Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 27.02.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

 

при участието на секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10614 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са за съвместно разглеждане обективно и субективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищците – С.С.Б., А.С.С., С.С.С., С.А.С., В.И.С., действаща лично и като законен представител на Н.С.С., твърдят, че първите трима от тях са наследници на Ж. ВА.а С., починала при ПТП, а останалите ищци са пострадали в същото ПТП. На 18.06.2010 г., около 18.30 ч. по пътя гр. Г.Д. – с. К., община С., на около 3, 5 км. след отбивката за с. П., при управлението на лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, водачът Б.Й.М. е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движил с несъобразена с пътните условия скорост от 74 км/ч., при силен дъжд, в резултат на което при остър десен завой от пътя е изгубил управлението над автомобила, който напуснал пътното платно отляво и паднал на земен скат, като се блъснал в падналия малко преди това в същия скат лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, рег. № Е ******. В резултат от това Ж. ВА.а С. е починала, а на В.И.С. и Н.С.С. са причинени телесни повреди. Срещу виновния водач е образувано наказателно производство, което е приключило с одобрено от съда споразумение. Към датата на ПТП за лекия автомобил марка „Ф.”, модел „Г.” е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество. Твърдят, че са претърпели неимуществени вреди съответно от загубата на своята родственица и получените от В. и Н. С.и телесни увреждания. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати следните суми: на С.С. – 120 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди; на С.А. и С. С.и – по 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди; на В.С. – 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 517 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 200 лв. – платена такса за придружител при лечението на сина й, както и 317, 50 лв. – разноски за погребението на Ж. С.; на Н.С. – 60 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на С.С. – 250 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в предоставена услуга с кран, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2010 г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

Ответникът – ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, е депозирал в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване от пострадалата Ж. С., която не е използвала предпазен колан, както и от страна на ищеца Н.С., който не е бил поставен в детско столче за пътуване в автомобил. Счита, че претендираните обезщетения за неимуществени вреди са завишени по размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. В случай, че приеме, че същите са основателни, да отчете доказаното в хода на процеса съпричиняване от пострадалите, като му присъди сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото протокол от проведеното на 27.04.2012 г. съдебно заседание по дело № 20121200200209 по описа за 2012 г. на Благоевградски окръжен съд се установява, че е одобрено от съда споразумение, с което Б.Й.М., е признат за виновен в това, че на 18.06.2010 г., около 18.30 ч., по пътя гр. Г.Д. – с. К., община С., на около 3, 5 км. след отбивката за с. П., като правоспособен водач на МПС, категория „В”, управлявайки лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, рег. № *********, собственост на С.С.С., със скорост от 74 км/ч, е нарушил правилата за движение, установени в чл.20, ал.2, пр.1,2,3 и 5 ЗДвП, а именно: не е спазил задължението като водач на ППС при избиране на скоростта за движението да се съобразява с атмосферните условия (проливен дъжд), с релефа на местността (остри завои), със състоянието на пътя (мокра настилка) и с конкретните условия на видимост (намалена поради валеж от дъжд, облачно и мрачно време), в резултат на което на остър десен завой от пътя автомобилът е напуснал пътното платно от ляво и паднал в земен скат (пропаст), при което е блъснал намиращия се вече паднал преди това в ската лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, рег. Е ****** и по непредпазливост е причинил смъртта на водача на лекия автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, рег. № Е ****** – Е.С.М. както и смъртта на возещата се на задната седалка на лекия автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, рег. № ********* – Ж. В. С. и средна телесна повреда на возещия се на задната седалка в лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, рег. № ********* – Н. Веселинов С., изразила се в трайно затруднение на движението на долен десен крайник и разстройство на здравето, временно опасно за живота, за което е ангажирана наказателната му отговорност.

От представеното по делото удостоверение за наследници № 438/23.06.2010 г. се установява, че С.С. е съпруг на пострадалата Ж. С., С.Б. – нейна дъщеря, а А. и С. С.и – нейни синове.

Съгласно удостоверение за раждане от *** г. В.С. е майка на Н.С..

От представения по делото препис от застрахователна полица се установява, че на 31.01.2010 г. е сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със С.С.С. и ответника за лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, рег. № *********. Срокът на действие на договора е от 01.02.2010 г. – 31.01.2011 г.

От представената фактура № *********/28.06.2010 г. се установява, че стойността на платената на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД услуга „придружител при нужда” възлиза на 200 лв. Съгласно фактура № 432/06.07.2010 г. В.С. е платила сумата от 317, 50 лв. – услуга погребение на починалата Ж. В. С. Представена е фактура за платена от С.С. сума от 250 лв. – извършена услуга с кран.

С уведомление вх. № 7677/07.10.2010 г. Б.Й.М. е уведомил ответника за настъпилото на 18.06.2010 г. застрахователно събитие.

От заключението на вещото лице д-р Х.Б.М. по изслушаната съдебно – медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че в резултат от настъпилото на 18.06.2010 г. ищцата В.С. е получила следните травматични увреждания – лекостепенна черепно – мозъчна травма, преценена след тридневно болнично лечение като сътресение на мозъка; контузия на главата и гръдния кош; разкъсно – контузни рани на дясната област на шията. В острия период на травмата е период е проведено 3 – дневно болнично лечение в Хирургично отделение на МБАЛ „Св. В.” – гр. С. – комплексно медикаментозно, при постелен режим и активно наблюдение Извършена е хирургична обработка и шев на раните. Посочената ищца е изписана с подобрение, без патологична неврологична симптоматика, с указание за продължаване на лечението  в домашни условия с предписано лечение и проследяване на състоянието от личен лекар и невролог. През м.03.2011 г. при ищцата В.С. е  установен намален глюкозен толеранс., което съставлява начална фаза на захарен диабет. За развитието му от основно значение при липсата на фамилна обремененост са стресови фактори, каквито ищцата несъмнено е преживяла в цялостна връзка с процесното ПТП. Оздравителният период е продължил около 3 месеца, след което работоспособността на ищцата е била възстановена. И понастоящем ищцата се оплаквала от непостоянно главоболие.

След инцидента на ищеца Н.С. е оказана спешна медицинска помощ в Спешно отделение гр. С., направена е компютърна тофография на главата, след което е преведен за продължаване на лечението в МБАЛСМ „Пирогов”. Същият е получил контузия в дясната челно – слепоочна област на главата. Поставената окончателна диагноза на посочения ищец е: контузия на мозъка; контузионно – кръвоизливно огнище в мезенцефалона вляво; травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; минимален хидром вляво, челно; контузия, охлузване и разкъсно – контузна рана в дясната челна област на главата; контузия на тялото; фрактура на кубоидната кост на дясното ходило. Вещото лице е извършило личен преглед на посочения ищец, при който е установил, че е в добро общо състояние, ясно съзнание, контактен, адекватен, ориентиран. По сведение на родителите след приключване на болничното лечение са спазвали стриктно указания режим и едва след втория месец Н. е започнал да излиза сам навън да си играе с децата. През този период много бълнувал, говорел несвързано, бил неспокоен и нервен. Нервността и избухливостта продължавали в по – лека степен и до момента. Оздравителният период относно фрактурата на кубоидната кост на дясното ходило е продълил 2 месеца. В клиничен аспект състоянието на детето след претърпяната черепно – мозъчна травма е възстановено след 3 - 4 месеца. След този период отново е тръгнал на училище, без проблеми при учебните занимания. Цялостният възстановителен период при черепно – мозъчни травми с характер на процесната преминава през закономерни периоди и продължава с години. Към момента като последица от претърпяната черепно – мозъчна травма вещото лице посочва продължаващата обща нервност и избухливост, но по – точна преценка би могло да се даде след проведена консултация от детски психиатър или психолог и извършено електрофизиологично изследване на главния мозък. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че първоначално Н. е настанен в детска реанимация, където придружители не се допускат. След като е преведен в детското отделение на Клиниката по неврохирургия, няма ограничения за придружителите на деца до 18 години, независимо дали детето има нужда или не. Вещото лице приема, че в случая не е имало абсолютни медицински показания за придружител на Н., но тъй като е дете, което е травмирано, объркано, от полза за лечението е до него да има близък човек. При Н. е имало реална опасност за живота докато детето е изписано от болницата. За ищцата В.С. няма данни за пълна загуба на съзнанието – травматична кома, поради което при нея е налице разстройство на здравето, неопасно за живота. Тъй като началната фаза на захарния диабет се е развила в един близък след инцидента срок, след стресово състояние, вещото лице приема, че е възможно са има връзка с него.

