Решение по дело №1300/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 339
Дата: 23 октомври 2024 г. (в сила от 23 октомври 2024 г.)
Съдия: Галя Георгиева
Дело: 20241000601300
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галя Георгиева
Членове:Даниела Росенова

Красимира Райчева
при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова
в присъствието на прокурора Емилия Анг. Станинска
като разгледа докладваното от Галя Георгиева Въззивно частно наказателно
дело № 20241000601300 по описа за 2024 година
Обжалвано е решение постановено на 27.09.2024 г.. по ЧНД №5240/24 г.,
38 състав, СГС, с което е признато решение № CJIB 4062542263625065 влязло
в сила на 07.03.2024 г., постановено от Parket Centrale Verwerking O.M.,
Нидерландия, с което е наложена глоба в размер на 108 евро на българския
гражданин Е. Д. Д., за нарушение на разпоредби на кодекса за движение по
пътищата на Нидерландия.
В жалбата на служебния защитник адв. Б. се правят оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения, които са пречка за признаване
на изпълнението на това решение на извънсъдебна институция в държавата
Нидерландия. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново с което
да бъде направен отказ от признаване на решението, независимо от данните,
че към настоящия момент нидерландската страна признава, че нарушителя и
заплатил глобата.
Прокурорът моли да се потвърди решението, като счита че пропуските
визирани във въззивната жалба не са с характер на съществени процесуални
нарушения които налагат отмяна на акта на извънсъдебния орган.
Апелативния съд като се занима с оплакванията в жалбата и при
направената служебна проверка приема за установено следното.
Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.
Касае се за производство протичащо по ЗПИИАКОРНФС, което започва с
1
изпращане на удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214 ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимопризнаване на финансови
санкции. По делото от въпросното удостоверение може да се приеме, че
нидерландската страна претендира признаване на извънсъдебно решение, с
което на българския гражданин Е. Д. е било наложена глоба за това, че е
нарушил правилата за движение по пътищата и е управлявал моторно
превозно средство със скорост над разрешеното.
Производството пред българския съд по ЗПИИАКОРНФС, изисква освен
удостоверението по Рамковото решение към него да бъде приложен и
съответния акт – решение на несъдебен орган за налагане на глоба на
българския гражданин. Вероятно това е полицейска заповед за налагане на
административна санкция. По делото обаче тази заповед липсва.
Апелативният съд констатира, че в самото удостоверение има непълноти
и липса необходимия превод на български език. Така например при описание
на нарушението, в т.2, в раздел „Решение за плащане на финансова санкция“
не е достатъчно ясно кой е органа който е наложил глобата и не е достатъчно
само това, че е наличен подпис на издаващия орган или на негов представител,
в случая очевидно става дума за длъжностно лице – Мениджър европейски
правни въпроси, но отново не става ясно в кой орган е длъжностно лице
въпросния мениджър,защото отдели по европейски правни въпроси може да
има в много и различни държавни учреждения в Нидерландия натоварени с
контрола и санкциониране на нарушенията във връзка с движения по
пътищата.
Апелативния съд отбелязва, че езикът е български в българските
съдилища и това правило трябва стриктно да се спазва
Основното нарушение с процесуален характер ап съд констатира в това,
че липсва приложено в превод на български акта на извънсъдебния орган
който е санкционирал българския гражданин. Не напразно закона
ЗПИИАКОРНФС, е предвидил задължение за молещата държава да представи
ведно с удостоверението и решението на съответния орган наложил глобата.
Това е предвидено защото е гаранция, че отразеното в удостоверението е
съответно и отговаря на решението. В случая апелативния съд счита, че е
налице основанието на чл.35, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, което е пречка да бъде
признато решението, предмет на съдебния акт на СГС. Признаването на това
решение без държавата Нидерландия да е представила в превод решението
извънсъдебния орган, е нарушение на правото на защита на лицето, което е
санкционирано и в случая единствената гаранция е да се откаже признаване на
това решение такава, каквато е предвидено като възможност в чл.35, т.1 от
ЗПИИАКОРНФС.
Без значение обстоятелството, че лицето Е. Д., български гражданин по
сведение на нидерландската страна е заплатил финансовата санкция - глоба,
съдът при това положение е длъжен да се произнесе по жалбата му във връзка
с наведените доводи за наличие на съществени процесуални нарушения и
2
ограничаване на неговите права.
С оглед на всичко изложено следва решението на СГС да бъде отменено.
Поради това, че глобата е заплатена от санкционираното лице Е. Д., то
удостоверението и искането на нидерландската държава и нейния орган, който
се занимава с налагането на санкция във връзка с нарушения по движенията
по пътищата в тази държава, се явяват лишени от предмет, поради което
производството следва да бъде прекратено. Водим от горното Апелативния
съд
РЕШИ:
ОТЕНЯВА решение постановено на 27.09.2024 г.. по ЧНД №5240/24 г.,
38 състав, СГС, с което е признато решение № CJIB 4062542263625065 влязло
в сила на 07.03.2024 г., постановено от Parket Centrale Verwerking O.M.,
Нидерландия, с което е наложена глоба в размер на 108 евро на българския
гражданин Е. Д. Д., за нарушение на разпоредби на кодекса за движение по
пътищата на Нидерландия.
ОСТАВЯ без разглеждане искане за признаване на решение № CJIB
4062542263625065 влязло в сила на 07.03.2024 г., постановено от Parket
Centrale Verwerking O.M., Нидерландия, с което е наложена глоба в размер на
108 евро на българския гражданин Е. Д. Д., за нарушение на разпоредби на
кодекса за движение по пътищата на Нидерландия, поради липса на предмет.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да бъде уведомена издаващата държава чрез Министерство на
правосъдието на Република България.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3