№ 435
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000503665 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 265179 от 02.08.2021г., постановено по гр.дело № 3235/2021г.
на Софийския градски съд, I ГО, 26 състав, Прокуратурата на РБ е осъдена, на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да плати на И. Г. Г. следните суми: сумата 5 000
лева, като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на
незаконно повдигнато обвинение и неоснователно водено наказателно
производство по нохд № 1055/2014г. на СРС, ведно със законната лихва, считано
от 10.03.2018г. до окончателното плащане и сумата 500 лева-обезщетение за
имуществени вреди-заплатено адвокатско възнаграждение за защита и
процесуално представителство по нохд № 1055/2014г. на СРС, ведно със
законната лихва, считано от 10.03.2018г. до окончателното изплащане, както и
сумата 283,40 лева разноски за първоинстанционното производство, като е
отхвърлен искът на И. Г. Г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 5 000 лева до претендираните 50 000 лева, ведно с лихвата за
забава, както и са отхвърлени исковете за присъждане на мораторна лихва върху
претендираните главници над присъдения размер и период.
Въззивна жалба е подадена от И. Г. Г., чрез пълномощника адв. М. М.,
против решението на СГС в отхвърлителната част. Жалбоподателят сочи, че в
обжалваните части решението е неправилно и незаконосъобразно. Смята, че
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди не
отговаря на принципа на справедливостта, че същото е крайно занижено и не
отчита действително претърпените от ищеца неимуществени вреди. Твърди, че
съдът не е съобразил вида е продължителността на мерките за неотклонение,
1
взети спрямо ищеца и обстоятелството, че наказателното производство е
продължило извън разумните срокове за разглеждането му. Според
жалбоподателя съдът неправилно е взел предвид воденото срещу него друго
наказателно производство в процесния период, като смята, че по делото е
категорично установено, че негативните преживявания на ищеца са причинени
именно от процесното незаконно наказателно преследване. Искането е да бъде
отменено решението в обжалваните части и да бъде постановено друго, с което
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважен в
пълния предявен размер, ведно с мораторните лихви, посочени в исковата молба.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник Прокуратурата на РБ
не е постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца.
Решението на СГС, в частта, с която, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
Прокуратурата на РБ е осъдена, да плати на И.Г. обезщетение за неимуществени
вреди в размер 5 000 лева, причинени от незаконно повдигнато обвинение и
неоснователно водено наказателно производство по нохд № 1055/2014г. на СРС,
ведно със законната лихва, считано от 10.03.2018г. до окончателното плащане и
сумата 500 лева-обезщетение за имуществени вреди-заплатено адвокатско
възнаграждение за защита и процесуално представителство по нохд № 1055/2014г.
на СРС, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2018г. до окончателното
изплащане, като необжалвано от страните, е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. Г. Г. с искова молба, с която
против Прокуратурата на РБ са предявени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3
ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер 50 000 лева, ведно със законна лихва в размер 24
611 лева за периода от 04.05.2016г. до датата на подаване на исковата молба;
сумата 500 лева-обезщетение за имуществени вреди, ведно с мораторна лихва в
размер 246 лева за периода от 04.05.2016г. до датата на предявяване на иска-
09.03.2021г., както и ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
10.03.2021г. до окончателното плащане.
В исковата молла се твърди, че на 18.10.2012г. на ищеца било повдигнато
обвинение по ЗМ № 1267/2012г. по описа на Първо РУП-СДВР, пр.пр. №
15299/2012г. по описа на СРП, за извършване на серия от грабежи на възрастни
жени и прокуратурата постановила задържането му първоначално за 72 часа, след
което спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Твърди се, че на 20.10.2012г. ищецът бил задържан под стража с определение на
съда и бил откаран в следствения арест на бул. „Г.М.Димитров”, където спрямо
него бил упражняван физически и психически тормоз, условията в ареста били
ужасни и липсвали елементарни хигиенно-битови условия. Сочи се, че ищецът
останал в ареста 2 месеца, след което на 28.12.2012г. състав на СРС променил
2
мярката му за неотклонение в домашен арест, но заради протест на прокурора,
който бил оставен без уважение от състав на СГС, бил пуснат от ареста едва на
11.01.2013г. Твърди се, че на 02.04.2013г. мярката за неотклонение домашен арест
била променена на парична гаранция.
Ищецът твърди, че по време на задържането под стража и домашния арест не
можел да работи и да помага на семейството си, бил в тежест на майка си и сестра
си, тримата много трудно преживявали случващото се. Сочи, че на 13.11.2013г. по
част от повдигнатите обвинения наказателното производство било прекратено, но
за останалата част Прокуратурата на РБ внесла срещу него обвинителен акт и в
СРС било образувано нохз № 1055/2014г. по описа на 109 състав, като
производството продължило две години. Твърди се, че през този период ищецът
изпитвал постоянен стрес, изгубил контакт с близките си приятели, социално се
дистанцирал-не излизал никъде, не можел нищо да планира, живеел в очакване да
влезе в затвора.Твърди, че на 18.04.2016г. била постановена оправдателна
присъда, който влязла в сила на 04.05.2016г.
Ищецът сочи, че продължилото около 4 години против него наказателно
преследване го съсипало, лишило го от възможността да се грижи за майка си и
сестра си, разделило го с приятелите му, които започнали да го отбягват, защото
мислели, че е престъпник, изпадал в депресивни състояния, животът му бил
съсипан. Предвид всичко изложено иска да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да
му плати претендираните обезщетения, ведно със законната лихва върху тях,
както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБ
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба,
че ищецът е търпял вреди в пряка причинно следствената връзка с воденото
против него наказателно производство. Сочи, че не следва да носи отговорност за
условията в следствения арест. Смята, че не следва да бъде ангажирана
отговорността на Прокуратурата и относно продължителността на съдебната фаза
на наказателното производство. Ответникът твърди, че през 2013г. ищецът е
осъден за извършване на престъпление по чл.199 ал.1 т.3 от НК и смята, че не са
ангажирани доказателства кои точно вреди са причинени от процесното ДП МЗ
№ 1267/2012г. на 1 РУ СДВР. Ответникът оспорва началната дата, от която се
претендира лихва за забава, както и прави възражение за изтекла 3 годишна
давност относно тази претенция.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че първоначално ДП № ЗМ 1267/2012г. по описа на
Първо РУП-СДВР, пр.пр.№ 15299/2012г. по описа на СРП е водено против
неизвестен извършител, като на 18.10.2012г. по това производство И. Г. Г. е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от НК.
От приобщеното по делото нохд №1055/2014г. по описа на СРС се
установява, че с постановление на прокурор при СРП на 18.10.2012г. Г. е
задържан под стража за срок 72 часа; с определение от 20.10.2012г., постановено
по нчд № 19350/2012г. на СРС спрямо него е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, потвърдена с определение от 26.10.2012г. по внчз №
3
5073/2012г. на СГС. С определение от 28.12.2012г. по нчд № 23187/2012г. на СРС
мярката за неотклонение е изменена в „домашен арест“, а с определение от
11.01.2013г., постановено от състав на СГС определението на СРС е потвърдено и
ищецът е освободен от ареста. Установява се, че мярката „домашен арест” е
изменена на парична гаранция в размер 500 лева, с определение от 02.04.2013г.
пончд № 5628/2013г. на СРС, влязло в сила на 06.04.2013г.
На 20.09.2013г. на ищеца е предявено разследването, а на 21.01.2014г. СРП е
внесла в Софийския районен съд обвинителен акт срещу Г. и в съда е било
образувано нохд № 1055/2014г. по описа на 109 състав.
Според обвинителния акт, на 25.05.2012г., около 16,30 часа в гр.София
ищецът отнел един златен ланец от 3гр, 18к, на стойност 270 лева и един златен
медальон с кръстче, сърце и котва с тегло 3г, 18к на единична стойност 270 лева,
или всичко на обща стойност 540 лева от владението на Е. Й. А. с намерение
противозаконно да ги присвои като употребил за това сила - издърпал и скъсал
синджира с медальона от врата на пострадалата-престъпление по чл. 198, ал.1,
пр.1 НК.
Производството по нохд № 1055/2014г. на СРС е протекло в 8 открити
съдебни заседания, на които ищецът е присъствал лично.
На 18.04.2016г. е постановена присъда № 2728/18.04.2016г., с която И. Г. Г. е
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на
престъпление по чл. 198, ал.1, пр.1 НК. Съдът е отменил взетата по отношение на
Г. мярка за неотклонение.
Пред въззивния съд няма спор, че в наказателното производство ищецът е
бил представляван от адв.П. К. и от адв. М.М., с които е сключил договори за
правна защита и съдействие но наказателното производство и с които е уговорил
адвокатски възнаграждения в размер 200 лева и 300 лева.