От заключението на вещите лица инж.А.А.и д-р Б.Б. по изслушаната комплексна медико - авто – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че непосредствено след настъпване на процесното ПТП пострадалата Ж. С. е била открита изпаднала от автомобилното купе. Предвид механизма на ПТП, както и установените при аутопсията травматични увреждания, вещите лица приемат, че към момента на ПТП Ж. С. е пътувала на задната седалка на лекия автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, рег. № *********, без поставен обезопасителен колан. При спецификите на механизма на ПТП и настъпилото въртене на автомобила и при поставен предпазен колан пътниците също могат да получат черепно – мозъчна травма, тъй като двуточковите колани на задната седалка имат малка хлабавост, а от друга страна шията и главата са свободно движещи се и не са ограничени от колана. Това създава възможност за удар на главата в тавана или в страничните детайли на автомобилното купе. Правилно поставеният предпазен колан обаче би предпазил пътниците от тежки травми на опроно – двигателния апарат, от тежки увреждания в областта на гърдите и корема. При правилно поставен предпазен колан телата на пътуващите не могат да изпаднат от купето, дори и при въртящ механизъм на ПТП, какъвто е при процесния случай. В случай, че пострадалата Ж. С. е използвала предпазен колан, нямало е да получи следните травми: обширна рана от типа „скалп” на челно – теменната област на главата с протриване до черепа; счупване на лицевия череп, контузия на мозъка, счупване на 2-ри гръден прешлен, множествени фрактури на ребра двустранно с гръден кръвоизлив от 250 мл. свободно изляла се кръв, разкъсване на пристенната плевра на десния бял дроб. Не би могло да се определи с колко процента са се увеличили уврежданията на пострадалата. С категоричност е направен извода, че липсата на поставен предпазен колан от пострадалата Ж. Сепетчиена е довела до изпадане на тялото от автомобилното купе и получаване на повече и по – тежки увреждания, довели до нейната смърт. Към момента на ПТП Н. е бил на 8 г. Пътувал е на задната седалка, до майка си В.С., бе да е поставен в специално детско столче или обезопасителен колан. В случай, че е бил обезопасен и е пътувал в специално детско столче, е нямало да изпадне от автомобилното купе и за получи някои от уврежданията – тежката черепно – мозъчна травма и счупването в областта на дясното ходило. Вещите лица приемат, че Ж. и В. С.и са пътували без поставен предпазен колан, а Н.С. не е бил обезопасен в детско столче и е бил също без поставен предпазен колан. Тъй като процесното ПТП е станало за 2-3 секунди, не е възможно Ж. С. да успее да се освободи от предпазен колан и да прави опит да излезе от автомобилното купе в момента на въртенето на автомобила по крайпътния скат. Критичната скорост за преодоляване на десния завой е 43 – 44 км/ч. Механизмът на процесното ПТП е следният: на 18.06.2010 г., около 18.00 часа на третокласен път 198 в посока гр. Г.Д. – с. К., на около 3, 5 км. след отбивката за с. П., в условията на дъждовно време и мокра асфалтова настилка се е движил лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, рег. № Е ******, управляван от Е.С.М. със скорост над 60 км/ч., с която е навлязъл в остър десен завой с минимален радиус 29 м. и критична скорост 44 км/ч за преодоляване на завоя. Въпреки, че водачът му е предприел аварийно спиране и автомобилът е оставил спирачни следи, той не е успял да спре преди да напусне пътя, поради което излита и пропада надолупо стръмния скат, където изкъртва парче от скала и по – късно се удря  спира в голям каменен блок – скала. Процесният лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.” се е движил на известно разстояние след посочения автомобил, вероятно със същата скорост, но не по – ниска от 55 км/ч, поради което и той при движението си в десния завой също напуска пътя вляво, като излита и се приземява надолу по ската, но се преобръща през лявата си страна. При свличането си надолу се удря в спрения до голям камък лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, след което поради остатъчна енергия и земната гравитация продължава да се придвижва надолу по ската, като се установява в неподвижно състояние на 68 м., мерно ниво на пътя. Лекият автомобил марка „Ф.”, модел „Г.” е ударил лекия автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, който бил изваден от състояние на покой и също е продължил да се свлича надолу по ската, където се е спрял за втори път на около 120 м. от пътя. Пострадалата пътничка от лекия автомобил марка „Ф.”, модел „Г.” и нейният син са изпаднали в началото, след излитане от пътя ри преобръщане на автомобила. Средната пазарна цена на лекия автомобил марка „Ф.”, модел „Г.” към датата на ПТП е 2 900 лв.   

От показанията на разпитаната свидетелка М.Ю.Ю. се установява, че е сестра на ищцата В.С.. Знае за настъпилото ПТП, при което е починала Ж.. Сестра й се обадила по телефона в деня на инцидента, че отива на сватба в Петрич. Имало е обилен дъжд. За около 30 минути до час свидетелката е била в болницата, където видяла сестра си на легло. Имала е шевове на дясната страна на главата, с прорез. Останала е същата вечер в болницата в гр. С. при нея. В. останала в болницата 3 дни, след което 10-15 дни е ходила до болницата за смяна на превръзки. След изписването на В. майка й се грижила за нея в продължение на 2 месеца. Не била в състояние да се грижи за нищо в семейството. В. се оплаквала постоянно от главоболие, имала белези по цялото тяло и досега от охлузванията по цялото тяло. Свидетелката живеела на 20 км. от дома на посочената ищца, чували се всеки ден, а поне веднъж седмично се виждали. Оплаквала се, че детето не било добре, както и че тя не се чувствала добре. След инцидента е отключила диабет. Н. първо бил настанен в гр. С., след което го транспортирали в Пирогов. Детето било 5 - 6 дни в неадекватно състояние, нищо не помнел, не знаел къде се намира, издавал само викове. Кракът му бил счупен, не се хранел, бил на системи и вода. След десетия ден го изписали. Платили 200 лв. разходи за придружител. В продължение на месец и половина Н. бил на легло, с гипсиран крак. Тъй като майка му не била в състояние да се грижи за него, баба му се грижила за него и майка му. В този период не ходил на училище. След инцидента Н. станал много агресивен към всички. Имал белег от 4-5 см. Притеснявал се, когато се подстригва по – късо, затова предпочитал да ходи с дълга коса. Свидетелката знае, че инцидентът е настъпил на 18.06.2010 г. с лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, управляван от Б.М.. Понеже автомобилът е паднал в дере, наложило се да използват кран, за което С. е платил сумата от 250 лв. След това автомобилът е бил предаден на вторични суровини. В момента В. работила, но често й се налагало да ползва болнични. Н. ходил на училище.

По делото е разпитан и свидетеля М.А.А. – първи братовчед на С.. Знае за настъпилото на 18.06.2010г. ПТП с лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”. В автомобила са пътували С., Н., майка му В., нейната свекърва и водача. Тръгнали са за сватбата на свидетеля. Познава семейството, живял е с тях. Всички заедно живеели във фамилна къща. Само С. живеела в друга къща, в близост. Много добре са се разбирали. Ж. била опората на семейството. Помагала на децата си – част от сумата за автомобила били от нея, помагала на С. за строеж. Изтеглила заем, за да помогне на трите си деца. Била работлив човек. Грижила за съпруга си, който бил болен. Той много тежко приел загубата на съпругата си. В кухнята на къщата им имало нейна снимка, когато я погледнели, очите им се насълзявали. Ж. нямала оплаквания приживе, не боледувала. Полагала грижи за внуците си. Знае, че катастрофиралия автомобил бил прибран в КАТ – С.. Изваден бил с кран от канавката, за което Севделани платил дължимата сума.

По иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ:

Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства, се установи, че за периода 01.02.2010 г. – 31.01.2011 г. гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”,  рег. № *********, е покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ.

Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая автомобилът е управляван от водача без противопоставянето на собственика.

През време на действието на застрахователния договор – на 18.06.2010 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника.

Във връзка с настъпилото ПТП е ангажирана наказателната отговорност на виновния водач посредством одобрено от съда споразумение, обсъдено по - горе. Съгласно нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските  последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тази норма намира приложение и по отношение на одобреното от съда споразумение за решаване на делото, на основание чл.383, ал.1 НПК, тъй като то има последиците на влязла в сила присъда. С посоченото споразумение е установена вината на водача на лекия автомобил „Ф.”, модел „Г.”, рег. № *********, участието му в настъпилото на 18.06.2010 г. ПТП, както и противоправността на деянието.

Нормата на чл.226, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.

Ищците С., А. и С. С.и, както и С.Б. са съответно съпруг, синове и дъщеря на починалата в резултат от процесното ПТП Ж. В. С. и като такива попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди (ППВС № 4/25.05.1961 г., допълнено с ППВС №5/24.11.1969 г.). Ето защо същите са надлежно материално - правно легитимирани да предявят иска, предмет на делото.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. В случая следва да се съобрази обстоятелството, че посочените ищци и пострадалата са имали добри семейни отношения. Живеели са в една фамилна къща, с изключение на С.Б.. Пострадалата се е грижила за цялото семейство, помагала е на децата си, гледала е внуците си. Посочените ищци тежко преживяват загубата й, която не е превъзмогната понастоящем. Към датата на ПТП пострадалата е била на 55 г., в активна, работоспособна възраст. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на  по 50 000 лв., което ще възмезди ищците в най - пълна степен за претърпените от тях болки и страдания във връзка със смъртта на Ж. В. С. от процесното ПТП.

С писмения отговор ответникът своевременно е релевирал възражение за съпричиняване от пострадалата, която не е използвала предпазен колан. От ангажираните по делото доказателства се установи, че към момента на ПТП пострадалата не е използвала предпазен колан. Това обстоятелство се намира в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. От изслушаната комплексна експертиза се установи, че при правилно поставен колан пострадалата не би изпаднала от автомобила и не би получила такива увреждания, които в случая са довели до нейната смърт. С оглед на това съдът счита, че възражението на ответника е доказано, като пострадалата е допринесла за настъпването на вредите. При това положение и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението следва да се намали съобразно степента на съпричиняване. Съдът приема, че съпричиняването от пострадалата възлиза на 1/2, поради което с толкова следва да се намали определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това на посочените по – горе ищци следва да се присъди сумата от по 25 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

От събраните по делото доказателства се установи, че В.С. е получила травматични увреждания, описани по – горе, в резултат на настъпилия на 18.06.2010 г. пътен инцидент. При определяне на полагащото се на ищцата В.С. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, следва да се съобразят получените травматични увреждания и тяхната тежест, както и продължителността на оздравителния период – около 3 месеца. Понастоящем посочената ищца е възстановена и работоспособна. Ето защо съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 8 000 лв. По делото се установи, че ищцата В.С. не е използвала предпазен колан. Не са събирани доказателства дали това е допринесло за настъпването на вредите или не. Също така следва да се съобрази обстоятелството, че ответникът не се е позовал на наличие на съпричиняване от страна на посочената ищца, а е оспорил иска по основание спрямо нея. Макар съпричиняването да има обективен характер, съдът не дължи служебно произнасяне по този въпрос. Съгласно разясненията, дадени в т. 7 на ППВС № 17/1963 г., както и решение № 92/24.07.2013 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т. д. № 540/2012 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО,  приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Ето защо при липса на своевременно въведено в процеса възражение за съпричиняване от страна на В.С. не следва да се обсъжда въпроса дали такова е налице и съответно в каква степен то е повлияло настъпването на вредоносния резултат. С оглед на това на същата следва да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., като искът следва да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер.

Ищцата е В.С. е претърпяла и имуществени вреди във връзка с настъпилото на 18.06.2010 г. ПТП. Същата е платила сумата от 317, 50 лв. за погребението на пострадалата, както и сумата от 200 лв. – разноски за придружаването на сина й в болницата – обстоятелство, което не се оспорва от ответника. Следва да се отчете приетото съпричиняване от пострадалата Ж. С. по отношение разноските за погребение, както и приетото съпричиняване от пострадалия Н.С. във връзка с разноските за придружаването му в болницата. Ето защо предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява основателен за сумата от 258, 75 лв., поради което следва да се уважи в посочения размер и да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер.

По делото се установи, че ищецът Н.С. е получил тежки травматични увреждания, обсъдени по – горе, довели до временна опасност за живота, в резултат от настъпилото на 18.06.2010 г. ПТП. Оказана му е спешна медицинска помощ, транспортиран е в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, където е проведено 10 – дневно лечение. Имал е затруднения в придвижването поради поставената гипсова имобилизация за срок от 40 дни. Лечението му е продължило в домашни условия – медикаментозно и при спазване на лечебно – охранителен режим за срок от 2 месеца. За същия период е протекъл и оздравителния период относно фрактурата на костта на дясното ходило. Състоянието на детето след претърпяната черепно – мозъчна травма е възстановено след 3 - 4 месеца, но следва да се прецени също така, че цялостният възстановителен период преминава през закономерни периоди и продължава с години.  Към момента в резултат от претърпяната травма детето проявява нервност и избухливост. Към датата на ПТП ищецът е бил на 8 години. Ето защо и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът приема, че дължимото обезщетение за претърпените от ищеца Н.С. неимуществени вреди възлиза на 60 000 лв., което ще възмезди ищеца в най - пълна степен за претърпените от него болки и страдания във връзка с травмите от процесното ПТП.

    С писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване от посочения ищец, който не е бил поставен в столче за кола, както и не е използвал предпазен колан. Нормата на чл.137б ЗДвП регламентира системите за обезопасяване на деца - пълен и непълен клас, съобразен с теглото на детето, а в чл.137в ЗДвП е регламентирано задължението за използване на тези системи. От експертното заключение се установи, че ищецът не е бил поставен в обезобапистелно детско столче, което е довело до изпадане на детето от автомобилното купе. Налице е пряка причинна връзка между това обстоятелство и настъпилите вреди, тъй като ако ищецът беше поставен в такова столче, респ. беше използвал обезопасителен колан, то е нямало да получи някои от уврежданията - тежката черепно – мозъчна травма и счупването в областта на дясното ходило. Ето защо съдът счита, че възражението на ответника е основателно. Съдът приема, че съпричиняването от ищеца възлиза на 1/2, поради което с толкова следва да се намали определеното обезщетение.  С оглед на това предявеният иск следва да се уважи за сумата от 30 000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер.

Ищецът С.С.С., като собственик на лекия автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, рег. № *********, е заплатил сумата от 250 лв. за изваждането на увредения лек автомобил от ската, в който е паднал при процесното ПТП. Тези разноски са пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което следва да се възложат на ответника, като се съобрази съпричиняването от пострадалата Ж. С.. С оглед на това искът се явява основателен за сумата от 125 лв.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:

Прякото право на увредените лица, регламентирано в нормата на чл.226, ал.1 КЗ, да претендират обезщетение директно от застрахователя, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение при застраховка „Гражданска отговорност” на пострадалите трети лица възниква при настъпване на застрахователното събитие. Фактът на настъпилото увреждане поражда гражданската отговорност както на делинквента, така и прякото право към застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. В случая от значение е обстоятелството, че увредените лица не черпят права от застрахователния договор, а от закона за причинените им от застрахованото лице вреди от непозволено увреждане. Дължимото по силата на закона обезщетение от застрахователя замества деликтното обезщетение, дължимо от прекия причинител на вредите. Същевременно източникът на задължението на последния е непозволеното увреждане. Съгласно нормата чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В този смисъл длъжникът изпада в забава с факта на увреждането. Ето защо и доколкото отговорността на ответника замества деликтното обезщетение, лихвата за забава се дължи от деня на увреждането – 18.06.2010 г., а по отношение на имуществените вреди – от момента, в който са направени. По аргумент от чл.227, т.2 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива лихвите от момента на деликта до предявяване на прекия иск, като след изплащането им и при определени предпоставки, има право на регрес.

В случая ищците претендират присъждането на законна лихва от по – късен момента, а именно: 07.10.2010 г. Ето защо и с оглед установения принцип на диспозитивното начало в гражданския процес върху дължимите обезщетения следва да се присъди законната лихва, считано от 07.10.2010 . до окончателното изплащане. 

По разноските по производството:

При този изход на делото и доколкото на ищците им е оказана безплатна правна помощ, на адв. П.К. следва да се присъди сумата от 2 700 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 266 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска  

Предвид обстоятелството, че ответникът по делото е бил защитаван от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 ГПК на същия следва да се присъди сумата от 950 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, с оглед отхвърлената част от иска.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 5 550, 70 лв., представляваща държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********, с адрес гр. С., пл. „П.” № *, да заплати на С.С.Б., ЕГН **********, А.С.С., ЕГН **********, С.С.С., ЕГН ********** и С.А.С., ЕГН **********, всички със съдебен адрес гр. К., ул. „П. Х.” № *, офис * – адв. П.К., сумата от по 25 000 (двадесет и пет хиляди) лв. на всеки един от тях, на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 18.06.2010 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълните претендирани размери.

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *********, с адрес гр. С., пл. „П.” № *, да заплати на С.А.С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. К., ул. „П. Х.” № *, офис 3 – адв. П.К., сумата от 125 (сто двадесет и пет) лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с настъпилото на 18.06.2010 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер.

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК **********, с адрес гр. С., пл. „П.” № *, да заплати на В.И.С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. К., ул. „П. Х.” № **, офис 3 – адв. П.К., сумата от 8 000 (осем хиляди) лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 18.06.2010 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер; както и да заплати сумата от 258, 75 (двеста петдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 18.06.2010 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер.

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *********, с адрес гр. С., пл. „П.” № *, да заплати на Н.С.С., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител В.И.С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. К., ул. „П. Х.” № **, офис 3 – адв. П.К., сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 18.06.2010 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЯ иска за разликата до пълния претендиран размер.

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *********, с адрес гр. С., пл. „П.” № 5, да заплати на адв. П. Д. К.,***, офис 3, сумата от 2 700 (две хиляди и седемстотин) лв., на основание чл.38, ал.2 Задв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН **********, А.С.С., ЕГН **********, С.С.С., ЕГН **********, С.А.С., ЕГН **********, В.И.С., ЕГН ********** и Н.С.С., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител В.И.С., ЕГН **********, всички със съдебен адрес гр. К., ул. „П. Х.” № *, офис* – адв. П.К., да заплатят на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *********, с адрес гр. С., пл. „П.” № 5, сумата от 266 (двеста шестдесет и шест) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и да заплатят сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *********, с адрес гр. С., пл. „П.” № *, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, сумата от 5 550, 70 (пет хиляди петстотин и петдесет лева и седемдесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.              

         

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: