О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 450
гр.
Пловдив, 31.10.2019 година
Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в закрито съдебно заседание на тридесет
и първи октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
Като разгледа докладваното от съдия Костадинова ч. т. дело № 672 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл. 729 ал. 3 от ТЗ във връзка с чл.613а
ал. 3 от ТЗ и чл. 274 и следващите от ГПК.
С определение № 944
от 31.08.2019 година, постановено по т. дело № 20/2013 година по описа
на Окръжен съд – С., са одобрени без изменение частични сметки за разпределение
№ 8 и № 9 на получените от осребряването
на масата на несъстоятелността
средства между кредиторите по чл.
722, ал. 1 т. 8 и 9 от ТЗ, обявени от постоянния синдик К.И. в Търговския
регистър на 29.03.2019 година.
Така постановеното определение е обжалвано от Н.с подробно развити оплаквания за
незаконосъобразност. Те са идентични с
тези в подаденото възражение по чл. 728
от ТЗ и се свеждат до това, че
неправилно синдикът е разпределил постъпилите суми между кредитори, чиито
вземания са включени в ред осми и
девети по чл. 722 от ТЗ, при наличие на
неудовлетворени вземания на Н.от ред шести и седми. Твърди се, че неудовлетворените вземания са публични вземания, установени с
акт за установяване на задължения по декларации № 165/28.01.2014 година,
издаден от Община С., влязъл в сила на
06.03.2014 година на стойност 955,17 лева; наказателно постановление № ***/06.06.2012
година, издадено от ТД на Н.С., влязло в сила на 10.10.2013 година на стойност
550 лева; известие за глоба с фиш № ***/21.11.2014
година, издадено от ОД на МВР – С. за 20 лева; изпълнителен лист от 05.12.2013 година, издаден въз основа на
влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 7799/2012 година на Районен съд –
Пловдив за дължима държавна такса в
размер на 296,66 лева; изпълнителен лист
от 08.11.2015 година по т. дело №
113/2014 година на Окръжен съд – С. за дължима държавна такса от 45 лева. Освен
това се твърди, че след датата на съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност са възникнали и други задължения – тези по
наказателно постановление № 5/2016/20.05.2016 година, издадено от ОД на МВР – С.
за глоба в размер на 70 лева; известие за налагане на глоба с фиш № **/28.12.2019
година, издадено от Г.за 20 лева и акт
за установяване на задължения по декларации
№ 108 /12.04.2018 година, издаден от Община – С., влязъл в сила на
05.06.2018 година, за неплатени
задължения по ЗМДТ в общ размер 1822
лева, включващ данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 2014
година до 2017 година, които следвало да
бъдат удовлетворени по реда на чл. 722 ал. 1 т. 7 от ТЗ, т.е. преди вземанията по т. 8 и т. 9.
В жалбата на Н.е посочено, че за установените с влязъл в сила акт публични
вземания, каквито са вземанията по
изброените актове за данъци и такси по ЗМДТ, за глоби и за държавни такси законът предвижда
служебно да бъдат включени от синдика в списъка на предявените вземания по чл. 687, ал. 2 от ТЗ. Общият размер на вземанията, подлежащи на удовлетворяване преди тези по
ред осми според жалбоподателя бил 3778,83 лева. От тях 955,17 лева
представлявали данъци и такси по ЗМДТ по
акт за установяване на задължения по декларации № 165/28.01.2014 година на
Община С., възникнали преди решението на откриване на производството по
несъстоятелност и следвало да бъдат удовлетворени по ред шести. За останалите
вземания на Н., подробно описани по-горе се твърди, че подлежат на
удовлетворяване по ред седми.
Тъй като със сметки за разпределение № 8 и № 9
синдикът на ЕТ „В.“ разпределил сумите
съответно от 86053,25 лева и 23212,84
лева на кредитори от редове осми и девети, без удовлетворяване на вземанията на
Н.от предходни редове, определението на съда, с което тези сметки били одобрени
без изменение, било незаконосъобразно.
Искането е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се
извърши промяна в изготвената от синдика частична сметка за разпределение, като
в полза на Н.се разпредели сумата от 3778,83 лева за вземания по ред шести и седми
на чл. 722 от ТЗ.
С частната жалба е формулирано и искане за
спиране на изпълнението на определение №
944 от 31.08.2019 година на ОС – С. на
основание чл. 277 от ГПК във връзка с чл. 621 от ТЗ.
Срещу частната
жалба не е подаден писмен отговор.
Апелативният съд, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите, изложени в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от
легитимирана страна в едноседмичния срок
от вписването в Търговския регистър на обжалваното определение.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За първата група вземания – тези по акт за
установяване на задължения по декларации № 165/28.01.2014 година, издаден от
Община С., наказателно постановление № ***/06.06.2012
година, издадено от ТД на Н.С., известие за глоба с фиш № ***/21.11.2014
година, издадено от ОД на МВР – С., изпълнителен лист от 05.12.2013 година, издаден въз основа на
влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 7799/2012 година на Районен съд –
Пловдив и изпълнителен лист от 08.11.2015 година по т.
дело № 113/2014 година на Окръжен съд – С.,
Н.е подавало възражение срещу предходна изготвена сметка за
разпределение - № 5, обявена в
Търговския регистър на 01.12.2016 година, тъй като не са били заделени суми за
тези вземания. Тогава Н.е претендирало
включване на посочените вземания в сметката за разпределение по ред
шести за вземанията по акт за
установяване на задължения по декларации № 165 от 28.01.2014 година в общ размер на 2 869,47 лева като
възникнали преди решението за откриване на производството по несъстоятелност на
23.08.2013 година и по ред седми за останалите вземания, възникнали след тази
дата.
С определение № 409/05.05.2017 година по т. дело № 20/2013 година на ОС – С. съдът
по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на Н., като е
потвърдил сметка за разпределение № 5 без промяна и без да включи в нея
посочените по-горе вземания на Н.. Мотивите на съда са, че вземането на Н.по акт за установяване на
задължения по декларации № 165/28.01.2014 година за данъци върху недвижими
имоти и превозни средства за периода 01.01.2011
година – 03.09.2013 година е включено в списъка на приетите вземания, обявен в
Търговския регистър на 11.10.2013 година, одобрен от съда на 10.04.2015 година
и е удовлетворено наред с останали вземания на Н.като част от общата сума от
40832,12 лева по сметка за разпределение № 3.
По отношение на претендираната такса за битови
отпадъци въз основа на този акт е прието от съда с определението по
възражението срещу сметка за разпределение № 5, че с решение № 207/29.06.2016 година по адм. Дело №
112/2016 година е установена недължимостта на същата. По отношение на
глобата с фиш от 21.11.2014 година е прието от съда, че е погасена по давност
на основание чл. 82 ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.
За останалите вземания, предмет на предходното
възражение срещу сметка за разпределение № 5, касаещи наказателното постановление
за наложена имуществена санкция от 550 лева и двата изпълнителни листа за
дължими държавни такси, е прието, че те не могат да бъдат включени в сметката
за разпределение, тъй като не са предявени от Н.по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ
и не са одобрени от съда по чл. 692 от ТЗ.
Определение № 409/05.05.2017 година, постановено по т.
дело № 20/2013 година на Окръжен съд – С., е потвърдено с определение № 324 от 26.07.2017 година на Апелативен съд
– Пловдив.
При тези данни съдът намира, че обсъдените по-горе
вземания на Н.не могат да бъдат включени и в следващите сметки за разпределение
№ 7 и 8, потвърдени с обжалваното определение.
За вземанията по акт за установяване на задължения по
декларации № 165/28.01.2014 година, издаден от Община С. и известие за глоба с фиш № ***/21.11.2014
година, издадено от ОД на МВР – С. е прието с влязъл в сила съдебен акт, че са
погасени чрез плащане и по давност още
при одобряването на сметка № 5.
За останалите вземания
по наказателно постановление № ***/06.06.2012 година, издадено от ТД на Н.С.,
по изпълнителен лист от 05.12.2013
година, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр. дело №
7799/2012 година на Районен съд – Пловдив
и изпълнителен лист от
08.11.2015 година по т. дело № 113/2014
година на Окръжен съд – С. и към настоящия момент няма данни да са предявени и да са включени в списъци на
приети вземания по реда на чл. 688 ал. 3 от ТЗ, одобрени по реда на чл. 692 от ТЗ, поради което те не могат да бъдат включвани в сметките за разпределение и
удовлетворявани.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на
частния жалбоподател, че не е необходимо изготвяне на допълнителни списъци за
тези вземания. Във всички случаи
публичните вземания срещу длъжника следва да бъдат предявени и включени в списък
на приетите вземания от синдика, независимо от това дали са възникнали преди
или след решението за откриване на производството по несъстоятелност. Аргументи за това се съдържат в разпоредбите на чл. 164 ал. 3 – 5 от ДОПК. От разпоредбата на чл. 146 ал. 4 от ДОПК е видно,
че дори да става дума за вземане, установено с влязъл в сила акт, то следва да
бъде включено в списъка на приетите вземания, макар да не може да бъде оспорено
по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на
определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите
от синдика вземания. По отношение на вземанията, възникнали след датата на
откриване на производството по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен
план изискването на чл. 688 ал. 3 от ТЗ
е категорично – ако не бъдат платени на падежа, те следва да бъдат предявени по
реда на глава Четиридесет и трета от ТЗ.
По отношение на трите вземания, които не са били
предмет на предходното производство по чл. 729 от ТЗ – тези по наказателно постановление №
5/2016/20.05.2016 година, издадено от ОД на МВР – С. за глоба в размер на 70 лева; известие за налагане на глоба с фиш № **/28.12.2019
година, издадено от Г.за 20 лева и акт
за установяване на задължения по декларация
№ 108 /12.04.2018 година, издаден от Община – С., за който се твърди, че е влязъл в сила на
05.06.2018 година, за вземания по ЗМДТ в
размер на 1822 лева, в това число данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, също не е установено
да са предявявани в производството по несъстоятелност, което е достатъчно
основание да се приеме, че не могат да участват в разпределението на сумите по процесните частични сметки по изложените
по-горе съображения.
Отделен е въпросът, че
претендираната глоба с фиш не би могла да е дължима, доколкото Н.навсякъде твърди и представя доказателство,
че е от дата, която не е настъпила – 28.12.2019 година. Вземането за глоба от 70 лева по Наказателно постановление №
5/2016 от 20.05.2016 година е и погасено с изтичането на двегодишната давност
съгласно чл. 82 ал. 1 б. „а“ от ЗАНН,
като синдикът в становището си срещу възражението на Н.изрично се е позовал
на изтеклата давност. Наказателното
постановление е влязло в сила на
16.12.2016 година, видно от решение №
423 от 23.11.2016 година по АНХ дело № 508/2016 година на РС – С..
В представения акт за установяване на задължения по
декларации № 108/12.04.2018 година,
издаден от Община – С., Д.“ е отразено, че е връчен на 21.05.2018 година и
влиза в сила на 05.06.2018 година. Сидникът е представил към становището си
жалба от В.П. П.на основание чл. 107,
ал. 4 от ДОПК до Началника на Дирекция „Ф.“ от дата 29.05.2018 година, при
което влизането в сила на посочения акт не е безспорно. Това, наред с липсата
на списък, в който вземанията по акта да са включени като приети, е достатъчно,
за да се Н.рави извод, че те не са подлежали да удовлетворяване към момента на
изготвянето на частични сметки за разпределение № 7 и 8.
По изложените съображения съдът намира, че
определението на ОС – С. е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По искането за спиране на изпълнението на определението
на ОС – С. следва да се посочи, че в
случая разпоредбата на чл. 277 от ГПК е неприложима. Определението на съда по
чл. 729 от ТЗ за одобряване на сметка за разпределение подлежи на инстанционен
контрол. Едва след неговото влизане в сила то подлежи на изпълнение, поради
което липсва основание за спиране на изпълнението му.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 944
от 31.08.2019 година, постановено по т. дело № 20/2013 година по описа
на Окръжен съд – С..
Определението да се
впише в книгата по чл.634в ТЗ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.