труд извън нормата се явява
извънреден труд. Обстоятелството дали ищецът е стоял в склада след натоварване
на стоката за разнасяне по обектите, доколкото са наведени твърдения ,че склада
не е с работно време за външни клиенти, само по себе си е ирелевантно, тъй като
видно от длъжностната характеристика трудовите задължения на ищеца включват и
други дейности във връзка с организацията на доставките на стоките от ответника
до негови клиенти. Ищецът е бил назначен на работа от работадателя на нормиран
работен ден и след като се установи от свидетелските показания, че той е
работел след края на нормирания работен ден, както и в почивни и празнични дни,
то следва да получи възнаграждение за положения от него труд за отработеното в
повече. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
работодателят не е знаел, че ищецът полага труд извън договореното. По делото
няма ангажирани доказателства, че положения от ищеца извънреден труд е по
писмено разпореждане на работодателя, но от събраните по делото доказателства
може да се направи извод, че на работодателя му е било известно, че действията
по приемането на стока в склада в гр.**** са се извършвали извън нормалния работен ден, както и в
почивни и празнични дни. По делото са представени пътни листи от ответното
дружество, за извършени курсове от автомобили на ответника, разнасящи стоката
от завода в гр.Добрич до складове на фирмата в страната, вкл. и до ****. В част от тези пътни листи за
процесния период се съдържа и информация относно часа на пристигане в склада и
отпътуване от там на автомобила, превозващ стоките. Доколкото това са
документи, изходящи от ответника, съдът приема, че на него му е известно
времето, през което са се извършвали доставките на стоките до складовата база в
страната и това е извън нормално установеното работно време. В настоящото
производство по искане на ищеца, с оглед установяване на твърденията му съдът е
допуснал изслушване на законния представител на ответното дружество по реда на
чл.176 ал.1 от ГПК, на поставени от ищеца въпроси, във връзка с предмета на
спора. В проведените открити съдебни заседания, за които е редовно призован по
реда на чл.176 ал.1 от ГПК, управителят на ответното дружество не се яви лично,
за да отговори на поставените от ищеца въпроси. За последиците на чл.176 ал.3
от ГПК управителят на ответното дружество е уведомен с връчване на призовката
за съдебно заседание. Поради неявяването на управителя на ответното дружество в
съдебно заседание на 20.06.2019г. и с оглед разпоредбата на чл.176 ал.3 от ГПК следва да бъдат приети за доказани и
обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила да отговори
без основателна причина, а именно, че в дните понеделник, сряда и петък,
независимо дали тези дни съвпадат с празници, се доставят стоки за филиали на
посочени хранителни вериги от лицата, като доставката на стоките до склада във **** се е осъществявала предния ден
за разнос през следващия ден.
От събраните
гласни доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че за процесния период месец февруари 2016г.-месец февруари 2018г. ищецът
е положил извънреден труд над установената продължителност на нормалното
работно време, и в празнични и почивни дни, общо в размер на 557 часа за целия период от 25 месеца/от месец февруари 2016г. до
месец февруари 2018г. вкл./, включващи извънреден труд в работни дни,
извънреден труд в почивни дни и извънреден труд в празнични дни, посочени по
месеци и видове в таблица към заключението. Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, стойността на
дължимото възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период възлиза
на сумата 3223,97лв., в какъвто размер е исковата претенция след направеното
изменение на размера на иска.
Съдът намира, че
ищецът доказа по основание и размер иска си за трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за процесния период. Възражението на ответника за
погасяване по давност на сумата над увеличения размер от исковата претенция,
направено в съдебно заседание на 07.06.2019г., съдът намира за неоснователно. Вземанията
за трудови възнаграждения се погасяват с тригодишна давност, като в случая се
претендират възнаграждения за положен извънреден труд, считано от 07.02.2016г.,
като исковата молба е подадена на 06.02.2019г., преди изтичане на давността. В
срока за отговор на исковата молба няма
своевременно релевирано от ответната страна възражение за погасяване по
давност. С подаване на исковата молба се прекъсва погасителната давност, поради
което същата не е била изтекла към 07.06.2019г. Независимо от изменението на
размера на иска, доколкото периода на исковата претенция е същия, като този
заявен с исковата молба, то давността за вземането е прекъсната и същото не е
погасено по давност.
В хода на
производството ответникът не ангажира доказателства за заплащане на положения
от ищеца извънреден труд, поради което иска за трудово възнаграждение за
извънреден труд за периода м.февруари 2016г.-м.февруари 2018г. следва да бъде
уважен като основателен и доказан в претендирания размер от 3223,97лв.,
установен от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
С оглед основателност на иска за
главница, основателна е и акцесорната претенция за лихва за забава върху
главница, считано от подаване на исковата молба /06.02.2019г./до окончателното
изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК
и предвид изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на
Великотърновски районен съд държавна такса в размер на 128,96лв. по предявения иск,
както и 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК
и предвид изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на
Великотърновски районен съд и направените по делото разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на
100 лв., както и 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Ищецът не е претендирал
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ответникът е претендирал
присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не следва да бъдат
присъждани разноски в полза на ответната страна.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „С”
ООД, ЕИК *******, със седалище гр.********, представляван от управителя Д.С., ДА ЗАПЛАТИ
на М.И.Д. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 3223,97лв./три
хиляди двеста двадесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща стойност на положен извънреден труд за 557 часа, за период месец
февруари 2016г.-месец февруари 2018г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба /06.02.2019г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „С” ООД, ЕИК ******, със седалище гр.*********
представляван от управителя Д.С. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд държавна такса в размер на 128,96 лв. /сто двадесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, както и сумата 5 лв./пет лева/за държавна такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „С” ООД, ЕИК ********, със седалище гр.*********
представляван от управителя Д.С. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд направените
по делото разноски в размер на 100лв./сто
лева/ за възнаграждение за вещо лице, както сумата 5 лв./пет лева/ за държавна
такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на обявяването му- 04.07.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: