Гр.Елхово, 21.12.2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският
районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември, през
две хиляди и седемнадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. АПОСТОЛОВА
при секретар М. Демирева и с участието на прокурор Снежина
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 307 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск от П.Г.Я.
*** с правно основание чл.2, ал.1, т.2
и 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. с
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от повдигнатото от Прокуратурата на РБ, в частност от Районна
Прокуратура - Елхово, необосновано и незаконосъобразно обвинение против него по
чл.
316, алт.1, вр. чл.309, ал.1, алт.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и иск по чл. 86, вр. с чл. 84,
ал.3 от ЗЗД – за обезщетение за забавено плащане.
Ищецът П.Г.Я. в
исковата си молба против Прокуратурата на Република България твърди, че е бил
привлечен като обвиняем по ДП № 136-РП/2015 година по описа на ВОП Пловдив и по
ВДП № 104/2015г. по описа на РС „ВП“ Пловдив за извършено умишлено престъпление
по чл.316, алт.1, вр. с чл. 309, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. След приключване
на разследването ВОП Пловдив е внесла във ВС Пловдив Постановление по чл. 375
от НПК за освобождаване на Я. от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и
налагане на адм.наказание, въз основа на което е било образувано срещу Я. АНД №
224/09.09.2015г. по описа на ВС Пловдив. С Решение № 2 от 26.01.2017г. по това
дело, ищецът твърди, че бил признат за виновен по предявеното му обвинение в
престъпление по чл. 316, алт.1, вр. с чл. 309, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК,
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и му е било наложено адм.наказание глоба в
размер на 1000.00 лева. След обжалването на така постановеното решение, с
Решение № 17 от 05.04.2017г. постановено по ВАНД № 6/2017г. на Военно
апелативен съд на РБ, влязло в сила на 05.04.2017г., Решение № 2 от
26.01.2017г. на ВС Пловдив е отменено изцяло и П.Я. оправдан по повдигнатото
против него обвинение.
Според
изнесеното в исковата молба, водените срещу ищеца разследване и съдебни процеси
за извършено умишлено престъпление са се отразили негативно върху психиката и
физическото му здраве, както и на контактите и социалният му живот, на
кариерата му като военослужещ. Бил му е отнет и достъпа до класифицирана
информация. В резултат на това твърди, че е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в неприятни
изживявания, притеснения от отзвука сред обществеността и колегите му,
дискомфорт, унижение, уплаха, нервно напрежение и стрес, пречки в кариерното му
развитие и пропуснати възможности за реализация на заеманата от него длъжност в
армията. Всичко това оказало отражение върху самочувствието на ищеца и
публичният му образ с оглед длъжността, която заемал. Освен неимуществени,
ищецът твърди, че е претърпял и имуществени вреди, които възлизат на сумата от
общо 1640.00 лева, изразяващи се в разходи за пътувания от гр. Стара Загора до
гр. Пловдив и до гр. София за явяване пред органите на досъдебното производство
и съда, както и за заплащане на адвокатски възнаграждения.
Ищецът желае
съдът да постанови решение, с което на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр.
чл. 52 от ЗЗД, да осъди Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор на Република България Сотир Цацаров, да му заплати обезщетение
в размер на 7 000.00 лева за причинените му
неимуществени вреди в резултат на повдигнато необосновано и незаконосъобразно обвинение по чл.316, алт. 1, вр. чл.309, ал.1, вр. с чл.
26, ал.1 от НК, която сума да бъде заплатена ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане
в сила на Решението по ВАНД № 6/2017 година на Военно-апелативен съд на Република
България – 05.04.2017г. до окончателното
плащане,
както и сумата от 1640.00 лева, съставляващи имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за пътувания от гр. Стара Загора до гр. Пловдив и до гр. София за
явяване пред органите на досъдебното производство и съда, както и за заплащане
на адвокатски възнаграждения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от същата дата /влизане в сила на Решението
по ВНАХД № 6/2017 година на Военно-апелативен съд на Република България/ –
05.04.2017г. до окончателното изплащане. Ищецът претендира заплащане и на
направените по настоящото дело разноски.
Ответната страна – Прокуратурата
на Република България, чрез Районна прокуратура Елхово,
в предоставения й от съда срок, е депозирала писмен отговор, с който оспорва изцяло
като неоснователен и недоказан предявеният иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди. Доводите на ответника са, че не са представени доказателства от ищеца, че твърдените от него вреди
са пряка последица от дейността на Прокуратурата, че негативното въздействие
върху неговото психическо и физическо здраве, както и върху контактите и
социалният му живот, са в резултат единствено от наличието на воденото срещу
него наказателно производство. По отношение на предявеният размер на иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, счита същият за
изключително завишен и несъответстващ на твърдените вреди, на установената съдебна практика по аналогични дела и на
обществено-икономическите условия в страната. Твърди се, че не са налице данни
спрямо ищеца да е била взета мярка за неотклонение или да е наложена друга
мярка за процесуална принуда, които да са ограничили правото му на свободно
придвижване. Оспорена е и претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1640.00 лева /след направеното уточнение от
ищеца/, както по основание, така и по размер, с твърдение, че тази претенция е
неоснователна и недоказана, като липсват доказателства за реално извършени
транспортни разходи и разходи за платени адвокатски хонорари за осъществена
правна защита по наказателното производство.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и със своя процесуален представител – адв. П.М. като заявява, че поддържа изцяло
предявените искове. Твърди се, че същите
са основателни и доказани, поради което следва да се уважат изцяло и се
присъдят на ищеца направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание за ответника – Прокуратурата на Република България, редовно
призовани, не се явява представител.
