№ 419
гр. Благоевград , 16.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500318 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 279, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ЕТ „Г.М.“, ЕИК *** срещу Разпореждане №
6583 от 17.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1120 по описа на Районен съд – Г.Д. за 2018 г.
С оспорения съдебен акт първостепенният съдебен състав е върнал, на основание чл. 262, ал.
2, т. 1 от ГПК, депозирана от ЕТ „Г.М.“ въззивна жалба, насочена срещу постановено
Решение № 8018 от 07.10.2020 г. В мотивите на атакуваното разпореждане е посочено, че
въззивната жалба е депозирана след изтичане на предвидения в закона двуседмичен срок.
В частната жалба са изложени подробни съображения, според които решението,
постановено по гр.д. № 1120 по описа на Районен съд – Г.Д. за 2018 г., е връчено на адвокат
Г.Б., за който се твърди, че не разполага с пълномощно, издадено му от ЕТ „Г.М.“. Поради
това частният жалбоподател счита, че след като решението на съда не му е връчено редовно,
тъй като връчването е станало на лице, което не разполага с представителна власт, срокът за
обжалване не следва да се счита за изтекъл към 09.11.2021 г. – датата, на която въззивната
жалба е подадена в регистратурата на първоинстанционния съд.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна „П.“ ЕООД, ЕИК ***, като
същата не е подала отговор.
Частната жалба е допустима – изхожда от страна в процеса, която има интерес от нея,
подадена е в срок и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Внесена
е и дължимата държавна такса.
След извършена служебна проверка, въззивният съдебен състав констатира, че
атакуваното разпореждане е валидно и допустимо, което налага частната жалба да бъде
разгледана по същество.
1
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да стигне до този извод,
въззивният съдебен състав съобрази следното:
Гражданско дело № 1120 по описа на Районен съд – Г.Д. за 2018 г. е образувано въз
основа на искова молба, подадена по реда на чл. 422 от ГПК от „П.“ ЕООД срещу ЕТ
„Г.М.“. Цената на предявените положителни установителни искове е била в общ размер на
2818,69 лева /2500 лева по иск за главница, представляваща неизплатена сума по издадена
фактура и 318,69 лева – иск за лихва, начислена върху главницата/.
Препис от исковата молба е връчен на ответника ЕТ „Г.М.“ на 21.12.2018 г.
На 17.01.2019 г. е подаден писмен отговор от ЕТ „Г.М.“, чрез адвокат Г.Б. /л. 16 от
първоинстанционното дело/. В писмения отговор изрично е посочено, че към него се
прилага адвокатско пълномощно. На л. 18 от първоинстанционното дело се намират договор
за правна защита и съдействие, сключен между ЕТ „Г.М.“ и адвокат Г.Б., а така също и
пълномощно, издадено от Г.М., действащ като представляващ ЕТ „Г.М.“. Пълномощното е
издадено в полза на адвокат Г.Б., като в него е посочен и номерът на делото, във връзка с
което се издава – гр.д. № 1120 за 2018 г. на РС – Г.Д.. По този начин ответникът по иска е
упълномощил свой процесуален представител, който е имал възможност да представлява
интересите му в хода на съдебния процес.
Производството пред първа инстанция е приключило с постановяване на Решение №
8018 от 07.10.2020 г., посредством което исковете са били уважени.
Препис от решението е връчен на ЕТ „Г.М.“, чрез адвокат Б., на 19.10.2020 г.
/съобщението, с обратната разписка към него, се намират на л. 56 от първоинстанционното
дело/.
На 09.11.2020 г. в Районен съд – Г.Д. е постъпила въззивна от ЕТ „Г.М.“, насочена
срещу посоченото по-горе съдебно решение. Жалбата е депозирана на ръка, а не
посредством пощенска или куриерска услуга.
С Разпорежда № 6583 от 17.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1120 по описа на
Районен съд – Г.Д. за 2018 г., въззивната жалба е върната, тъй като според районния съдия
същата е подадена след визирания в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба срещу решение на
първоинстанционен съд може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчването на
решението на страната.
В текста на чл. 32, т. 1 от ГПК изрично е посочено, че представител на страна по
пълномощие може да бъде адвокат, който на основание чл. 33 от същия нормативен акт
следва да се легитимира като процесуален представител с надлежно издадено в негова полза
пълномощно.
2
Според нормата на чл. 39, ал. 1 от ГПК, когато страната е посочила в седалището на
съда лице, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по
делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника.
Предвид изложеното по-горе, Окръжен съд – Благоевград приема, че пред Районен
съд – Г.Д. пасивно легитимираната страна в процеса ЕТ „Г.М.“ е била надлежно
представлявана от адвокат Г.Б.. В полза на последния ответникът по делото е издал
надлежно пълномощно, по силата на което адвокат Б. е разполагал с представителна власт и
е имал право да защитава интересите на своя доверител, а така също и да получава всички
призовки, съобщения и други съдебни книжа, адресирани до ЕТ „Г.М.“. Поради тези
съображения на ЕТ „Г.М.“ е било връчено редовно съдебното решение, което връчване е
станало на 19.10.2020 г. чрез адвокат Б.. От тази дата е започнал да тече и посоченият в чл.
259, ал. 1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок, като същият е изтекъл на 02.11.2020 г. До
02.11.2020 г. включително не е подавана въззивна жалба. От материалите по делото е видно,
че такава е постъпила едва на 09.11.2020 г. – една седмица след изтичане на срока за
обжалване.
Изложеното дотук води до извод, че първостепенният съдебен състав правилно е
приел въззивната жалба за просрочена и правилно е процедирал, като на основание чл. 262,
ал. 2, т. 1 от ГПК е върнал същата.
Предвид гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна, което налага
оспореното разпореждане да бъде потвърдено.
След връщане на делото на първоинстанционния съд същият следва да има предвид,
че е постъпила молба от ЕТ „Г.М.“, с правно основание чл. 64, ал. 2 от ГПК, адресирана до
Районен съд – Г.Д., посредством която се иска възстановяване на срока за обжалване на
постановеното решение /молбата е подадена едновременно с частната жалба и се намира в
кориците на настоящото въззивно дело/. По тази молба районният съдебен състав следва да
е произнесе относно нейната допустимост и основателност.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6583 от 17.02.2021 г., постановено по гр.д. №
1120 по описа на Районен съд – Г.Д. за 2018 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4