Р
Е Ш Е
Н И Е
№
12
гр. Габрово, 25.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, въззивен наказателен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛИНА ПЕНКОВА
2. мл. съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при
участието на секретаря Веселина Венкова и прокурора Александър Александров,
като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВАНД № 3 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производството е образувано по протест на
прокурор от Районна прокуратура - Габрово против решение № 589/16.12.2019 г. по
АНД № 1071/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово.
С атакуваното решение състав на Районен съд – Габрово
е признал обвиняемия Т.Л.Т. *** това на 19.09.2018 г., в гр. Габрово, пред М.В.К.
- полицейски инспектор в група „МПС”, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Габрово,
съзнателно да е направил опит да се ползва от неистински частен документ –
договор за покупко-продажба на лек автомобил марка Ф., модел К.с рег. № ***, сключен на
10.08.2018 г. между Д.Т./Т.J./,
роден на *** г., собственик на
превозното средство, и Т.Т., роден на *** г., като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност и с това да е осъществил престъпление, поради което го е
оправдал по обвинението по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 18,
ал. 1 от НК.
В протеста се излага несъгласие с правните изводи на
първоинстанционния съд. Прокурорът счита, че заключението на графическата
експертиза е ясно и категорично, че подписът на купувача не е положен от
обвиняемия и при това положение е необяснимо защо се дава вяра на обясненията
на Т. и изцяло се елиминира
заключението. Посочва се, че в договора е вписано лице с имена, които са
различни от имената на действителния собственик на автомобила. Твърди се, че в
съдебното производство е представена декларация, изхождаща от лице с имената на
продавача, в която подписът се различава коренно от подписа, положен за
продавач в договора за покупко-продажба на автомобила. В протеста се излагат
още съображения за наложена върху процесния автомобил административна мярка в
Италия, която била пречка превозното средство да бъде продадено и изнесено в
чужбина. Налице били и данни за това, че обвиняемият не е напускал страната в
периода 01.01.2018 г. – 19.09.2018 г. Прокурорът намира достатъчно основания да
счита, че договорът за покупко-продажба на процесния автомобил не е сключен
между посочените в него лица.
С протеста се претендира окръжният съд да произнесе решение, с което да отмени решението
на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да признае обвиняемия за виновен по обвинението
и след като го освободи от наказателна отговорност да му наложи административно
наказание глоба в размер на 1000 лв.
Пред въззивния съд прокурорът от ОП – Габрово поддържа
протеста по изложените в него съображения.
В съдебно заседание адв. Г.М. ***, в качеството си на
договорен защитник на обвиняемия, излага доводи за потвърждаване на решението
на районния съд.
Обвиняемият Т.Т., редовно призован, не се явява в
съдебно заседание, за да изрази становище по протеста, както и да упражни
правото си на лична защита и на последна дума.
Въззивният протест е подаден от процесуално
легитимирана страна и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя
процесуалната му допустимост.
Въззивният съд разгледа депозирания протест с
изложените в него доводи, обсъди становищата на страните в процеса и извърши
цялостна проверка на обжалваното решение в съответствие с правомощията си по
чл. 314 НПК, при което приема за установено следното:
Съдебното производство е образувано по реда на гл. 28 от НПК по внесено
от Районна прокуратура - Габрово в Районен съд – Габрово мотивирано
постановление, с което е направено искане обвиняемият Т.Л.Т. *** да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а
от НК за извършено от него престъпно деяние по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал.
1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд, в съответствие
и с правомощията си по чл. 378, ал. 2 от НПК, е извършил цялостен анализ на
събраните в наказателното производство доказателства, включително и
непосредствено е събрал такива, като обективно, всестранно и пълно е възприел
следната фактическа обстановка:
През месец август 2018 г. обвиняемият Т.Т. пребивавал в
Република Италия и тогава закупил от италианския гражданин Д.Т.лек автомобил Ф.
с рег. **, за което бил съставен договор за покупко-продажба на МПС от
10.08.2018 г.
На 19.09.2018 г. обвиняемият Т. се явил в сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР - Габрово и пожелал да регистрира на свое име лекия
автомобил, като представил за това необходимите документи.
При проверка автентичността на представения Договор за
покупко-продажба на лекия автомобил, сключен на 10.08.2018 г. между Д.Т., роден
на *** г. - собственик на превозното средство, и Т.Т., свидетелят М.К.- полицейски инспектор в група
„МПС”, се усъмнил в подписа на продавача на лекия автомобил, за което съобщил
на свидетеля Г., служител на „Икономическа полиция” при ОДМВР - Габрово. Свидетелят
Г. пристигнал в сградата на КАТ и помолил обвиняемия да го придружи до сградата
на ОДМВР – Габрово, като иззел носените от Т. документи във връзка с
регистрацията на автомобила.
Назначена била графическа експертиза, според
заключението на която подписът, положен за купувач под „Firma acquirente:” в
представения италиански договор „Contratto di compravendita” за покупко-продажба на МПС – F с идентификационен
номер ИН/VIN „Con numero di telaio:” *** с дата „In
data10/08/2018”, съставен между „Т.” /продавач/ и Т.” /купувач/, не е изпълнен от лицето Т.Л.Т.,
ЕГН **********.
Фактите по делото първоинстанционният съд е извлякъл
чрез анализ и съвкупна преценка поотделно и в тяхната съвкупност на обясненията
на обвиняемия Т.Т., съпоставени с показанията на свидетелите М.В.К. и Х.Х.Г.;
заключението на графическата експертиза; копие от свидетелство за
правоуправление на италиански език, ведно с превод на български език; писмените
материали, съдържащи се в досъдебното производство - протокол за доброволно
предаване, ведно с договор за покупко-продажба на МПС от 10.08.2018 г.;
регистрационен талон на МПС, издаден от властите на Република Италия;
италиански документ за самоличност; справка от ГД „Гранична полиция”; справка
от Д ”МОС”; справка от ОДМВР, сектор
„БДС”; свидетелство за регистрация на МПС, договор за покупко-продажба, данъчен
номер и лична карта; справка за съдимост; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние.
Районният съд е възприел като достоверни и
неопровергани от останалите доказателства по делото обясненията на обвиняемия Т.,
според които в началото на месец август 2018 г. решил да си закупи автомобил.
Отишъл в Италия, където имал познат на име К.. Гостувал му в град К..
Автомобилът бил в съседния град М.. Харесал автомобила, пробвал го, решил да го
вземе. Собственикът се казвал Д.Т.. Сключили договор по-късно вечерта, като самият
Д. написал договора. Седнали вечерта на вино в заведение и там се подписал.
Купил колата за 800 евро. Д. му предал документите. Върнал се на ход с колата, като
минал през гр. Б., след това с ферибот до И. и от там до България. Никъде по
границите не са му правили проблем. В Габрово отишъл в КАТ да регистрира
колата, след което бил задържан. Казали му, че договорът за покупко-продажба е
фалшив. Чрез своя приятел К. се свързал с Д. и разговарял с него. Твърди, че на
ден подписвал десетки фактури и не се подписва по един и същи начин. Заявил, че
подписът за „купувач” в договора е негов. Обяснява, че чрез К., Д. му изпратил
документи по „DHL” – декларация от 19.09.2019г. и свидетелство за
правоуправление.
Настоящият съдебен състав установи фактическа
обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалваното решение. Същата се
извлича по непротиворечив начин от събраните в досъдебната и в съдебната фаза
на производството доказателства.
Въззивният съд следва да посочи, че фактическите
предели на обвинението са очертани изключително схематично в постановлението на
прокурора. Независимо от това, както правилно е прието в решението на районния
съд, обвинението за неавтентичност на договора за покупко-продажба е сведено
само до частта за положения подпис за „купувач“, за който се твърди, че не е
изпълнен от обвиняемия. Никакви други съображения за неистинност на документа
не са инкриминирани от прокурора. Поради това са изцяло неотносими към предмета
на настоящото дело разсъжденията в протеста за различия в подписите на
италианския гражданин Д.Т., положени от него в договора за „продавач“ и в други
приложени по делото документи, и е напълно недопустимо да се прави опит за
разширяване на фактическото и юридическото обвинение, чрез навеждане на доводи
за неавтентичност на договора и в частта му за купувача.
На следващо място, не става ясно какви фактически и
правни изводи черпи прокурора от маркирането в протеста, че в договора като
„продавач“ е вписано лице с имена Т.G., а не T.G. каквото
било името на собственика според справката от Дирекция „МОС“ на МВР. Съдът
установи, че цитираната от прокурора справка, приложена на л. 21 от ДП, е
неподписана. Същественото обаче е, че същата е напълно непротивопоставима на
наличните в делото документи, включително и копия от документи за самоличност
на италианския гражданин – продавач, в които ясно е изписано личното му име.
Неоснователно е твърдението от протеста, че нямало
данни обвиняемият да е напускал страната за периода 01.01.2018 г. – 19.09.2018
г. Прокурорът се позовава на писмо от ГД „Гранична полиция“ на МВР (л. 19 от
ДП), чрез информацията от което най-вероятно се опитва да докаже, че
обвиняемият не е бил в Италия за сключване на договора. Коректността на
позоваването на посочения документ, обаче, изисква зачитането и на останалата
му част, в която изрично се казва, че след присъединяването на България към ЕС,
ползващите се от правото на свободно придвижване, в това число българските
граждани и ползваните от тях МПС, не подлежат на задължителна проверка в
автоматизираната информационна система на МВР. Следователно, обстоятелството,
че няма данни за задгранични пътувания на обвиняемия пред посочения период от
време, не означава, че на 10.08.2018 г. той не е бил в Италия и не е сключил
процесния договор. Достатъчно мотивирано първият съд е отговорил и на друго
съображение на прокурора, което се навежда и в протеста, а именно, че
налагането на ограничения върху процесния автомобил касае единствено продавача,
разпоредил се с автомобила, и няма отношение към купувача. Правилно и в
съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е посочил, че лицето
Д.Т., а не лицетоМ.Б. е собственик на автомобила към датата на сключване на
договора с обвиняемия.
Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира с
правните изводи на първия съд. Несъмнено е, че в случая е съставен частен
диспозитивен документ - договор за покупко-продажба на МПС, в който е материализирана
първичната воля на два отделни правни субекта – продавач и купувач. Обвиняемият
Т. последователно препотвърждава тази си воля и е категоричен, че подписът в договора
за „продавач“ е положен от него. Именно в качеството си на купувач същият е
отишъл в сектор „ПП“ – Габрово, където се е легитимирал като собственик на
процесния автомобил, чрез представяне на договора за покупко-продажба. При тези
данни въззивният съд споделя и крайния извод на районния съд да не кредитира
заключението на графическата експертиза. В самото заключение е посочено, че все
пак са налице сходства, изразяващи се в съвпадения в общите графически признаци
(транскрипция; строеж; наклон; размер; разтегнатост; свързаност) между подписа,
обект на експертизата) и подписите – сравнителни образци. При това положение не
е налице несъмненост, че подписът за „купувач“ не е положен от обвиняемия.
Обвинението не е доказано по изисквания от процесуалния закон несъмнен начин,
поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е признал
обвиняемия Т.Т. за невинен и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.
316, във вр. с чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Напълно резонна е
ремарката в решението на районния съд относно квалификацията на деянието като
опит за извършване на престъпление. Правилно е посочено, че престъплението по
чл. 309 от НК е довършено, когато документът е употребен, а употреба е налице и
при представяне на документа пред съответното длъжностно или частно лице.
В заключение следва да се направи извод за правилност,
мотивираност и законосъобразност на атакуваното решение, което от своя страна
обуславя цялостното му потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл. 338, във вр. с чл.
334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 589 от 16.12.2019 г. по АНД № 1071/2019 г.
по описа на Районен съд - Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна
жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.