Участващият в производството прокурор от РП – Елхово оспорва предявеният
иск по основание и размер, като поддържа съображенията, изложени в отговора на
исковата молба. В допълнение към същите в хода на
устните прения, представителят на ЕРП изтъква доводи, съобразно които от събраните
по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, са настъпили в резултат на воденото против него наказателно производство, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и
събраните доказателства убедително потвърждават, че против ищеца П.Я. е било
повдигнато и поддържано от ВОП Пловдив обвинение в престъпление по чл. 316, алт.1,
вр. чл.309, ал.1, алт.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Първоначално с Постановление на военен прокурор от ВОП Пловдив от 09.11.2015 година е
образувано Досъдебно производство № 136 – РП, по преписка № 1358/15г. по описа
на ВОП Пловдив срещу П.Г.Я., за престъпление по чл.309, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1
от НК за това, че във в.ф. 48430 - Ст. Загора, в условията на продължавано
престъпление, 16 пъти в периода от
01.02.2012г. до 01.07.2013г. съставил неистински частни документи - 16 броя
разписки за платен наем – приложени към заявления- декларации до Командира на
в.ф. 48430 Ст. Загора и ги употребил, като ги представил пред жилищната комисия
на същото в.ф. 48430 Стара Загора за да докаже, че е изпълнил свое финансово
задължение по наемно правоотношение с гражданското лице Кючукова.
На 26.11.2015г. П.Я.
се е явил в гр. Пловдив при военен разследващ полицай при Регионална служба
„Военна полиция“ Пловдив, след като е бил призован, и е бил разпитан в
качеството на свидетел по образуваното военно досъдебно производство № 136
РП/2015г. по описа на ВОП Пловдив.
Впоследствие с
Постановление за привличане на обвиняем от 06.07.2016 година на военен разследващ полицай Благовеста Узунова при РС „Военна полиция“ - Пловдив, ищецът П.Г.Я. е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 316, алт.1, вр. чл.309, ал.1, алт.1, вр. с
чл. 26, ал.1 от НК за това, че в периода от 01.02.2012 г. до 23.09.2013 г.
включително, във военно формирование 48430 – Стара Загора при условията на
продължавано престъпление, на 13 пъти съзнателно се ползвал от неистински
частни документи – 13 броя разписки за наем от дати както следва: от
01.02.2012г., от 02.04.2012г., от 02.05.2012г., от 02.07.2012г., от
01.08.2012г., от 01.10.2012г., от 01.11.2012г., от 02.01.2013г., от 01.02.2013г.,
от 01.03.2013г., от 01.04.2013 г., от 01.07.2013 г. и от 03.09.2013 г.,
представени със заявление-декларации до Командира на военното формирование, като
подписите за „получил сумата“ в 13 броя разписки за наем не били положени
от цивилното лице Десислава Ангелова Кичукова от гр.Пловдив, и ги употребил,
като ги представил пред командването и жилищната комисия на военно формирование
48430 - Стара Загора, за да докаже изпълнението на свое наемно задължение по
наемно правоотношение с цивилното лице Десислава Ангелова Кичукова от гр. Пловдив,
като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна
отговорност. Спрямо обвиняемият Я. не е била взета мярка за неотклонение.
Същият ден, на 06.07.2016 година, в съответствие с процесуалните норми П.Я. е бил разпитан
в качеството му на обвиняем. При този
разпит е присъствал адв. Светослав Миневски, като по ДП е приложен договор за
правна помощ и пълномощно от П.Я., с което е упълномощен адв. Миневски да го
представлява по ДП № 136/15г. по описа на ВОП Пловдив и е договорено и платено
адв. възнаграждение в размер на 500.00 лева.
На 16.08.2016
година на П.Я. е било
предявено разследването по делото с участието на упълномощеният от него
защитник - адв. Миневски.
По делото е
безспорно, че на 09.09.2016 година прокурор от ВОП Пловдив е изготвил и внесъл
във Военен съд Пловдив Постановление по чл. 375 от НПК за освобождаване на П.Я. от наказателна
отговорност и налагане на адм. наказание за извършено престъпление по чл.316,
алт.1, вр. чл. 309, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Във връзка с
внесеното от ВОП Пловдив Постановление, на 09.09.2016 година е било образувано АНД
№ 224/2016 година по описа на ВС – Пловдив.
За свой защитник
в хода на съдебната фаза на наказателното производство П.Я. е упълномощил
адв. П.М., видно от приложените по делото протоколи от проведени съдебни
заседания по АНД № 224/2016година и два договора за правна помощ – за двете
инстанции, по които Я. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер съответно
на 500.00 лева – за ВС Пловдив и 150.00 лева – за ВАС РБ.
По АНД №
224/2016 година по описа на ВС – Пловдив са били проведени общо 4 съдебни заседания:
на 04.10.2016 година, когато Я. се е явил сам и е заявил, че има разногласия с
упълномощеният от него до този момент адв. Миневски и желае да упълномощи друг
защитник, на 31.10.2016г., като Я. е дал обяснения във връзка с повдигнатото
против него обвинение, на 24.11.2016 година и на 26.01.2017 година. С Решение № 2 от 26.01.2017 година, постановена по АНД № 224/2016 година по описа на ВС –
Пловдив, ищецът П.Я. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316, алт.1,
вр. чл. 309, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК за това, че за периода от
01.02.2012 г. до 23.09.2013 г., във военно формирование 48430 Ст.Загора, при
условията на продължавано престъпление, на 13 пъти съзнателно се ползвал от
неистински частни документи – 13 броя разписки за наем с дати: от 01.02.2012г.,
от 02.04.2012г., от 02.05.2012г., от 02.07.2012г., от 01.08.2012г., от
01.10.2012г., от 01.11.2012г., от 02.01.2013г., от 01.02.2013г., от
01.03.2013г., от 01.04.2013 г., от 01.07.2013 г. и от 03.09.2013 г., представени
със заявление-декларации до Командира на военното формирование, като подписите
за „получил сумата“ в 13 броя разписки за наем не били положени от
цивилното лице Десислава Ангелова Кичукова от гр.Пловдив, и ги употребил, като
ги представил пред командването и жилищната комисия на военно формирование
48430 - Стара Загора, за да докаже изпълнението на свое наемно задължение по
наемно правоотношение с цивилното лице Десислава Ангелова Кичукова от
гр.Пловдив, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна
отговорност. Със същото Решение Я. е освободен от наказателна отговорност и на
основание чл. 78а от НК му е наложено адм. наказание глоба в размер на 1000.00
лева
На 31.01.2017
година против постановеното Решение № 2/17г. на ВС Пловдив е депозирана
въззивна жалба от П.Я. с искане за отмяна на същото от въззивния съд и
оправдаването на Я. по обвинението.
За въззивна
проверка на решението във връзка с подадената жалба, е образувано ВАНД № 6/2017
година по описа на Военно апелативен съд
на Република България, по което е насрочено съдебно заседание за 05.04.2017
година. В същото съдебно заседание ищецът П.Я. е участвал лично и с упълномощен
защитник – адв. П.М. по силата на сключен Договор за правна защита и съдействие.
С Решение № 17 от 05.14.2017 година
състав на ВАС на РБ е отменил изцяло атакуваното Решение № 2 от 26.01.2017г. на
ВС Пловдив и е постановил ново решение, с което е признал П.Я. за невиновен в
това, че в периода от 01.02.2012 г. до 23.09.2013 г. при условията на
продължавано престъпление съзнателно е използвал и употребил неистински частни
документи пред командването на жилищната комисия на военно формирование 48430 -
Ст. Загора, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението
по чл. 316, алт. 1, вр. с чл. 309, ал. 1, алт. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Това
решение е влязло в сила в деня на постановяването му – 05.04.2017 година.
От представените
по искане на ищеца и съда писмени доказателства, изпратени от Командира на в.ф.48430
Ст. Загора е видно, че със Заповед №
ЗРД-622/09.12.2015г. на Командира на военно формирование 48430 е разпоредено
във връзка със започнатото разследване по ДП
№ 136-РП/ 2015г. по описа на ВОП Пловдив, ограничаване достъпа до
класифицирана информация, достъпа до зона клас ІІ и зона клас І /канцелария №
18 - Дежурна стая на дежурния и помощник дежурния военно формирование 48430 Ст.
Загора и работа с класифицирани документи и материали на мл. сержант П.Я.,
назначен на длъжност „Командир на екипаж на 4 Подвижен команден пункт /МСР/ на
взвод „Комуникационно – информационни системи“ на щабна рота“, считано от
09.12.2015 година и което да приключи „след получаване на прекратяване на
досъдебното производство“. Тази заповед е била връчена на П.Я. на 09.12.2015
година.
Със Заповед № ЗРД-526/ 16.05.2016 г. на Командира на Сухопътните войски, относно
определяне на личния състав на взвод за охрана на Български военни формирования,
участващи в Международната мисия на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане
в Афганистан „Решителна покрепа“ за провеждане на предварителна подготовка, е
разпоредено да не се определят за такива международни мисии военнослужещи, за
които е налице образувано наказателно производство по смисъла на НПК или
възложена проверка на органите на „Военна полиция“ на основание чл. 145 от ЗСВ,
която не е приключила.
Ищецът П.Я. е ангажирал
и гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели К.К.Я., Н.Щ.Щ. и Е.Ж.З. за установяване на твърденията, че повдигнатото обвинение за извършено престъпление се е
отразило негативно върху личния му и социален живот, върху общуването със
семейството и близките, колегите му и кариерното му развитие, довело и до
напускането на работа, като в резултат на това обвинение той е претърпял негативни
изживявания, ограничения, стрес, притеснения от отзвука сред приятели, колеги
и командири, което е оказало отражение върху самочувствието му и публичният му
образ в обществото.
Първият от тези свидетели - К. Я. е майка
на ищеца и с оглед на това обстоятелство от една страна предвид роднинската връзка
като най-близкия човек до ищеца, е възприела за процесния период от време
непосредствено и ежедневно емоционалното и душевно състояние на Я., а от друга
страна се явява заинтересован свидетел, но съдът кредитира показанията й, тъй
като същите се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства. В показанията си свидетелката сочи начина, по който ищеца е
преживял воденото против него наказателно производство и свързаните с това
тревоги, притеснения и неудобства. Твърди се от свидетелката, че след
образуване на наказателното производство настъпила промяна в живота на ищеца,
като същият се затворил в себе си, непрекъснато повтарял, че е третиран като „престъпник“,
отказвал да контактува с близки и приятели, тъй като изпитвал притеснения от
реакцията им. Тревожел се, защото бил отнет достъпа му до класифицирана
информация, с което било преградено кариерното му развитие, възможността на
участва в курсове за повишаване на
квалификацията и в международни мисии, а преди това е участвал в курс за
обучение в САЩ и в две мисии в Афганистан. Именно и заради това, както и за
заради несправедливостта и обидата, той сам взел решение да напусне армията и
сега бил без работа от известно време. Свид. Я. сочи, че воденото против синът
й наказателно производство се отразило негативно и на здравословното му
състояние, той получил нервно разстройство, повишавал стойностите на кръвното
налягане, като се наложило дори веднъж да вика спешно медицинска помощ докато
той бил в дома й в с. ***.
Всеки от свидетелите Н.Щ. и Е.З. – колеги и приятели
на ищеца /първият от тях командир на ротата, в която Я. е
служил, с военно звание капитан, а вторият командир на взвод в поделението,
където Я. е служел, с военно звание ст.лейтенант/, излага в показанията си твърдения за настъпилата
промяна в живота и поведението на ищеца след образуване на наказателното
производство срещу него. Твърдят, че по принцип той
бил весел човек, умен, добър командир, съвестен, загрижен за подчинените си, но
след началото на наказателното
производство характера му и самото му държание се променили, той започнал да
става замислен, унил, без желание за работа и за разговори с колегите си, както
и да обръща по-малко внимание на работата си,
споделял, че много се притеснява от изхода на самото дело и това по какъв начин гледат другите колеги и
началниците му на него, въпреки, че не е доказана неговата вина. Това
напрежение, което изпитвал, довело и до решението на Я. през 2016г. да напусне
редиците на Българската армия. Св. З.
заявява, че отнемането на достъпа на Я. до класифицирана информация до
приключване на наказателното производство против него, го е възпрепятствало да
израства в кариерата. Вж. в тази насока показ. на свид. З.: „…Аз съм му
командир, но бяхме и приятели преди всичко, знам за личния му живот, споделяли сме
не веднъж. Споделял ми е, че това дело е рефлектирало и върху душевното му
състояние...На него му беше отнет достъпа до такава /класифицирана/ информация
до приключване на делото. Това го възпрепятства да кандидатства за участие в
мисии зад граница, защото едно от изискванията е да има достъп до класифицирана
информация и понеже той беше сержант, можеше да бъде като командир на отделение
при дадената мисия и трябва да има достъп до класифицирана информация. Също
така не можа да вземе участие в курс, който курс да му бъде в полза за
службата…Той е един от малкото хора в българската армия с неговия ранг, който
да притежава „четири тройки“ - това са наши стандарти за владеене на английски
език...“.
Показанията на разпитаните по
делото свидетели са непротиворечиви, последователни и обективират лични
непосредствени възприятия, поради което се кредитират от състава на съда като достоверни и доказват
описаните в исковата молба проявни форми на неимуществените вреди и връзката им с противоправното
деяние, осъществено от ответника.
От заключението на вещото лице А.Т. по назначената от
съда съдебно счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и се
възприема изцяло от съда като обективно и пълно, се установява, че направените от ищеца парични разходи за пътуванията му от гр.Стара Загора
до гр.Пловдив и обратно, от гр.Стара Загора до гр.Пловдив през гр. Елхово и
обратно и от гр. Стара Загора до гр.София през гр. Елхово и обратно, извършени
със собственият му лек автомобил „Ауди A3“ за процесния период, с оглед
техническите характеристики на управлявания от ищеца автомобил, разхода на
гориво от 6.8 л/км, разстоянията между населените места и цената на горивото –
бензин А95Н, са както следва за пътуването от гр.Стара Загора до гр.Пловдив и
обратно - на стойност 28.30 лева всяко, гр.Стара Загора до гр.Пловдив през гр.
Елхово и обратно - на стойност 95.99 лева всяко и от гр. Стара Загора до гр.
София през гр. Елхово и обратно – на стойност 115.99 лева.Вещото лице дава и
заключение какви биха били стойностите на пътните разходи при пътуване на ищеца
с обществен автомобилен транспорт, но тъй като ищецът не твърди да е извършил
такива разходи, съдът не коментира заключението на в.л.в тази част.
От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума
на същата, съдът
квалифицира предявеният иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр. с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7000.00
лева – обезщетение за причинените на ищеца П. Г. Я. неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни изживявания и ограничения, притеснения от отзвука сред обществеността и колегите му,
дискомфорт, унижение, уплаха, нервно напрежение и стрес, пречки в кариерното му
развитие и пропуснати възможности за реализация на заеманата от него длъжност в
армията, които са пряка и непосредствена последица от воденото против
него наказателно производство по обвинение в престъпление по чл. 316, алт.1,
вр. чл. 309, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което е бил оправдан с Решение №
17 от 05.04.2017г., постановено по ВАНД № 6/2017г. на Военно апелативен съд на
РБ, влязло в сила на 05.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на влизане в сила на решението за оправдаването му –
05.04.2017 година до окончателното изплащане, както и иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - за
заплащане на сумата от 1640.00 лева – обезщетение за причинените на ищеца имуществени
вреди, представляващи разходи
за пътувания от гр. Стара Загора до гр. Пловдив и до гр. София за явяване пред
органите на досъдебното производство и съда, както и за заплащане на адвокатски
възнаграждения в хода на
воденото против ищеца наказателно производство, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на решението за
оправдаването на Я. – 05.04.2017 година до окончателното изплащане.
Съдът намира предявените искове за
процесуално допустими като предявени от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от воденето на настоящия спор.
Разгледан по същество, искът за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен, но завишен по размер по следните съображения:
Претенцията на ищеца се основава на твърдения за вреди, причинени му при условията на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, поради което съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1 от ЗОДОВ, обезщетение за тези вреди следва да се търси по реда на този специален
закон, а не по общия ред, уреден в ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ,
действаща към момента на предявяването на иска, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
По силата на чл. 4 ЗОДОВ,
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД съдът определя по справедливост обезщетението за неимуществени
вреди. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, дългия несъобразен с разумния срок
период, през който е продължило наказателното преследване, характера на
престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и
свързаните с това последици, възраст на увредения, начина му на живот преди
обвинението, респ. задържането му, ако има такова, обществено и социално
положение, неговата ценностна система, от които зависи степента на преживяното
от него във връзка с повдигнатото спрямо него обвинение. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие.
В настоящият случай с влязло в сила Решение ищецът е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер,
което ангажира отговорността на Държавата, чрез Прокуратурата, за вредите,
причинени от повдигането и поддържането на това незаконно обвинение.
От събраните гласни доказателства
безспорно се установи, че вследствие на незаконно обвинение в престъпление по
чл.316,
алт.3, вр. с чл. 309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, по което е бил признат за невинен с влязло в сила
съдебно решение, ищецът е претърпял стрес от изхода на наказателното
производство, притеснения от отзвука сред семейството, приятелката и колегите
му и сред обществото, което е дало отражение върху самочувствието му, преживял
страдания, изразяващи се в притеснения от промяна в отношението на колегите и началнците му към него предвид работата му
като военослужещ, като освен това се влошило и здравословното му състояние.
След образуването на наказателното производство против Я., с цитираната по –
горе Заповед № ЗРД-622/09.12.2015г. на Командира на военно
формирование 48430 е бил ограничен достъпа му до класифицирана информация,
както и достъпа му до зона клас ІІ и зона клас І /канцелария № 18 - Дежурна
стая на дежурния и помощник дежурния военно формирование 48430 Ст. Загора и
работа с класифицирани документи и материали, считано от 09.12.2015 година до
приключване на наказателното производство, а работата му на заеманата длъжност
като „Командир на екипаж на 4 Подвижен команден пункт /МСР/ на взвод
„Комуникационно – информационни системи“ на щабна рота“, изисквала да има достъп до класифицирана информация.
Образуваното наказателно производство против Я. ограничило и възможността му да
израства кариерно, вкл. като взема участие в организирани обучителни курсове и
в международни мисии, което произхожда както от приложената по делото Заповед №
ЗРД-526/16.05.2016 г. на Командира на Сухопътните войски, относно определяне на
личния състав на взвод за охрана на Български военни формирования, участващи в
Международната мисия на НАТО в Афганистан,
така и от разпоредбите на ЗОВСРБ /като дори съгласно текста на чл. 165,
ал.1 т.7, при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана
информация, военнослужещият се освобождава от военна служба без
предизвестие/,
макар в случая да няма данни за такова отнемане на разрешението по реда на
ЗЗКИ, а само е бил ограничен достъпа му.
Съдът счита за доказан факта, че
ищецът вследствие на наказателното преследване против него, се изолирал, дистанцирал се от обичайното си обкръжение, затворил се в
себе си, като ограничил контактите си с хората, с които обикновено общувал, с
колегите си. Освен това, воденото против него наказателно производство се
отразило и върху здравословното му състояние - бил напрегнат, имал повишени
стойности на артериално налягане, което се установи от гласните доказателства
по делото.
Основателни са твърденията в исковата молба за това, че продължилото около година и половина наказателно преследване, явяването на ищеца в качеството му на обвиняем
пред разследващите органи и в проведените заседания пред съда
/ВС Пловдив и ВАС РБ/, е създало редица неудобства на Пл. Я. в чисто емоционален, човешки и морален план и то по начините, описани в исковата молба. Съдът
счита, че психичното състояние на ищеца, описано по – горе,
представлява факт, който дори не подлежи на доказване, според нормата на чл.155
от ГПК, тъй като съставлява и попада в категорията „общоизвестен факт”.
Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем,
а по–късно и явяването му пред съда на две инстанции, представлява нормална
човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия. Обективни
проявления на тази реакция са нравствените страдания на лицето, които са
описани по–горе и са посочени в исковата молба. Въпреки това, по делото бяха
събрани и гласни доказателства, които установиха претърпените от ищеца
неимуществено вреди. Показанията
на свидетелите Я., Щ. и З. относно посочените от тях
факти, не могат да бъдат игнорирани от съда, тъй като пресъздават преки впечатления за психичното състояния на ищеца по време на воденото
против него наказателно производство.
От доказателствата по делото може да се направи извода, че изцяло е
осъществен фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на прокуратурата, за
което лицето е оправдано от съда. Незаконното обвинение е причинило на ищеца
неимуществените вреди, които бяха описани по–горе. Вредите се намират в пряка
причинна връзка с незаконното обвинение.
Съдът като отчита факта, че П.Я.
не е бил осъждан преди това и спрямо него не е било повдигано обвинение в
извършване на престъпление от общ характер, заеманата от него длъжност към
момента на образуване и водене на наказ.производство против него, както и
продължителността на досъдебното и съдебното наказателно производство /общо
около една година и седем месеца/, както и всички установени факти и
обстоятелства по делото, приема, че справедливото обезвъзмездяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства на обезщетение в размер
на 5000.00 лева.
Наказателното производство
срещу ищеца е продължило около година и половина, през което макар спрямо него да не е била взета мярка за нетклонение, ищецът е претърпял вреди със
соченото в исковата молба изражение – морални страдания, стрес и неприятни
емоции, влошено здравословно състояние. Нормално, наказателното
преследване се е отразило негативно върху емоционалната му сфера и той е
претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му, заради това незаконно обвинение. Безспорно за периода на наказателното
преследване той е имал отрицателни изживявания, тъй като не е могъл да води
обичайния си начин на живот, включително и да осъществява
нормално служебните си задължения поради ограниченият достъп до класифицирана
информация заради воденото наказателно производство против него. Именно това го
е мотивирало и да вземе сам решение за напускане на работа. Затова, посочените вреди
следва да бъдат обезщетени, но само до този презюмиран размер, доколкото
ищецът, който носи доказателствената тежест, не е установил по делото по-големи
вреди от обичайните такива.
С оглед изложените съображения
и вземайки предвид тежестта на незаконното обвинение – производство по чл.316, вр. с чл. 309, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК – което не е за тежко
умишлено престъпление, срока на продължилото наказателно преследване, който е
в рамките на разумния такъв, липсата на взета спрямо него мярка за неотклонение, което би довело до ограничаване на личната му свобода, от една страна, както
и с оглед интензитета на сигурните и предвидими вреди, търпени от ищеца и
отражението им върху личността му, предвид работата му
като служител на МО преди да напусне работа - от друга страна, както и всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че следва да определи
обезщетение в размер на сумата от 5 000.00 лева. До този размер предявеният
иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди се явява основателен и следва
да бъде уважен, а за разликата над 5000.00 до 7000.00 лева искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед основателността на главния иск, съдът приема за основателна и
ищцовата претенция за заплащане на законната лихва върху главницата, в случая -
уважения размер на иска от 5000.00 лева, считано от деня на влизане в сила на решението по ВАНД № 6/2017г. по
описа на ВАС РБ, с което Я. е оправдан, а именно - 05.04.2017 година до
окончателното изплащане, съгласно т.4 от ТР
№ 3/22.04.2005г. ОСГК ВКС, според която отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда
за извършено престъпление
От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат
лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителна
давност за реализиране отговорността на държавата. Ето защо и този иск се явява основателен и следва да се уважи, като се
присъди върху главницата от 5000.00лева законна лихва, считано от 05.04.2017г.
до окончателното плащане.
Като частично основателен и
доказан се прецени и предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени
на ищеца имуществени вреди – до размер на 1284.86 лева. Безспорно се установи
по делото, че в хода на наказателното производство пред органите на ДП и съда
ищецът П.Я. е бил защитаван от упълномощени от него защитници – първоначално адвокат
Светослав Миневски от АК Стара Загора, а
след това от адв. П.М. ***, видно от представените по делото /приложени в ДП №
136-РП/ 2015г. по описа на ВОП Пловдив, АНД № 224/2016г. по описа на ВС Пловдив
и ВАНД № 6/2017г. по описа на ВАС РБ/ три Договора за правна защита и съдействие.
От съдържанието на последните се установява, че Я. е заплатили в брой на адв. Миневски
на 06.07.2016г. адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, на
31.10.2016г. е платил на адв. М. сумата от 500.00 лева и на 26.01.2017г. е заплатил
на адв. М. още 150.00 лева, предвид на което напълно основателно ищеца
претендира заплащане от страна на ответника на 1000.00 лева платено
адвокатско възнаграждение /не се претендира цялата платена сума от 1150.00 лева
за адв. възнаграждение, видно от допълнителната конкретизираща молба на ищеца
от 12.07.2017г./.
Като частично основателно и
доказано съдът преценя и искането за присъждане на 284.86 лева направени от
ищеца пътни разноски за явяването му след призоваване от разследващите органи и
съда и съответно пътуването му от гр. Стара Загора, където е живеел и работел
/до прекратяване на договора му като военнослужещ/, до град Пловдив на следните
дати - 26.11.15г., 13.05.16г.,
06.07.16г., 16.08.16г., 04.10.16г., 31.10.16г., 24.11.16г. и 26.01.2017г. и до
град София за явяването му на 05.04.2017г. пред ВАС РБ.
Видно от материалите по делото в
хода на образуваната проверка и ДП, ищецът е бил призоваван и се е явил на
26.11.15г., 13.05.16г., 06.07.16г., 16.08.16г. в град Пловдив, при което
първият път е разпитан като свидетел, на втората дата е извършена очна ставка между
него и друг свидетел, на 06.07.16г. е привлечен като обвиняем и разпитан в това
качество, а на 16.08.16г. са му били предявени материалите от разследването. На
посочените от ищеца други 4 дати - 04.10.16г., 31.10.16г., 24.11.16г. и
26.01.2017г. са проведени съдебни заседания по АНД № 224/16г. по описа на ВС
Пловдив, на които Я. се е явявал лично, а на 05.04.17г. се е явил пред ВАС РБ в
град София. Видно от изложеното в исковата молба, представеното писмено
доказателство за притежавания от него лек автомобил - свидетелство за регистрация на МПС –
част І за л.а. „Ауди А3“ с рег. № ***, както и от гласните
доказателства, ищецът е пътувал от гр. Стара Загора до гр. Пловдив общо осем
пъти на посочените от него дати през процесния период и веднъж до гр. София със
собствения си автомобил. Съгласно заключението на вещото лице Т., възприето от страните и съда изцяло, направените от ищеца парични разходи за пътуванията му от гр.Стара Загора
до гр.Пловдив и обратно са в размер на 28.30 лева всяко.
Съдът приема за недоказано твърдението на ищеца, че при три от
пътуванията си до гр.Пловдив - на 31.10.16г., 24.11.16г. и на 26.01.17г. и при
пътуването си на 05.04.17г. до гр. София, маршрута му е преминавал от гр. Стара
Загора през гр. Ямбол и гр. Елхово и на отиване, и на връщане съответно от гр.
Пловдив и гр. София, с цел да вземе от гр.Елхово упълномощеният от него адв. П.М.
и съответно да го върне обратно след проведените съдебни заседания във ВС
Пловдив и ВАС РБ в гр. София. Доказателства в тази насока не се представиха по
делото. Действително от материалите по приложените дела се установява, че адв. М.
е присъствал на 4-те съдебни заседания, но не се установи ищецът да е пътувал
със собствения си автомобил от гр. Стара Загора до гр. Елхово и обратно при
всяко явяване на адв. М. пред съда по АНД № 224/16г. на ВС Пловдив и ВАНД
6/17г. на ВАС РБ, поради което съдът не приема
за основателен иска за заплащане на обезщетение за направени от ищеца пътни
разноски в искания размер от общо 620.00 лева. Като основателно и доказано
съдът намира това искане до размер на 284.86 лева по следните съображения:
Безспорно се установи явяването на ищеца на осем от посочените от него в допълнителната
искова молба дати в гр. Пловдив и едно явяване в гр. София. За всяко от
пътуванията от гр. Ст. Загора до гр. Пловдив съгласно заключението на вещото
лице, ищеца е направил транспортни разходи по 28.30 лева или общо 226.40 лева.
За изчисляване пътните разходи за пътуването на ищеца от гр. Стара Загора до
гр. София съдът използва данните в заключението на вещото лице за разход на
гориво на км за собствения на ищеца автомобил (6.8/100 л/км) и за цената на горивото – 1.85
лв/л, разстоянието между двата града, посочено в общодостъпни интернет сайтове –
232.32 км, или пътните разходи на ищеца за това му пътуване са в общ размер на
58.46 лева.
Тези имуществени вреди - претендираните
1000.00 лева за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение и 284.86 лева –
пътни разходи за извършени осем пътувания от гр.Стара загора до гр.Пловдив и
обратно и едно от гр.Ст. Загора до гр. София и обратно, съставляват пряка и
непосредствена вреда от действията на Прокуратурата по повдигането и
поддържането на незаконното обвинение и в тази връзка претенцията на ищеца за присъждането им следва да бъде уважена до този размер.
Съдът счита за недоказано и твърдението на ищеца, че през м. октомври
2016г. той е пътувал от гр.Стара Загора до гр.Пловдив и обратно, за да се
снабди с преписи от материалите по АНД №224/2016г. по описа на Военен
Съд-Пловдив, за да организира защитата си по делото, като тогава платил и 20.00
лева за тези преписи. От събраните по делото доказателства не се установи нито през м. октомври 2016г. Я. да е пътувал
от гр. Стара Загора до гр. Пловдив за снабдяване с преписи от материалите по
делото, нито да е заплатил сумата от 20.00 лева за тези преписи. Видно от
приложеното АНД № 224/16г. на ВС Пловдив, Я. е подал молба на 28.09.16г. с
искане да му бъдат издадени преписи от
документи по делото и е получил такива
на същата дата, като няма данни да е заплатил каквато и да е сума за тези
преписи, но искане за заплащане на направени пътни разноски на 28.09.16г.,
ищецът не е направил в исковата си молба, поради което и такива не следва да се
присъждат.
С оглед на всичко изложено, съдът
приема за частично основателен и доказан
предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди и същият следва да бъде уважен до размер на 1284.86лева, а за разликата над тази сума
до претендираните общо 1640.00 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Обезщетението за
имуществени вреди също се дължи ведно с лихвата за
забава, считано от датата на влизане в сила на решението по ВАНД № 6/2017г. по описа на ВАС РБ, с
което Я. е оправдан, а именно - 05.04.2017 година до окончателното изплащане, поради което искането в тази
част следва да се уважи.
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 894.72 лева - за платено адвокатско възнаграждение /в общ размер на
1230.00 лева/ съобразно уважената част от иска и платената държавна такса в
размер на 10.00 лева, или разноски в общ размер на 904.72 лева.
На основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски за вещо лице в размер на 180.00
лева приход на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Елхово, тъй като съгласно чл. 9а, ал.2 от ЗОДОВ разноски
по делата не се внасят предварително.
Воден от гореизложеното
Елховският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша”, № 2, представлявана
от Главния прокурор на Република България, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца П.Г. ***, с ЕГН - **********,***, чрез адв. П.М., сумата от 5 000.00 лева /пет хиляди/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнато необосновано
и незаконосъобразно обвинение против него в извършване на престъпление по чл. 316, алт.1, вр. с чл. 309, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК, както
и сумата от 1284.86 лева /хиляда двеста
осемдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на повдигнато
необосновано и незаконосъобразно обвинение против него – заплатени адвокатски
възнаграждения и направени пътни разходи, ведно
със законната лихва върху всяка от тези две суми, считано от влизане в сила на
решението по ВАНД № 6/2017г. по описа на ВАС РБ, с което Я. е оправдан, а
именно - 05.04.2017 година до окончателното им плащане, а иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за РАЗЛИКАТА
над 5000.00 лева до пълният предявен размер от 7000.00 лева и иска
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за РАЗЛИКАТА
над 1284.86 лева до пълният предявен размер от 1640.00 лева, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Я. ***, с ЕГН - **********, направените по делото разноски в общ размер на 904.72 лева
/деветстотин и четири лева и седемдесет и две стотинки/, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България ДА ЗАПЛАТИ в приход на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Елхово направените по
делото разноски в размер на 180.00 лева
/сто и осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен
съд в двуседмичен срок от съобщението на
страните, чрез връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..................
/В. Апостолова/