По делото не се спори, че към момента на повдигане на обвинението по ДП
№ЗМ 1276/2012г. И. Г. Г. е бил с чисто съдебно минало. Установява се от
представеното в първоинстанционното производство свидетелство за съдимост на
Г., че по нохд № 814/2013г. с присъда № 226 от 03.07.2013г., влязла в сила на
19.04.2014г. И. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 27.09.2012г. , около 12,30
часа в гр.София е отнел 2 златни синджирчета с две висулки на обща стойност 770
лева от владението на М. М. с намерението противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила, вследствие на което й е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в изкълчване на дясната раменна кост – престъпление по чл.199 ал.1
т.3 пр.2 вр.чл.198 ал.1 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК и е осъден на лишаване от
свобода за срок 3 години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок за 5
години.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят Д. М. Д. твърди, че познава ищеца от 2009г., защото живеели
една година заедно на квартира, а след това се виждали по 2 пъти месечно и често
се чували по телефона. Спомня си, че през 2012г. Г. работел в *** във фирма за
компютърни части. На свидетеля му е известно, че през 2012г. на ищеца били
повдигнати обвинения и той бил задържан, защото майката на Г. му се обадила и
му казала, че синът й има проблеми с полицията. Сочи, че тогава ищецът живеел
4
на квартира с майка си и сестра си и че те разчитали на него за финансова
подкрепа. Твърди, че на семейството му било много трудно да покрива разходите
си докато ищецът бил задържан. Спомня си, че след като го освободили от ареста
ищецът бил съсипан, не бил същия човек, не можел да приеме случващото се,
много отслабнал, психически не бил добре, трудно се справял, не можел да излиза
и да работи. Свидетелят твърди, че към момента ищецът работи и честно си
изкарва прехраната.
Свидетелката А. Г. Т.-сестра на ищеца, твърди, че в периода от 2010г. до
2016г. живеела на квартира в *** заедно с майка си и брат си; че предимно той се
грижел за семейството, много се стараел и много помагал. Твърди, че когато му
повдигнали обвинението и бил задържан тя и майка й много се учудили и били
потресени от случващото се. Спомня си, че бил в ареста 2 месеца в края на 2012г.,
включително и по време на коледните и новогодишните празници. Твърди, че
заедно с майка си посещавали ищеца в ареста на бул. „Г.М. Димитров“, където
условията били нечовешки, хората вътре и служителите се държали лошо с брат й;
той плачел пред майка си и сестра си, бил психически нестабилен и притеснен.
Сочи, че по време на изтърпяване на домашния арест също бил зле, тъй като
виждал как двете с майка им не могат да се справят добре финансово. Твърди, че
брат й не искал да споделя с тях, не говорел, чувствал се зле, не могъл след
домашния арест веднага да започне работа, чувствал се безсилен. Свидетелката
твърди, че първото обвинение против брат й било повдигнато през м.септември
2012г., но сочи, че тогава той се прибрал в къщи спокоен, а второто задържане,
както и домашния арест били пагубни за него.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 сътав прави
следните изводи:
В случая със сила на пресъдено нещо е установено между страните
наличието на предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на ответника Прокуратурата РБ за причинените на ищеца
неимуществени и имуществени вреди: незаконно повдигнато обвинение на ищеца
за извършване на престъпление от общ характер и влязла в сила присъда, с която
И. Г. Г. е оправдан по повдигнатото обвинение. Настъпване на неимуществени и
имуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с воденото срещу ищеца
наказателно преследване.
Това е така, тъй като решението на СГС в частта, с която Прокуратурата на
РБ е осъдена, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД да плати на И.Г.
обезщетение за неимуществени вреди в размер 5000 лева и обезщетение за
имуществени вреди в размер 500 лева, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 10.03.2018г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните,
е влязло в сила.
Спорният въпрос пред въззивния съд, очертан от оплакванията във
въззивната жалба на ищеца Г., е за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, което му се дължи.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими интереси. Съгласно
установената задължителна съдебна практика, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и с оглед особеностите
5
на всеки конкретен случай, при наличие на причинна връзка с незаконните актове
на правозащитните органи (ППВС № 4/1968г. и ТР № 3/2004 г., ОСГК).
Константната практика на ВКС приема, както е посочил и съставът на СГС, че
обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконното обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуално принуда; броя и продължителността на извършените с
участие на пострадалия процесуални действия; наличието на данни за
причиняване на претендираните за обезщетяване вреди и от водени срещу ищеца
други наказателни производства през процесния периода; начина, по който
обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на
живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в
личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори,
които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай.
В случая, за да определи справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, което се дължи на Г., САС взе предвид характера на
престъплението, за което е повдигнато обвинението и тежестта на предвиденото
наказание - обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на НК,
тъй като за него е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години.
Съдът съобрази, че спрямо ищеца са били наложени мерки за неотклонение
задържане под стража и домашен арест, които той е търпял в периода от
18.10.2012г. до 06.04.2013г. или общо за 5 месеца и 16 дни, като в периода от
18.10.2012г. до 11.01.2013г. е бил в ареста при лоши хигиенни и битови условия;
че срещу Г. е внесен обвинителен акт от Прокуратурата и досъдебното
производство е продължило в съдебна фаза. Съдът съобрази и общата
продължителност на наказателното преследване – от 18.10.2012г., когато на ищеца
е повдигнато обвинение, до 04.05.2016г., когато е влязла в сила оправдателната
присъда или общо 3 години, 6 месеца и 16 дни. Отчете и, че ищецът е участвал в
извършването на процесуално следствените действия и лично се е явявал в
откритите съдебни заседания в съдебната фаза на производството, като с
поведението си не е станал причина за отлагане на делото.
За да определи справедливия размер на обезщетението, дължимо на ищеца
съдът съобрази и установената от гласните доказателства промяна в психическото
му състояние и поведение след повдигането на обвинението, по време и след
престоя му в ареста и по време и след изтърпяване на мярката домашен арест-
чувствал се безсилен, изпитвал страх от осъждане, отслабнал, социално се
дистанцирал, изпитвал тревога за семейството си.
САС взе предвид чистото съдебно минало на И. към датата на привличането
му като обвиняем, като това обстоятелство е относимо към преценката за
действително претърпените вреди, съвкупно с всички останали обстоятелства по
делото, в този смисъл решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
372/2010 г., ІV ГО. По делото не са ангажирани писмени доказателства от които да
се установи кога точно е повдигнато обвинението за извършване на
престъплението по чл. 199, ал.1, т.3, пр.2 от НК, за което Г. е осъден с влязла в
сила присъда, но от събраните гласни доказателства-показанията на свидетелката
Т., САС намира за установено, че това обвинение е било повдигнато преди
6
процесното и че по него Г. също е бил задържан. Предвид това въззивният съд
смята, че негативните изживявания, свързани с процесното повдигнато
обвинение не са се отразили на ищеца в такава степен отрицателно, тъй като
същият преди това е бил обект на наказателно преследване. Противно на
изложеното във въззивната жалба, САС намира, че воденото срещу Г. друго
наказателно производство в процесния период следва да се прецени като
релевантно за спора обстоятелство със значение за определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Това е така, тъй като другото
обвинение-за извършване на престъпление по чл.199 НК, за което Г. е осъден с
влязла в сила присъда, макар и условно, без съмнение е оказало негативно
влияние върху личния му живот. Въздействието от наказателната репресия по
процесното обвинение не може да се приеме за значително по обем, когато
негативните последици са проявление и на други обстоятелства извън
поддържаното обвинение, за което, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се иска да
бъде ангажирана отговорност на държавата. В случая, следва да се има предвид,
че в процесния период на ищеца е било повдигнато друго обвинение и съответно е
бил осъден за престъпление по чл. 199 НК, което е по-тежко наказуемо
(наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и конфискация
до една втора от имуществото на виновния) от това, в което е бил незаконно
обвинен, като развилото се друго наказателно производство е продължило по-
малко от две години.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди САС взе
предвид също, че по делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства
процесното наказателно преследване да е оставило трайни негативни последици
върху живота и здравето на ищеца.
Съобразявайки всичко това, както и обществено-икономическите условия на
живот в страната в процесния период, и възрастта на ищеца към датата на
повдигане на обвинението-25 годишен, този състав на САС намира, че сумата
5000 лева е справедливият размер, който ще репарира причинените му
неимуществени вреди от воденото срещу него незаконно наказателно
преследване. Според съда, това е размерът, който съответства на степента и
характера на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената
процесуална принуда спрямо ищеца.
Искането на ищеца за присъждане на обезщетение в по-висок размер е в
противоречие с изискването за определяне на обезщетение по справедливост и не
е съобразено с установените в настоящия случай конкретни обстоятелства, имащи
отношение към преценката за размера на дължимото обезщетение.
Обезщетението за неимуществени вреди в размер 5000 лева, следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от 10.03.2018г., доколкото
своевременно направеното от ответника възражение за погасяване на претенцията
за плащане на законна лихва върху обезщетението е основателно.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението на СГС в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,4 състав
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265179 от 02.08.2021г., постановено по гр.дело №
3235/2021г. на Софийския градски съд, I ГО, 26 състав, в обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8