№ 39
гр. Асеновград, 02.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело №
20215310200669 по описа за 2021 година
След като се запозна с докладваното от съдията ЧНД 669/21 г. по описа на
АРС , за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба от Ф. И.А. в качеството му на пострадал, против
Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-
Пловдив, ТО- Асеновград от 18.11.2021 г., с което същата е прекратила
наказателното производство по досъдебно производство № 200/2021 г. по
описа на РУ на МВР-гр.Асеновград, водено за престъпление по чл. 216 ал.1 от
НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че постановлението за
прекратяване на РП-Пловдив е неправилно и незаконосъобразно, което
аргументира със становището си, че според него извършителят е установен и
има данни за извършено престъпление от общ характер. Моли за отмяна на
прекратилното постановление и връщане на делото на РП-Пловдив, ТО-
Асеновград за продължаване на разследването.
Съдът, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и след анализ
на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е от надлежно лигитимиран процесуален
субект и в законоустановения срок и форма. Разгледана по същество същата
e неоснователна.
В рамките на проверката по чл. 243 ал.4 от НПК съдът след като провери
1
изцяло законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 216 ал.1 от
НК, за това че през месец май 2020 г. в гр. Асеновград са повредени
противозаконно чужди движими вещи - оборудване и принадлежности на
автомивка, собственост на Ф. И.А..
Съдът намира, че в прекратителното постановление установената въз
основа на доказателствата фактическа обстановка е правилно изложена и се
извлича адекватно от доказателствения материал, като приетите за
установени от прокурора фактически положения са достатъчни, за да
обосноват правния извод, отразен в постановлението за прекратяване.
Правилно прокурорът е приел, че въпреки, че са събрани данни за наличието
на щети по част от съоръженията, оборудването и принадлежностите на
автомивката, то доказателствата не са достатъчни за несъмнен извод относно
наличието на изпълнително деяние, а именно определено лице с действията
си при условията на виновно поведение - умишлено или непредпазливо да е
причинило твърдените от пострадалия щети. Ключов момент е, че въпреки, че
на практика да е изчерпана възможността за събиране на годни доказателства
в крайна сметка от събраните доказателства не е възможно еднозначно и с
нужната доза категоричност да се установи кога и и по какъв механизъм са
причинени щетите и основното, дали същите не са възникнали преди
наемането на обекта от свидетеля Иван Филипов, както и дали не са
възникнали в резултат на дейността по ползването на обекта по
предназначение. В тази връзка показанията на двете заинтересовани страни –
А. и Филипов са диаметрално противоположни, като последният отрича да е
причинявал каквито и да е повреди по оборудването, а твърди, че те са били
налични към момента на встъпването му в обекта. В тази връзка,
представения от пострадалия приемо-предавателен протокол от 01.07.2020 г.
не е годен да удостовери по никакъв начин твърденията на пострадалия за
причинените щети, тъй като в него общо е описано в какво се състои
отдадения под нам обект и съображения, само като видове, без обаче по
никакъв начин да се сочи конкретното състояние на вещите. При липсата на
каквито и да е обективни доказателства в тази посока – освен показанията на
пострадалия, действително няма как да се вмени във вина на свидетеля
Филипов причиняването на твърдените от пострадалия повреди , още повече,
2
че поради техния характер е напълно възможно те да се настъпили при
ползването на наетия обект, който е едно техническо съоръжение по
предназначение, както и да са причинени от други лица и по друго време
извън владението на свидетеля Филипов. При невъзможността да се формира
несъмнен извод изобщо относно деяние на свидетеля Филипов по
причиняването на щетите е безпредметно да се коментира и формата на
вината, а именно умисъл или непредпазливост, като в тази връзка прокурорът
правилно е посочил, че във втория случай деянието хипотетично би се
квалифицирало като престъпление по чл. 216 ал.6 , вр. с ал.1 от НК, което се
преследва по частно правен – наказателен ред. В контекста на изложеното,
съдът намира за правилен извода на прокурора, че генералното в отношенията
между страните е техния гражданско правен характер по повод на
възникналото облигационно отношение между тях във връзка със сключения
договор за наем и евентуалното неизпълнение на условията по него, като в
този аспект евентуално причинени на страните щети на деликтно основание
могат да се претендират и доказват по гражданско–правен ред. Няма
основания за разглеждане на казуса на плоскостта на наказателното право,
поради липсата на доказателства за извършено престъпление от общ
характер.
Ето защо, с оглед на изложеното съдът намира, че прокурорският извод
за наличието на прекратително основание, вследствие на който е прекратил
наказателното производство е правилен и обоснован с оглед наличните
доказателства, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде
потвърдено.
Поради горните съображения и на основание чл.243 ал.6 т.1,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното
производство на РП-Пловдив, ТО- Асеновград от 18.11.2021 г., с което
същата е прекратила наказателното производство по досъдебно производство
№ 200/2021 г. по описа на РУ на МВР-гр.Асеновград, водено за престъпление
по чл. 216 ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1
от НПК.
Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив, ТО-Асеновград и
3
на жалбоподателя Ф. И.А..
Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен
съд в 7- мо дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4