№ 156
гр. Кърджали, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140100106 по описа за 2022 година
Ищцата В. ХР. К., твърди, че с решение № 376/26.07.19г. постановено
по гр.д. № 991/18г. по описа на РС-Кърджали е намалено по предявения от
нея против АЛ. ХР. К. /заместила като наследник по закон К.Т. К., починала в
хода на делото на *************г./, по иск по чл. 30 от ЗН, извършеното от
Х.А.К., починал на *********г., с нотариален акт № **********г., т. VIII,
peг. № ********, дело № ***********г. на нотариус № 020 РНК, в полза на
К.Т. К., дарение на недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ
се в гр. Кърджали, ***************, със застроена площ **** кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение № 6 с полезна площ 8,43 кв.м. и избено
помещение № 10 с полезна площ 7,94 кв.м., таванско помещение № 3 с
полезна площ 10,44 кв.м., както и 1,79 % идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно място в кв. 32 от
3 743 кв.м. по плана на гр. Кърджали, със сумата от 8 792,52 лв.,
представляваща накърнената запазена част на В. ХР. К. от наследството на
Х.А.К.. Твърди се, че с посоченото решение ответничката АЛ. ХР. К. е
осъдена да заплати на ищцата сумата от 8 792,52 лв. за възстановяване на
запазената й част от наследството на Х.А.К.. Твърди се, че със същото
решение е намалено по предявения иск по чл. 30 от ЗН, извършеното от
Х.А.К., с нотариален акт № 58/05.04.96 г., т. II, дело № 391/96г. на нотариус
при КРС, в полза на АЛ. ХР. К., дарение на 1/2 идеална част от недвижим
имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. Кърджали,
кв."Възрожденци" 93, вх. А, ет. 2, със застроена площ 61,20 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение № 6 със светла площ 5,79 кв.м. и 5,79 кв.м.
от общите части на сградата, както и 3,788 % идеални части от сградата и
1
право на строеж за III зона за 67,62 кв.м., със сумата 2 692,88 лв.,
представляваща накърнената запазена част на ищцата от наследството на
Х.А.К., като с посоченото решение АЛ. ХР. К. е осъдена да заплати на
ищцата, сумата от 2692,88 лв. за възстановяване на запазената й част от
наследството на Х.А.К., както и сумата от 2 070,00 лв., представляващи
разноски по делото. Твърди се, че решение № 376/26.07.19г. постановено по
гр.д. № 991/18г. по описа на КРС е влязло в законна сила на 26.09.2019г.
Твърди, че общо присъдената сума в полза на ищцата възлиза на 13 555,40
лв., която ответничката не е заплатила и към настоящия момент. Твърди, че
от 26.09.19г.- момента на влизане в законна сила на Решение № 376/26.07.19г.
постановено по гр.д. № 991/18г. по описа на КРС, с което са присъдени
процесните суми на ищцата, ответничката е изпаднал в забава и от този
момент дължи обезщетение в размер на законната лихва, което обуславя
правния й интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди АЛ. ХР. К. да
заплати на ищцата В. ХР. К. сумата от 3 223,43 лева, представляваща
дължима законна лихва за забава върху сумата от 13 555,40 лв. за периода от
26.09.19г.- датата на влизане в законна сила на Решение № 376/26.07.19г.
постановено по гр.д. № 991/18г. по описа на Районен съд-Кърджали до
28.01.21 г.- датата на предявяване на настоящия иск, ведно със законната
лихва върху сумата от 13 555,40 лв. от момента на завеждане на исковата
молба до окончателното погасяване на задължението. Претендира
направените съдебни и деловодни разноски.
Ответничката АЛ. ХР. К., в срока за отговор по чл.131 от ГПК, оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Сочи, че в приключилото
исково производство ищцата не е поискала присъждане на законна лихва
върху тази сума, като не е поискано и допълване или поправяне на съдебното
решение в този смисъл, като спорът между двете страни е решен с влязъл в
сила съдебен акт и не може да бъде пререшаван. Сочи, че обратното би
означавало промяна на диспозитива на влязъл в сила съдебен акт, което
противоречи на разпоредбата на чл. 298 от ГПК, което е недопустимо. Сочи,
че дори в исковата молба по приключилото съдебно производство да не е
имало искане за присъждане на законната лихва, считано от датата на
исковата молба, не е имало процесуална пречка то да бъде направено в хода
на съдебното производство до приключване на устните състезания, вкл. и
пред въззивния съд. Сочи, че тъй като това не е сторено в рамките на процеса,
в който се търси защита на главното вземане предявяването на такава
претенция е недопустимо, като това е свързано с акцесорния характер на
вземането за лихва и с обстоятелството, че това задължение възниква,
съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг. Сочи, че размерът
на законната лихва, считано от предявяване на иска се изчислява едва в
изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното
задължение. Сочи, че искането за присъждане на законна лихва върху
прететндираната главница след завеждането на иска до пълното изплащане на
2
сумата е допустимо да се направи единствено и само в процеса по защита на
главното вземане и самостоятелен иск за защита на това право е недопуситм.
Сочи, че искът е недопустим и поради противоречие с разпоредбата на чл. 84
от ЗЗД. Твърди, че се претендира лихва върху парично вземане, което е от
категорията на търсимите и за да има настъпил падеж е небходимо
длъжникът да е поканен да изпълни, което не е сторено, поради което иска е
заведени преждевременно. Сочи, че отделно от това върху присъдената сума
за разноски по предходно съдебно дело не се допуска начисляване на лихва.
Оспорва иска и като неоснователен, тъй като в хода на предходният процес
ищецът не е упражнил акцесорното си право да поиска присъждане на
законна лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане на претедираната и присъдена сума.
Моли иска да се отхвърли като неоснователен. Претендира направените
по делото разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните,
приема следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното производство по гр.дело № 991/2018 г.,
по описа на РС-Кърджали, че с влязло в сила решение № 376/26.07.19г.,
постановено по гр.д. № 991/18г. по описа на РС-Кърджали, по иск по чл.30 от
ЗН е намалено, извършеното от Х.А.К., с Нотариален акт № **********г.,
т.VIII, рег. № ********, дело № 1466/2005г. на нотариус № 020 по РНК, в
полза на К.Т. К. с ЕГН ********** дарение на недвижим имот,
представляващ апартамент *****************, със застроена площ ******
кв.м., ведно с припадащото се избено помещение № 6 с полезна площ 8.43
кв.м. и избено помещение № 10 с полезна площ 7.94 кв.м., таванско
помещение № 3 с полезна площ 10.44 кв.м., както и 1.79 % идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно
място в кв.32 от 3 743 кв.м. по плана на гр.Кърджали, със сумата от 8 792.52
лв., представляваща накърнената запазена част на В. ХР. К. с ЕГН **********
от наследството на Х.А.К. с ЕГН **********, починал на 26.02.2015г., както
и е намалено извършеното от Х.А.К. с ЕГН **********, починал на
26.02.2015г., с Нотариален акт № ************г., т.II, дело № 391/1996г. на
нотариус при РС-Кърджали, в полза на АЛ. ХР. К. с ЕГН ********** дарение
на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент
****************, със застроена площ 61.20 кв.м., ведно с прилежащото
избено помещение № 6 със светла площ 5.79 кв.м. и 5.79 кв.м. от общите
части на сградата, както и 3.788 % идеални части от сградата и право на
строеж за III зона за 67.62 кв.м., със сумата 2 692.88 лв., представляваща
накърнената запазена част на В. ХР. К. с ЕГН **********.
С посоченото решение АЛ. ХР. К. е осъдена да заплати на В. ХР. К.
сумите от 8 792.52 лв. и 2 692.88 лв. за възстановяване на запазената й част
от наследството на Х.А.К., както и сумата 2 070 лв., представляваща
разноски по делото.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
3
Предявен e осъдителeн иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В случая се претендира мораторна лихва, която като институт на
обективното гражданско материално право, служи за обезщетение за забавено
изпълнение и е предвидена в чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Мораторна е лихвата, която
се начислява върху главното задължение при забава на длъжника. В този
случай, по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД мораторната лихва е по правната
си природа обезщетение за вреди от забавата при неизпълнение на парично
задължение. Размерът на обезщетението по чл.86 от ЗЗД или "лихвата за
забава" е съизмерим със законната лихва, който размер е нормативно
определен и се дължи във всички случай, без да е необходимо кредиторът да
доказва претърпените вреди от неизпълението. Мораторните лихви по чл.86
от ЗЗД се дължат при забава в изпълнението на парични задължения, не само
върху главния дълг, но и при забава в изпълнението на всички акцесорни
вземания-договорни лихви, неустойка, както и върху други обезщетения.
Началния момент при мораторната лихва е деня на забавата, а крайния
момент – датата на предявяване на исковата молба в съда.
За основателността на предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД
е необходимо ищецът да докаже в условията на пълно и главно доказване
основанието, от което произтича вземането му за лихва, както и забавата на
длъжника. Доказването на забавата се извършва с установяване на момента на
изискуемост на главното вземане. Ако главното вземане е с определен срок
(чл.84, ал.1 ЗЗД)-то доказването се осъщестява с договора. Ако вземането
става изискуемо след покана (чл.84, ал.2 ЗЗД) – ищецът доказва връчване на
покана за изпълнение.
Безспорно е по делото съществуването на парично вземане в полза на
ищцата към ответничката в общ размер на 13 555,40 лв., установено с влязло
в сила решение № 376/26.07.19г., постановено по гр.д. № 991/18г. по описа на
РС-Кърджали.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна, че
ищецът е следвало да предяви искането си в приключилия процес относно
главното вземане и съответно предявяването му в нов процес е недопустимо.
По въпроса относно допустимостта на самостоятелен иск за заплащане на
обезщетение по чл.86 от ЗЗД за неизпълнение на задължение за заплащане на
неустойка, присъдена с друго решение, ВКС се е произнесъл с Решение
№50/12.03.2010 г. по т.дело 485/2009 г., II, т.о., в което е прието, че предметът
на задължението за законна лихва, т.е. такава, която се дължи при настъпване
на определените от закона юридически факти /установена е нормативно и е
извън волята на договарящите/, следва да е еднороден с този на главния дълг,
поради нейния акцесорен характер и функционалната и обусловеност от
последния, но това само по себе си не означава, че вземането за лихва няма и
самостоятелност, позволяваща защитата му чрез отделен самостоятелен иск и
аргумент в тази насока са както различният въведен от
законодателя давностен срок за погасяването му, така и законовото правило
на чл.76, ал.2 ЗЗД.
Предвид изложеното, настоящия състав приема, че е допустимо
предявяването на иск за заплащане на мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД в
самостоятелен процес. Недопустимо би било предявяване на акцесорен иск за
4
присъждане на мораторна лихва за бъдещ период в отделно производство,
тоест, когато се касае за предявен осъдителен иск без посочен размер и
конкретизиран период на дължимост. В този смисъл не акцесорният характер,
а липсата на процесуална валидност на волеизявлението на ищеца в
конкретната хипотеза би била пречка. В случая няма основание да се приеме,
че предявеният иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД е нередовен или
недопустим след като в исковата молба са посочени размерът и периодът на
дължимост на претенцията.
Настоящия състав намира, че искът макар и допустим, се явява
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне, тъй като ищецът не
установи забава на длъжника.
В конкретния случай претендираното вземане има за източник влязло в
сила съдебно решение и е неопределен денят на неговото изпълнение, а
съгласно чл. 84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Затова и
именно влязлото в сила решение е източник на паричното притезание /в този
смисъл са решение № 166/11.07.2014 г. по гр.дело № 7030/2013 г. на ВКС, III
г.о. и решение № 123/27.11.2015 г. по гр.дело № 2037/2015 г. на ВКС, II-ро
г.о./, тъй като преди да е възникнало главното вземане, не възниква и
акцесорното вземане за лихва. Неизпълнението на едно парично задължение
винаги е забавено, поради което в чл.86 ал.1 ЗЗД законодателят е създал общо
правило за дължимост на обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Или, кредиторът винаги има право на законна мораторна лихва от
деня на забавата до деня на плащането. Когато задължението е срочно,
длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а когато няма определен
ден, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора /чл.84
ал.2 ЗЗД/.
В настоящия случай, ищцата не установи, да е поканила ответничката
да заплати присъдените суми с влязлото в сила съдебно решение, т.е. да е
отправила покана, поради което и ответничката не е изпаднала в забава и не
дължи заплащане на мораторна лихва върху присъдените суми.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че от датата на влизане в сила на
съдебното решение, вземането е изискуемо. Както бе-посочено по-горе и
съобразно цитираната практика на ВКС вземането има за източник влязло в
сила съдебно решение и е неопределен денят на неговото изпълнение, а
съгласно чл. 84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
Както в правната теория, така и в съдебната практика,
безпротиворечиво се приема, че исковата молба има значението на такава
покана, т.е. в случая предявяването на искова молба има роля на покана за
плащане /28.01.2022 г./, но доколкото се претендира мораторна лихва за
минал период 26.09.19г.- 28.01.21 г. и не се установява ответничката да е била
поканена, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответничката направените разноски по делото в размер на 500 лв. за
адвокатско възнаграждение.
5
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. ХР. К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. Кърджали, ул. „В.” №*, вх. ****, aп. 1 против АЛ. ХР. К., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Кърджали, ул.„*********, ****, иск по
чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 223,43 лева – мораторна лихва
върху сумата от 13 555,40 лв., присъдена с влязло в сила Решение №
376/26.07.19г. постановено по гр.д. № 991/18г. по описа на КРС за периода от
26.09.19г.- датата на влизане в законна сила на Решение № 376/26.07.19г.
постановено по гр.д. № 991/18г. по описа на КРС до 28.01.21 г- датата на
предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва върху сумата от 13
555,40 лв. от момента на завеждане на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА В. ХР. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Кърджали, ул. „В.” №*, вх. ****, aп. 1 да заплати на АЛ. ХР. К., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Кърджали, ул.„*********, ****
направените по делото разноски в общ размер на 500 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд-Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6