№ 84
гр. Плевен, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20214430202262 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 131 от 17.11.2021 година на
***, с което на основание чл.53 и чл. 18 ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 23 ал. 2 от
Наредба № 9 на Общински съвет Плевен на ИВ. ЦВ. М. от ***, ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева за извършено административно нарушение по чл. 6 от Наредба № 9 на
Общински съвет Плевен.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се представлява от адвокат
М.П., ПлАК. Последната подържа изцяло така депозираната жалба. Счита, че
при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а именно на разпоредбите на чл. 43 ал.
4 ЗАНН и чл. 52 ал. 2 ЗАНН, които налагат цялостната отмяна на
обжалваният акт.Освен това, счита че събраните в хода на производството
доказателства не установяват факта на извършено нарушение на Наредбата от
страна на доверителя и предвид липсата на легитимно извършено измерване и
то от лице, за което няма данни да притежава следващата се компетентност
по геодезия. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
1
процесуалния закон и материалния закон. Претендира направените разноски
по делото в размер на 300 лева.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се представлява в съдебно
заседание от юрисконсулт Валери Начев. Взема становище, че така
депозираната жалба е основателна. Счита за безспорно установени мястото,
времето на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които то е
извършено, средството за извършването му, както и самоличността на автора
на нарушението, в лицето на жалбоподателя. Извършени са действия по
разчистване и подравняване на част на общински имот в землището на
Плевен, при което този общински имот с начин на трайно ползване „пасище“
след заравняването бил превърнат в обработваема земя – действия, които са
изрично забранени от Наредба № 9 на Общински съвет - Плевен.
Представителят на ответника по жалбата намира, че тези изводи намират
опора във всички събрани по делото доказателства. Счита, че в хода на
административно наказателното производство са спазени всички изисквания
на процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с
което да потвърди изцяло наказателното постановление.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалният закон.
Разпоредбите на ЗАНН визират подробна процедура по констатирането,
установяването на съответното административно нарушение, отделните етапи
в действията на административно наказващият орган, които в своята
последователност и при наличието на осъществен състав на административно
нарушение имат за своя последица реализирането на административно
наказателна отговорност за съответният субект.
Неизменна част от посочените по горе процесуални правила, визирани в
разпоредбата на чл. 36 ЗАНН и следващите съставлява установяването на
2
административното нарушение и обективирането му в нарочен акт за
установяване на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.
40 ал.І ЗАНН същият се съставя в присъствието на нарушителя и на
свидетелите, присъствали при извършването или установяването на
нарушението. Законът предвижда хипотезата, когато нарушителят е известен,
но не може да бъде намерен същият да бъде поканен от страна на
наказващият орган за съставянето на съответният акт за административно
нарушение.
В хода на настоящото съдебно производство, по реда на чл. 59 ЗАНН са
приети и приложени редица писмени доказателства. Като част от
административно наказателната преписка са представените и приети към
доказателствата по делото: наказателно постановление № 131 от
17.11.2021 година на ***; акт за установяване на административно
нарушение № 42-ЗГ от 17.09.2021 година на *** в *** препис от нотариален
акт № ***, регистрационен № ***; копие от разрешение с изходящ № ***,
ведно с допълнение към същото от 09.04.2021 година; копие от разписка за
платени такси за разрешително от 24.11.2020 година; копие от превозен билет
от 09.04.2021 година; копие от договор за покупко- продажба на багер от
04.04.2019 година, сключен между *** и ***; копие от свидетелство за
регистрация на земеделска и горска техника № ***; копие от удостоверение
за съответствие от Министерство на земеделието, храните и горите; копие от
протокол за техническа идентификация № П 252 от 26.03.2019 година; копие
от фактура № 377 от 04.04.2019 година на стойност 6 750 лева; известие за
доставяне от 19.11.2021 година;; рапорт от С.И. - *** в *** от 21.05.2021
година; констативен протокол от 19.05.2021 година на *** в ***; схема на
местоположение на заснети точки от 19.05.2021 година от А.А. - ***; писмо
от *** до Районна прокуратура - Плевен с изходящ № 03-493 от 02.06.2021
година; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
27.08.2021 година от Районна прокуратура - Плевен; пощенски плик с дата
на пощенското клеймо 02.12.2021 година, ведно с материалите по
прокурорска преписка № 3118 от 2021 година по описа на Районна
прокуратура - Плевен в оригинал, осигурени на разположението на съда и
фигуриращи във входящия регистър на регистратура при Районен съд -
Плевен под № 24372 от 13.12.2021година.
3
В хода на въззивното производство са събрани и гласни доказателства,
обективирани в показанията на две групи свидетели: ***, А.А., С.С. и К. К. в
една група и тези на свидетеля ***.
Горните доказателства установяват, че на 19.05.2021 година ***и в
отдел *** извършили проверка на имот с идентификатор ***, находящ се в
землището на ***. Проверката била извършена по постъпил сигнал в
Общинското предприятие. На място установили жалбоподателя И.М., който
извършвал почистване на дървесна и храстова растителност чрез
изкореняване, отнемане на повърхностни земни маси и подравняване с
трактор марка „***“ жълт на цвят. С помощта на техническо средство GPS,
*** *** замерил установил географски координати на мястото, на което е
установено извършването на почистване, а именно № ***, което било
общински имот и представлява пасище. Жалбоподателят обяснил, че работи
въз основа на трудов договор при свидетеля ***, който е собственик на
процесният недвижими имот и именно той му бил възложил почистването на
терена от дървесна и храстова растителност. Същото обстоятелство
потвърдил и самият ***, който по – късно посетил мястото на проверката. ***
обяснил, че има издадено надлежно разрешение от Общината да извърши
почистване на имота си с идентификационен номер ***, което и възложил на
жалбоподателя в същия ден.
Материалите по извършената проверка били изпратени на РП- Плевен
за преценка дали няма данни за извършено престъпление от общ характер.С
постановление от 27.08.2021 година на Прокурор в РП- Плевен било
отказано образуването на наказателно производство с указания, че са налице
данни за извършено административно нарушение.
На 17.09.2021 година, С.И. - *** отдел *** при Община *** и в
присъствието на свидетелите С.С. и А.А., съставил на ИВ. ЦВ. М. от *** акт
за установяване на административно нарушение, а именно: за това, че на
19.05.2021 година извършил промяна на предназначението на поземлен имот
№ ***, находящ се в землището на *** чрез обработване посредством
почистването от дървесна и храстова растителност с трактор „***“ имот с
трайно предназначение „ пасище“ и по този начин го превърнал в
обработваема земя. Това деяние, вменено във вина на жалбоподателя било
квалифицирано като нарушение по чл. 6 от Наредбата за ползване на пасища
4
и мери – публична общинска собственост и предоставянето им за
индивидуално и общо ползване, издадена от Общински съвет – Плевен.
Така съставеният Акт за установяване на административно нарушение
№ 42 – Г /17.09.2021 година бил изпратен в ***ството на ***, където било
постоянното местоживеене на жалбоподателя. Свидетелят К. К. – *** на
населеното място се обадил по телефона на жалбоподателя и го поканил да
дойде да му връчи акт. Същият отказал да се яви и да се запознае със
съдържанието му и този негов отказ бил удостоверен с подписа на ***а.
Актът бил върнат на наказващият орган.
На 17.11.2021 година било издадено обжалваното наказателно
постановление, което санкционира И.М. с административно наказание глоба
в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 6 от
Наредба № 9 на Общински съвет Плевен.Същото било връчено на
жалбоподателя с писмо с обратна разписка.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери,
че обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуалният закон.
Съдът намери, че така извършеното от страна на жалбоподателя деяние
не съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 ал. 1 ЗАНН, тъй като не е
извършено виновно.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства установяват, че
жалбоподателят М. полага труд като тракторист при свидетеля ***, който се
занимава с обработването на земеделски земи в землището на ***.
Представените и приети към доказателствата по делото писмени документи
установяват по несъмнен начин, че свидетелят *** притежавал надлежно
разрешително за извършване почистване на дървесна и храстовидна
растителност в имота си, който граничи с имота – общинска собственост.
Несъмнено установено е, че в деня на извършената проверка, свидетелят ***,
в качеството си на работодател възложил на своя работник И.М. да извърши
конкретна дейност, на конкретно място в землището на ***, която последният
изпълнил. Липсват доказателства за наличието на умисъл у страна на
жалбоподателя М., че нарушава установеният ред по Наредба № 9 на
Общински съвет Плевен, а именно умишлено да промени предназначението
на конкретен имот.По аргумент от разпоредбата на чл. 14 НК, приложима в
5
настоящото производство по силата на чл.11 ЗАНН, жалбоподателят не е
знаел това фактическо обстоятелство, което включва състава на визираното
в акта и наказателното постановление нарушение, което изключва и умисъла
за извършването му. Ето защо съдът намери, че наказателното постановление
е издадено в нарушение на материалния закон.
Съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано, тъй като е издадено в разрез и с
установените процесуални правила.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства установяват по
категоричен начин, че актът за установяване на административно нарушение
е съставен в отсъствието на жалбоподателя, по реда на чл. 40 ал. 2 ЗАННН без
да са били изискуемите предпоставки за това. В подкрепа на този извод са
показанията на свидетелите С.И. и С.С., както и липсата на приложени
каквито и да е писмени документи установяващи положени усилия от страна
на наказващият орган да покани нарушителя за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение и да му го връчи по надлежният
ред, при все че самоличността на жалбоподателя е била известна на
наказващият орган, както и неговото местоживеене. Принципно съставянето,
предявяването и връчването се извършват в присъствие на нарушителя, като
ЗАНН съдържа специални правила за съставянето на АУАН в отсъствие на
нарушителя /след покана/ и съответно за връчването му, когато е съставен в
отсъствие на нарушителя. В случая нарушителят не е редовно поканен да се
яви за съставяне на АУАН, като с оглед неявяването му АУАН е съставен в
негово отсъствие, след което е изпратен в ***ството по последното му
известно местоживеене в ***. Съдът прие, че в случая е допуснато
съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, ограничило
правото на участие на санкционираното лице в производството и
възможността му да организира своевременно и адекватно защитата си.
Спазването на установените процесуални правила е своеобразна гаранция за
осигуряване правото на защита на всеки субект на наказателна отговорност.
Констатираното нарушение от административно наказващият орган е от
категорията на съществените, налагащо отмяна на наказателното
постановление.
По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази
6
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред районния и административния съд, страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя в производството действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение и направените други разноски.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.Тъй като не
бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да
бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 300 лв.
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 2 от ЗАНН съдът
намира, че ***, представлявана от ***а *** следва да бъде осъдена да заплати
на ИВ. ЦВ. М. от ***, ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща
направените по НАХД № 2262/20021 година по описа на РС Плевен разноски
съответно за адвокатско възнаграждение на адвокат М.Г. П., ПлАК.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.3 т. 1 и 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 131 от 17.11.2021 година на
***, с което на основание чл.53 и чл. 18 ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 23 ал. 2 от
Наредба № 9 на Общински съвет Плевен на ИВ. ЦВ. М. от ***, ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200
7
лева за извършено административно нарушение по чл. 6 от Наредба № 9 на
Общински съвет Плевен.
На основание чл. чл. 63 Д ал. 2 от ЗАНН ОСЪЖДА ***,
представлявана от ***а *** да заплати на ИВ. ЦВ. М. от ***, ЕГН
********** сумата от 300 лева, представляваща направените по НАХД №
2262/20021 година по описа на РС Плевен разноски съответно за адвокатско
възнаграждение на адвокат М.Г. П., ПлАК.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд- Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8