Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
гр. Русе, 17.05.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в
публичното съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 8393 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл. 109 и чл. 31, ал. 2 от ЗС от Й.А.П. и К.Й.П.
против Ж.Д.Б.- лично и като ЕТ Б.- 83- Ж.Б. и Е.А.Б..
Негаторният иск касае
прекратяване незаконното ползване на лятна градина, разположена на 64 кв.м. от
дворното място, които са част от общите части- двор в поземлен имот № 564,
квартал 46 по кадастралния план на гр. Б*, целият с площ 461.86 кв.м.,
разположени зад къщата на ул. П* В* №**, като бъде предоставена възможност на
ищците за свободен и реален достъп до тази част от дворното място и избеното им
помещение. Ищците заявяват, че реално не могат да ползват отвора (прозореца)
към избеното им помещение (т.нар. английски двор) по предназначение за
разтоварване и складиране на дърва, въглища и други вещи, които съхраняват там.
При положение, че ответниците са затворили достъпа с дъски, като го ползват за
под на лятната градина на ресторанта, за ищците липсва достъп до дневна
светлина и вентилация на това помещение. След като през 2014 год. ответниците
отново започнали да експлоатират ресторанта, ищците били принудени да
разтоварват дърва и въглища, преминавайки през целия двор откъм ул. С* С*и
целия първи етаж на къщата, като ги замърсявали. Ищците заявяват, че
разположените в лятната градина маси и столове за посетители, бетонни саксии,
засадени с туи, а през есенно- зимния сезон и ограждащи найлонови ветробрани,
препятстват достъпа им до съсобственот дворно място, до английския двор, както
и до собствените им помещения на първия етаж, в които складират мед и се
налагат товаро- разтоварни дейности, а възможност за достъп с автомобил няма
поради загражденията.
Искът с правно основание чл. 31,
ал. 2 от ЗС касае обезщетение за лишаване от ползване на процесните 64 кв.м. от
общите части в размер на 500.00 лева ежемесечно, считано от 15.09.2017 год. до
предявяване на иска- 01.11.2017 год., ведно със законната лихва от тази дата до
изплащане на задължението.
В указания срок ответниците са
подали отговор, оспорват предявените срещу тях искове. Твърдят, че са
ненадлежни такива, тъй като са учредили право на ползване на друго лице през
2007 год. Заявяват, че обектът „Ресторант с лятна градина“ е изграден в
съответствие с изискванията на действалото към момента законодателство, като
притежават разрешение за ползване от 1996 год.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 71, том ІІІ, дело № 880/1992 год. по описа на Беленски районен съд , на
24.09.1992 год. Ж.Д.Б. и Й.А.П. купуват
при равни права незастроено дворно място в гр. Б*, обл. Р*, цялото от 430 кв.м.
с неуредени сметки по регулация за придаващото се маломерно място от 29 кв.м.,
съставляващо парцел ІІІ- 564 в квартал 46 по регулационния план на гр. Бяла. На
04.03.1993 год. Ж.Д.Б. и Й.А.П. са признати за собственици на недвижим имот,
придобит по регулация с нотариален акт № 43, том І, дело № 168/1993 год. по
описа на Беленски районен съд, а именно: маломерно място от 29 кв.м., което се
отнема от имот с планоснимачен номер 565 в квартал 46 по регулационния план на
гр. Б* и по силата на регулацията се придава към парцел ІІІ- 564 в квартал 46 по регулационния план
на гр. Б*, собственост на двамата.
На 13.04.1993 год. е дадено разрешение за строеж на Ж.Д.Б.
и Й.А.П. за двуфамилно жилище в парцел ІІІ- 564, квартал 46, гр. Б*, ул. П*В* №
**. На 03.05.1993 год. е съставен протокол за дадена и проверена строителна
линия. С разрешение за строеж № 16/09.03.1995 год. е разрешено преустройство на помещение за
частен стоматологичен кабинет в сградата, а на 17.05.1995 год. с разрешение №
30 за преустройство на съществуващо помещение в ресторант. За целта е изготвен
технически проект, като в обяснителната записка и графичната част от проекта са
отбелязани три маси с чадъри или тента отвън, които да се ползват сезонно и на
прилежащия към парцела терен. На 30.01.1996 год. е издадено разрешение за
ползване № 48, касаещо строеж „жилищна сграда и ресторант“. Записано е, че
строежът е изпълнен в съответствие с разрешение за строеж № 30/17.05.1995 год.
и № 40/13.04.1993 год.
Лятна градина не фигурира в разрешението за ползване,
както и в разрешението за строеж. Няма и как да бъде записан такъв обект, тъй
като не представлява строеж по смисъла на ЗТСУ и ППЗТСУ. С такова понятие нито
действалите през 1996 год. нормативни актове, нито ЗУТ боравят. В този смисъл е и практиката на ВАС (Решение № 5043 от 5.10.1999 г. на ВАС по адм.
