№ 20442
гр. София, 08.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110165049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С молба от 19.04.2023г. ищецът е поискал изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските, като счита, че липсват доказателства за
наличието на предпоставки по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както и ответниците да са близки на
процесуалните представители, поради което счита, че не следва да бъдат присъждани
разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Евентуално моли за намаляване на присъдените адв.
възнаграждение с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото,
подаването на идентични отговори на исковата молба и неявяването на процесуалните
представители в провелото се съдебно заседание.
Насрещните страни не са подали отговори на молбата.
С молби от 26.04.2023г., изпратени на 25.04.2023г., процесуалните
представители на ответниците също са поискали изменение на решението в частта за
разноските. Адв. М. Л., адв. К. Б. и адв. В. С. са поискали присъждане на разноски от
по още 1300лв. адв. възнаграждение с оглед вида и броя на предявените искове. Адв.
С. Д. и адв. К. Б. считат, че съдът е следвало и да обезсили заповедта в частта, с която е
отхвърлен иска, и да им бъде присъдено адв. възнаграждение от по 360лв., като молят
решението да бъде допълнено в частта за разноските.
Насрещната страна е подала отговор на молбите, в които счита същите за
недопустими, евентуално неоснователни.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното:
Молбите са подадени от легитимирани лица в законоустановения срок, като са
представени списъци по чл. 80 ГПК, като са насочени към изменение на поставеното
по делото решение от 04.04.2023г., поради което формално всички са допустими.
Разгледани по същество, всички молби са неоснователни.
По молбата на ищеца:
Всеки от ответниците е представляван от процесуален представител - адвокат,
като предявените спрямо всеки от тях искове са отхвърлени. Претендирано е адв.
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство, като ищецът
не е оспорил в хода на процеса липсата на предпоставки за оказването на такова, с
оглед на което съдът приема, че оспорването едва с молбата по чл. 248 ГПК е
преклудирано. Размерът на адв. възнаграждения е в минимален размер, който е
1
разумен и справедлив и не следва да бъде намаляван.
По молбите на процесуалните представители на ответниците:
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна,
освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24
изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че
предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във
всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на
случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да
гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната
уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да
бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би
могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.”
В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 Съдът на ЕС,
излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
Съдът намира, че в настоящия случай се е съобразил именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на процесуалните
представители на ответниците са присъдени разумни, пропорционални и справедливи
разноски за адв. възнаграждение. При определяне на размера им съдът е съобразил
наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения,
както и реално извършените действия от процесуалните представители.
Производството по делото се е развило в минимални рамки, като е приключило в едно
открито съдебно заседание, на което процесуалните представители не са присъствали.
При горните конкретни данни и особености, настоящият съдебен състав счита,
че при обща цена на исковете от 160лв., претендирани адв. хонорари от по 1700лв. се
явяват прекомерно, необосновано, неразумно и несправедливо завишени и подобно
поведение може да се квалифицира като явна злоупотреба с права съгласно чл. 3
ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на
субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен
да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, в който смисъл е и
националната съдебна практика на ВКС - Определение № 174/26.04.2021г. по ч. гр. д.
№ 560/2021г., III ГО на ВКС, Определение № 466/01.12.2020г. по ч. гр. д. №
2
2980/2020г., III ГО на ВКС и др. Разноските по делото не следва да бъдат източник на
неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за
неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в
разумни граници разход за защита на правата на страните.
При горепосочените специфични особености на случая, определеният от съда
размер на възнаграждението от по 400лв. отговаря на изискванията за справедливост и
пропорционалност съгласно ясно очертаните критерии от СЕС, като националната
практика следва бъде съобразена с тази на СЕС, а не да й противоречи.
По отношение исканията на адв. Д. и адв. Б. за присъждане на разноски с
решението, с което съдът трябвало и да обезсили заповедта за изпълнение поради
отхвърляне на исковете, съдът намира тези съображения за напълно погрешни,
предвид че е налице задължителна съдебна практика /ТР № 4/2013г./ и ясно разписани
норми в закона, в които е разяснено при какви предпоставки, с какъв акт и в кое
производство съдът обезсилва заповедта за изпълнение и евентуално присъжда
разноски. В случая няма основание за предприемане на горните действия и присъждане
на разноски с решението.
По изложените съображения, всички молби следва да бъдат оставени без
уважение като неоснователни.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 19.04.2023г. на ищеца за изменение на
основание чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите от 26.04.2023г. на процесуалните
представители на ответниците за изменение и допълване на основание чл. 248 ГПК на
постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на молителите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3