№ 1019
гр. Варна , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501198 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание
чл.435 ал.2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на В. Г. Г. против Постановление от
11.02.2021г. по изп. дело №20207160400319 на ЧСИ Николай Георгиев с per.
№716 от КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да измени таксите и
разноските по изпълнението. Жалбоподателят счита същото за неправилно по
следните съображения: изп. Производство било образувано по молба на
Община Варна, въз основа на приложен акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.З ДОПК №МД-АУ-7492/29.06.2018г., за задължение,
представляващо дължима лихва в общ размер на 403.78 лева. В молбата,
взискателят е овластил съдебния изпълнител по реда на чл.18 ЗЧСИ, да
предприема всички изпълнителни действия за събиране на вземането. На
08.09.2020г. ПДИ била връчена на длъжника с обективирано в нея
задължение по изпълнителното дело 695.22 лева от които 403.78 лева
неолихвяеми вземания и 291.44 лева такси по Тарифа към ЗЧСИ.
Жалбоподателят не оспорва, че е извършил плащането след образуване на
изп. дело, но излага, че това е станало на 04.09.2020r. чрез извършен паричен
превод за 695.22 лева с получател ЧСИ Николай Георгиев и основание -
номера на и.д. 20207160400319, т.е. още преди получаване на ПДИ. С оглед
на което счита, че таксите определени за изпълнителни способи, които не са
приложени и попадащи в изключението на чл.79, ал.1, т.З ГПК, не следва да
1
бъдат поставяни в тежест на длъжник. Излага, че следните такси определени
във връзка с насочване на изпълнението върху евентуално получавано
трудово възнаграждение от длъжника, недвижими имоти и МПС, а именно
тези за справки до НОИ ТП Варна, СГКК Варна, АВ Варна и ОД на МВР
Варна по т.З ТТРЗЧСИ и за изпратени по пощата уведомления по т 4
ТТРЗЧСИ не се дължат, тъй като касаят изпълнителни способи, които не са
осъществени (поради причина, че взискателят е удовлетворен по друг начин)
и съобразно константната съдебна практика длъжникът не следва да носи
отговорност за заплащането на начислените за тях разноски. Освен това, пред
същия ЧСИ –същият взискател –Община Варна вече е имал образувано др.
Изп. Дело №20207160400319 срещу настоящия длъжник. По двете
изпълнителни производства, взискателят е овластил съдебния изпълнител по
реда на чл.18 ЗЧСИ, вследствие на което по и.д. №20207160400318 са
извършени действия за наличието на имущество собственост па длъжника.
Следователно, оспорените с жалбата разноски по изпълнението на осн. чл.79,
ал.1, т.З ГПК за действия, свързани именно с проучване имущественото
състояние на длъжника, са били вече на разположение на съдебния
изпълнител, съответно и на взискателя. С оглед на това, същият е можел да се
ползва от тях и в производството по и.д. №20207160400319, доколкото
страните по двете дела са едни и същи. В този смисъл, съдебният изпълнител
действайки служебно, не е следвало да извършва повторно абсолютно
идентични действия по проучване имуществото на длъжника поради факта,
че те не са били необходими, като налични по предходното дело. Изложеното
представлява допълнителен довод, че за тези изпълнителни способи,
длъжникът не следва да носи отговорност за заплащането на начислените за
тях разноски. По изложените съображения, жалбоподателят счита, че в
качеството му на длъжник следва да понесе единствено разноските по
изпълнението в общ размер на 150.46 лева включващи за:
- образуване на изпълнително дело по т.1 ТТРЗЧСИ в размер на 24.00
лева;
- връчване на ПДИ по т.5 ТТРЗЧСИ в размер на 24.00 лева;
- налагане на три броя запори върху банкови сметки по т.9 ТТРЗЧСИ в
размер 54.00 лева;
- пропорционалната такса предвид размера на дълга съгласно т.26
ТТРЗЧСИ в размер на 48.46 лева.
Счита, че не следва да заплаща и изпратеното запорно съобщение до
"ПИБ" АД по арг. на т.5 от TP №3/10.07.2017г. по ТД №3/2015г. на ОСГТК на
ВКС, тъй като в тази банка изобщо няма банкови сметки. По изложените
съображения моли да бъде отменено Постановление от 11.02.2021г. по и.д.
№20207160400319 на ЧСИ Николай Георгиев с per. №716 от КЧСИ, с което е
2
отказано изменението на таксите и разноските по изпълнението, като вместо
него бъде постановен съдебен акт, с който същите се определят в
законоустановения размер от 150.46 лева, както и да му бъдат присъдени и
сторените в настоящото производство разноски, съобразно представен списък
по чл.80 ГПК.
Ответната страна и взискател в изпълнителното производство Община
Варна не е депозирала писмено възражение срещу жалбата.
Приложени са и писмените обяснения на ЧСИ, в които се излага, че
жалбата на длъжника е неоснователна, тъй като правилно и в съответствие
със закона е определил дължимите обикновени и пропорционални такси по
изпълнението съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, по
образуването на изпълнителното дело и за извършените последващи
изпълнителни действия по проучване на имуществото на длъжника и
налагане на запори върху банкови сметки. Правилно и в съответствие със
закона са определени дължимите държавни такси и към Агенцията по
вписванията, ГРАО, БНБ, КАТ, ИМОТЕН РЕГ, НОИ и т.н,. Предвид
извършеното цялостно погасяване на задължението ЧСИ е начислил и
авансови разноски за вдигане на наложените запори, както и разноски във
връзка с прекратяването на изпълнителното дело. или общата сума в размер
на - 291.44лв. Плащането на дълга по ИД № 20207160400319 е извършено
след образуване на делото чрез запор на банкова сметка. Счита за
неоснователно твърдението на длъжника, че не дължи определени такси
предвид неприложени изпълнителни способи. Излага, че всички способи по
отношение на които е начислена такса са приложени, а доколкото съдебният
изпълнител не е знаел дали длъжника разполага със средства по една от
банковите си сметки е наложил запор и върху други такива. По дело е
постъпила една единствена сума в размер на 695,22лв от наложените запори.
Надвнесени суми по делото няма. Дори-напротив- задължението по
изпълнителното дело не е изцяло погасено, както твърди жалбоподателя, на
осн. чл.458 от ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за
дължимите и от длъжника публични вземания. По делото е постъпило и
удостоверение от ТД на НАП - гр. Варна на осн. чл. 191 от ДОПК, от което е
видно че длъжникът има и публични задължения. По изложените
съображения счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение –като
неоснователна.
Настоящият състав, при проверка законосъобразността на обжалваното
действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, при
преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, установи следното:
Производството по изп.дело №20207160400319 по описа на ЧСИ Николай
Георгиев с per. №716 е образувано на 29.06.2020г. по молба от взискателя въз
3
основа Акт за установяване на задължения по чл. 106/107 от ДОПК № АУ-
7492 издаден на 26.06.2018г. от ОБЩИНА ВАРНА - Дирекция „ Местни
Данъци“, като в молбата взискателят е поискал да бъде събрана сумата по
справката като е възложил на ЧСИ всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ,
включително и определяне на начина на изпълнение, както и да бъдат
събрани всички разноски по изп. Дело.
В изпълнение на молбата е извършено проучване на имущественото
състояние на длъжника чрез справки, като съответно са наложени запори на
банкови сметки.
Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 7387/17.08.2020г е връчена
лично на длъжника на 08.09.2020г.
На 04.09.2020г. от запора на банкови сметки на длъжника в банка ДСК по
специалната сметка на ЧСИ Н. Георгиев е постъпила сума в общ размер на
695,22лв.
По жалба на длъжникa, с постановление от 11.02.2021г. ЧСИ е отказал
изменение на таксите и разноските, като уведомлението за това е връчено на
длъжника с писмо изх. № 1652/03.03.2021г.., редовно получено чрез
пълномощник на 09.03.2021г.
На 24.03.2021г. длъжникът е депозирал жалбата, по която е образувано
настоящото производство.
При така установеното съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за разноските, предвид което настоящата жалба
доколкото е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу акт на ЧСИ,
подлежащ на обжалване и от лице имащо правен интерес, е допустима.
За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав
съобрази следното:
Видно от справката, приложена към изпълнителното основание, към
датата на образуване на изп. дело- 29.06.2020г., длъжникът Г. е дължал на
Община Варна остатък за плащане /лихва върху данък върху недв. имоти и
такса битови отпадъци/ в размер на 403.00 лв.
Жалбоподателят не оспорва, че заплащането е извършено след
образуване на изп. дело, но счита, че не дължи такси и разноски по
изпълнението в посочения в ПДИ размер от 291.44 лв., а само сумата от
150.46 лева, дължима за следните действия:
- образуване на изпълнително дело по т.1 ТТРЗЧСИ в размер на
24.00 лева;
4
- връчване на ПДИ по т.5 ТТРЗЧСИ в размер на 24.00 лева;
- налагане на три броя запори върху банкови сметки по т.9
ТТРЗЧСИ в размер 54.00 лева.
- пропорционалната такса в размера 48.46 лева определена съобразно
размер на дълга, на осн. т.26 ТТРЗЧСИ.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за
образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил
задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество
отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е
деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството
разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква
наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност
намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно
задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на
изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в
същото разноски. Според разясненията съдържащи се т. 5 на ТР № 3/2015 на
ОСГТК, тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и
да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова
длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е
било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които
са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали
нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.
В последния случай нереализираните изпълнителни способи се приравняват
на такива, изоставени от взискателя. Длъжникът не може да носи отговорност
и за разноските, които са направени във връзка с изпълнителни способи,
насочени върху имущество, което не е съществувало в патримониума му към
момента на предприемане на изпълнението, когато тази липса е обективна, т.
е. не е вследствие на негово действие или поведение, което е
непротивопоставимо на взискателя. В този случай изпълнителният способ
няма да бъде реализиран поради обективни причини, стоящи извън
поведението на длъжника. При липсата на поведение на длъжника, което да е
станало пречка за реализирането на
Разясненията, посочени в ТР съотнесени към настоящия казус водят до
извод за неоснователност на жалбата по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че наличието на друго изп. дело
между същия взискател по отношение на същия длъжник, образувано пред
същия ЧСИ не освобождава последния от задължението му да извърши
проучване на имущественото състояние на длъжника, тъй като всички
необходими действия следва да са надлежно извършени и документирани по
5
съответното изп. дело с оглед формалния им характер и като се има предвид,
че имущественото състояние е динамична величина.
В светлина на изложеното, настоящият състав счита, че всички
действия във връзка с прочуването на имущественото състояние на длъжника
са законосъобразно извършени, като включените такси за изпращане на
писма до БНБ, ГРАО, НАО, КАТ, АВп, имотен регистър са правилно
определени и включени в дължимите разноски.
Действително, по сметката в ПИБ е нямало налични средства-както се
установява от писмото на банката, но длъжникът е имал банкова сметка в тази
банка, и същата е била посочена в справката, издаден от БНБ. С оглед на
което изпращането на запорно съобщение и до ПИБ е било законосъобразно,
а не е било предприето вместо проучване на състоянието му. Напротив- с
оглед наличните данни след получаване на надлежно събрана информация за
наличието на банкова сметка. В справките, издаване от БНБ липсва
информация/която е поверителна/ за наличието и размера на средства, а само
такава за наличието на банкова сметка в съответната банка.
Безспорно е също, че сумата, за която е образувано изп. дело е била
получена по сметка на ЧСИ чрез извършен от Банка ДСК превод от
запорирана сметна длъжника.
Веднага след постъпване на дължимата сума, ЧСИ е предприел
действия по вдигане на наложените запори – което е законосъобразно
предприето при прекратяване на изпълнението и в защита интересите на
длъжника, поради което и сумите, начислени за изпращането на тези запои
също правилно са били определени и включени в общия размер на дължимите
от длъжника разноски.
По изложените съображения, настоящият състав счита, че дължимите
по изп. дело разноски са правилно изчислени, и не са налице основания за
тяхното редуциране. Намира, че жалбата се явява неоснователна, тъй като
всички включени в Постановлението разноски са начислени във връзка със
законосъобразно извършени и необходими изп. действия и приложени
способи.
Предвид неоснователността на жалбата, разноски на жалбоподателя за
настоящото производство не се дължат. От своя страна, въззивамата страна не
е представила отговор, съответно не е претендирала разноски.
Водим от горното и на осн.чл.435 ал.2 ГПК, Варненският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на В. Г. Г. против Постановление от
6
11.02.2021г. по изп. дело №20207160400319 на ЧСИ Николай Георгиев с per.
№716 от КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да измени таксите и
разноските по изп. Дело №20207160400319.
Не присъжда разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл.437 ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7