д. № 4209/99 г., 5-членен с-в и др.). Според § 1 от ДР на ППЗТСУ
"Строежи" по смисъла на Закона за териториално и селищно устройство, правилника, другите разпоредби по неговото прилагане
и действащите разпоредби по проектирането и строителството са надземни,
подземни и проводни сгради, постройки, надстройки, мрежи, инсталации,
съоръжения и пътища. Освен това описаното в исковата молба съоръжение не
покрива понятието "строеж" по смисъла на чл. 315 от ППЗТСУ (в редакция
към 1996 г.), за изграждането на който не се изискват предвидените в ЗТСУ и
ППЗТСУ строителни книжа - разрешение за строеж, одобрен архитектурен проект,
строителна линия и др. Касае се за съвкупност от преместваеми обекти с
търговска цел (маси, столове, кашпи, ветробрани). Тентата не е преместваем
обект, а няма и твърдения, че тя точно пречи на ищците. Според чл. 120. от ППЗТСУ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 1996
г.) , ал. 5 (нова) не се считат за временни постройки съоръжения за търговия,
като маси, павилиони, кабини и др., които са преместваеми. За тези съоръжения
не се издава разрешение за строеж, а разрешение за поставяне по ред, установен
от общината въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината.
Идентично е регламентацията и при изменението на правилника през 1998 год. (чл.
120а). В същия смисъл са и сега действащите разпоредби на чл. 56, ал. 1 и 2 от ЗУТ, съгласно които върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми
увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни
средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия
градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми,
фонтани, часовници и други). За тези обектите се издава разрешение за поставяне
по ред, установен с наредба на общинския съвет. Следователно и през 1996 год.,
и през 2015 год., за да бъдат поставени такива обект, е нужно нарочно
разрешение за поставяне. Такова ответниците не представиха.
Наличието или не на разрешение обаче не е единственото
обстоятелство, което съдът следва да съобразява, преценявайки основателността
на иска по чл. 109 от ЗС. Практиката на ВКС е идентична и последователна в
смисъл, че този иск може успешно да бъде проведен и срещу съсобственик, на
когото е издадено строително разрешение за преустройство на съществуваща
сграда. Административният орган, издал разрешителното, има компетентност само
относно техническата допустимост на преустройството или строителството, но не и
относно правната допустимост титулярът на разрешението за строеж да засегне и
накърни правата на другите съсобственици на общия имот. В тези случаи искът по чл. 109 ЗС не се изключва като възможност за защита на
накърнените права (ТР № 31/06.02.1985г. на ОСГК, Решение № 1245 от 4.VII.1994 г. по гр. д. № 2149/92 г., IV г. о.; Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5465/2013 г., II г. о., ГК; Решение № 20 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. №
6259/2007 г., IV г. о., ГК и др.)
На листи 89- 116 от делото са приложени доказателства,
обуславящи пасивната процесуална легитимация на ЕТ- Б.- 83- Ж.Б.. Този ответник
е подавал заявления за категорицазия на ресторанта, подавал е справки за
професионалната и езиковата квалификация на заетите лица в заведението, подавал
е нужните формуляри, издадено му е удостоверение за открита процедура за
категоризация през 2006 год. Заявление за категоризация е подадено и през 2015
год., след като е подновена работата на заведението. Обявени са 44 места на
закрито и 28 места на открито. В искането т 2006 год. са обявени 15 места на
открито и 35 на закрито. Тези доказателства обуславят неоснователност на
възражението на ответниците, че са ненадлежни такива, тъй като учредили право
на ползване на И* Ц* Б. (л. 32). Пасивно легитимиран да отговаря по негаторен иск
е всеки, който пречи на собственика да упражнява правото си- в случая
съсобствениците, които са поставили преместваемите обекти и едноличният
търговец, който стопанисва ресторанта (Решение
№ 119 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6277/2007 г., I г. о., ГК; Решение №
51 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 764/2012 г., II г. о., ГК и др.).
На 04.06.2007 год. Ж.Д.Б., Й.А.П. и съпругите им Е.А.Б.
и К.Й.П. сключват договор за доброволна делба на сградата и дворното място.
Разпределение на ползването на дворното място не е извършвано. Следователно до
момента, в който бъде извършено разпределение на реалното ползване на дворното
място, всеки от съсобствениците има право да ползва съответно на квотата му в
съсобствеността идеална част от цялото.
Неоснователното действие, с което се пречи на
собственика да упражнява правата си в пълен обем не зависи само от това дали
има позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие на
разрешителен режим за извършване на определени действия /стоеж, реконструкция и
др./, а от това дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота,
собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС. За доказване на твърденията си, че
ответниците пречат на ищците да ползват имота си в пълен обем, са ангажирани
свидетелски показания.
Свидетелят А* Й* П. заяви, че лятната градина обхваща
2/3 от дворното място откъм ул. П* В*, което е видно и от изготвените от вещото
лице снимки. Според вещото лице тя е покрита с тента, опъната върху метална
конструкция от стоманени профили (винкели). Оградена е с кашпи със засадена в
тях вечнозелена растителност. По трите страни са монтирани ветробрани. Теренът,
върху който е разположена градината, е с настилка гранитогрес. В това
пространство попада и единият английски двор на ищците, който в миналото са
използвали, за да вкарват дърва за отопление в прилежащото мазе. От този
прозорец се проветрява и осветява помещението. По време на огледа английският
двор е бил покрит с метален капак, върху който са наредени дъски, които не са
били закрепни и има възможност да бъдат отместени и да бъде отворен капакът.
Свидетелят установи, че от 2000 година се отопляват с камина с въздуховоди и
радиатори. Ищците имат две мази- едната е за съхранение на дърва, а другата- за
зимнина. Първата е неизползваема от 2014 год., откакто ответниците стопанисват
заведението. Това наложило да вкарват дървата през главния вход откъм ул. С* С*.
Според свидетеля до входа на къщата са 25- 30 метра, от там до мазето има
коридор, 10 стъпала надолу, отново коридор, след което е мазата, в която се
съхраняват. По този начин ищците са силно затруднени да ползват английския си
двор по предназначение, съгласно архитектурния проект. Крайно неудобно и
неуместно би било да разтоварят дървата на пода на лятната градина на заведението
и да ги прехвърлят в прилежащата маза, докато гражданите обядват или вечерят. Поставените заграждения създават пречка да
влезе камион, който да ги разтовари в непосредствена близост, така че да не се
налага пренасянето им през тротоара и заведението. Ищците са възпрепятствани да
ползват пълноценно и намиращите се в съседство с ресторанта тяхно помещение,
което е обособено с центрофуги, вани за разпечатване, складиране на мед и
пчеларски принадлежности. Заведението пречи на товаро- разтоварните дейности,
тъй като не могат да вкарат автомобила си в двора. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля, макар да е син на ищците, тъй като неговите показания
се потвърждават и от заключението на вещото лице, ведно с приложените снимки.
Те обуславят извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.
109 от ЗС.
От заключението на съдебно- техническата експертиза,
приета по делото и неоспорена от страните, която експертиза съдът кредитира
като обективна и компетентна се установява, че ответниците са разположили
лятната градина към ресторанта си на площ 46 кв.м. Обезщетението за лишаване от
ползване за тази площ е 295.50 лева за периода от 15.09.2017 год. до 01.11.2017
год. Тъй като страните са съсобственици и всеки има право да ползва ½
ид.ч., на ищците следва да се присъди половината от тази сума. Поради това този
иск е частично неоснователен над 147.75 лева до предявения 500.00 лева.
Страните са направили искания за присъждане на
разноски, представени са списъци по чл. 80 от ГПК. Тъй като в договорите за
правна помощ и съдействие не е уговорено каква част от хонорара за кой иск е
платена, съдът приема, че е по равно. Следователно ищците са направили разноски
в размер на 555.00 лева за адвокатски хонорар и държавна такса по негаторния
иск и 700.00 лева по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 за адвокатски
хонорар, държавна такса и възнаграждение на вещото лице. Ответниците са
направили разноски в размер на 465.00 лева по първия иск за адвокатско
възнаграждение и държавни такси за издадени удостоверения и 450.00 лева за
адвокатски хонорар по втория. Съобразно изхода от спора ответниците следва да
заплатят изцяло разноските на ищците по иска с правно основание чл. 109 от ЗС
или 555.00 лева. По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС по компенсация
и предвид частичното му отхвърляне, ищците следва да заплатят на ответниците
разноски в размер на 110.18 лева. След извършване на компенсация ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците разноски в общ размер 444.82
лева.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ж.Д.Б., ЕГН ********** лично и като ЕТ Б.- 83- Ж.Б.,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул. В* Л* № **, както и Е.А.Б.,
ЕГН ********** да предоставят на Й.А.П., ЕГН ********** и К.Й.П., ЕГН **********
достъп до собственото им дворно място в поземлен имот № 564, квартал 46 по
кадастралния план на гр. Б*, целият с площ 461.86 кв.м., разположени зад къщата
на ул. П*В* № **, гр. Б*, съобразно правата им в съсобствеността от ½
ид.ч., като им дадат възможност да ползват това дворно място по предназначение,
както и възможност за свободен и реален достъп до него и до избеното им
помещение в сградата.
ОСЪЖДА Ж.Д.Б., ЕГН ********** лично и като ЕТ Б.- 83- Ж.Б.,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул. В* Л* №**, както и Е.А.Б.,
ЕГН ********** да заплатят на Й.А.П., ЕГН ********** и К.Й.П., ЕГН **********
сумата 147.75 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
съсобственото дворно място за периода от от 15.09.2017 год. до 01.11.2017 год.,
като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до
предявения от 500 лева.
ОСЪЖДА Ж.Д.Б., ЕГН ********** лично и като ЕТ Б.- 83- Ж.Б.,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Б**, ул. В* Л*№ **, както и Е.А.Б.,
ЕГН ********** да заплатят на Й.А.П., ЕГН ********** и К.Й.П., ЕГН **********
сумата 444.82 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.