№ 74
гр. Каварна, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20233240100079 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх.
№634/22.02.2023г., подадена от Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Шабла,
ул.“****“, №7, чрез адв.П. С. П. – САК, срещу „А.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1463, р-н Триадица,
бул.“****“, №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „****“.
В исковата си молба ищцата излага, че между нея и дружеството „К.“
ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит №**** от 19.10.2021г., по
силата на който й бил отпуснат кредит в размер на 1342,50 лева за срок от 11
месеца. В приложението към договора били уговорени: размера на лихвения
процент по кредита, годишния лихвен процент, който бил в размер на
48,21%. В чл.4, ал.1 от Договора било посочено, че заявлението за
предоставяне на кредит ще се разгледа приоритетно, в случай на
предоставяне на обезпечение на кредита, в срок от 24 часа след
предоставянето му. В договора било посочена и санкцията при непредставяне
на кредит. При непредставяне на обезпечение по кредита, срокът на
предоставяне на кредит бил 14 дни. В деня на сключване на договора, на
кредитополучателят се предоставял договор за поръчителство, сключен с
ответника „А.“ ЕООД, който носел същия идентификационен номер, както и
номерът на договора за кредит. Според този договор кредитополучателят
трябвало да заплати възнаграждение за поръчителството в размер на 1102,8
1
лева. Или общо дължимата сума по договора за кредит и поръчителство
възлизала на 2737,57 лева.
Ищецът излага още, че тя е физическо лице, което при сключване на
договора за предоставяне на поръчителство е действала именно като такова,
т.е . страните имали качеството на потребител и търговец. Счита, че така
посочения договор е нищожен на основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, във вр. с
чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, при подробно изброени исковата молба
основания.
Ищецът моли съда, да признае за установено по отношение на
ответникът „А.“ ЕООД, ЕИК ****, че договор за предоставяне на
поръчителство, с който е обезпечен договор за потребителски кредит №**** о
19.10.2021г., е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 и ал.2, пр.4 от
ЗЗД, поради противоречие с нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с
чл.22 от ЗПК и чл.146 от ЗЗП.
В о.с.з., ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява.
Депозирано е писмено становище от упълномощения адвокат.
Ответникът е депозирал писмен отговор.
Счита иска за недопустим, а по същество и неоснователен.
Не оспорва, че между ищеца и ответника е сключен договор за
поръчителство. Оспорва всички други фактически твърдения на ищеца
относно ГЛП, ГПР и твърдението, че дължимото възнаграждение възлиза в
размер на 5776,08 лева.
В. о.с.з., ответното дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На 19.10.2021г. между ищцата Т. Л. Д. и "К." ЕАД бил сключен договор
за потребителски кредит № **** за предоставяне на сумата 1342,50лв., която
следвало да бъде върната в срок от 11 месеца. В договора бил уговорен
лихвен процент от 40% и годишен процент на разходите от 48,21%.
В деня на сключване на договора за кредит, бил сключен и договор за
предоставяне на поръчителство между "А." ЕООД и Т. Л. Д.. В него било
посочено, че "К." ЕАД се е задължил да предостави сумата по договор за
2
потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на
потребителя под формата на поръчителство. Във връзка с това "А." ЕООД
поело задължение да сключи с "К." ЕАД договор за поръчителство, като
поеме задължение да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на
всички негови задължения /чл. 1, ал. 1/. Срещу това потребителят Т. Д. се
задължила да заплати възнаграждение съобразно приложение № 1 от
договора - чл. 8, ал. 1. В приложението е посочен размерът на
възнаграждението на месец, като същото се дължи на датата на съответното
плащане по кредита сключен с "К." ЕАД, определено в погасителния план
/лист 41/. Според чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство "К." ЕАД бил
овластен за приема вместо поръчителя "А." ЕООД всички плащания
произтичащи от договора за поръчителство, както и в случай, че тази сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към
„К.“ АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор,
уговорено е с внесената сума да се погасяват с приоритет задълженията към
поръчителя. Сключването на двата договора ищцата удостоверява с
удостоверение за липса на задължения по същите, т.е. задълженията са
заплатени в пълен размер. Посочено е, че в резултат на всичко това, за кредит
в размер на 1342,50 лева, от кредитополучателя – ищцата се следва да заплати
сумата от 2 737,57 лева, от които 1 102,86 лева възнаграждение за поръчителя.
От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение съдът възприе като компетентно изготвено се установи, че
годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит е
завишен на 208,93%, докато без възнаграждението за поръчителство е 44,32%.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Тези
обстоятелства не се оспорват по делото. Безспорно е също така сключването
на договор за предоставяне на поръчителство "А." ЕООД и Т. Д., който макар
и съставляващ отделно правоотношение е свързан с договора за кредит, тъй
като предоставянето на гаранция чрез посочен от кредитора поръчител,
съставлява част от условията по договора за кредит, водещи до по-голяма
вероятност кредита да бъде одобрен. В този смисъл следва да се тълкуват
клаузата на чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, според който в случай, че
3
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът на одобрение на
заявлението се определял на 14 дни. Така дефинираната в договора клауза
поставя потребителя в по неблагоприятно положение от кредитора.
Съществуващата за него възможност да се откаже от сключването на
договора, не може да компенсира това положение, защото в случая отказът
от сключване на договора от потребителя има съществено по-висока степен
на влияние върху неговата имуществена сфера, отколкото върху тази на
търговеца, предоставящ кредити по занятие. Този извод се подкрепя и от
установимия чрез справка в търговския регистър факт, че дружеството
кредитор е едноличен собственик на капитала на дружеството "А." ЕООД,
посочено като лице, с което потребителят може да сключи договор за
поръчителство, за което да му се дължи възнаграждение. Връзката между
двата договора се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението по
договора за поръчителство, което също се дължи разсрочено е включено в
погасителния план и неговото събиране е възложено на дружеството
кредитор.
С оглед установената връзка между двата договора и дружествата
кредитор и гарант, следва да се приеме, че сумата дължима като
възнаграждение по договора за поръчителство е следвало да бъде включена в
годишния процент на разходите към договора за кредит. Това е така, защото
възнаграждението спада към тези които са предвидени в чл. 19, ал. 1 ЗПК,
съгласно който годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по
свързания договор за поръчителство не са сред изключенията упоменати в чл.
19, ал. 3 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република ****. В конкретния случай, видно от
представените доказателства е установено възнаграждението по договора за
поръчителство, което съгласно удостоверение №54066/08.06.2022г., издадено
от „К.“ ЕАД и удостоверение №1015659/08.06.2022г. за липса на задължения,
издадено от „А.“ ЕООД са изплатени изцяло от ищцата.
4
Горното обуславя недействителност на договорът за поръчителство,
сключен между ищцата и ответника. Той е сключен в нарушение на
изискването на чл. 143 ЗЗП, тъй като уговорката свързана със сключването му
е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Срещу заплатеното
възнаграждение ищцата е получила уверение на съдоговорителя, че той ще
сключи договор за поръчителство с кредитора, като същевременно
сключването на договора за гаранция /поръчителство/ с "А." ЕООД е
въздигнато като условие, благоприятстващо отпускането на кредита. Всичко
това води до извод за нарушаване на изискванията на добросъвестността и
възлагане в тежест на потребителя на допълнителни разноски, свързани с
отпускане на кредита и повишаващи в противоречие със законовото
ограничение / чл. 19, ал. 4 ЗПК/ размера на дължимите разходи по кредита.
Предвид това договорът за поръчителство е недействителен и ищцата не
дължи възнаграждението уговорено в него.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът "А." ЕООД следва да заплати
на адв. П. С. П. - САК разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева,
сумата от 200 лева депозит за вещо лице и сумата от 410,29 лева адвокатски
хонорар, определен на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Освен това ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 100
лева по набирателната сметка на РС Каварна, дължима сума за доплащане на
вещото лице по изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. 143 ЗЗП, по
иска предявен от Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Шабла, ул.“****“, №7,
против "А." ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. **** № 146 /сграда "А"/, ет. 2, Бизнес център "****" договор за
предоставяне на поръчителство от 19.10.2021г., сключен за обезпечаване на
вземанията на "К." ЕАД по договора за потребителски кредит №
****/19.10.2021г.
5
ОСЪЖДА "А." ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. **** № 146 /сграда "А"/, ет. 2, Бизнес център "****", да
заплати на адв. П. С. П. - САК, на осн. чл. 38, ал. 1, Т.2 от Закона за
адвокатурата и чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 50,00 лева /петдесет/ лева държавна
такса, сумата от 200 /двеста/ лева – депозит за вещо лице и сумата от 410,29
лева /четиристотин и десет лева и двадесет и девет стотинки/ представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Шабла, ул.“****“, №7, да
заплати по набирателната сметка на РС Каварна сумата от 100,00 /сто/ лева,
представляваща доплащане на вещо лице по изготвената и приета съдебно-
счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6