№ 570
гр. Пазарджик, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220104378 по описа за 2021 година
В исковата си молба срещу С. А. Р. с ЕГН ********** от град С., бул.“С.“№27
ищецът И. А. Р. с ЕГН ********** от град С., бул.“С.“№27 твърди, че с ответника са братя.
Приживе родителите им –А. В. Р. и П. М. Р.а с нотариален акт №55/25.08.1997г , том X,
нот.д.№3034/1997г им прехвърлили по ½ идеални части от следния недвижим имот: дворно
място с площ от 846 кв.м., съставляващо имот пл.№1011, за който е отреден урегулиран
поземлен имот в кв.69 по плана на град С., при съседи: М. К., Д. Г. и улица. С нотариален
акт №129/13.03.1992г том II, н.д.№733/92 на нотариус В. Г. родителите им прехвърлили на
ищеца собствеността върху първи етаж от старата част на жилищната сграда без
пристройката към него, застроен върху 62 кв.м. в имот пл.№1011, за който е отреден парцел
XII-1011 в кв.69 по плана на град С. при съседи:Д. К., С. Г. улица без построените под етажа
зимнични помещения. Твърди се, че ответникът е собственик на втория етаж от същата
сграда. Впоследствие по силата на нотариален акт №132/06.11.2018г. том IV, рег.№7262,
нот.д.№605/2018г ищецът и съпругата му А. Д. Р.а били признати за собственици по
давностно владение върху следните сграда, построени в УПИ XII-1011 в кв.69 по
регулационния план на град С. с площ от 846 кв.м. и административен адрес град С.,
бул.“С.“№27, а именно :1/ пристройка на два етажа със застроена площ на всеки етаж от 64
кв.м., състояща се от приземен / избен/ етаж и жилищен етаж към стара едноетажна
жилищна сграда с приземен етаж и избен етаж, за която има одобрен архитектурен проект от
10.04.1979г. и строително разрешение №11/1979г., която сграда, заедно с пристройките и
надстройката към нея по сега действащия план съставлява триетажна масивна жилищна
сграда с обща застроена площ от 126 кв.м., състояща се от първи избен/ приземен/ и два
жилищни етажа, 2/ двуетажно масивно жилище със застроена площ от 22 кв.м. и едноетажна
1
масивна сграда, представляваща склад-мазе със застроена площ от 19 кв.м., които
представляват пристройка към описаната в пункт първи триетажна масивна жилищна сграда
и 3/ масивен гараж с площ от 28 кв.м.
Ищецът твърди, че е в непрекъснати разправии с ответника и неговото семейство
относно ползването на общите части в съсобствения им имот. Твърди се, че ответникът и
неговата съпруга неправомерно, без съгласие на ищеца, многократно променят бравата на
входа към съсобствената им жилищна сграда и така фактически изправили ищеца и
семейството му пред невъзможност да влизат в собственото им жилище и се принудили
след многократни оплаквания от тяхна страна до различни институции и в резултат на
невъзмутимото поведение от ответника и съпругата му да отворят друг вход, през който да
влизат необезпокоявани от тях в къщата си, избягвайки срещите с тях, които винаги водят до
обиди и закани от тяхна страна. И това не разрешило споровете между тях. В общото
стълбище , находящо се в съсобствената триетажна сграда, се намира общото ел.табло и така
на практика на ищеца е отнето правото при нужда да стига до него. Твърди се, че ответникът
умишлено препречва входната врата на етажа на ищеца към общото стълбище с някакъв
багаж, а и не само там, но в различни части на общото стълбище, който в повечето случаи е
обемен и тежък, за да няма ищеца отникъде достъп до общите части на съсобствената
жилищна сграда и в частност до общото стълбище, обслужващо и етажа на ищеца и етажа
на ответника, а оттам и до таванското помещение- на площадката на втория етаж има
оставен фризер, който затруднява достъпа на ищеца до входа на това таванско
помещение.Успоредно с това ответникът, без съгласието на ищеца, е заел изцяло с негови
вещи цялото таванско помещение в сградата и отказва достъпа на ищеца до него. Моли се
съда да бъде осъден ответника да премахне, натрупаните от него вещи в общото стълбище,
обслужващо двата жилищни етажа от съсобствената жилищна сграда и тези, находящи се в
общото таванско помещение, както и да предостави на ищеца достъп до стълбището,
обслужващо двата жилищни етажа в съсобствената им жилищна сграда и заетото от него
таванско помещение. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на
твърденията ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен
отговор. Не се оспорва твърдението, че ответникът е собственик на 182 идеална част от
УПИ-1011 в кв.62 по плана на град С., с площ от 846 кв.м., ведно с втори жилищен етаж и
4/6 идеални части от приземния етаж от триетажна жилищна сграда, състояща се от един
приземен етаж и два жилищни етажа съгласно нотариален акт №55, том 10, дело 3034/1998г,
нотариален акт №191, том III, н.д.№478/2004г. и акт за вписване №167, том XV, дело
№3991/2004г. , нотариален акт №110, том IV, н.д.№615/2017г и акт за вписване №51 том
XV, дело №2002/2017г, вх.рег.№4459/19.05.2017г на СВ-Пазарджик. Всички останали
твърдения, изложени в исковата молба се оспорват от ответника. Твърди се, че по никакъв
начин той е семейството му не са създавали пречка на ищеца да ползва входа към
съсобствената жилищна сграда. За този вход ищеца винаги е имал ключ и никой не му е
забранявал да го ползва. Напротив ищецът съвсем самоволно и без съгласие на ответника е
2
изградил пристройка към югозападната част на триетажната жилищна сграда , с която е
разширил жилището си като самостоятелен обект на собственост , през която е обособил
вход, ползван само от него. Оспорва се твърдението, че ответникът е ограничил достъпа на
ищеца до общото стълбище. Въпреки че ищецът е изградил пристройка със собствен вход
към собствените му жилищен и приземен етаж, е запазил входната врата към общото
стълбище, през която има неограничен достъп до общото стълбище, където е разположено
ел.табло и през което се стига до тавана, който не се заключва. Твърди се, че и преди и сега
тавана се използва общо от ищеца и ответника като западната половина се ползва от
ответника , а източната половина се използва от ищеца и неговото семейство, където и
понастоящем същият е складирал свои вещи и строителни материали. Отрича се
твърдението ответникът и семейството да са разполагали вещи пред входната врата на
жилищния етаж на ищеца , както и по протежение на общото стълбище, в частност и
фризер, който да ограничава достъпа на ищеца до тавана. Моли се съда да отхвърли
превения иск Сочат се доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания
чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения
отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения след като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от
ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор,а и от приложените към исковата молба и отговора
писмени доказателства / нотариални актове/ се установява, че ищецът и ответникът са
съсобственици на основание покупко-продажба на по ½ идеални части от следния
недвижим имот : дворно място с площ от 846 кв.м., съставляващо имот пл.№1011, за който
е отреден УПИ XII-1011 в кв.69 по плана на град С., при съседи: М. К., Д. Г. и улица.
Ищецът е собственик на първия етаж от построената в горния имот стара част от
жилищната сграда, без пристройката към него, с площ от 62 кв.м, по силата на покупко-
продажба от неговите родители през 1992г.Ответникът е собственик на втория етаж от
същата сграда.Впоследствие през 2018г ищецът и съпругата му са признати за собственост
по давностно владение върху следните сгради, построени в УПИ XII-1011 в кв.69 по плана
на град С.,а именно- пристройка на два етажа със застроена площ на всеки етаж от 64 кв.м.,
състояща се от приземен/ избен/ етаж и жилищен етаж към стара едноетажна жилищна
сграда с приземен и избен етаж, за която има одобрен архитектурен проект от 10.04.1979г.
