МОТИВИ към НЧХД № 504/14г.  

Производството е образувано по тъжба на В.Г.С. *** против В.А.Н..

Обвинението е за това, че на 19.10.13г. в гр. септември подсъдимата е причинила на тъжителя средна телесна повреда - счупване на десен горен крайник, което е довело до затрудняване движението му за период повече от 45 дни и съставлява престъпление по чл. 129, ал.1 от НК.

Приет за съвместно разглеждане е граждански иск за сума в размер на 10 000 лева , предявен от тъжителя против подсъдимата, за обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди. 

В съдебно заседание повереникът изразява становище за доказаност на обвинението, като моли подсъдимия да бъде признат  за виновен и гражданският иск уважен в пълен размер. Не претендира разноски .   

Защитникът оспорва доказаността на обвинението, пледира оправдаване на подсъдимия и съответно- отхвърляне на предявения граждански иск.

Подсъдимата в декларативна форма не се признава за виновна.

Съдът, като   обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, установи:

Тъжителят и подсъдимата са съпрузи от 2010г.Семейното им жилище било в с. Г.. През м. октомври 2013г. между тях възникнал спор по повод желанието на подсъдимата тъжителят да се разпореди със свой собствен недвижим имот. Докато се карали подсъдимата замахнала с дърво към тъжителя, който дигнал в защитна реакция дясната се ръка нагоре и ударът попаднал в лакетната кост.

На 21.10.13г. тъжителят посетил  специалист ортопед, който дал заключение за счупване на тялото на дясната лакетна кост в долната й трета и  по предписаната терапия  била поставена „ гипсова имобилизация“ за период от 45 дни.

На 15.11.13г. тъжителят посетил кабинета по съдебна медицина към МЦ „ВИВА“ Пазарджик, където му било издадено СМУ с констатация за счупване на тялото на дясната лакетна кост в долната й трета, което довело до затрудняване движението на този горен крайник да период повече от 30 дни .

На 17.03.14г. тъжителят подал настоящата тъжба в РС Пазарджик с искане да бъде призната за виновна неговата съпруга за това, че му причинила средна телесна повреда.

Към този вид на производството тъжителят е насочен и след като първоначално е сезирал РУП Пазарджик по случая.

Твърденията в тъжбата, уточнени с последваща молба от опредения служебно повереник, бяха напълно потвърдени от събраните по делото доказателства. Сформираната доказателствена съвкупност не съдържа противоречиви доказателства при процесуалната пасивност на подсъдимата, която декларативно отрече вината си и даде обяснения по случая и не упражни правото си на доказателствена инициатива нито лично, нито чрез защитника си.   

Това пасивно процесуално поведение доведе обективно (почти изключително) до наличие на доказателствена маса въз основа на уважените искания от страна на тъжителя, но пък въпреки тази „еднопосочност“ доказателствата не визираха основание да бъдат игнорирани като основа за фактически изводи. Те са достатъчно взаимно-допълващи се, съответни досежно правно-значимите, предвид обвинението, факти, съдържателни .

          На първо място следва да се отбележи, че няма нито едно пряко доказателствено средство. Няма данни по делото, че при възникналия конфликт са присъствали освен подсъдимия и тъжителката и трети лица.

След самия инцидент тъжителят се прибрал в дома си в Септември и споделил на посетилите го негов съсед св. Г. и близкия си родственик св. С., че бил ударен от съпругата си по ръката. Св. Г. *** , където същият въз основа на даденото му направление за преглед от св. д-р Ъ., посетил специалист ортопед. Посещението, обективните находки диагнозата и терапията са отразени в съставения амб. лист за преглед на пациент л. 5. Отразено в същия от неговия автор е, че е констатирана фрактура в  средна долна трета на дясната лакетна кост, с уточнението - че тази травма е обичайна последица от защитна реакция. По предписаната от специалиста терапия на дясната ръка на тъжителя била поставена гипсова имобилизация  за период от 45 дни.

През този период той бил обгрижван и подпомаган в ежедневието си от св. С., който го подпомагал за личната хигиена, тази на дрехите му, снабдявал го, както и други съседи,  с храна.

 На 15.11.13г. тъжителят посетил  кабинета по Съдебна медицина на МЦ ВИВА Пазарджик. Констатирано от съдебния лекар и отразено в издаденото от него СМУ - л.9 е, че дясната предмишница е имобилизирана посредством гипсова шина, което се наложило поради обективираното в представената рентгенография счупване на тялото на дясната лакетна кост в долната й трета. Увреждането е преценено от съдебния лекар като такова, което е довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за период от повече от 30 дни.

Фактът, че периодът, в който увреденият орган е бил гипсово имобилизиран е бил повече дори от 40 дни  се установява въз основа на следните други факти: прегледът при ортопед е на 21.10.13г., след който , както сочат показанията на св.д-р Ъ., издала и направлението за този преглед, пациентът се е върнал с гипсирана ръка, като гипсът е бил свален на 04.12  (показанията на св. Ъ.  от 11,09,14).

Така, имайки предвид горните съображения, Съдът прие, че авторството на причиненото безспорно на тъжителя увреждане е също така безспорно установено в лицето на подсъдимата , която е и негова съпруга. Безспорно на трето място е увреждането по своя вид и характер, касае се до средна по смисъла на чл. 129, ал.2 вр.телесна повреда изразяваща се в счупване на тялото на дясната лакетна кост в долната и трета, което е довело до затрудняване на движението на горен десен крайник за период повече от 30 дни.

Подсъдимата е съзнавала противоправния характер на деянието, предвиждала е  и е целели настъпването на конкретните обществено-опасни последици, като се има предвид начина на причиняване на увреждането и средството за това. 

Изложеното до тук обоснова постановената осъдителна присъда , с която подсъдимата  за виновна в извършване на престъпление по чл. 129, ал.1 от НК по отношение на своя съпруг.

При определяне на вида и размера на полагащото й се наказание се вземаха предвид обстоятелствата, при които е причинено телесното увреждане - в рамките на конфликт между нападателя и жертвата, като проявената агресия е имала всъщност за цел за „накаже“ другата страна в спора и да  наложи със сила своята позиция. Разгледан в контекста на спора процесния инцидент не  визира степен на обществена опасност, която е  типична за обичайните престъпления от този вид, тъй като е занижена. Тази специфика на деянието, позволи и извода, че в случая и най-лекото наказание би се явило несъразмерно тежко спрямо тежестта на престъплението и поради това - несправедливо.  Поради това наказанието се определи при условията на  чл. 55 ал.1 т.2, т.2 б.Б“ от НК и подсъдимата бе осъдена на пробация. На основание чл.42А ал.2 т.1 и т.2 от НК  и Предвид данните за самото увреждане,както и че то е поставило пострадалия в положение на зависимост от обгрижване и помощ, без които не е бил в състояние да покрива дори битовите и хигиенните си нужди, а и да се грижи за прехраната, се определиха и конкретните по вид и продължителност мерки за въздействие и контрол : задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от десет  месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет  месеца.

Установи се по делото, че са налице основания за ангажиране на претендираната от тъжителя деликтна отговорност на подсъдимата. Последната е причинила на обидения неимуществени вреди, изразено в болки и страдания и в случая, предвид вида и характера на увреждането ти дори следва да се презюмират. Независимо от това конкретните твърдения на свидетелите Г. и С. визират споделеното им от пострадалия за субективното усещане за болка.  Няма конкретни данни за тази продължителност, но пък тя е съизмерима поне с периода на имобилизация, както и последващия за раздвижване на имобилизирания крайник. 

Така, отчитайки наличието на всички правно-значими елементи за деликтната отговорност на подсъдимия - деяние, противоправност, вина, причинна връзка и вреди, Съдът призна основателността на претенцията на тъжителя за обезщетение, но редуцира претендирания  размер до справедливия. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат във всичките му аспекти ( увредена е дясната ръка, с която подсъдимият си служел при извършване на дейности с различни инструменти - виж показанията на св. С. ), възрастта на увредения, общественото му положение. Именно тези фактори предопределиха решението, че тъжителят ще бъде репариран за претъпените от извършеното спрямо него престъпление неимуществени вреди с парично обезщетение от 5000 лв., до който размер искът бе уважен. Уважен бе и акцесорният иск за законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на присъдата сума, като се отхвърли поради неоснователност предявения граждански иск за разликата до 10 000 /десет хиляди/ лева.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК бе осъдена подсъдимата В.А.Н. да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 200.00 лв., както и държавна такса в размер на 5,00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.

Разноски от тъжителя не са претендирани и не са присъждани.   

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: