РЕШЕНИЕ
Номер 561 16.10.2019 година град
Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II състав
На седемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС
АТАНАСОВ
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар: Катерина
Маджова
като разгледа докладваното от мл. съдия Христова
в.гр.д. №1380 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С
Решение №372 от 31.05.2019 г., постановено по гр.дело № 2336/2018 г., РС
Казанлък, I граждански състав, е
осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на А.Д.Д. на основание чл. 49
от ЗЗД сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие получените на
01.09.2014 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило в град Казанлък на
кръстовището на улица „Бузлуджа“ и улица „Капрони“, счупване на трета
метатарзална кост на дясно ходило и фрактура на латералния малеол на десен
глезен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
01.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения
иск в останалата част – над присъдените 15 000 лева до претендираните 20 000
лева, предявени като частичен иск от цялостната му претенция в размер на 35 000
лева.
Решението
е обжалвано от ищеца А.Д.Д. в частта, в която е отхвърлен искът за
неимуществени вреди над сумата 15 000 лева до претендираните 20 000 лева. Счита
същото за неправилно и незаконосъобразно в атакуваната част. Поддържа, че при
определяне размера на неимуществените вреди, които следва да бъдат присъдени,
съдът не е взел предвид всички относими обстоятелства, а именно: 1) характера и
степента на увреждането; 2) продължителността на физическото и душевно
страдание; 3) тежестта и трайните последици върху физическото и психичното му
състояние, които се изразяват в продължаващи все още болки и страдания, страх
от управление на лек автомобил, силен стрес и спомен от случилото се.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият
– ответник Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е подал отговор на въззивната
жалба, в който поддържа становище за неоснователност и недоказаност на
въззивната жалба.
Решението е обжалвано и от
ответника АПИ изцяло като неправилно, незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, при неизяснена
фактическа обстановка, при неправилна оценка на събраните доказателства и липса
на мотиви. Сочи, че съдът неправилно е възприел и оценил събраните по делото
доказателства. Развива подробни съображения за ненадлежност на АПИ като
ответник по делото. Твърди неправилна преценка на свидетелски показания. Излага
доводи в подкрепа на твърдението си, че определеният от съда размер на
присъденото обезщетение е изключително завишен.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил
писмен отговор от А.Д., в който излага съображения за неоснователност на
въззивната жалба на АПИ.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт и оспорванията
в отговорите на въззивните жалби.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Жалбите са подадени в срока по чл.
259 от ГПК, поради което са допустими, но разгледани по същество са
неоснователни.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
РС
Казанлък, I граждански състав, е
бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД. За да постанови
решението си, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че в резултат на
липсващ знак „Стоп“ на процесното кръстовище ищецът е претърпял травматични
увреждания в следствие на ПТП. Прието е, че е налице причинно-следствена връзка
между инцидента и претърпените от ищеца вреди, болки и страдания, които са
пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане, а ответникът дължи
обезщетение за причинените неимуществени вреди, доколкото чрез своите служители
има нормативното задължение да поддържа републиканските пътищата с необходимата
маркировка, светлинни сигнали и пътни знаци, което в случая не е направено.
Прието е още, че процесното ПТП е причинено от ответника чрез бездействие на
негови служители за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила, изразяващо се и в липса на осъществен контрол за
поддръжка на републиканските пътищата.
Задължението за контрол е на ответника, чрез лица на които е възложил тази
работа. Бездействието на ответника е в пряка причинно-следствена връзка с
причинените на ищеца увреждания и понесени
от него неимуществени вреди.
Предявеният
осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Отговорността на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите,
не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се
позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. За да
възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в
обективната действителност трябва да са се осъществили следните предпоставки:
1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения – накърняване на
неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест); 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес
между явленията и обстоятелствата в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение
на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага; и 6) виновното лице да е
причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.
Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в ППВС №7/1959 г.,
юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
По
делото не се спори, че на 01.09.2014 г. в 17.50 часа в град Казанлък на
кръстовището на ул. „Бузлуджа“ и ул. „Капрони“ А.Д.Д., като водач на товарен
автомобил „Грейт Уолл Ховер“ с рег. № СТ 8800 ВК, се е движил по ул. „Капрони“
в посока запад – изток. На кръстовището с ул. „Бузлуджа“ е бил блъснат от лек
автомобил „Ситроен“ с рег. № СТ 9230 АР и е настъпило ПТП с материални щети. Установено
е, че ищецът се е движил по път с предимство и водачът на другия автомобил е
следвало да го пропусне, тъй като на ул. „Бузлуджа“ е имало знак „Стоп“, който в деня на произшествието
не е бил на мястото си. Не се спори, че ул. „Капрони“ е част от републикански
път І-5.
Спорът, на първо място, се
концентрира около въпроса кой е задълженият субект, който следва да осъществява
дейностите по поддържането и ремонта на пътя в процесното кръстовище. В този
смисъл е и първото от наведените с въззивната жалба на АПИ оплаквания срещу
атакувания съдебен акт. Освен възражението за ненадлежност на ответника, водещо
според въззивника до недопустимост на иска, съответно до недопустимост на
съдебното решение, пред настоящата инстанция се сочи, че районният съд е
допуснал и процесуално нарушение, като не е обсъдил възражението му в решението
си.
Това оплакване не може да бъде
споделено, тъй като въпросът кой е носителят на задължението да обезщети
претърпените от ищеца-въззивник неимуществени вреди касае материалноправната
легитимация на страните и има отношение към основателността, а не към
допустимостта на иска. На следващо място, в атакуваното решение съдът е изложил
аргументите, поради които приема, че именно АПИ е пасивно легитимирана да
отговаря по предявената искова претенция. Вярно е, че районният съд се е позовал
в мотивите си на Решение №129/01.06.2018 г. по гр. дело №3389/2017 г., IV ГО,
но същото касае именно процесния инцидент при предходно исково производство
срещу друг ответник (Община Казанлък). Съставът на ВКС е приел, че общината не
е пасивно легитимирана да отговаря, а отговорността за поддържане на
републиканските пътища с необходимата маркировка, светлинни сигнали и пътни
знаци е възложена на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Извън процесния казус налице са и
други произнасяния на ВКС по този въпрос. Така например в Решение №82/11.04.2018
г. по гр.д. №1676/2017 г., IV ГО, на поставения материалноправен въпрос на
кръстовище, образувано от улици/пътища с различни стопани/ собственици, кой от
тях, и по силата на кой нормативен акт има задължение да урегулира кръстовището
с пътни знаци за безопасното преминаване през него и да постави знаците, е
даден категоричен отговор на повдигнатото от ответника възражение. Изричен и
еднозначен отговор съставът на ВКС извлича от разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от
Нар. № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, съгласно
която стопанинът на пътя по основното му направление отговаря за проектирането
на организацията на движението, за изпълнението и поддържането ѝ на
кръстовища, в които се пресичат, разделят или събират на едно ниво пътища с
различни стопани.
В настоящия случай ПТП е
реализирано на кръстовището на ул. „Капрони“ и ул. „Бузлуджа“ в гр. Казанлък.
Ул. „Капрони“ е част от републикански път
І-5. При кръстовище, което е образувано от републикански път и общинска
улица, пътят по основното му направление е републиканският път. Задължение да
урегулира процесното кръстовището с пътни знаци има Агенция „Пътна
инфраструктура“ като стопанин на републиканския път, който е пътят по основното
направление на кръстовището, в какъв смисъл е цитираното решение на ВКС.
Вторият спорен момент, въздигнат и
в двете въззивни жалби, касае точното приложение на чл. 52 от ЗЗД. И двете
страни изразяват несъгласие с определения от районния съд размер на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът сочи, че
първоинстанционния съд неправилно е интерпретирал свидетелските показания на
свидетеля Г., тъй като той не е бил очевидец на обстоятелствата около самото
ПТП, претърпените болки, неизпълнените отговорности, задължения към
семейството, причините за притесненията и влизането в болницата по време на
делото. Това оплакване не може да бъде споделено. За формиране на правните си
изводи съдът се е позовал на непосредствените впечатления на свидетеля,
придобити при оказвано от същия съдействие на пострадалия ищец. Свидетелят
недвусмислено заявява, че е карал Д. до работното му място, като го е вземал от
дома му, тъй като последният е имал затруднения в придвижването. След като се е
върнал на работа, не се е движил нормално, ходел е с бастун, страхувал се е да
шофира. Въззивният съд намира, че показанията на свидетеля Г. кореспондират на
съвкупния доказателствен материал по делото. Те са резултат от непосредствените
му лични впечатления, натрупани във времето след инцидента. Показанията му са
последователни, подробни и изчерпателни, кореспондират на останалите събрани по
делото доказателства и няма причина за подлагане под съмнение на тяхната
достоверност. Обстоятелствата, че свидетелят не е в един екип с ищеца, нито е
влизал в дома му, не разколебават достоверността на изложеното от него,
доколкото изводите относно ситуацията в домакинството на ищеца, ежедневните
затруднения и др.под. се основават както на показанията и на друг свидетел
(В.В.), така и на отговорите на вещото лице – лекар-травматолог, изготвил
заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и техническа
експертиза в съдебно-медицинската ѝ част.
И двете страни се оплакват, че при
определяне на размера на присъденото обезщетение съдът не е взел предвид всички
относими обстоятелства. Тези оплаквания също не могат да бъдат споделени.
Съгласно даваните указания, както в
ППВС №4/23.12.1968 г., така и в константната практика на ВКС по приложението на
чл. 52 от ЗЗД (например, Р-223-2016, III ГО; Р-32-2015,
IV ГО; Р-142-2013, IV ГО), при определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди. Това са видът и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически
и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство
на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие. Подчертава се, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
За да формира извода си за
справедливия размер на дължимото обезщетение, районният съд е отчел: броя и
вида на уврежданията, характера, интензитета и продължителността на физическото
страдание, особеностите и продължителността на предприетото лечение,
причинените допълнителни неудобства (нужда от допълнителна помощ, намалена
работоспособност и нейната продължителност, затрудненията в нормалните ежедневни
дейности), негативните емоционални изживявания. Намерил е, че размерът на
обезщетението за репариране на причинените на пострадалия неимуществени вреди
следва да се определи на 15 000 лева. Счел е посочения размер за справедлив
като адекватно отговарящ за степента и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост
при съществуващи в страната обществено-икономически условия на живот.
Настоящият състав на въззивния съд
съобрази заключението на комплексната съдебна експертиза, изслушана пред
първоинстанционния съд, в медицинската ѝ част, както и разясненията,
дадени от вещото лице – лекар в съдебно заседание, според които въпреки
възстановяването от получените травми и занапред при влошаване на времето
ищецът ще продължи да изпитва болки. Отчетени бяха и показанията на свидетеля
В., от които се установява, че след инцидента ищецът е имал нужда от помощ в
ежедневието, за всекидневните дейности, с домакинството. Стресът от преживяното
продължава и към настоящия момент, а при шофиране изпитва страх.
При собствената си преценка, в
допълнение към изложеното от районния съд, въззивният съд отчете и следните фактори:
възрастта на ищеца към датата на инцидента (64 г.), която забавя и затруднява
оздравителния процес, обстоятелството, че същият е бил трудово ангажиран като
лекар, както и това, че преди инцидента е полагал грижи за лицата от
домакинството си, което впоследствие е било затруднено, уплахата и стреса, които е преживял по време и след
ПТП, както и обстоятелството, че те причиняват притеснения у него и към
настоящия момент.
При преценката на всички посочени
обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на
15 000 лева е справедливо и съответно на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Тази сума съставлява точният паричен еквивалент на
претърпените от него непосредствени болки и страдания, техният характер и
тяхното реално проявление във времето.
Определената по-горе сума се дължи
от ответника заедно със законната лихва, считано от 01.09.2014 г. – датата на
настъпване на ПТП. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята за забава без покана, т.е. от деня, в който
увреждането е причинено.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция и неоснователността на жалбите и на двете страни,
настоящият съдебен състав намира, че разноските за въззивната инстанция следва
да бъдат понесени от всяка страна така, както са направени.
Воден от горните мотиви, Окръжният
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №372/31.05.2019 г., постановено по гр.д. №
2336/2018 г. по описа на РС Казанлък.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.