РЕШЕНИЕ
№ 10415
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110161845 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Е. Д. П. ЕГН ********** срещу
*** с ЕИК ***, с която е предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и
неговата отмяна на уволнение, извършено със Заповед за прекратяване № 42 от 20.08.2024 г.
на работодателя, както и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди
това длъжност. Ищцата твърди, че изпълнявала длъжността „***“ по силата на Трудов
договор № *** г. На *** ищцата получил препис от заповедта за прекратяване и й била
оформена трудовата книжка. Моли прекратяване да се отмени и да бъде възстановена на
предходно заеманата длъжност, претендира разноски.
Ответникът *** с ЕИК ***, чрез адв. В . М., оспорва исковете и счита същите за
неоснователни. Формулира теза, че е основателно прекратено трудовото правоотношение и
заповедта не страда от посочените в исковата молба пороци. Моли исковете да бъдат
отхвърлени, претендира на свой ред разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, договорено и платено от ищцовата страна.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищцата е
работила по Трудов договор № ***г. на л. 140 от делото/ първоначално като „***“, преди
прекратяването като „***“, за неопределено време. Правоотношението е прекратено със
Заповед № 4*** смитано от *** без предизвестие. Видно от вписванията в същата /на л. 10
от делото/ в графата „причини за прекратяване на трудовия договор“ е посочено „чл. 328, ал.
1
2 от КТ – поради сключени договори за управление на ***
Приложен е Уставът на ответното дружество – л. 29 и следващите от делото/. Най-
общо се установява, че *** е ***, създадено по Решение на *** за извършване на
специфична по предназначението си стопанска дейност. *** е едноличният собственик на
капитала на ***, а Надзорният съвет *** на *** е органът, който управлява правата на
собственика – чл. 22 от Устава. Подробно е разписано, че дружеството се управлява от съвет
на директорите – 3 члена, които се назначават от учредителя – *** на *** за срок от 5 години
– чл. 25. Съгласно чл. 27 пък Съветът на директорите избира измежду своя състав
изпълнителен член, който осъществява управлението на дружеството и е негов
представител. Единствено в ал. 2 на чл. 27 от Устава се намира регулация за фигурата на
„***“. Там е разписано, че в случай, че няма избран изпълнителен член, представителството
на дружеството може да се упражнява от *** и ***, който осъществява своите функции
съгласно дадените му пълномощия, заедно и поотделно.
Приложен е Договор от ***. между ***, представлявано от *** *** и Л. Х. Л. с
ЕГН **********, комуто се възлага да изпълнява длъжността ***.
Видно от Договор от *** между Л. Л. вече като *** и Ц. С. Н. с ЕГН **********,
на същата е възложено да е *** на *** за неопределен срок.
Представеният от ответното дружество „Бизнес план на *** за 2022 – 2025 година“
е неподписан. Представен е и друг такъв за периода 2025 – 2027 година, придружен с
Препис – извлечение от Протокол № 2 от заседание на СД, проведено на 30.09.2024г.
Приети са и щатните разписания на дружеството – поименни и по длъжности.
Видно от представените *** от 1997г., Докладна записка от 23.05.1997г. от М. К. –
главен директор ***“ и от *** при ***, както и Концепция за *** ***, резолирана на
04.12.1997г. се установява най-общо идеята на тогавашните експерти за създаване на
отделно дружество със специфична дейност по осъществяване на *** на работещите в
базите на тогавашния „***“ и използването на *** и подпомагане служителите да се върнат
по-бързо в работния процес.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Правото произтича от следните обстоятелства: незаконно без да е осъществен
фактическият състав предвиден в КТ – чл. 326, ал. 2 упражняване от страна на работодателя
на потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение между
страните.
На първо място, следва да се отчете, че искът за отмяна на уволнението е подаден в
преклузивния три-месечен срок /заповедта е получена на ***, а исковата молба е входирана
на 18.10.2024г./ и така исковете са допустими.
По наведените пороци от страна на ищцата и съответно разпредЕ.та доказателствена
2
тежест съдът приема следното.
При настоящото специфично основание по чл. 328, ал. 2 КТ работодателят да
прекрати трудовото правоотношение с работника поради сключване на ***, следва
ответното дружество да докаже, че първо има такъв сключен договор и прекратяването е
извършено в срок 9 месеца от сключването му, както и че длъжността, заемана от
служителя, е ръководна по своя характер и предназначение. Но на първо място – че
заповедта отговаря на формалните изисквания за валидност. Още тук по първия въведен
порок по съдържанието на заповедта съдът намира, че същата страда от съществен такъв. В
Заповедта не се сочи конкретния ***, сключен с лицето, упражняващо работодателската си
власт да прекрати това правоотношение нито като дата, нито като титуляр. Отделно са е
посочено най-общо, че основанието е „чл. 328, ал. 2 от КТ – поради сключени договори за
управление на *** Лицето, чийто трудов договор се прекратява едва ли може да се
ориентира по фактическите основание на заповедта, защото такива на практика липсват.
Така както е прието и ТР № 4 от 01.02.2021г. на ВКС по т.д. 4/2017г. за да може работникът
да упражни правото си на защита, следва ясно да е посочено фактическото основание за
уволнение в самата заповед. Иначе се стига – както е в случая – до положението едва с
отговора на исковата молба работодателят да сочи фактическото основание за прекратяване
на трудовия договор. Е. П. изобщо не е знаела поради сключването на чий *** е бил
прекратен нейният трудов договор, поради което не може валидно да се защити. Така се
налага извод, че процесната заповед страда от тежък формален порок и не може да има
валидно действие. От формална страна прекратяването е незаконно и подлежи на отмяна.
За пълнота на изложението следва да се добави и това, че дори и да беше валидна
заповедта, следващият аргумент на ищцовата страна, също е основателен – по никой начин
ответникът не доказа ръководния характер на заеманата от ищцата длъжност - дали попада
под определението на чл. 328, ал. 2 КТ. Не бе представена Длъжностната характеристика ,
нито бяха поискани и събрани доказателства по съдържанието на самото трудовото
правоотношение, очевидно продължило доста време между този служител и този
работодател. Няма как съдът да изследва и /или сравнява каква е длъжността „***“ и дали
има самостоятелни ръководни функции. Защото именно при евентуален положителен извод
би могло да се приеме, че работодателят може да прекратява заемащите такава длъжност на
посоченото основание. В случая това остана изцяло недоказано. Само по индиции от
приетото щатно разписание и останалите доказателства може да се изведе тезата, че това не
е ръководна длъжност, защото е пряко подчинена на *** и защото няма възможностите да
взема самостоятелно стратегически решения по развитието на дейността. *** по-скоро има
оперативни функции, както и обезпечителни по решенията на по-висшите органи и
длъжности – ***. Ако дейност по продажбите би могла да се категоризира като
самостоятелна управленска такава, тогава същите биха били и главния счетоводител или
главния юрисконсулт, които също оглавявайки своите отдели, може да се твърди, че
упражняват управленска дейност. В случая обаче това не е така, с голяма степен на
вероятност няма да се докаже и за примерно посочените други длъжности. На последно, но
3
не по значение място остана недоказан и статутът на *** и ***. Тези две длъжности не може
да се каже с категоричност, че имат управленски договори. Така и от другата страна – на
работодателя, ще има несъставомерност по подведената норма на чл. 326, ал. 2 КТ.
Анализирайки доказателствата в съвкупност – и най-вече първичната документация от
времето на създаването на ответното дружество, където се ясно се открояват целите и
начина на функциониране – става ясно, че нито ***, нито *** имат конкретна бизнес задача,
с точни икономически показатели, която да е от същностно значение за договора, нито от тях
се иска изпълнението на конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок.
Посочените именно са характеристиките на един управленски договор. И двете длъжности,
назначавани от държавни служители имат по-висши цели – осъществяването на опредЕ.та
***, но за благото на работещите и с цел ***, а не с цел на първо място печалба. Точно
затова те са подпомагани от държавата в лицето на ***, на апортните вноски – държавна
собственост, и по задължението да работят по програми с *** за обслужване на работещи с
определени предписания. В случай, че се бе стигнало и до анализ на този аргумент на
ищеца, има силна вероятност същият отново да е основателен.
Изложените от ответното дружество аргументи не бяха подкрепени с никакви
доказателства.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че уволнението на ищеца е
незаконосъобразно и предявеният иск за отмяната му се явява основателен. Основателен е
иска за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
По разноските
С оглед изхода на делото и по направеното искане се следват разноски на ищцата. Тя
иска присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева, заплатено по
Договор на 2 от делото. Ответникът е направил възражение за прекомерност. Заплатеният на
същия от държавното дружество хонорар пък е 1300 лева.
Отчитайки всички обстоятелства по делото и конкретно, но не само: минималния
брой проведени заседания - две открити, сравнително средната правна сложност и
осъщественото лично участие от процесуалните представители, съдът намира, че
възражението е основателно, но до размера от 1300,00 лева, в който е заплатено и на
страната, възразяваща за прекомерност. Така на ищцата ще се присъди горната стойност.
Ответникът дължи да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху
уважените искове – всеки по 80,00 лева като неоценяеми искове, или общо 160,00 лева,
дължими по сметка на СРС.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
дисциплинарното уволнение на Е. Д. П. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, с *** с ЕИК
***, извършено със Заповед № 4*** и я ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ на заеманата преди това длъжност „***“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. П. сумата
1300,00/хиляда и триста/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *** с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд сумата 160,00 /сто и шестдесет/ лева дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5