Решение по дело №482/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юли 2011 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20111200500482
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2011 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 4512

Номер

4512

Година

9.6.2011 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

05.10

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Вера Коева

дело

номер

20101210102705

по описа за

2010

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба /поправена – л.28/ от Е. Л. И., ЕГН *, с постоянен адрес: гр.Б., ул.”Б. и съдебен адрес: гр.Б., ж.к.”Е.– чрез адв.С. А. с която против И. Л. И., ЕГН *, с постоянен адрес: гр.Б., ул.”Б.и К. В. С., ЕГН *, с постоянен адрес: гр.С., ул.”П. – е предявен установителен иск – за прогласяване нищожността на сделката замяна, материализирана с нот.акт № 3, т.І, рег.№ 118, д.№3/2010г. по описа на Нотариус Д. А., по отношение на 1/2 ид.ч. от апартамент с идентификатор № 04279.612.174.1.2, съгласно кадастралната карта на гр.Б., одобрена със Заповед № РД 18 – 32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК – Б., целият с площ от 114 кв. м., находящ се в сграда с идентификатор № 04279.612.174.1, построена в поземлен имот с идентификатор № 04279.612.174, брой нива на обекта- 1, при съседни самостоятелни обекти, съгласно схемата: на същия етаж няма; под обекта № 04279.612.174.1.1; над обекта № 04279.632.174.1.3, ведно с 1/6 ид. част от тавана и 1/6 ид. част от мазето, с административен адрес: Б., ул. " Б. И." № 2, . 2, ап. 2, който обект, съгласно нотариален акт за дарение № 32, том ХІІІ, дело № 3608/ 1997 г. на РС- Б. представлява втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в УПИ-1Х-1857, кв. 117 по РП на Б., действащ към 1997 г., целият с площ от 590 кв.м., при граници: улица; УПИ-Х,УПИ-ХІІ; УПИ-УІІІ от същия квартал, като нищожна поради заобикаляне на закона, както и да се отмени нотариален акт № 3, т.І, рег.№ 118, д.№3/2010г. по описа на Нотариус Д. А. – правно основание чл.26, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищецът и първия ответник И. Л. И. са брат и сестра, като приживе родителите им дарили собственият си недвижим имот, представляващ апартамент- самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279.612.174.1.2 по кадастралната карта на гр. Б. за 2006 г. , целият с площ от 114 кв. м., находящ се в сграда с идентификатор № 04279.612.174.1, построена в поземлен имот с идентификатор № 04279.612.174, брой нива на обекта- 1, при съседни самостоятелни обекти,съгласно схемата: на същия етаж няма; под обекта № 04279.612.174.1.1; над обекта № 04279.632.174.1.3, ведно с 1/6 ид. част от тавана и 1/6 ид. част от мазето, с административен адрес: Б., ул. " Б. И." № 2, . 2, ап. 2, който обект, съгласно нотариален акт за дарение № 32, том ХІІІ, дело № 3608/ 1997 г. на РС- Б. представлява втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в УПИ-1Х-1857, кв. 117 по РП на Б., действащ към 1997 г., целият с площ от 590 кв.м., при граници: улица; УПИ-Х,УПИ-ХІІ; УПИ-УІІІ от същия квартал, при равни квоти- по 1/2 идеална част от гореописания имот за двамата. Твърди се, че за двамата този апартамент е основно жилище и единствено жилище, намиращо се в ЦГЧ на Б.. Сочи се, че на 13.01 2010г., ответникът И. И., без да уведоми ищцата, е заменил с втория ответник К. В. С., собствената си Ѕ ид. част от съсобствения апартамент, ведно с прилежащите идеални части от мазето и тавана от жилищната сграда, описан по-горе, който е с пазарна стойност около 60 000 евро, за компютър на стойност 419.00 лв., съгласно описаните в нотариалния акт фактура и касова бележка. Твърди се, че двамата ответници са се договори за уравняване на дяловете, К. С. да изплати на И. И. сумата от 65 000.00 лв., като е отразено, че сумата от 37 000.00 лв. е изплатена при подписването на предварителен договор между тях, а сумата от 28 000.00 лв. ще бъде платена по банков път не по - късно от 20.01.2010г. Твърди се, че първия ответник не е получил никакви суми, нито е донесъл в дома описания в нотариалния акт компютър, като фактически замяната не се е осъществила и не е породила правните последици, тъй като и при замяната, както при покупко-продажбата, продавача предава веща, а купувача е длъжен да плати цената- съгласно чл. 183 ЗЗД и чл. 200 ЗЗД, освен ако замяната не прикрива дарение. Твърди се, че съгласно т. 5 от договора за замяна ответника И. И. си е запазил правото на ползване, като се прави довод, че е налице нищожност на сделката замяна между ответниците, материализирана с нотариален акт № 3, т. I , рег. № 118, дело № 3/ 2010 г. по описа на нотариус Д. А., на основание чл.26 ал. 1 ЗЗД- заобикаляне на закона. Сочи се, че тази замяна прикрива покупко-продажба, за да се заобиколи закона, за да отпадне спазването на разпоредбата на чл. 33 ЗС, която разпоредба задължава ответника И. Л. И. да представи пред нотариуса писмени доказателства, като декларира, че е предложил на другия съсобственик да закупи неговата част при посочените в договора условия и ако откаже, тогава да я продаде на третото лице. Твърди се, че ищецът е разбрал за замяната скоро, след като е изтекъл двумесечния срок за предявяване на иск по чл. 33, ал. 2 ЗС.

Прави искане пред съда да прогласи сключения между ответниците Договор за дарение на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 3, т. І, рег. № 118, д. № 3/ 2010 г. по описа на нотариус Д. А., по отношение на Ѕ ид. част от недвижим имот, представляващ апартамент- самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279.612.174.1.2 по кадастралната карта на гр. Б. за 2006 г. , целият с площ от 114 кв. м., находящ се в сграда с идентификатор № 04279.612.174.1, построена в поземлен имот с идентификатор № 04279.612.174, брой нива на обекта- 1, при съседни самостоятелни обекти,съгласно схемата: на същия етаж няма; под обекта № 04279.612.174.1.1; над обекта № 04279.632.174.1.3, ведно с 1/6 ид. част от тавана и 1/6 ид. част от мазето, с административен адрес: Б., ул. " Б., който обект, съгласно нотариален акт за дарение № 32, том ХІІІ, дело № 3608/ 1997 г. на РС- Б. представлява втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в УПИ-1Х-1857, кв. 117 по РП на Б., действащ към 1997 г., целият с площ от 590 кв.м., при граници: улица; УПИ-Х,УПИ-ХІІ; УПИ-УІІІ от същия квартал, както и претендира ищеца сторените по делото разноски.

В подкрепа на изложените фактически твърдения от ищеца се сочат писмени доказателства.

Ответникът И. Л. И., при проведена процедура по чл. 131 от ГПК, в срока за подаване на отговор на исковата молба, не е подал такъв, поради което е преклудирана възможността, по аргумент от чл. 133 от ГПК, за него да вземе становище, да направи възражения, да оспори истинността на представен документ, да посочи доказателства, да представи писмени доказателства или да упражни правата си по чл. 211, ал. 1 , чл. 212 и чл. 219 от ГПК, доколкото пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Ответникът К. С., в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който сочи, че оспорва предявения иск по основание, оспорва и наведените от ищеца фактически твърдения, направени в обстоятелствената част на исковата молба. Твърди, че действителната сделка, сключена между него и другия ответник И. И. е замяна, като такава е била действителната воля страните при сключване на сделката, като епри подписване на предварителен договор, е платена сумата в размер на 37 000.00 лв., която сума е получена от И. И., за което се е подписал и в нотариалния акт, че е получена.

Прави доказателствено искане за допускане на писмени доказателства- предварителен договор за замяна от 12.01.2010г. и за допускане на гласни доказателства, при режим на довеждане, с които ще установя обстоятелства, как са инициирани преговори за сключване на договор за замяна, извършено ли е плащане в тяхно присъствие, каква е волята на ответника И. Л..

Анализа на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на следното:

Не се оспорва от страните факт, че ищецът Е. Л. И. и първия ответник И. Л. И. са брат и сестра и които са станали собственици на основание дарение, обективирано с нот.акт № 32, том ХІІІ, дело № 3608/1997г., а именно - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279.612.174.1.2 по кадастралната карта на гр. Б. за 2006 г. , целият с площ от 114 кв. м., находящ се в сграда с идентификатор № 04279.612.174.1, построена в поземлен имот с идентификатор № 04279.612.174, брой нива на обекта- 1, при съседни самостоятелни обекти,съгласно схемата: на същия етаж няма; под обекта № 04279.612.174.1.1; над обекта № 04279.632.174.1.3, ведно с 1/6 ид. част от тавана и 1/6 ид. част от мазето, с административен адрес: Б., ул. " Б. И." № 2, . 2, ап. 2, който обект, съгласно нотариален акт за дарение № 32, том ХІІІ, дело № 3608/ 1997 г. на РС- Б. представлява втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в УПИ-1Х-1857, кв. 117 по РП на Б., действащ към 1997 г., целият с площ от 590 кв.м., при граници: улица; УПИ-Х,УПИ-ХІІ; УПИ-УІІІ от същия квартал, при равни квоти- по 1/2 идеална част от гореописания имот за двамата.

На 12.01.2010г. между ответниците по делото е сключен в обикновена писмена форма предварителен договор за замяна на идеални части от недвижим имот срещу движима вещ и доплащане, по който договор И. Л. И. има качеството на “продавач”, а К. В. С. – качеството на “купувач”. Предмета на договора е следният: И. И. да прехвърли на К. С. правото на собственост върху Ѕ /една втора/ идеална част от следния недвижим имот: ВТОРИ ЕТАЖ от триетажната жилищна сграда, построена в парцел ІХ, пл.№ 1857, в кв.117 по плана на гр.Б., цялата от 590 кв.м., при съседи: улица, парцел х, парцел ХІІ и парцел VІІІ, всички в квартал 117, ведно с 1/3 идеална част от тавана и 1/3 идеална част от мазето. В замяна на така прехвърленото право на собственост върху идеалните части К. С. прехвърля на И. Л. И. правото на собственост върху движима вещ - персонален компютър, както и срещу доплащане на сумата от 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева, като И. И. получава сумата от 37 000 /тридесет и седем хиляди/ лева като задатък по договора, като за плащането на тази сума, настоящия договор да служи и като разписка за платената сума, а останалата част от доплащането в размер на 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева, страните са договорили да се извърши след подписване на окончателния договор и след представяне на удостоверение за вещни тежести и при предаване на владението върху идеалната част от имота. Договорен е срок за сключване на окончателния договор – до 10 работни дни, считано от подписване на предварителния договор.

От нотариален акт за замяна на недвижим имот № 3, т. І, рег. № 118, д. № 3/ 2010 г. по описа на нотариус Д.А. е видно, че на 13.01.2010г. И. Л. И. е прехвърлил на К. В. С. собствената си Ѕ ид.ч. от горния имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279.612.174.1.2 по кадастралната карта на гр. Б. за 2006 г. , целият с площ от 114 кв. м., находящ се в сграда с идентификатор № 04279.612.174.1, построена в поземлен имот с идентификатор № 04279.612.174, брой нива на обекта- 1, при съседни самостоятелни обекти,съгласно схемата: на същия етаж няма; под обекта № 04279.612.174.1.1; над обекта № 04279.632.174.1.3, ведно с 1/6 ид. част от тавана и 1/6 ид. част от мазето, който обект по документ за собственост представлява: втори етаж от триетажна жилищна сграда, построена в УПИ-1Х-1857, кв. 117 по РП на Б., действащ към 1997 г., целият с площ от 590 кв.м., при граници: улица; УПИ-Х,УПИ-ХІІ и УПИ-УІІІ от същия квартал, ведно с 1/6 ид.ч. от тавана и 1/6 ид.ч. от мазето. В замяна на така прехвърления имот К. С. е прехвърлил на И. И. следната своя собствена движима вещ: Настолен компютър PC AIER ASPIRE REVO R3600, който притежава с фактура № * от 12.01.2010г. на стойност от 419 лв. и за уравнение на дяловете в цитирания нотариален акт е отразено, че К. С. изплаща на И. Л. И. сумата в размер на 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева, от която сума в размер на 37 000 /тридесет и седем хиляди/ са изплатени по предварителен договор от 12.01.2010г., а остатъка в размер на 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лв. ще бъдат изплатени и преведени по посочена банкова сметка в Сосиете Женерал Експрес Банк след представяне на документ за тежести, от който да е видно, че върху имота няма наложени каквито и да било вещни тежести, но не по – късно от 20.01.2010г.

Видно от писмо от Сосиете Женерал Експрес Банк /л.52/ по посочената сметка не е постъпил превод на сума от 28 000 лв. към датата на справката – 08.11.2010г.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Поддържаните от ищеца твърдения за спорни факти и направеното въз основа на това искане за защита сочат на предявени установителен иск за прогласяване нищожността на сделка – замяна, поради заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД, което заобикаляне според ищцата се изразява в прикриване на сделка покупко – продажба, чиито последици не се манифестират от страните, за да се избегне спазването на разпоредбата на чл.33 от ЗС. Съдът счита за неточна дадената правна квалификация в докладваните спорни факти и тяхното правно дефиниране, с оглед твърдяното като основание за нищожност на сделката и поддъражаното въз основа на фактическите твърдения от ищеца искания за защита. Изрично в писмено становище особения представител на ищеца е възрадзил основателно по доклада на съда относно правна квалификация и заявеното и поддържано основание за нищожност на сделката за замяна, а именно – заобикаляне на закона, което е и действително поддържаното от ищеца основание за нищожност на спорната сделка и предмета на предявеният иск

На следващо място – съдът счита, че следва да се произнесе, само в рамките на първоначално посоченото в исковата молба /поправена – л.28/ от делото основание за недействителност на процесната сделка – заобикаляне на закона, изразяващо се в твърдяното от ищеца, че се касае до прикриване на сделка покупко – продажба, чиито последици не се манифестират от страните, за да се избегне спазването на разпоредбата на чл.33 от ЗС. В първото по делото съдебно заседание, а и в писмената защита, особения представител на ищеца е направил и поддържал и нови основания за недействителност на сделката, като сключена в противоречие с добрите нрави, неизгодни условия, привидност. По същество се касае до последващо добавяне от ищеца на нови основания за нищожност на спорната сделка, което по арг. на чл.214, ал.1 от ГПК, съдът не е допуснал с оглед предприетото под тази форма недопустимо последващо обективно съединяване на искове от ищеца и предвид факта, че с допълване на тези нови основания за нищожност, с оглед защитата на ответниците, това е неуместно, поради което не е допуснато добавяне на нови основания за нищожност на сделката.

Предявеният иск е процесуално допустим - налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска – ищцата претендират обявяване нищожността на договор за замяна, при твърдение, че е недействителен, поради заобикаляне на закона, изразяващо се в прикриване на сделка покупко – продажба, чиито последици не се манифестират от страните, за да се избегне спазването на разпоредбата на чл.33 от ЗС.

Искът е предявен при спазване на положителните процесуални предпоставки за допустимост и в този смисъл при надлежно упражнено право на иск.

По същество:

По иска с правно основани чл.26, ал.1, предл.2 - во от ЗЗД:

При иск за нищожност се касае до искане за установяване наличието на един правопрепятстващ юридически факт - факта на нищожност, поради което тежестта на доказване е изцяло на ищеца /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/. Една сделка е нищожна, ако е сключена при заобикаляне на закона. Това основание е частен случай, разновидност на

противоречието на закона. Двете основания са много сходни, доколкото са случаи на несъответствие на сделка, притежаваща всички конститутивни елементи, с повелителна правна норма. При заобикалянето закона, за разлика от противоречието с него, в разрез с императивните изисквания влиза не съдържанието на самата сделка, а преследваният с нея правен резултат. В случая под неправомерен правен резултат не се разбират непосредствените правни последици /които сами по себе си не са забранени/, а последиците, които се реализират чрез тях. Ако сделката е забранена с оглед на своите непосредствени последици, ще е налице първото основание ­ противоречие със закона. Механизмът за постигане на запретения резултат е сключването на сделка /или на поредица от сделки/, които сами по себе си не са забранени, тъй като с тях могат да се постигат и правомерни резултати. Страните обаче използват тези сделки, защото позволените им правни последици обхващат в своя резултат и запретения ефект, те. извършват позволено действие, с което целят да се постигне забранен резултат. Безспорно е, че при заобикалянето на закона участниците в сделката съзнават, че преследват неправомерна цел. В случая ищцата не установи, че страните по договора за замяна са съзнавали /.т.е. субективното отношение не е установено/ посочената цел, а именно – съзнателно са целели да предолеят изискването на чл.33 от ЗС, поради което са прикрили действително сключеното помежду им продажбено правоотношение. По делото няма доказателства, от които да се приеме, че извършената сделка е недействителна на соченото основание. Не се представиха доказателства от страната която носи доказателствената тежест, за да установи факта, че сделката замяна прикрива друг вид правоотношение между страните, а именнно покупко – проджба, за да се преодолее по този начин разпоредбата на чл.33 от ЗС. С оглед изложеното по – горе дори при сключване на покупко – продажба при несъобразяване на разпоредбата на чл.33 от ЗС не прави сделката недействителна само на това основание. Извършената, без да са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗС, продажба не е нищожна. Отправянето на предложение до другите съсобственици и неприемането му от тях не е предпоставка за валидност на продажбата, извършена между съсобственика - отчуждител и третото лице. Съгласието на другите съсобственици не е въздигнато в законно основание за валидност на сделката, с която съсобственик продава своя дял на трето лице. Липсата изобщо на предложение до другите съсобственици да купят дела, прехвърлен след това на трето лице, води до възможност за изкупуване, но не и до нищожност, тъй като от прехвърляне на съсобствен дял върху трето лице, извършено при липса на някоя от предпоставките по чл. 33, ал. 1 ЗС, не се увреждат обществени интереси, поради което не съществува необходимост законът да обявява такава сделка за нищожна.

С оглед на изложеното, след като и сделка продажба, сключена при несъобразяване на изискването на чл.33 от ЗС от страните не е нищожна, то не е налице и заобикаляне на закона, дори при хипотеза на сключване на друго по вид правоотношение, каквото в случая е замяната, с което се цели прикриване на действително продажбено правоотношение, с пряката цел на участниците в сделката да заобиколят приложението на чл.33, ал.1 от ЗС.

Твърдението на ищеца за симулативност на сделката замяна, като прикриваща продажба, също е неоснователно, доколкото с твърдението на този факт се обосновава наличието на основанието за нищожност – заобикаляне на закона. Симулативността се установява с обратно писмо или чрез ангажиране на доказателства от страна, който твърди тази факти – в случай ищеца, с които да проведе пряко и категорично доказване на привидността чрез установяване на действително сключената сделка, нейното съдържание, правата и задълженията на страните по нея и обективирането в действителността на правните последици на прикритата сделка. В случая твърдения факт от ищеца, че по договора за замяна не е извършено плащане на сумите за уравнение на престациите по договора за замяна, не е основание и дори да се установи като факт, не е относимо, за да се счете, че страните не целят правните последици на замяната, а на друг прикрит договор – покупко – продажба, тъй като съществен елемент и на договора за продажба е именно заплащане на парична сума от купувача на продавача срещу предаване на вещта, предмет на продажбата. Евентуалната дължимост на сумите по договора за замяна е основание за иницииране на друг процесуален ред за защита, но по инициатива на страни, които имат правен интерес от това, а именно участниците по материалното правоотношение, но не и трети на сделката лица.

По изложеното искат на соченото основание за нищожност на сделката – заобикаляне на закон, е неоснователен.

По отношение искането за отмяна на нотариален акт № 3, т.І, рег.№ 118, д.№3/2010г. по описа на Нотариус Д. А.: Искането е по реда на чл.537, ал.2 от ГПК. Съгласно ТР № 178/30.06.1986г. на ОСГК на ВС се дължи отмяна на нотариален акт дори и без да е поискано служебно от съда при предявени и основателни собственически искове, но само и единствено на констативни, но не и на конститутивни нотариални актове. В случая предявения иск не е собственически, а нотариалния акт, чиято отмяна се иска, материализира двустранна възмездна сделка замяна, с предмет недвижим имот /идеална част от него/ и движима вещ, поради което не е констативен, а конститутивен, поради което не подлежи на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК и в тази част, искането като недопустимо, следва да се остави без разглеждане и производството по делото – да се прекрати.

По арг. на чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода от спора ищецът дължи на ответниците направените по делото разноски, но предвид факта, че тези страни не са направили такова искане, както в срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК, така и до приключване на устните състезания по делото , такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.26, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Л. И., ЕГН *, с постоянен адрес: гр.Б., ул.”Б. и съдебен адрес: гр.Б., ж.к.”Е. – чрез адв.С. А., против И. Л. И., ЕГН *, с постоянен адрес: гр.Б., ул.”Б. и К. В. С., ЕГН *, с постоянен адрес: гр.С., ул.”П. – установителен иск – за прогласяване нищожността на сделката замяна, материализирана с нот.акт № 3, т.І, рег.№ 118, д.№3/2010г. по описа на Нотариус Д. А., по отношение на 1/2 ид.ч. от апартамент с идентификатор № 04279.612.174.1.2, съгласно кадастралната карта на гр.Б., одобрена със Заповед № РД 18 – 32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК – Б., целият с площ от 114 кв. м., находящ се в сграда с идентификатор № 04279.612.174.1, построена в поземлен имот с идентификатор № 04279.612.174, брой нива на обекта- 1, при съседни самостоятелни обекти, съгласно схемата: на същия етаж няма; под обекта № 04279.612.174.1.1; над обекта № 04279.632.174.1.3, ведно с 1/6 ид. част от тавана и 1/6 ид. част от мазето, с административен адрес: Б., ул. " Б., който обект, съгласно нотариален акт за дарение № 32, том ХІІІ, дело № 3608/ 1997 г. на РС- Б. представлява втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в УПИ-1Х-1857, кв. 117 по РП на Б., действащ към 1997 г., целият с площ от 590 кв.м., при граници: улица; УПИ-Х,УПИ-ХІІ; УПИ-УІІІ от същия квартал, като нищожна поради заобикаляне на закона, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането наЕ. Л. И., ЕГН *, с постоянен адрес: гр.Б. и съдебен адрес: гр.Б., ж.к.”Е. – чрез адв.С. А. за отмяна на нотариален акт № 3, т.І, рег.№ 118, д.№3/2010г. по описа на Нотариус Д. А. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част, като НЕДОПУСТИМО.

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му – пред Благоевградския окръжен С., а в частта, с която е прекратено производството по делото има характер на определение и може да се обжалва от страните с частна жалба в седмичен срок от връчването им пред БОС.

Р. СЪДИЯ: