Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 05.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от
младши съдия Малоселска в.гр.дело № 15371 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
от 21.08.2018 г., постановено по гр. д. № 57408 по описа за 2017г. на СРС, 45
състав, е уважен предявеният
от ищеца „Б.Т.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу ответника Р.И.Ц., ЕГН **********,
иск за сумата от 12 000 лева,
представляваща неустойка, начислена върху сумата от 60 000 лева, уговорена в т.
9, раздел Х от договор за проектиране и строителство от 28.03.2017 г., ведно
със законната лихва от 22.08.2017 г. до окончателното плащане на сумата.
Недоволна
от постановеното решение, с което предявеният срещу нея осъдителен иск е уважен,
останала ответницата в първоинстанционното
производство, с оглед което депозирала въззивна жалба
срещу съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно,
поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, а също
е и необосновано. Решаващият състав на първоинстанционния
съд не обсъдил доводите на ответната страна, че при сключване на договора, а и след
това не й било представено пълномощно, което да легитимира представителна власт
в полза на лицето, подписало договора за изпълнителя, въпреки настояването й за
това във времето преди предявяване на иска от страна на ищеца. Оспорва
правилността на извода на СРС, че ищецът е бил изправна страна по договора,
доколкото последният действал в противоречие с правилата за добросъвестно
изпълнение на договорите, отказвайки да представи пълномощно в полза на лицето,
подписало договора. Необосновано първият съд кредитирал показанията на св. Ж.за
проведен с ответницата телефонен разговор, тъй като тези показания били
изпълнени с противоречия, включително и по отношение на настояването от страна
на Ц. да й бъде представено пълномощно, като същевременно не дал вяра на
обясненията на ответницата. Необосновано на следващо място съдът приел, че
дружеството популяризира дейността си чрез електронния сайт www.evtindom.eu,
на който било посочено името на г-нБ., доколкото от
съдържанието на констативния протокол от нотариус, представен от ответницата,
се установявало, че никъде на сайта не фигурира името Х.Б., нито се съдържало
изявление, че страницата се поддържа от ищеца или че сглобяемите къщи се
изпълняват от него. Извънсъдебното поведение на подписалия договора от името на
дружеството мотивирало ответницата да счита, че е договаряла с мним
представител и да се съмнява, че договорът е породил последици за страните по
същия. Поради това и не заплатила авансово дължимото плащане, което неизпълнение
не било виновно. Ищецът не бил изправна страна, с оглед което не му се дължала
неустойка. Поддържа се възражението, релеврирано с
отговора на исковата молба, че претендираната
неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, както евентуалното
искане същата да бъде намалена от съда поради прекомерност.
Ответникът
по жабата я оспорва с подадения по реда на чл.263 ГПК отговор. Поддържа, че
правилно първият съд приел, че между страните валидно е възникнало облигационно
правоотношение, по което ищецът е изправна страна. Безспорно по делото било
установено, че управителят на дружеството е узнал за сделката и не се е
противопоставил като с оглед правилото на чл. 301 ТЗ, дори същата да била
сключена без представителна власт, непротивпоставянето
от законния представител след узнаването валидирало
същата. Правилно решаващият състав възприел за ирелевантно
обстоятелството, че договорът бил подписан „набързо“ от ответницата, като
уговорените със същия задължения я обвързвали, доколкото по делтоо
нямало данни дееспособността й да е била ограничена. В случая се касаело за
виновно неизпълнение от страна на възложителя, последвало го разваляне на
договора от страна на изпълнителя и възникване на задължение за неустойка за
разваляне в размер на 20 % от стойността на договора. Правилно съдът приел, че
не е налице твърдяното противоречие на неустойката с добрите нрави, което било бланкетно заявено, както и отправеното искане за намаляване
на неустойката поради прекомерност. В обобщение от въззивния
съд се иска да потвърди обжалваното решение и да присъди разноски за тази фаза
на производството.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка на осн. чл. 269 ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния
съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани и провосубектни страни,
поради което е валиден, и допустим.
Във връзка със
заявените оплаквания във въззивната жалба, изложените
от страните доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
С исковата молба
ищецът е предявил срещу ответника иск за присъждане на компенсаторна неустойка
за неизпълнение на задълженията на ответника по сключен между страните договор
за проектиране и строителство от 28.03.2017 г., по силата на който ответникът,
в качеството на възложител, е възложил на ищеца, в качеството на изпълнител проектиране, произвеждане и изграждане на двуетажна къща с
обща разгъната застроена площ от 120 кв.м. в с. Режанци, обл. Перник при изпълнение „до ключ“ съгласно
спецификации към договора за сумата от 60 000 лева с ДДС, от които 30 000 лева,
платими в срок до три работни дни след подписване на договора. Тъй като това не се случило ищецът изпратил до
ответницата нотариална покана, с която й предоставил едноседмичен срок за
изпълнение на задължението за заплащане на посочената сума, както и на
неустойка за забава в размер на 0.2 % от посочената сума за периода 01.04.2017
г. до изплащане на вземането, като отправил изявление, че при неизпълнение на
тези задължения, ще счита договора развален по вина на възложителя. В отговор
ответницата изпратила до ищеца друга нотариална покана, с която завила, че
счита договора за нищожен и оттегля изявлението си за сключването му. Поддържа,
че с изтичане на предоставения на Ц. срок за плащане, договорът бил развален
считано от 18.04.2017 г. По силата на чл. 9, раздел VI от договора страните уговорили неустойка в размер на
20 % от цената на договора, в случай че възложителят се откаже без основание от
изпълнението на същия, която била именно в случай на разваляне на договора
поради виновно неизпълнение от страна на възложителя. Претендира присъждането
на тази сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В срока по чл.
131 от ГПК ответницата е оспорил изцяло иска по основание и размер, като е
заявила, че след като видяла в интернет реклама на на
сглобяеми къщи при изгодни ценови условия, предлагани на сайта на evtindom.eu до края на м.март 2017 г., посетила
офис, намиращ се в гр. София, където разговаряла с лице на име Х.Б., който се
представил за управител на фирма „Евтин дом“. Бил подписан договор между
страните, който й бил предаден в папка с логото на електронната страница на evtindom.eu. Впоследствие ответницата
установила, че е подписала договора с „Б.Т.Ф.“ ЕООД, като лицетоБ.
не бил управител на същото съгласно справка по партидата на дружеството в
търговския регистър. Ответницата се консултирала с адвокат, който я посъветвал
да изиска пълномощно, удостоверяващо, че лицето, подписало договора за
изпълнителя, разполага с представителна власт да представлява търговеца. Такова
пълномощно не й било представено. Междувременно във връзка с възложените й с
договора задължения в 3-дневен срок от подписването да представи виза за
проектиране, геодезическо заснемане на имота, скица в
цифров модел, тахиметрия на терена, трасировъчен
план, геоложки доклад, договори с експлоатационни дружества, както и други
документи, ответницата посетила община Брезник, където я уверили, че не е
възможно снабдяването с виза за проектиране в 3-дневен срок. На 30.03.2017 г.
ответницата подала заявление до ЧЕЗ за проучване на временно захранване,
откъдето й обяснили, че не е възможно договор да бъде сключен в 3-дневен срок,
а ще са необходими месеци. Получените нотариални покани отново не били придружени
с пълномощни, с оглед което и ответницата приела, че не е валидно обвързана от
подписания договор. Твърди, че не е налице виновно нейно поведение по
неизпълнение на договора, нито отказ без основание от същия, с оглед което след
като ищецът развалил договора, тя не дължала заплащането на неустойката по чл.
9 от същия. Поддържа, че с отправената от нея до дружеството нотариална покана
е оттеглила изявлението си по см. на чл. 13, ал. 2 ЗЗД. Поведението на ищеца
било недобросъвествно, а освен това и представлявало
забава на кредитора, който не й оказвал съдействие, за да изпълни задълженията
си. Поддържа, че неустойката била нищожна поради противоречие с добрите нрави,
с оглед което искът следвало да бъде отхвърлен. С отговора в условията на
евентуалност е отправено искане съдът да намали неустойката поради прекомерност
до сумата от 500 лева, които счита, че ще обезщетят ищеца за отделеното време
за изготвяне и сключване на договора.
Като писмено
доказателство по делото е приет процесният договор,
видно от който същият е сключен между Р.И.Ц.,*** Фактор“ ЕООД, представлявано
от управителя Д.Д.Ж., като изпълнител, с предмет проектиране,
произвеждане и изграждане на двуетажна къща с обща разгъната застроена площ от
120 кв.м. в с. Режанци, обл. Перник при изпълнение
„до ключ“ съгласно спецификации към договора за сумата от 60 000 лева с ДДС, от
които 30 000 лева, платими в срок до три работни дни след подписване на
договора. Съгласно чл. 1, раздел V от договора,
като първи етап на изпълнение е предвидено изготвянето на проекти – в срок до
30 работни дни след уточнен идеен архитекурен план, след
наличие на виза за проектиране. В раздел VI са предвидени правата и задълженията на възложителя,
като съгласно чл. 1 и чл. 2 последният се задължава да предостави на
изпълнителя скица с виза за проектиране от главния архитект на общината, на
която се намира имота, договори с експлоатационните дружества (В и К и
електроразпределителни), геодезическо заснемане, скица
в цифров модел, тахиметрия на терена, трасировъчен
план, геоложки доклад и други необходими документи в тридневен срок от
подписване на договора. В раздел VII „рекламации и
неустойки“ чл. 3 е уговорено, че в случай на забава на възложителя по срочните
му задължения за плащане по раздел II, последният дължи неустойка в размер на 0,2 % от
стойността на неизвършеното плащане за всеки ден забава, но не повече от 10 %
от тази стойност. В раздел Х, чл. 9 е предвидено, че в случай че възложителят
без основание се откаже от изпълнението на договора дължи на изпълнителя
неустойка в размер на 20 % от стойността на договора.
С нотариална
покана, отправена от ищеца, чрез адв. С.П., сочен
като пълномощник на дружеството, до ответницата, последната е поканена да
изпълни задължението си за заплащане на авансовата вноска от цената по договора
в размер на 30 000 лева, ведно с дължимата неустойка за забава. В поканата се
съдържа и напомняне за задълженията по чл. 1 и чл. 2 от раздел VI на договора, без които документи изпълнителят бил в
невъзможност да изпълнява своите задължения по договора. На възложителя е
предоставен едноседмичен срок от получаване на поканата да изпълни задължението
си за заплащане на частта от цената, ведно с неустойката за забава, като в противен
случай изпълнителят ще счита договора за развален по вина на възложителя. В
този случай щял да бъде налице и неоснователен отказ от договора и дължима би
била неустойката по чл. 9 в размер на 12 000 лева. Нотариалната покана съдържа
удостоверяване, че е представена на нотариуса на 10.04.2017 г. от адвокат С.П.,
пълномощник на Д.Д.Ж., управител на „Б.Т.Ф.“ ЕООД.
Поканата е връчена на адресата на 10.04.2017 г.
видно от направеното нотариално удостоверяване.
С нотариална
покана до „Б.Т.Ф.“ ЕООД, Р.Ц., е уведомила дружеството чрез управителя му г-жа Ж.,
че се усъмнила в представителната власт на лицето, подписало договора от името
и за сметка на дружеството, съответно изпитала притеснения и от обстоятелството,
че банковата сметка, по която следвало да извърши плащането, била запорирана. Заявила е, че счита договора за недействителен,
тъй като не било налице валидно изявление от страна на „Б.Т.Ф.“ ЕООД, с оглед
което оттегля изявлението за сключването му. Налице била и обективна
невъзможност за изпълнение на договора с оглед краткия тридневен срок за
задълженията по раздел VI. Тази
нотариална покана е връчена на адресата „Б.Т.ф.“ ЕООД на 20.04.2017 г.
С отговор на
нотариалната покана дружеството, чрез адв. П., е
уведомило ответницата, че лицетоБ. е надлежно
упълномощено по силата на нотариално заверено пълномощно от 24.11.2016 г.,
което не е било оттеглено. В отговора се съдържа позоваване на разпоредбата на
чл. 301 ТЗ, както и че от страна на дружеството не са предприети действия по
противопоставяне на сключения договор, а обратно - потвърждаване на същия с
изявлението, съдържащо се в първата, адресирана до Ц. нотариална покана.
Адресатът на отговора е известен, че с оглед липата на плащане в предоставения
срок развалянето на договора е настъпило, с оглед което дължима е неустойката в
размер на 12 000 лева. Отговорът е връчен на 22.04.2017 г. лично на адресата,
видно от направеното нотариално удостоверяване.
Като писмено
доказателство по делото е представено и пълномощно, видно от съдържанието на коетоД.Ж., в качеството си на управител на „Б.Т.Ф.“ ЕООД, е упълномощила Х.Б. да представлява дружеството, в това
число и да сключва договори, което пълномощно е валидно от извършването на
нотариалната заверка на 24.11.2016 г. до изричното му оттегляне.
По делото е
представен протокол от 22.12.2017 г., съставен от помощник нотариус С. Г. при
нотариус В.Г. за удостоверяване съдържанието на интернет сайт „Евтин дом“,
достъпен на адрес http://evtindom.eu.
Видно от
представената по делото фактура № **********/30.03.2017 г., издадена от „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД на посочената дата от страна на Р.Ц. са заявени и
заплатени следните услуги: извършване на проучвателни работи по външно
електрозахранване, даване на технически указания и издаване на удостоверение за
мощност до 15 кW на стойност
97,08 лева.
Представено е
и становище за условията за временно присъединяване към електрическата мрежа за
обект жилищна сграда, находящ се в УПИ VIII-199а, кв. 21, с. Режанци, община Брезник.
Представени са
приходни квитанции от 29.03.2017 г. и от 05.04.2017 г., издадени от община
Брезник за презаверяване на скица и изготвяне на
копия от кадастрален план.
Представна е извадка от електронния сайт http://evtindom.eu, видно от
която фирмата преустановява работа на обектите в периода октомври – март, като
за да се изполва ефективно строителният сезон
най-добрият период за подписване на договор бил през есента или зимата, тъй
като получаването на разрешение за строеж и влизането му в сила в повечето
случаи отнемало няколко месеца.
От
удостоверение, изх. № 9400-402/04.03.2021 г., издадено от община Брезник, се
установява, че за периода 2016 г. – 2017 г. не е подавано заявление за издаване
на виза за проектиране от Р.И.Ц..
По реда на чл.
176 ГПК ответницата е заявила, че е била готова да плати цената по договора при
представяне на пълномощно в полза на г-нБ..
В хода на
съдебното дирене пред първия съд са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпитите на свидетелитеД.Ж.и Ц.Ц. – П..
Разпитана св. Ж.,
управител на дружеството ищец в периода от първоначалната регистрация до
15.05.2017 г. е заявила, че г-нБ. е бил надлежно
упълномощен и натоварен с управлението на дружеството. Дейността се полуляризирала именно чрез интернет сайта http://evtindom.eu. След като в
тридневния срок от подписване на договора сумата не постъпила, от дружеството
осъществили контакт с г-жа Ц., която заявила, че се отказва от договора и
тогава възложила изпращането на покана. В показанията си свидетелят
първоначално е заявила, че е предложила на г-жа Ц. да й покаже пълномощно наБ., а след това, че не е знаела, че се иска пълномощно да
бъде представено.
От показанията
на другия разпитан свидетел – Ц. – П., дъщеря на ответницата, се установява, че
присъствала при сключването на договора, когато г-нБ.
представил само визитна картичка, не и пълномощно, като обяснил, че е
последният ден от промоцията и ако желаят да се възползват от отстъпката в
цената, следва да го подпишат. При второто посещение в офиса последният заявил,
че няма пълномощно, а г-жа Ц. следвало да заплати авансовата вноска от цената
съобразно поетото с договора задължение.
Във въззивното производство е прието заключението на
съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Н., съгласно което средната
строителна цена за изграждането на обекта би била 69 249,60 лева, като в същата
не е включена печалбата, което експертизата определя в размер на 12 % или на сумата
от 8309,95 лева към 2017 г.
При тези
изводи за фактите въззивният състав на съда приема,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, породено от
сключения помежду им договор за изработка. Неоснователни в тази връзка се
явяват възраженията на ответницата за сключване на договор от мнимо
представляван, който не пораждал действие за страните по него. Освен че по
делото е представено пълномощно в полза на Х.Б. да представлява дружеството и
да сключва договори, които да ангажират търговеца, което е било валидно към
датата на подписване на процесния договор, по делото
е установено, че на 10.04.2017 г. ответницата е получила нотариална покана от
дружеството, действащо чрез законния си представител, последният упълномощил
адвокат. Видно от направеното от нотариуса отбелязване поканата му е предадена
от адв. С.П., пълномощник наД.Ж.,
управител на „Б.Т.Ф.“ ЕООД, от което лице, представлявано по същия начин,
изхожда поканата.
Ето защо и
съобразявайки правилото на чл. 301 ТЗ настоящият състав на съда приема, че
най-късно с получаване на тази нотариална покана ответницата е получила потвърждение
от законния представител на дружеството, че счита договора за валидно сключен и
ангажиращ търговеца като страна по същия, с оглед липсата на противпоставяне и релевиране на
възражение за действия извършени без представителна власт, а отправяне на
покана за авансово заплащане на 50 % от цената и определяне на срок за
изпълнение на това задължение.
Следователно
не следва да се обсъжда въпросът относно противоречията в свидетелските
показания на св. Ж.дали е провела лично телефонен разговор с ответницата, как
се е уверила, че разговаря именно с нея и било ли й е известно, че ответницата
изисква да й бъде представено пълномощно в полза на лицетоБ.,
представил се за пълномощник на дружеството при подписване на договора.
Не е спорно
между страните обстоятелството, че ответницата не е заплатила на ищеца
договореното възнаграждение в предвидения съгласно договора размер, дължим
авансово в тридневен срок от подписване на договора, възлизащ на сумата от 30
000 лева, във връзка с което и дружеството е отправило до възложителя
изявление, че ще счита договора развален, ако плащане не постъпи в седмичен
срок от получаване на нотариалната покана.
Ето защо и с
изтичането на този срок, следва да се приеме, че договорът е развален,
доколкото към посочения момент за изпълнителя, като страна по договора, не са
били налице подлежащи на изпълнение съгласно същия задължения.
Предвид
горното, следва да се даде отговор на въпроса дали поведението на ответницата
съставлява годно основание по смисъла на чл. 9 от договора между страните за поставяне
в действие на предвидената в същия текст неустоечна
клауза, както и по въпроса за валидността на така предвидената неустоечна клауза с оглед евентуалното й противоречие с
добрите нрави.
Законът не
дефинира понятието "накърняване на добрите нрави" по смисъла на
разпоредбата на чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съдебната практика приема, че противоречие с добрите нрави е налице тогава,
когато сделката противоречи на общоустановените
нравствено етични правила на морала. Добрите нрави са установени в
обществен интерес, социално възприети етични правила и норми. Те са израз на
вътрешната потребност на човека от справедливост и почтеност в частните и
публични взаимоотношения, преобладават в обществения възглед и се ценят и утвърждават
в обществото като цивилизационен белег на определен
етап от развитието му /така Определение № 1133 от 17.09.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 970/2009 г., III г. о., ГК и др./.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на
договора, но тази свобода на договарянето не е безгранична – повелителните
норми на закона и добрите нрави са определени като нейна граница. Нарушението
на добрите нрави обаче следва да се разглежда с оглед защитата на обществените
отношения като цяло, а не само с оглед индивидуалния интерес на конкретен
правен субект.Относно предпоставките за нищожност на неустоечна
клауза и критериите, които следва да се преценяват при произнасяне по въведено
в процеса правоизключващо възражение от ответника, е приложимо
даденото разрешение в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според задължителни
за съдилищата указания, неустойката следва да се прецени като нищожна, когато
единствената й цел излиза извън присъщите функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Преценката относно валидността
на неустоечната клауза се извършва към момента на
сключване на договора, съобразно всеки конкретен случай, при спазване на
примерно изброените в тълкувателното решение критерии – естество и размер на
обезпеченото с неустойката задължение; наличие на други обезпечения на същото
задължение; вид на уговорената неустойка и на съответното неизпълнение;
съотношение на неустойката с очакваните вреди от неизпълнението.
Следва да се
има предвид и факта, че неустойката е форма на договорната отговорност на
страните по двустранен договор – тя е предназначена да служи за обезпечаване на
изпълнението на договорните задължения, да обезщети изправната страна за
претърпените вреди от неизпълнението на договорните задължения, и да
санкционира страната, допуснала виновно неизпълнение.
В настоящия
случай в чл. 9 от договора неустойка е предвидена в хипотеза на отказ от страна
на възложителя без основание от изпълнението на договора, в който случай последният
дължи 20 % от стойността на договора. Тълкувайки тази клауза от договора съвместно
с клаузата на чл. 8 от същия, предвиждащ отказ от страна на възложителя от
договора при внесени вече суми в изпълнение на задължения по сделката, следва да
се заключи, че чл. 9 се отнася за случаите, при които изпълнение по договора
все още не е започнало.
Според
настоящия състав на съда при изследване на действителната воля на страните към
момента на сключване на договора, следва да се обърне внимание на договорките,
съгласно които задължения, изпълняеми в срок от 3
работни дни от подписване на договора, са предвидени единствено за възложителя,
не и за изпълнителя, по отношение на когото не се предвиждат никакви задължения.
При това в определения тридневен срок освен заплащането на 50 % от цената по
договора, е предвидено, че възложителят следва да се снабди и да представи на
изпълнителя посочените в раздел VI документи.
Според състава на въззивния съд по отношение изпълнението
на задълженията за снабдяване с този широк набор от документи самият изпълнител
е бил наясно, че отнема месеци и е обективно невъзможно представянето на същите
от страна на възложителя да бъде осъществено в рамките на предвидения в типовия
договор срок /съгласно информацията, съдържаща се на интернет сайта, чрез който
дружеството популяризира дейността си съгласно заявените в производството
твърдения/. Независимо от това, от възложителя се очаква в същия тридневен срок
да заплати авансово една немалка част от цената по сделката /50 % от същата в
размер на 30 000 лева/, при положение, че до снабдяването с всички описани в
раздел VI документи, за
изпълнителя няма да настъпи падежа на никое от задълженията по договора. Нещо
повече, в изпратената до ответницата нотариална покана, освен срок за
изпълнение на задължението за заплащане на цената, на последната се напомня и
за останалите й задължения – за снабдяване и представяне на изпълнителя на
изброените в договора книжа, като до представянето им изпълнителят ще счита, че
е налице забава на кредитора, доколкото длъжникът бил в невъзможност да
изпълнява собствените си задължения по договора.
Ето защо
според въззивния състав на съда още при сключването
на договора на изпълнителя, като търговец и професионалист в областта, е било
известно, че възложителят ще изпадне в забава за изпълнение на задълженията си
по раздел VI, което от
своя страна пък му осигурява позицията на изправна страна по договора, за която
не настъпва падежа на нито едно задължение, съгласно договорените между
страните етапи на изпълнение на договора. Следователно в този случай не биха
настъпили реални вреди за изпълнителя предвид факта, че в договора е предвидено
възложителят да изпълни задълженията си за изплащане на възнаграждението на изпълнителя
авансово – в самото начало на изпълнение на договора и в известен период от
време /няколко месеца/ преди да успее да се снабди, за да представи на
изпълнителя всички книжа, за които се е задължил съгласно договора. При този
анализ на съдържанието на договора е видно, че процесната
клауза не е предвидена да обезпечава изпълнение на задължението на възложителя
да заплати възнаграждение на изпълнителя. Очевидно е, че същата клауза има
изцяло санкционен характер, в случай на невнасяне на авансово дължимата цена по
договора.
Следва да се
има предвид, че в случая страните са сключили договор за изработка. Основна
характеристика на договора за изработка, е правото на възложителя по всяко
време да се откаже от договора, макар и изпълнението да е започнало /чл. 268,
ал.1 от ЗЗД/. Действително, в този случай той дължи на изпълнителя заплащане на
направените разходи, възнаграждение за извършената работа и печалбата, която изпълнителят
би получил от изпълнението на работата. В обсъжданата неустоечна
клауза, тълкувана съвместно с тази на чл. 8 от договора, става ясно обаче, че
същата е дължима преди да е започнало изпълнението на договора и преди
изпълнителят да е предприел каквито и да било действия в изпълнение на същия,
доколкото в етапа след сключването на договора, за последния са предвидени само
права, но не и задължения. Горните съображения обосновават извод, че така
предвидената неустоечна клауза излиза извън присъщите
й обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции,
и създава значително неравновесие между страните по договора, като заплащането
й би обусловило неоснователно обогатяване за изпълнителя, с което същата
накърнява добрите нрави. Следователно направеното своевременно в производството
правоизключващо възражение на ответника за нищожност
на неустоечната клауза на осн.
чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД се явява основателно.
Поради началната нищожност на клаузата, същата не обвързва страните и не е
породила правни последици, поради което и основаната на нея претенция с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е следвало да бъде отхвърлена изцяло.
На
самостоятелно основание и с оглед задължението на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи, съдържащи се в договор, сключен с потребител /чл. 7, ал.
3 ГПК/, следва да се посочи, че закрилата по Закона за защита на потребителите
е приложима в конкретния случай. Съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон,
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Въззивният съд приема, че процесната
клауза не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй
като е част от стандартизирани типови договори, изготвени предварително от
търговеца, а потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
тъй като по делото липсват данни, че включването на спорната клауза в договора
е в резултат на изричното им предварително обсъждане и съгласие на потребителя
по отношение на съдържанието й. Обратно от свидетелските показания на св. Ц. – П.
е установено, че договорът е сключен „набързо“ с оглед изтичащия период на
преференциалните условия. Съдът дава вяра на показанията на този свидител, доколкото показанията му пресъздават неговите
лични впечатления, а от страна на ищеца не се оспорват обстоятелствата около
сключването на договора.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна е тази клауза, която
задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, като съгласно чл. 145, ал. 1 от
ЗЗП, неравноправността се преценява към момента на сключването на договора при
вземане предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на
договора или друг договор, от който той зависи, а според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално.
В конкретния
случай определената изцяло от търговеца методика на изчисляване на размера на неустойката,
надвишаващ печалбата, която би реализирал от договора съобразно заключението на
съдебно-техническата експертиза /съгласно която цената по сключения договор е
по-ниска от средната строителна цена през 2017 г. без в същата да е включена
печалбата на търговеца/, е в разрез с принципа на добросъвестност и води до
наличие на клауза в договора, създаваща значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя на услугата, като потребителят се
оказва задължен да заплати необосновано висока неустойка, с оглед което договорката
се явява нищожна и на това основание.
С оглед
изводите, до които въззивният съд достигна, не следва
да се обсъжда евентуално наведеното в производството искане на ответника за намаляване
на неустойката поради прекомерност.
Ето
защо въззивният съд приема, че решението на СРС е
неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, а
предявеният иск – отхвърлен.
По разноските:
В резултат от изводите за основателност на въззивната
жалба и неоснователност на предявения иск, решението на първоинстанционния
съд следва да се ревизира и в частта за разноските, като разноски за тази фаза
на производството се следват само на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ето защо обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която в тежест на
тази страна е възложена сумата 1370 лева – разноски присъдени на ищеца. До
приключване на съдебното дирене пред първия съд обаче, не са представени
документи, удостоверяващи извършването на разноски от страната, с оглед които и
такива не следва да се присъждат с въззивното решение.
Сторените в настоящата фаза на производството разноски от въззивницата са както следва: 240 лева – държавна такса, 5
лева – такса за издаване на съдебно удостоверение, 300 лева – депозит за
възнаграждение на вещото лице по СТЕ, 2000 лева – адвокатско възнаграждение. От
страна на въззиваемия своевременно е направено възражение
за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което въззивният
съд намира за основателно. Като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, процесуалната активност на представителя на въззивницата,
обстоятелството, че въззивното производство е протекло
в няколко открити съдебни заседания със събирането на доказателства, въззивният съд намира, че справедливото и адекватно
възнаграждение следва да бъде определено на сумата от 1200 лева, до която тези
разноски да бъдат намалени. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в тежест на въззиваемия следва да се възложи сумата
от 1745 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 21.08.2018 г., постановено по гр.
д. № 57408 по описа за 2017г. на СРС, 45 състав, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Т.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу Р.И.Ц., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 12 000 лева, представляваща неустойка съгласно чл. 9,
раздел Х от договор за проектиране и строителство от 28.03.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба /22.08.2017 г./ до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „Б.Т.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на Р.И.Ц.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1745 лева – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.