Р Е Ш Е Н И Е
№5834/18.12.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №6429 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск
от И.А.И., ЕГН ********** *** срещу „Н.Т.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 317,61 лева съставляващо дължимо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение за 13 работни дни през 2018г., ведно със законната лихва считано
от депозиране на исковата молба в съда на осн. чл. 224, ал.1 вр.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че страните са били
обвързани по силата на трудово правоотношение (ТПО), което е било прекратено по
взаимно съгласие, при което на ищеца не е изплатено полагащото му се
обезщетение за 13 неизползвани дни от платения годишен отпуск за 2018г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, с който предявения иск се оспорва. Излагат се възражения, че след
прекратяване на ТПО на ищеца е изплатено посоченото обезщетение, като същото е
предадено в брой срещу разписка, която е обективирана върху фиша за трудово
възнаграждение за съответния месец. Не се оспорва, че страните са се намирали в
ТПО, което към момента е прекратено.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Представен по делото е трудов
договор № 15/08.01.2018г., от която се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е замел при
ответника длъжността „шофьор на товарен автомобил“, при уговорено трудово
възнаграждение в размер на 510 лева.
Със заповед № 13/23.07.2018г. ТПО
е прекратено, като е определено в същата, че на работникът се дължи изплащане
на обезщетение за 13 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 317,61
лева, на осн. чл. 224, ал.1 КТ.
Представена по делото е разписка
за изплатено трудово възнаграждение на ищеца за м.07/2018г., от която се
установява, че на ищеца са изплатени сумите от 347,73 лева работна заплата,
2,09 лева –клас за трудов стаж и професионален опит и 317,61 лева обезщетение
по чл. 224 КТ.
Предвид така
изложеното, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна
година пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж, като съобразно разпоредбата на
ал. 2 на чл. 224 КТ, обезщетението по предходната
алинея се изчислява по реда
на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
Разпоредбата на чл.
177 КТ постановява, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя
възнаграждение, което се изчислява от
начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът
или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Няма спор между
страните за възникналото трудово правоотношение между тях, респективно за
неговото прекратяване, както и за това, че на работникът е определено
обезщетение за неизползване платен годишен отпуск в размер на 317,61 лева, за
13 дни през 2018г. Спорен е въпроса относно това дали определеното обезщетение
по чл. 224, ал.1 КТ е изплатено на работника или не.
На осн. чл. 270, ал.3 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично
на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено
искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него
банка.
В тежест на ответника е да докаже положителния
за него факт, който в случая е, че е заплатил обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ в
полза на ищеца при прекратяване на ТПО.
За да установи този
факт ответното дружество в срока по чл. 131 ГПК, с депозиране на отговора на
исковата молба представи разписка за получените от ищеца парични средства за
месеца, за който ТПО е прекратено между страните. Изрично в същата е посочено,
че на ищеца се изплащат сумите 347,73 лева работна заплата, 2,09 лева –клас за
трудов стаж и професионален опит, като и сумата от 317,61 лева обезщетение по
чл. 224 КТ. В графа „подпис“ е положен подпис от ищеца.
Представеният от
ответника документ е частен свидетелстващ такъв, като в първото по делото
съдебно заседание ищецът не оспори автентичността на собствения си подпис.
Следва да бъде посочено, че до установяване на противното се приема, че
подписът положен в документа принадлежи на лицето посочено в същия този
документ като негов автор, поради което и на осн. чл. 193, ал.3, изр.2-ро ГПК
страната, която оспорва подписът си в частен документ следва да установи, че
подписът не е авнетничен.
Предвид характерът на
представения от ответника частен свидетелстващ документ и наличието в същия на
подпис, чийто автор е ищеца, който подпис е поставен срещу получената сума от
557,31 лева, която се явява такава след приспадане на дължимите данък и
осигуровки (347,73+2,09+317,61=667,43 лева-110,12 лева), следва да бъде направен извода, че сумата под
форма на дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
317,61 лева е изплатена на работника при прекратяване на ТПО, за чието
получаване той е издал разписка на работодателя си. Изложеното мотивира извод
за неоснователност на предявения иск.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на
спора в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 300 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
отхвърля предявения иск от И.А.И.,
ЕГН ********** *** срещу „Н.Т.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 317,61 лева съставляващо дължимо обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение за 13
работни дни през 2018г., ведно със законната лихва считано от депозиране на
исковата молба в съда, на осн. чл. 224, ал.1 вр.86,
ал.1 ЗЗД.
Осъжда И.А.И., ЕГН ********** *** да заплати
на „Н.Т.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 300 (триста) лева възнаграждение за процесуално представителство,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: