Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 270
Гр. Русе, 20.11.2019г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 3 октомври 2019 г.в състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
Членове: Палма Тараланска
Ъшъл Ириева
при
участието на секретар Димана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 274
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по въззивна жалба
на „ОТП Факторинг България“ ЕАД ЕИК ********* гр.
София, представлявано от И.Д.-М.и.д.и Е.К.п.чрез пълномощник юрисконсулт Д.М.против
решение № 1047/12.06.2019 г. по гр. д. № 148/2019 г. на Русенски районен съд, с
което е отхвърлен установителния иск и евентуалните осъдителни искове. Жалбоподателят
счита решението за неправилно и
незаконосъобразно и моли окръжния съд да го отмени, да уважи главния, а при
недопустимост – евентуалния иск, както и да присъди разноските.
Ответникът по жалбата Т.Н.М. чрез
адвокат С.И. подава писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Жалбата е подадена в законния срок от
надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на
районния съд. След указание от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна
такса по жалбата.
Въззивната
жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени
в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
На 21.01.2015г. между „Банка ДСК“ ЕАД
и Т.Н.М. бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на
който банката отпуснала на кредитополучателя 5000лв. със задължение на
последния да го върне разсрочено на 84 месечни вноски, съгласно погасителен
план, които включват част от главница и лихва по преференциален променлив
лихвен процент, образуван от шестмесечен Sofibor и надбавка 10,819, който лихвен
процент към момента на сключване на договора бил 12% годишно. Чл. 19.1. от Общи
условия на „Банка ДСК“ ЕАД за
предоставяне на кредити за текущо потребление при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта.
Експертизата пред първата
инстанция дава заключение, че предоставеният кредит от „Банка ДСК“ ЕАД на Т.Н.М.
по Договор за кредит за текущо потребление от 22.01.2015 г. е усвоен на
22.01.2019 г. В банковото извлечение по разплащателна
сметка на Т.М. № 0000000022376629 с вальор 22.01.2015
г. е отразено постъпването на 5000 лева с основание „усв.
КТП“. На същата дата от отпуснатия кредит са изтеглени в брой 4980 лева от Т.М..
За погасяване на кредита са постъпили суми от Т.Н.М. в размер на 401,87 лева. Погасена е главница в размер на 161,74 лева –
вноски с падеж 25.01.2015 г., 25.02.2015 г. и 25.03.2015 г. Погасени са лихви в
размер на 133,45 лева, наказателна лихва 6,68 лева и такси 52,70 лева. Задължението
за главница по кредита към 25.03.2015 г. е
в размер на 4838,16 лева. Неплатената редовна лихва от 26.03.2015 г.
до 26.10.2015 г. е в размер на 299,65 лева. Дължимата такса 110,70 лева.
„Банка ДСК“ ЕАД е изпратила нотариална
покана до Т.Н.М., с която уведомява кредитополучателя, че поради забавата в погасяване
на задълженията, кредитът се обявява за предсрочно изискуем. От датата на получаване
на писмото цялата непогасена главница става дължима и върху нея се начислява лихва
в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка
за забава. Нотариалната покана е връчена на 18.09.2015г. на адреса в с. Д., област
Р., ул. „О.“ №*, чрез К.П.С..
Съгласно чл. 22 от общите условия всички уведомления, покани и други съобщения,
изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния посочен от кредитополучателя
адрес ( в случая с. Д.), се считат за връчени. Нотариалната покана заварва
кредитополучателя със седем непогасени вноски, което покрива условията за
предсрочна изискуемост по чл. 19, ал.2 от общите условия. Съгласно чл. 19.2 от общите
условия при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорния
лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Предсрочната
изискуемост е обявена на 18.09.2015г.
„Банка ДСК“ ЕАД е подала
заявление по чл. 417 от ГПК на 27.10.2015г., а заповед № 3051 за изпълнение на
парично задължение въз основа на извлечение от сметка е издадена на
29.10.2015г. по гр. д. № 1904/2015г. На следващия ден 30.10.2015 г. в банката е
постъпила сумата 100 лева. Сумата е отнесена в намаление на главницата. Това е
доброволно плащане, в резултат на което дължимата главница се намалява на
4738,16 лв. Всички последващи постъпления за погасяване на кредита са в
резултат на принудителното изпълнение на заповедта и не се отразяват на размера
на установителния иск. Вещото лице потвърждава заявените в заповедта суми,
както следва: лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода
07.10.2015 г. до 23.10.2015 г. – 2,25 лева. Лихвена надбавка за забава върху цялата
главница за периода 24.10.2015 г. до 26.10.2015 г. – 4,02 лева. Начислени такси
от банката -120 лева, изчислени от експертизата 110,70 лева.
Кредиторът има право на прехвърли на
трето лице правата си по договора за кредит – чл. 24 от общите условия. След заповедта за изпълнение, на 26.04.2016г.
„Банка ДСК“ ЕАД сключва договор за цесия с „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, с който прехвърля портфолио от кредити, предоставени на
физически лица, които са просрочени и не се погасяват надлежно. Вземането срещу
Т.Н.М. е включено в портфолиото с приемо-предавателен протокол от 9.06.2016 г. Цедентът е упълномощил цесионера да уведомява от името на
„Банка ДСК“ ЕАД всички длъжници за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомлението
до Т.Н.М. е върнато на 27.06.2016г. с отбелязване, че получателят е в чужбина.
Искът по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземането по заповедта за изпълнение е предявен от цесионера „ОТПФакторинг България“ ЕАД. При частно правоприемство
при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване
на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415,
ал.1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията
на съда на цедента. В диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът
следва да отрази настъпилото правоприемство в страните
по издадената заповед за изпълнение – т.10б от ТР № 4/2013 ОСГТК ВСК.
Русенският районен съд с обжалваното
решение № 1047 от 12.06.2019г. по гр. д. № 148 по описа за 2019г. отхвърля
предявения установителен иск с главен мотив, че договорът за цесия, с който дружеството
- ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответницата – длъжник.
Районният съд е отчел, че по делото е представено пълномощно, с което „Банка ДСК“
ЕАД упълномощава „ОТП Факторинг България“ЕАД да уведомява
от нейно име всички длъжници по прехвърлените вземания по договора за цесия от
26.04.2016 г. Към исковата молба е представено уведомление от ищеца до ответницата,
с което първият уведомява втората за извършената цесия на вземанията по договора.
По настоящото дело, а и по приложеното заповедно производство не са представени
доказателства това уведомление да е връчено на ответницата. За да породи действие
цесията спрямо ответника – длъжник е следвало уведомлението за цесията да му се
връчи лично, като съобщение за цесия връчено на особен представител не поражда действие.
В случая ответницата – длъжник не е открита, като й е назначен особен представител
по реда на чл.47 от ГПК. Особеният представител обаче има ограничен кръг права за
целите на процеса и той не може да приема материалноправни
изявления, каквото е съобщаването за цесията. Това следва от разпоредбата на чл.34,
ал.3 от ГПК, който изисква за действия представляващи разпореждане с предмета на
делото представителят да разполага с изрично пълномощно. Вън от съмнение е че договорът
за цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за цесията
е част от възникването на това право и също изисква изрично упълномощаване, за да
може това съобщение да бъде получено. Съгласно чл.29, ал.5 от ГПК особеният представител
може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението
на съда, пред който се води делото. Т.е. за да бъде съобщена цесията на особен представител
са необходими две неща – изрично съгласие на особения представител да приеме това
съобщаване (което ще е с оглед възможността на особения представител да доведе реално
до знанието на длъжника извършената цесия) и одобрение на съда. Нито един от тези
два факта не е налице. Приложимостта на правилата на чл.29 от ГПК към процесуалното
представителство по чл.47, ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012г. на
ОСГТК.
Русенският окръжен съд не споделя
това правно схващане.
Становището, че особеният представител
не може да приема валидно съобщение за цесията се застъпва в Решение № 74/27 юли
2017 г. на Бургаския апелативен съд по в.т.д.№ 154/2017 г., с което е потвърдено
решение № 20/14.02.2017 г. по т.д.№ 15/2016 г. на Окръжен съд Бургас. Решението
на Бургаския апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване с
Определение № 567 от 18.09.2018 година по търговско дело № 3153/2017 на
Върховния касационен съд, Второо търговско отделение.
В изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване
е обосновано с предпоставките на чл.260 ал. 1, т. 1 2 и 3 ГПК по отношение на определените
за значими за изхода на спора правни въпроси, като относимият
към настоящото дело въпрос е под № 5 „Разполага ли назначеният особен представител
с правомощия да получава в хода на производството материалноправни
изявления, свързани с предмета на иска?“ Върховният касационен съд е разгледал единствено
предходния въпрос № 4, а всички останали въпроси, формулирани от касатора, включително и относимия
по настоящото дело въпрос № 5 относно цесията и особения представител, е
прието, че не покриват критерия за общо основание за допускане на въззивното решение
до касационен контрол.
Върховният касационен съд с
Решение № № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. приема, че в исковата
молба (осъдителен иск) с обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото
си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Предсрочната
изискуемост на кредита е също изменение на материалното правоотношение както и
замяната на кредитора чрез цесия, като в този случай Върховният касационен съд
приема, че е валидно приемане на уведомление за предсрочна изискуемост от
особен представител на ответника.
Особеният представител приема от
името на представлявания извършени спрямо ответника процесуални действия.
Получаването на препис от исковата молба с приложени доказателства, включително
уведомление за цесия, е пасивно процесуално представителство, което обвързва
представлявания. Чл. 47, ал. 5 от ГПК постановява „Съобщението се смята за връчено
с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.“
Тази норма е презумпция за връчване на ответника на исковата молба,
приложенията и съобщението, че може да подаде отговор. Особеният представител
встъпва след това – ал. 6 „Когато установи редовността на връчването
(редовността на връчването на исковата молба и приложенията, включително
уведомлението за цесия), съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и
назначава особен представител на разноски на ищеца.
Важно е да се подчертае, че до
назначаване на особен представител се стига, когато страна по дело не може да
бъде открита на регистриран постоянен или настоящ адрес или по месторабота
съобразно регистрираните трудови договори. Постоянният адрес на гражданите е адрес
за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление
– чл. 93, ал. 5 от ЗГР. С други думи гражданите са длъжни да осигурят реална
възможност за кореспонденция с органите на държавна власт и органите на
местното самоуправление по регистрирания постоянен адрес. Постоянният адрес на Т.Н.М.
***, който е и адрес по договора за кредит. Уведомлението за цесията е връчено
на този адрес чрез писмо с обратна разписка и следва да се счита за редовно
връчено по силата на чл. 22 от общите условия, които са приложими и в
отношенията между цесионера и длъжника. Обсъждането на правния въпрос за
връчване на уведомление за цесия на особен представител заедно с искова молба е
за пълнота на изложението, доколкото това е главен мотиви в обжалваното
решение.
Окръжният
съд приема, че установителния иск е основателен в размерите, установени от
съдебно-счетоводната експертиза, и следва да бъде уважен.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1047 от 12.06.2019г. по гр. д. № 148 по описа за 2019г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установени
съществуването на задължения по Заповед № 3051 от 29.10.2015г.