и строително разрешение №11 от 1979г., която сграда , заедно с пристройките и надстройка
към нея по сега действащия план съставлява триетажна масивна жилищна сграда с обща
застроена площ от 126кв.м., състояща се от първи избен/ приземен/ етаж и два жилищни
3
етажа. Безспорно е между страните , а и този факт се установява от приложения по делото
нотариален акт 110, том IV, рег.№5603, н.д.№615/2017г по описа на нотариус Анета Илкова
с рге.№423, че по силата на давностно владение и наследство ответникът е собственик на
трети жилищен етаж с площ от 126 кв.м. от масивна триетажна жилищна сграда, състояща се
от първи етаж- приземен, с два жилищни етажа над него, построена в УПИ XII-1011 в кв.69
по плана на град С.. Видно от нотариален акт №191 том III, рег.№6813, нот.дело №478/2004г
по описа на нотариус Т. Д. с рег.№422 по силата на покупко-продажба ответникът е
собственик на 4/6 идеални части от приземен етаж на жилищна сграда с площ от 62 кв.м.в
УПИ XII-1011от кв.69 по плана на град С. при съседи на имота :УПИ XI -1010,УПИ XIII-
1012 и улица.
По делото бе изслушана съдебно –техническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице е установило, че в УПИ
XII-1011 в кв.69 по ПУП на град С. с административен адрес гр.С., бул.“С.“№27 с площ от
846кв.м. са изградени сгради от основно застрояване и сгради от обслужващо застрояване
както следва:1/ триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 126.00кв.м., която
сграда се състои от построена едноетажна жилищна сграда по одобрен проект от
21.03.1959г. със застроена площ от 62 кв.м. и пристройка и надстройка на сграда ,
функционално свързана със застроената площ от 64.00кв.м. по одобрен проект от
10.04.1979г. Първият надземен етаж е разделен между страните и се ползва отделно с два
самостоятелни входа. Вторият надземен етаж се ползва от ищеца, а третия- от ответника. За
обслужването на самостоятелните обекти в сградата е изградено вътрешно двураменно
стълбище с външен вход от югозапад, разположено в стълбищна клетка с размери 2.06/4.20
м.л., което достига до обитаемо таванско подпокривно пространство. Дворното място към
лицето на имота е разделено на две с плътна ограда, като ищецът ползва югозападната част с
външен вход, а ответникът ползва северозападната част с външен вход. Общото стълбище в
съсобствената жилищна сграда попада в северозападната част с външен вход от улицата.
Вещото лице дава заключение, че помещението, намиращо се непосредствено над
жилищните етажи на триетажната масивна жилищна сграда е обитаемо таванско
подпокривно пространство с пряко осветление и наклонен таван, разположено под
покривната плоскост на сградата със светла площ от 110.00кв.м. и надзид до 1.00м.л.
Същото се обслужва от изградено вътрешно двураменно стълбище с външен вход от
югозапад, разположено в стълбищна клетка с размери 2.06/4.20м.л.Вещото лице е
констатирало, че ищецът има изградено двуетажно масивно жилище- пристроено от
югозапад към триетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 22 кв.м. и
едноетажна масивна сграда – склад със застроена площ от 19 кв.м.Двуетажното масивно
жилище, пристроено от югозапад към триетажната масивна жилищна сграда със застроена
площ от 22 кв.м. е с обособен външен самостоятелен вход към дворното място и същото е
функционално свързано с втория надземен/ първи жилищен етаж/. За обособената част в
приземния етаж, ползван от ищеца е изграден външен вход от североизток. Вещото лице
заключава, че по време на огледа в общото стълбище не е отрил натрупани вещи,
собственост на ответника , които да смущават достъпа на ищеца през собствената му входна
4
врата до общото стълбище, електрическото табло и тавана.Дворното място към лицето на
имота е разделено на две с плътна ограда, като ищецът ползва югозападната част с външен
вход, а ответникът –северозападната част в външен вход.Общото стълбище в съсобствената
жилищна сграда попада в северозападната част с външен вход от улицата.
За изясняване на спора от фактическа страна и двете страни ангажираха гласни
доказателствени средства.
От разпита на свидетеля Б. С./ свидетел на ищеца / се установи, че се познава с
двамата братя/ ищеца и ответника/ от деца. С ищеца са били приятели, а и колеги – 20
години са работили в полицията.Според свидетеля между двамата братя има спорове и
конфликти от 30 години. Ищецът изградил пристройка и допълнителен вход, от който да
влиза за собствения си етаж от къщата, за да няма допир и да се не кара с брат си. Ищецът
много пъти споделял със свидетеля, че няма ключ за общия вход на къщата откъм улицата и
затова си направи допълнително вход. Според свидетеля ищецът не може да ползва
таванското помещение за съхраняване на обемни вещи като легло , шкаф, тъй като
ответникът сложил фризер на стълбищната площадка, водеща до таванското помещение и
заради този фризер таванът може да се ползва от ищеца единствено за някакви дребни
вещи.Свидетелят последно ходил в дома на ищеца през ноември- декември 2021г. и
фризерът бил на стълбищната площадка, водеща към таванското помещение. Свидетелят
сподели, че не може да каже дали понастоящем фризерът е още там. Според свидетеля
откакто 1990г ищецът изградил пристройката за етажа си влиза единствено през
допълнителния вход откъм пристройката.
В тази насока са и показанията на свидетеля С. А./ свидетел на ищеца/, поради което
не се налага техния подробен анализ. Свидетелят А. допълни, че така е сложен фризера, че
остават свободи около 30-40 см. за качване до тавана, което разстояние е много тясно и не
може да се качи багаж на тавана. Свидетелят заяви, че общия вход към къщата винаги е
заключен. Веднъж през есента на 2021г свидетеля присъствал на разговор между ищеца и
съпругата на ответника, при който ищецът поискал от снаха си ключ за входната врата на
къщата, но снаха му не му предоставила такъв. Според свидетеля А. допълнителния вход,
който ищецът изградил, за да има достъп до етажа си се ползва от ищеца и за достъп до
приземния етаж на къщата.
От разпита на свидетеля С. Т./ свидетел на ответника/ се установи, че почти всяка
седмица свидетелят посещава дома на С., тъй като са приятелски семейства. Свидетелят
обясни, че С. живее на третия етаж на къщата, която се състои от един приземен етаж и два
редовни жилищни етажа. Свидетелят допълни, че ответникът влиза в къщата през входна
врата на къщата откъм улицата, която входна врата според свидетеля е отключена и не
знае да се заключва. Свидетелят допълни, че двата редовни жилищни етажа отделно си
имат входни врати.Свидетелят не знае ответника и съпругата му да са ограничили достъпа
на ищеца до тавана. Свидетелят се е качвал на тавана. Обясни ,че единият брат ползва
източната част на тавана, а другия брат ползва западната част.Според свидетелят И.
съхранява по-малко багаж на тавана и уточни, че видял стари печки на тавана и едно детско
5
легло тази половина от тавана, която се ползва от ищеца. Ответникът казал на свидетеля коя
част от тавана от кого се ползва.Свидетелят Т. уточни, че таблото с електромерите се
намира на улицата. Вътре са подтаблата като подтаблото на първата площадка не е
ограничено. Според свидетеля ищеца има врата и може да иде и да си види таблото.
Последната стълбищна площадка е на етажа на ответника и след нея има 5-6 стъпала и е
тавана. На тавана няма площадка
От разпита на свидетелката Д. Б. познава и двамата братя, тъй като е приятелка 40
години със съпругата на ответника. През последната година и половина свидетелката често
посещава къщата на страните като ходи 1-2 пъти месечно в дома на ответника .
Свиделката влиза в къщата през входната врата откъм улицата и през последната година и
половина не е видяла никакъв багаж нито пред вратата, водеща до етажа на ищеца нито
където и да било в общото стълбище. Свидетелката не знае ответника и съпругата му да са
забранявали на ищеца да влиза през входната врата откъм улицата. От доста години
свидетелката не е виждала И. да минава през този вход, през който директно се влиза и за
приземния етаж, където е живяла майката на двамата братя, преди да почине, тъй като И.
има отделен вход, през който той и семейството му влизат в къщата.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Негаторният иск е средство за правна защита на собственика на вещта срещу всяко
пряко и/ или косвено неоснователно въздействие/ създадено състояние, посегателство/,
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява
владението, но ограничава , смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на
вещта от собственика и според нейното предназначение. По реда на чл.109 от ЗС ищецът
може да иска преустановяване на определено действие само доколкото същото му пречи да
упражнява в пълен обем притежаваното от него право на собственост, тъй като по този ред
не може да се навлиза в правната сфера на ответника и то по начин да се препятства
упражняването на неговите права. Съгласно т.3 от ТР№4/2015г на ОСГК на ВКС при
уважаване на предявения иск е необходимо ищецът не само да докаже, че е собственик на
имота, и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /
действие или бездействие/, но че и това действие или бездействие на ответника създава на
ищеца пречки за ползване на собствения му имот, по-големи от обикновените / чл.50 от
ЗС/.Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това
недопустими е конкретна по всяко дело.
Основателността на иска предполага кумулативно наличието на следните
предпоставки: ищецът да е собственик на имота , а ответникът с неоснователните си
противоправни действия или бездействия да пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост в пълен обем.
Безспорно се установи, че ответникът е собственик на ½ ид.част от УПИ XII-1011 в
6
кв.69 по плана на град С. с площ от 846 кв.м., ведно с втория жилищен етаж и 4/6 идеални
части от приземен етаж от триетажна жилищна сграда , състояща се от един приземен и два
жилищни етажа. Безспорно се установи, че ищецът е собственик на другата ½ идеални части
от УПИ-то и на първия жилищен етаж от триетажната жилищна сграда. Установи се от
неоспореното и кредитирано с пълно доверие заключение по изслушаната съдебно-
техническа експертиза, че процесната жилищна сграда се състои от три етажа.Първият
надземен етаж е разделен между страните и се ползва поотделно с два самостоятелни входа
. Вторият надземен етаж се ползва от ищеца, а третия надземен етаж се ползва от ответника.
За обслужване на самостоятелните обекти в сградата е изградено вътрешно двураменно
стълбище с външен вход, разположен в стълбищна клетка с размери 2.06/4.20 м.л., което
достига до таванското подпокривно пространство. Установи се, че допълнително ищецът е
изградил двуетажно масивно жилище, пристроено от югозапад към триетажната жилищна
сграда и едноетажна масивна сграда/ склад/, ползвани само от ищец. Пристроеното жилище
е с обособен външен самостоятелен вход към дворното място откъм югозапад и същото е
функционално свързано с втория надземен етаж/ първи жилищен етаж/,който жилищен етаж
е собственост на ищеца и се ползва от него. За обособената част в приземния етаж / първи
надземен етаж/, ползван от ищеца, вещото лице е категорично, че ищецът е изградил външен
самостоятелен вход от североизток. Както се посочи по-горе вещото лице е обобщило, че
дворното място към лицето на имота е разделено на две с плътна ограда като ищецът полза
югозападната част със собствен външен вход, а ответникът ползва северозападната част със
собствен външен вход. Тоест всеки има свой собствен вход към дворното място, което
откъм улицата е разделено с плътна ограда, а отделно от дворното място всяка от страните
през ползваната от нея част от дворното място влиза в обособения вход към триетажната
жилищна сграда. Съответно ищецът влиза през обособения собствен вход от югозапад- от
пристройката, която е функционално свързана с ползвания то него първи жилищен етаж, а за
обособената от него част в приземния етаж / първия надземен етаж/ от триетажната
жилищна сграда през изграден от него собствен вход в ползваната от него част от дворното
място от североизток.
Следва да се отбележи, че вещото лице бе категорично в констатациите си, че при
извършения оглед на място в изграденото общо стълбище, попадащо в северозападната част
откъм лицето на двора, което се ползва от ответника не е установил каквито и да било
струпани вещи по протежение на цялото общо стълбище, водещо до таванското
подпокривно пространство, които да препятстват по какъвто и да е начин достъпа на ищеца
до общото стълбище, електрическото табло и тавана.
Тези релевантни за спора обстоятелства, установени от вещото лице, се установиха
и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите С. Т.
и Д. Б.. Съдът дава пълен кредит на доверие на показанията на тези двама свидетели, тъй
като казаното от тях кореспондира с констатациите на вещото лице, а и тези свидетели
възпроизведоха свои преки и непосредствени впечатления, наситени с конкретика и
изградени на база ежеседмично посещение в къщата на двамата братя и то в продължение
7
последните година и половина – две години. Съдът не кредитира показанията на
свидетелите С. А. и Б. С., които са в очевидно противоречие с останалия доказателствен
материал/ констатациите на вещото лице и показанията на свидетелите Т. и Б./.
Безспорно в настоящия случай се касае за общи части на етажната собственост по
смисъла на чл.38 от ЗС. Следва да се даде отговор на въпроса дали това автоматично
означава, че всеки от етажните собственици следва лично да ползва тези части. Отговорът е
отрицателен, тъй като общи части на етажната собственост са например основите на
сградата, вътрешните разделителни стени. Очевидно е, че при определяне на общите части
на етажната собственост, законодателят не е бил воден от това да се касае за части, които да
се ползват от всички съсобственици в етажната собственост, а до такива елементи, чието
съществуване от архитектурна и конструктивна гледна точка е задължително необходимо за
съществуване на сградата. Сред изброените от закона общи за етажната собственост части
има и такива обекти, които следва да се ползват общо от съсобствениците в етажната
собственост доколкото е свързано с ползването или обслужването на обектите им в
съсобствеността. В конкретни случай вътрешното двураменно стълбище с външен вход,
разположено в стълбищна клетка с размери 2.06/4.20 м.л., както и таванското подпокривно
пространство са общи части стълбище като архитектурен елемент, задължително необходим
за съществуването на сградата като вещ, притежавана в етажна собственост. Това обаче не е
достатъчно, за да се приеме, че негаторния иск е основателен. За уважаването му следва да
се установи, че ответникът извършва действия и поддържа състояния, които създават пречки
на ищеца да ползва имота си по предназначението му.
В конкретния случай не бе установено да са създадени пречки, които да са лишили
ищеца от достъпа му до собствения му жилищен етаж и до приземния етаж, тъй като се
установи наличие на самостоятелен вход откъм югозапад, обезпечаващ достъп до първия
жилищен етаж и наличие външен самостоятелен вход откъм североизток за достъп до
приземния етаж. Не се доказаха твърденията на ищеца, че ответникът със свои действия и
по-конкретно чрез струпване на вещи, „ на някакъв багаж“ по протежение на общото
стълбище и на стълбищната клетка , водеща до тавана, да възпрепятства по какъвто и да
било начин достъпа му до електрическото табло, до общото стълбище, водещо до собствения
му жилищен етаж и до тавана.Не се доказа твърдението, че ответникът изцяло е заел
таванското помещение със свои вещи и отказва достъпа на ищеца до него.
Не се доказа твърдението на ищеца, че входната врата на триетажната масивна
жилищна сграда,попадаща в северозападната част на къщата откъм улицата е постоянно
заключена като ключът за нея се държи от ответника.
Предвид изложеното предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 650лв. разноски по делото.
8
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. Р. с ЕГН ********** от град С., бул.“С.“№27
срещу С. А. Р. с ЕГН ********** от град С., бул.“С.“№27 иск с правно основание чл.109 от
ЗС да бъде осъден ответника да премахне натрупаните от него вещи в общото стълбище,
обслужващо двата жилищни етажа от съсобствената им триетажна жилищна сграда,
построена в УПИ XII-1011 в кв.69 по плана на град С. и вещите , находящи се в общото
таванско помещение, както и да предостави на ищеца достъп до стълбището, обслужващо
двата жилищни етажа в съсобствената жилищна сграда и заетото от него таванско
помещение.
ОСЪЖДА И. А. Р. с ЕГН ********** от град С., бул.“С.“№27 да заплати на С. А.
Р. с ЕГН ********** от град С., бул.“С.“№27 сумата от 650 лв. разноски по делото.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9