№ 2271
гр. Варна , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501264 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по подадена въззивна жалба вх. № 280090/24.03.2021 г. от Национална
здравноосигурителна каса, чрез процесуален представител Й.Й., срещу Решение №
260670/26.02.2021 г., постановено по гр. дело № 13555/2019 г. по описа на ВРС, XXVI
състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че НЗОК, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кричим“ № 1, дължи на
„МБАЛ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седаще и адрес на управление: гр. Варна, пл.
„Славейков“ № 1, сумата от 4180,00 лева, представляваща вземане за дейност по клинични
пътеки и за болнична медицинска помощ по Договор № 0031016/25.02.2015 г. за периода от
01.06.2015 г. до 31.07.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране
на заявлението – 01.02.2019 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.05.2019 г. по ч.гр.д. №
20348/2019 г. по описа на СРС.
В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че първоинстанционният съд
неправилно е пренебрегнал недължимостта на претендираните суми поради тяхното
неотчитане по надлежния ред в НЗОК, респ. РЗОК, и неудостоверяване със съответните
първични отчетни документи – фактура, спецификация към нея и първи екземпляри на
направленията за хоспитализация. В тази връзка се излага, че лечебното заведение не ги е
фактурирало за съответната година, като задбалансови за съответната година. Изтъква се, че
с горното не са спазени изискванията на чл. 28, ал. 1 от договора и чл. 19, ал. 1 от
Приложение № 2Б към чл. 2 от ПМС 57/2015 г., свързани със заплащане на изпълнителите
на болнична помощ, а именно извършената дейност по клинични пътеки да е отчетена при
съответните условия, ред и срок. Сочи се, че с представените по делото фактури и
спецификации тази дейност е фактурирана едва през 2018 г., т.е три години след
договорения срок. Поради изложеното счита, че след като ищецът е извършил надлимитна
дейност по клинични пътеки, която не е отчел в срока и по реда по чл. 28 и чл. 41, ал. 1 от
договора, предявената претенция се явява неоснователна.
1
Отделно счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че ограниченията
при заплащането на надлимитната дейност противоречат на законовите разпоредби на чл. 52
от КРБ, чл. 5 и чл. 35 от ЗЗО. Застъпва становище, че разпоредбата на чл. 52 от КРБ е обща,
не съдържа конкретни правила за поведение и няма пряко отношение към реда, начина и
условията, при които НЗОК има правото да заплати отчетената от изпълнителя дейност по
договора, подписан между него и НЗОК. Счита, че прогласеното с горецитираната
разпоредба право на гражданите на здравно осигуряване и на безплатно ползване на
медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, се разпростира в
рамките на предвидения в чл. 4, ал. 1 ЗЗО определен по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности.
Посочва, че меродавен и правно значим в договорните отношения между НЗОК и
конкретния изпълнител на болнична помощ е бюджетът на лечебното заведение, така както
е определен и утвърден по реда на ЗБНЗОК за 2016 г. Излага още, че предвиденият ред за
регламентиране финансирането на конституционно прокламираното социално право на
достъпно здравеопазване изключва пълната свобода на договаряне, като сключеният между
страните договор следва да се тълкува в контекста на нормативно утвърдените финансови
отношения между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.
Изтъква, че чл. 35 от ЗЗО предвижда, че задължително осигурените лица имат право
да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на НЗОК, т.е не неограничено, а обвързано с бюджетните финансови възможности
на касата. Счита, че посочената норма рамкира само общите условия на обществените
отношения, към които се отнася, без да съдържа конкретни правила за поведение.
Сочи, че първоинстанционният съд не е посочил точно, конкретно и мотивирано на
кой от принципите, изброени в чл. 5 от ЗЗО, противоречат текстовете от процесния договор.
Излага, че възможността за промяна в стойностите на дейностите е предвидена в чл.
12 от Постановление № 57/16.03.2015 г. на Министерския съвет за приемане на методики за
остойностяване и заплащане на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, както и в чл.
8 от „Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите на чл. 4, ал. 1,
т. 1 и т. 2, и за използване на средствата от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2016
г.“, приети от Надзорния съвет на НЗОК, а също и в чл. 41, ал. 1 от договора между
страните. Сочи, че в случая няма доказателства да е спазена посочената в договора
процедура по отношение на дейностите, за които ищецът претендира заплащане, съответно
не се и установява обемът от допустими по Приложение № 2 – неразделна част от договора,
средства да е бил увеличен така, че да обхваща и средствата, предмет на иска. Излага
подробни съображения, че ако дейността на изпълнителя не отговаря на определената
стойност в Приложение № 2, заплащане от страна на НЗОК не се дължи. Счита, че предвид
горното, претендираната сума е извън предмета на сключения договор между НЗОК и
„МБАЛ Варна“ ЕООД, поради което исканото заплащане от ищеца не кореспондира с
договорените условия и законовите изисквания.
Настоява за отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор от въззиваемата страна „МБАЛ
ВАРНА“ ЕООД, чрез адв. Ж.К., с който оспорва въззивната жалба. Счита постановеното
решение за законосъобразно, правилно и обосновано. Подробно излага, че цялата дейност за
месеците юни и юли 2015 г., включително и надлимитната, е надлежно отчетена, проверена
от въззивника чрез териториалното му поделение и приета от същия, като не е заплатена
тази част от дейността, която е определена от въззивника като надлимитна. Изтъква, че
видно от чл. 30, ал. 2, т. 1, вр. чл. 34, ал. 6 от процесния договор, съобразно редакцията му
след сключване на допълнителното споразумение от 03.04.2015 г, задължението за
представяне на финансово-отчетни документи до осмия работен ден на месеца, следващ
2
месеца на дейността, не се отнася за отчета на надлимитна дейност, а за отчетената лимитна
такава. В тази връзка излага, че отчитането на надлимитна дейност в по-късен етап не е
основание за неплащане на същата, тъй като не е налице неизпълнение на задължение от
страна на лечебното заведение да отчете в срок извършена дейност. Сочи, че за да получи
плащане за определената от НЗОК надлимитна дейност, лечебното заведение е подало
своевременно заявления за увеличаване на определените месечни лимити за юни и юли 2015
г., приложени по делото, като въззивникът не е предприел действия във връзка със заявената
необходимост от увеличаване на лимита. Сочи, че месечните лимити за горецитираните
месеци са определени за пръв път на 22.06.2015 г., съответно лечебното заведение не е било
наясно с размера на месечния лимит за юни 2015 г., за да може да планира дейността си за
месеца. Навежда още, че в процесния договор не е предвидена възможност след изчерпване
на предварително определените месечни стойности „МБАЛ Варна“ ЕООД да прекрати
извършването на определените по договора дейности. Изтъква, че цитираните от въззивника
ЗБНЗОК за 2016 г. и „Правила за условията и реда за определяне и изменение на
стойностите на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2, и за използване на средствата от резерва по чл. 1, ал. 2,
ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2016 г.“ не са били част от действащата към процесния период правна
уредба, като подчертава, че нито тогава действащата такава, нито сочената от въззивника не
регламентират отпадане на задължението на НЗОК да заплаща осъществената болнична
помощ на съответния изпълнител единствено поради обстоятелството, че същата надвишава
предварително определения месечен лимит. Излага подробни съображения в тази насока.
Сочи, че разпоредбата на чл. 45 от ЗЗО, с която НЗОК е задължена да заплаща определени
видове медицинска помощ, е императивна, а с Методиката за остойностяване и заплащане
на медицинска помощ, приета с Постановление № 57/16.03.2015 г. на Министерския съвет,
се определя само фактическият състав на отчитане на тази помощ пред НЗОК – т.е.
изисквaнията, за да се достигне до извода, че възложената работа е извършена, приета от
възложителя и плащането е станало изискуемо. В тази връзка поддържа, че клаузите от
процесния договор, ограничаващи правото на изпълнителя да получи насрещна престация за
извършена и отчетена дейност, но надвишаваща определените в Приложение № 2
стойности, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречието им с
императивни законови разпоредби и прокламираните със същите основни принципи на
задължителното здравно осигуряване. Изтъква, че здравеопазването и здравното
осигуряване са основно право на гражданите съгласно чл. 52 от Конституцията на РБ, като в
съответствие с това законът предоставя на НЗОК всички възможности така да планира,
организира и пренасочва определения с бюджета й финансов ресурс, с което да гарантира
надлежно изпълнение на вменените й законови задължения – свободен достъп на
здравноосигурените лица до качествена и своевременна медицинска помощ в избрано от тях
лечебно заведение на територията на страната, както и заплащане на лечебните заведения за
предоставената от последните медицинска помощ по чл. 45 от ЗЗО.
Настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима. Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изискавания
на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 280090/24.03.2021 г. от Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Кричим“ № 1, срещу Решение № 260670/26.02.2021 г., постановено по гр. дело №
13555/2019 г. по описа на ВРС, XXVI състав.
НАСРОЧВА в. т. д. № 1264/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, т.о., II състав,
за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.09.2021 г. от 11.00 часа, за която дата и
час да се призовават страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение, като
на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4