О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 02.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско
отделение, І-20 състав, в закрито
заседание на 02.03.2020 г., в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
като разгледа гр. д. № 6602/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, предявена от „К.Е.Д.П.” ЕООД /в н./ против „П.И.” ООД, ЕИК *********.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на правото на
строеж, сключен във формата на нотариален акт № 107, т. VI, peг. № 7377, дело №
1068/2008 г. на нотариус с рег. № 362, е придобил правото на строеж върху подробно
описаните СКЛАД № В 601, ГАРАЖ № 5, и ГАРАЖ № 6, находящи се в сградата,
построена в гр. София, СО-район „Триадица”, УПИ № VI – 202, кв. 13 по плана на
град София, местносттта „Жилищна група - Южен парк”.
Ищецът твърди, че с обезпечителна заповед от 24.04.2013г., издадена от
Окръжен съд - гр. Видин, е било допуснато налагането на предварителни
обезпечителни мерки в производството по несъстоятелност, съгласно разпоредбите
на чл. 629а ТЗ, чрез налагане на възбрана върху правото на строеж на посочените
недвижими имоти, като обезпечителната заповед от 24.04.2013 г. на ОС - Видин
била вписана в Служба по вписванията на 25.06.2013 г.
С Решение № 24/15.06.2015 г. по т.д. № 189/2013 г. по описа на ОС -
гр.Видин, било открито производство по несъстоятелност по отношение на „К.Е.Д.П.”
ЕООД. С решението била обявена неплатежоспособността на „К.Е.Д.П.” ЕООД, с
начална дата 02.07.2010 г., било открито
производство по несъстоятелност на „К.Е.Д.П.” ЕООД, с начална дата
02.07.2010 г., назначен бил временен съдник, било свикано първо събрание на
кредиторите, като било допуснато обезпечение чрез налагане на запор и възбрана
върху имуществото на дружеството.
Ищецът сочи, че въпреки гореизложеното, производствата по индивидуалните
принудителни изпълнения срещу несъстоятелния длъжнки не били спрени.
С влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот по
изпълнително дело № 20148440402280, след извършена публична продан, описаните
недвижими имоти били възложени на ответника „П.И.” ООД. Постанолението за
възлагане било вписано в Служба по вписванията - гр. София, акт № 192, том №
159, дв.вх.рег. № 64906 от 12.12.2014 г.
Ищецът твърди, че с оглед на изложеното, придобиването на описаните
недвижими имоти чрез Постановление за
възлагане, вписано на 12.12.2014 г. е недействитетелно и незаконосъобразно,
както и непротивопоставимо спрямо несъстоятелния длъжник.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че е собственик на описаните недвижими имоти и ответникът да бъде осъден да
предаде владението им.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са недопустими, евентуално
– неоснователни. Сочи, че обезпечителната заповед от 2013 г. изобщо не е
издадена в производството по несъстоятелност. Косвен контрол върху
постановлението за възлагане бил недопустими.
Освен това, ответникът се разпоредил с процесните недвижими имоти още преди
предявяване на исковата молба, въз основа на която било образувано
производството по делото
Заявените от ищеца
обстоятелства, на които основава исковете си, както и формулирания от него
петитум, са достатъчно ясни, липсват противоречия между изложените факти и
заявените искания, поради което и исковата молба е редовна, което позволява на
съда да извърши преценка за това дали предявените искове са допустими или не.
При проверка на исковата молба съгласно
чл. 130 от ГПК съдът констатира, че предявените искове са недопустими по
следните съображения:
По силата на чл. 496, ал. 3 ГПК,
действителността на продажбата чрез публична продан може да бъде оспорвана по
исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В настоящия
случай, такива нарушения не се сочат от ищеца, поради което и описаните от
ищеца обстоятелства не попадат в приложното поле на чл. 496, ал. 3 ГПК, поради което и такъв иск би
бил недопустим (в този смисъл и
Определение № 325 от 27.05.2010г. по гр. д. № 310/2010г., ГК, ІV ГО на ВКС,
Определение № 496 от 2011г. по ч. гр. д. № 410/2011г., ТК,ІІІ състав на САС).
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017
г. на ОСГТК на ВКС, недействителността на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез
позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства. В същото ТР
е посочено, въпросът за недействителността
не е преюдициален, защото влиза в предмета на делото по предявения иск за
собственост и би имал значение и за допустимия насрещен иск, че друг е
собственик на същия имот.
Така е и в настоящия случай – „въпросът за
недействителността на публичната продан „влиза в предмета на делото по
предявения иск за собственост“ и след като не се сочат нарушенията по чл. 496,
ал. 3 ГПК, само в който случай публична
продан може да бъде оспорвана, то и предявеният иск за собственост е
недопустим.
Следва и да се посочи, че без съмнение,
в случая не става въпрос и за иск по чл. 440 ГПК. Предявяване на иск по чл. 440 ГПК е допустимо до влизане в сила на постановлението за възлагане и е
предоставено в полза на трети за изпълнителния процес лица. Чл. 498 ГПК също
лимитира възможността за защита срещу въвод във владение на купувача от
публична продан само до трети лица, намиращи се в имота и само чрез иск за
собственост. Ищецът не е трето лице - той е длъжник в изпълнителното
производство, срещу чиито имоти е било насочено изпълнението и не твърди
нарушение на чл. 490 ГПК, нито невнасяне на цената.
В случая не е налице и позоваване на
предвидените в чл. 26 ЗЗД факти. Последователно застъпено в практиката на ВКС е
становището, че за недействителността на проданта не са приложими по аналогия
общите основания за недействителност на сделки, съгласно чл. 26 и сл. от ЗЗД (в
този смисъл и Определение № 161 от
05.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5395/2008 г. на ІІ гр. отд.). Правната уредба на чл. 26 от ЗЗД касае договори и
договорни отношения, а отношенията в изпълнителното производство се регулират
от дадените в ГПК способи за обжалване на действията на съдебния изпълнител.
Общите разпоредби за недействителност на
сделките са неотносими към публичната
продан, защото последната представлява едностранен властнически акт на съдебния
изпълнител, издаван при наличността на определени предпоставки. В този смисъл
практиката на съдилищата и тази на ВКС е единна в изводите си, че публичната
продан се различава от договора за продажба не само по своя фактически състав,
но и по правните си последици. За разлика от продажбата, при публичната
продан правото на собственост се
придобива само след плащане на цената, въз основа на възлагането и публичната
продан не може да бъде развалена, поради евикция, или скрити недостатъци, но
затова пък може да бъде отменена, чрез обжалване, защото е акт на власт.
публичната продан е един от изпълнителните способи за осъществяване на парични
вземания, който ГПК регламентира (в този смисъл Определение № 5 от 06.01.2010г. по ч.гр.д. № 702/2009г., Г. К., ІV Г. О.
на ВКС, Определение № 663 от 01.12.2009г. по ч.гр.д. № 557/2009 г., Г К, ІІІ
Г.О. на ВКС, Определение № 161 от 05.03.2009г. по гр. д. № 5395/2008г., Г.К.,
ІІ Г. О. на ВКС).
В
случая не се касае и за иск по чл. 439 ГПК. Като законно средство за защита на длъжника
по висящ изпълнителен процес, с отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК
се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало,
поради изключващи го факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи значение за неговото съществуване. В случая ищецът въобще не се домогва да бъде
съдебно отречено изпълняемото право, още по-малко сочи фактите, предвидените в
чл. 439, ал. 2 ГПК.
По горните съображения предявените в
настоящото производство искове се явяват недопустими, поради което на основание
чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 от ГПК, исковата молба, предявена
от „К.Е.Д.П.”
ЕООД /в н./ против „П.И.” ООД, въз основа на която е било образувано производството
по гр.д. № 6602/2019 г. по описа на СГС, I–20 състав, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6602/2019 г. по описа на
СГС, I–20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: